Р E Ш Е Н И Е
№ …………./28.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет
и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4249/2020 г.
Производството
е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 211 във
връзка с чл. 203, ал.2 КТ от „И.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу И.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 11 270,
84 лева /след извършено изменение на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК/, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
умишлено причинено при евентуален умисъл на 02.03.2020 г. в близост до с. К.,
район С., окръг Т., Република Р. ПТП, изразяващи се в стойността на повредите
на полуремарке „Ш.“ с рег. № ********и на товарен автомобил – влекач „И.С.“ с
рег. № *********.
Ищецът
основава искова си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
депозираната искова молба:
Основният предмет на дейността му е международен
превоз на товари и пътници. На 03.01.2020 г. е сключен трудов договор с
ответника, по силата на който А. заел длъжността – шофьор, тежкотоварен
автомобил на 12 и повече тона. По силата на длъжностната характеристика,
работникът се е задължил да осъществява превоз на товари като осигурява
сигурност на товарите, другите участници в движението и повереният му товарен
автомобил за времето от натоварване до разтоварване на превозните стоки.
Твърди, че А. носи имуществена отговорност за опазването на повереното му МПС,
имущество и товар, респективно отговаря за причинените виновно вреди. Посочва,
че са му поверени собствени на дружеството полуремарке
„Ш.“ с рег. № ********и на товарен автомобил – влекач „И.С.“ с рег. № *********.
В периода от 28.02.2020 г. до 02.03.2020 г. ответникът е пътувал с
горепосочените ПС по маршрут град Варна до с. К., Р., с оглед доставката на 76
бали вата. На 02.03.2020 г. около 12 часа в близост до с. К., район С., окръг Т.,
Р. при движение по шосе DC58 в посока от
околовръстно шосе на град Т.оара към с. К., камионът и ремаркето излиза от пътя
и пада в дясната част на канавката. ПТП е причинено виновно при евентуален
умисъл от ответника, за което е съставен протокол, който А. подписва без
забележки. След настъпване на инцидента се свързва с ищеца, за да получи
указания за последващите си действия. При пристигане на представителя на
дружеството, се установява, че камионът и ремаркето са обърнати в дясната част
на канавката и товарът е разпръснат. Пред тях А. потвърждава, че той е виновен
за ПТП, тъй като се разсеял. Твърди, че настъпилите увреждания по товарния
автомобил са – предна броня, степенка дясна долна, степенка дясна горна, десен
спойлер, сенник, габарит за сенник, огледало за обратно виждане дясно, спойлер
заден десен на кабината, калник преден десен; а по ремаркето – надлъжен трегер
десен версус, напречна връзка огъната, алуминиев профил за врата, колона задна
дясна, страна на брезент дясна за шаси. Посочва, че ремаркето и товарния
автомобил са прибрани на собствен ход до гаража на дружеството в град С..
Твърди, че размерът на вредите възлиза в общ размер на 9729,10 лева. Моли за уважаване на искова
претенция и присъждане на сторените разноски в исковото производство, както и в
производството по обезпечаване на иска и на доказателствата.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че не
са налице елементите от фактическия състав на чл. 203 КТ, поради което
предявеният иск следва да се отхвърли. Твърди, че подписът положен под трудовия
договор не е негов, оспорва и фактът, че е започнал работа на 03.01.2020 г. в
ищцовото дружество. След ПТП не е допуснат до работа като от 02.04.2020 г. е
започнал работа при друг работодател. Твърди, че ПТП е станало в резултат на
обективни обстоятелства – тесен път и разсипан пясък в дясно, нямало е
мантинела или друго обезопасително средство. След идването на полицията му е
съставен протокол, но не му е наложена глоба и не му е взета книжката. Видимите
щети са били счупен преден десен фар и степенка като е било възможно
разглобяването на ремаркето и трансформирането му в платформа, но работодателят
не се съгласява, а нарежда да бъде върнато на собствен ход в град С.. Твърди,
че от 2016 г. е професионален шофьор и няма наказания за последните 5 години,
не е имало причина да извърши умишлено деяние.
Съдът след
запознаване с материалите по делото и с оглед събраните по делото доказателства
намира от фактическа страна следното:
Приет като писмено доказателство по делото е трудов
договор № 017/03.01.2020 г., сключен между „И.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** като работодател и И.А.А., ЕГН **********,
адрес: *** качеството на работник като заема длъжността шофьор тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона. Посочено е, че трудовият договор се сключва със
срок на изпитване 6 месеца. Представена по делото е и подписана длъжностна
характеристика за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона, както и подписано удостоверение, че трудовия договор, копие от
удостоверение по чл. 62, ал.5 КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностна
характеристика са връчени на работника на 06.01.2020 г., както и препис от
трудовата книжка на И.Г.А.. По реда на чл. 193 ГПК е оспорен подписа, положен от
страна на работника единствено по отношение на представения трудов договор, но
не и по отношение на длъжностната характеристика и удостоверението, с което му
е връчено копие от удостоверение по чл. 62, ал.5 КТ, заверено от ТД на НАП и
длъжностна характеристика.
Прието по делото е заключение от Съдебно почеркова
експертиза, от което се установява, че подписът положен срещу работник в трудов
договор № 017/03.01.2020 г. не е изпълнен от И.Г.А..
От справка за актуално състояние на всички трудови
договори на И.А.Г., изготвена от ТД на НАП – град Варна е видно, че за периода
от 03.01.2020 г. до 01.04.2020 г. е полагал труд при следния работодател – „И.П.“
ЕООД.
От свидетелство за регистрация част 1 от 10.12.2018 г.
и свидетелство за регистрация част 1 от 24.01.2020 г., издадени от Министерство
на вътрешните работи е видно, че влекач „И.“ с рег. № ********* и полуремарке „Ш.“
с рег. № ********са собственост на „И.П.“ ЕООД.
Като писмено доказателство по делото е приета
международна товарителница, от която е видно, че превозвач по същата е „И.П.“
ЕООД като превозът се извършва с превозни средства с рег. № ********* и с рег.
№ 4153 ЕН както и че стоките следва да се разтоварят в К.и,Т., Р..
От протокол серия РТМХ № 276015/02.03.2020 г. е видно,
че в 14.10 часа в населеното място С., окръг Т. И.А., ЕГН *********,***
управлявайки автомобил „И.“ по направление околовръстно шосе на Т.към С.К.,
окръг Т. камионът и ремаркето излизат извън пътя и падат в дясната част на
канавката. Наложена е санкция – предупреждение.
Като писмено доказателство е приета фактура от
06.04.2020 г., с доставчик „Ш. България“ ООД и получател „И.П.“ ЕООД, от която
е видно, че стойността на надлъжен трегер, напречна връзка, алуминиев профил за
портална врата, шарнирен профил за врата, колона задна дясна и страна на
брезент дясна за шаси са в размер на 6500,40 лева. От проформа фактура от
26.03.2020 г. се установява, че стойността на резервните части за товарен
автомобил „И.“ с рег. № ********* са както следва: предна броня – 676,63 лева;
степенка дясна долна – 167,19 лева; степенка дясна горна – 175 лева, спойлер
десен – 43 лева, габарит за сенник 27 лева, огледало за обратно виждане дясно –
427 лева, спойлер заден десен на кабината 514 лева и калник преден десен 262,40
лева.
От фактура № 19705 от 26.03.2020 г. се установява, че
„И.П.“ ЕООД е заплатил стойността на лагерна количка за странична колона в
размер на 79,20 лева. От фактура № 19699 от 25.03.2020 г. е видно, че
стойността на шарнир за версус, ролка, продължение на странична колона, дъска
над челен борд, лагер и шарнирен профил за врата са на обща стойност 1553,76
лева. От фактура № 19756 от 09.04.2020 г. е видно, че размера на аванс за
резервни части, водобранна лайсна версус, надлъжен трегер десен версус, колона
задна дясна и страна на брезент дясна за шаси са в общ размер от 3837,60 лева.
От фактура № 19673 от 18.03.2020 г. е видно, че аванс за ревервни части възлиза
на стойност 168 лева, а изработка и монтаж на таван на полуремарке на 1065
лева, с оглед издадената фактура № 13401 от 22.05.2020 г. Стойността на броня
стралис е в размер на 586 лева, видно от фактура № 27614 от 02.04.2020 г.
Приета като писмено доказателство е фактура № 27545 от 26.03.2020 г., от която
е видно, че общият заплатен размер от страна на ищеца за степенка дясна долна,
степенка горна дясна, спойлер десен, сенник, габарит сенник, огледало дясно за
обратно виждане, спойлер заден десен и калник преден десен е в размер на
1569,60 лева.
От справка от „Т.Б.“ ЕАД се установява, че мобилен
номер +359893446184 е бил собственост на М.И.Ц.с ЕГН **********. От приетото
извлечение за общо потребление за периода от 15.02.2020 г. до 14.03.2020 г.
относно мобилен номер ********** се установява, че на 02.03.2020 г. са
провеждани както телефонни разговори, така и са използвани трафични данни. За
безспорно между страните е обявено обстоятелството, че телефонен номер 0882/ 47
46 17, е на свидетеля дал показания в предходното съдебно заседание – В. И. П.
като с него е проведен разговор на
02.03.2020г. в 12 часа 02 минути и 30 секунди
Останалите събрани по делото писмени доказателства са
неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат подлагани на
доказателствен анализ.
По реда на чл. 207 ГПК съдът е допуснал обезпечение на
доказателствата по делото. От приетата в това производство САТЕ се установява,
че уврежданията по процесния влекач „И.С.“ с рег. № ********* са следните:
броня предна, степенка дясна долна, степенка дясна горна, спойлер десен,
сенник, габарит за сенник, огледало за
обратно виждане дясно, спойлер заден десен на кабината, калник преден десен,
фар десен, халоген десен, а по ремарке „Ш.“ с рег. № ********– водобранна
лайстна за надлъжен трегер, надлъжен трегер десен версус, обтегач на брезента,
напречна връзка огъната, колони 3 броя десни, алуминиев профил за портална
врата, шарнирен профил за врата, колона задна дясна, напречни пръчки на брезент
на таван 12 броя, страна на брезент дясна за шаси, брезент таван. Уврежданията
по влекач марка „И.С.“ с рег. № ********* са в предната част и предна дясна
странична част на влекача, а уврежданията по полуремаркето марка „Ш.“ с рег. № ********са
в страничната задна дясна част на полуремаркето и отговарят по степен и вид и е
възможно да са получени при излизане от платното за движение на товарната
композиция в дясно по посока на движение и попадането й в прилежащата канавка, при
което товарната композиция се наклонява на дясната си страна и влиза в
съприкосновение със земната повърхност и находящите си върху нея обекти като
получава установените увреждания. Вещото лице е посочило, че общият размер на
необходимите по пазарни цени разходи за поправка на процесните вещи е в размер
на 14 184.25 лева.
По делото е приета Тройна съдебно автотехническа
експертиза, от която се установява, че увредените детайли по процесния влекач „И.С.“
с рег. № ********* са следните: броня предна, степенка дясна долна, степенка
дясна горна, спойлер десен, сенник, габарит
за сенник, огледало за обратно виждане дясно, спойлер заден десен на
кабината, калник преден десен, фар десен, халоген десен, а по ремарке „Ш.“ с
рег. № ********– надлъжен трегер десен версус, напречна връзка огъната,
алуминиев профил за портална врата, колона задна дясна, страна на брезент дясна
за шаси, водобранна лайсна надлъжна греда, таван брезентов, обтегачи за брезент
– 2 броя, десни колони – 3 броя, напречни пръчки за брезентов таван – 12 броя.
Вещите лица посочват, че е налице причинно – следствена връзка между
настъпилото ПТП и уврежданията по влекача и полуремаркето. Стойността на щетите
по влекач „И.С.“ с рег. № ********* за оригинални части и средни пазарни цени
за труд възлиза на 9727,52 лева, а на полуремарке „Ш.“ с рег. № ********–
9584,63 лева. Стойността на щетите по влекач „И.С.“ с рег. № ********* за
алтернативни части и средни пазарни цени за труд възлиза на 6541,02 лева, а на
полуремарке „Ш.“ с рег. № ********– не може да се определи доколкото няма
конкретен ценоразпис за алтернативни части за полуремаркета от вида на
процесното. Вредите по процесния влекач и полуремарке са настъпили при самото
ПТП като прибирането на ремаркето на собствен ход не би увеличило вече
настъпилите увреждания, които са в следствие на ПТП. Възможно е да се вземат
части от друго ремарке, които да бъдат вложени в процесното, ако тези части са
годни за употреба и са от същата марка и година на производство каквото е процесното
ремарке. Експертите са категорични, че ремонт за възстановяване на процесното
ремарке е целесъобразен. Налице са закупени части за възстановяване на щетите
по товарната композиция, които са закупени от „И.П.“ ЕООД и са на стойност
10 371,16 лева и след като са закупени следователно са вложени в ремонта
на автокомпозицията.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че фактура №
19705 от 26.03.2020 г. на стойност 79,20 лева, фактура № 19699 от 25.03.2020 г.
на стойност 1553,76 лева, фактура № 19756 от 09.04.2020 г. на стойност 3837,60
лева, фактура № 19673 от 18.03.2020 г. на стойност 1680 лева, фактура № 13401
от 22.05.2020 г. на стойност 1065 лева и фактура № 90827/27.09.2020 г. на
стойност 899,68 лева са осчетоводени от
„И.П.“ ЕООД с сметка 401 „Доставчици“. От допълнителна ССчЕ се установява, че
фактура № 27614/02.04.2020 г. на стойност 1569,60 лева и фактура №
27545/26.03.2020 г. на стойност 586 лева са осчетоводени в дружеството „И.П.“
ЕООД през месец април 2020 г.
Събрани до делото са и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В. И. П., който работи като шофьор в
дружеството „И.П.“ ЕООД като собственикът на дружеството му е баща. Посочва, че
ответникът е постъпил на работа на 03.01.2020 г. на длъжността „шофьор товарен
автомобил“ и на 02.03.2020 г. е извършил ПТП с камион на дружеството. След
настъпване на ПТП И.А. му се обадил и той веднага се отзовал, тъй като бил
наблизо. Ответникът му обяснил, че си е погледнал телефона, за да търси
координатите на адреса, които са му дадени и така е настъпил инцидента. След
това дошли други служители на дружеството, които превозили товара до мястото на
доставката. И.А. се прибрал на следващия ден с камиона, който те укрепили. След
инцидента многократно са се опитвали да се свържат с него, но неуспешно като
дори последният не дошъл, за да му оформят трудовата книжка. Свидетелят
уточнява, че за настъпилото ПТП не му е съставен акт, тъй като е самокатастрофирал
и няма други виновно лице. Уточнява, че на И.А. е подал документи за постъпване
на работа на 01.01 и на 03.01.2020 г. е започнал работа и в НАП се води от тази
дата за назначен.
Съдът с
оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите
правни норми, намира от правна страна следното:
Имуществената отговорност на работника или
служителя се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени на
работодателя при или по повод изпълнението на неговите трудови задължения. Това
задължение се състои в плащането на определена парична сума или във
възстановяване в натура на накърненото имущество на работодателя. По естеството
си това задължение е една вторична, санкционна правна последица от извършеното
вредоносно нарушение на трудовите задължения. Като такова представлява
специално уредена форма на гражданска отговорност за вреди. Субект на
нарушението може да бъде само работник или служител при съответния работодател
и то само за вредите, причинени от последния през времетраене на трудовото
правоотношение. Обект на това нарушение съставляват само трудовите задължения,
и по – специално задължението на работника или служителя да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при или по повод
изпълнението на работата. За да се ангажира отговорността на работника или
служителя следва да са налице и признацине на фактическия състав на нарушението
– противоправност на деянието /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; вреда /съвкупност от неблагоприятни за
пострадали последици/; причинна връзка между противоправното деяние и
настъпилата вреда и вината /психическото отношение на дееца към извършеното от
него и неговите последици/. Тя се проявява в две форми – умисъл и небрежност,
които имат интелектуално и волево съдържание, определено в чл. 11 НК. Кодекса
на труда предвижда възможността работодателя да търси ограничена имуществена
отговорност на работника/служителя или пълна имуществена отговорност на
работника и служителя.
Нормата на чл. 211 КТ посочва, че пълна
имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. Съдебният ред за
реализиране на имуществената отговорност на работника и служителя предпоставя
материалното основание за пълна имуществена отговорност съгласно гражданския
закон. Такова материално основание съгласно чл. 203, ал.2 КТ съществува, когато
вредата е причинена умишлено /при форма на вината пряк или евентуален умисъл/
или не при или по повод на трудовите задължения или деянието съставлява
престъпление. Предявяването на иск пред съда е недопустимо, като не се сочи
някое от тези материално правни основания. Когато е налице основание за
ограничена имуществена отговорност, приложима е специалната процедура, уредена
в чл. 210, ал.1-4 КТ. Специалният ред, предвиден за осъществяването на
ограничената имуществена отговорност, изключва прякото приложение на съдебното
исково производство. В този смисъл е Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
издателство Сиби, 2016 г., проф. В.М., проф. К.С.и проф. А.В., стр. 717. В
настоящия случай се твърди, че се търси пълна имуществена отговорност доколкото
вредата, която не представлява престъпление е причинена умишлено при форма на
вината евентуален умисъл, поради което и предявената искова претенция се явява
допустима и подлежи на разглеждане по същество. От систематичното тълкуване на
нормата на чл. 203 КТ и чл. 206 КТ и по аргумент за противното от чл. 206, ал.1 КТ следва изводът, че когато е налице умишлено причиняване на вредата при форма
на вината пряк, респ. евентуален, следва изводът, че отговорността, която
работодателят може да търси е пълна по реда на чл. 211 КТ във връзка с чл. 203,
ал.2 КТ. Когато вредата е причинена при форма на вината непредпазливост, следва
изводът, че отговорността, която работодателят може да търси е ограничена
такава по реда на чл. 210 КТ, аргумент от чл. 206, ал.1 КТ.
От съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства и събраните гласни доказателства, преценени по реда на
чл. 172 ГПК се доказва, че е налице съществуващо трудово правоотношение между И.А.Г.
и „И.П.“ ЕООД към датата на настъпване на ПТП на 02.03.2020 г. Действително в
настоящото производство се установи, че трудовият договор не е подписан от
страна на И.А., но този факт сам по себе си не може да обуслови извод за
липсата на трудово правоотношение между него и „И.П.“ ЕООД. По делото е
представена подписана длъжностна характеристика към трудовия договор, както и удостоверение, че трудовия договор,
копие от удостоверение по чл. 62, ал.5 КТ, заверено от ТД на НАП и длъжностна
характеристика са връчени на работника на 06.01.2020 г. Тези два документа
съдържат подписа на И.А. и не са оспорени от него, поради което следва да се
ценят при формиране на изводите на съда относно това дали е налице трудово
правоотношение между страните. Към съвкупния анализ на тези два писмени
документа следва да се добави и представеното от самия И.А. извлечение от ТД на
НАП – град Варна, от което е видно, че за периода 03.01.2020 г. до 01.04.2020
г. последният е полагал труд при ищецът „И.П.“ ЕООД. С оглед гореизложеното
следва изводът, че към датата на настъпване на ПТП 02.03.2020 г. между И.А. и „И.П.“
ЕООД е съществувало трудово правоотношение, по силата на което И.А. е заемал
длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
От протокол серия РТМХ № 276015/02.03.2020 г. се
доказва, че на 02.03.2020 в 14.05 часа в населеното място И.А. управлява
автомобил марка И. по направление околовръстното шосе на Т. към С.К., окръг Т.
като камионът и ремаркето излизат от пътя и падат в дясната част на канавката.
С оглед това писмено доказателства следва изводът, че е налице реализирано
пътно транспортно произшествие, което не представлява престъпление, а
представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, което е настъпило
по време на съществуващия между страните трудов договор.
От САТЕ, приета по реда на чл. 207 ГПК и от тройната
САТЕ, които съдът цени като компетентно изготвени и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал се установява, че в резултат на ПТП са
настъпили следните увреждания по процесния влекач „И.С.“ с рег. № ********* -
броня предна, степенка дясна долна, степенка дясна горна, спойлер десен,
сенник, габарит за сенник, огледало за
обратно виждане дясно, спойлер заден десен на кабината, калник преден десен,
фар десен, халоген десен, а по ремарке „Ш.“ с рег. № ********– надлъжен трегер
десен версус, напречна връзка огъната, алуминиев профил за портална врата,
колона задна дясна, страна на брезент дясна за шаси, водобранна лайсна надлъжна
греда, таван брезентов, обтегачи за брезент – 2 броя, десни колони – 3 броя,
напречни пръчки за брезентов таван – 12 броя. От тук следва изводът, че е
налице причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и уврежданията по
влекача и полуремаркето. От приетите по делото като писмени доказателства –
свидетелства за регистрация част 1, издадени от МВР относно влекач „И.С.“ с
рег. № ********* и ремарке „Ш.“ с рег. № ********се доказва, че същите са
собственост на ищеца „И.П.“ ЕООД. С оглед гореизложеното следва изводът, че е
налице настъпила имуществена вреда за работодателя „И.П.“ ЕООД, изразяваща се в
настъпилите увреждания на процесното ремарке и влекач, реализирани в резултат
на ПТП, случило се в резултат на неспазване правилата за движение по пътищата
от неговия работник/служител И.А..
Безспорно настъпилото ПТП на 02.03.2020 г. представлява
противоправно деяние, тъй като И.А. не е спазил правилата за движение по
пътищата, т.е. налице е несъответствие между правно дължимото поведение – да се
спазват правилата за движение по пътищата и фактически осъщественото поведение,
а именно нарушаване на същите. От съвкупния анализ на приетите по делото
доказателства – писмени такива и събраните чрез използването на специални
знания – две САТЕ се установява, че е налице настъпила вреда, изразяваща се в
увреждания на влекач „И.С.“ с рег. № ********* и ремарке „Ш.“ с рег. № В 4155
ЕН, които се намират в причинно – следствена връзка с реализираното ПТП.
Спорен между страните и въпросът относно формата на
вината, при която е реализирано ПТП. Българското гражданско право не съдържа
дефиниция за вина. Легално определение не се съдържа и в НК, но от разпоредбата
на чл. 11 НК може да същото да бъде изведено. Вината представлява проявеното
чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към
предизвиканите от него общественоопасни последици и към общественоопасния му
характер. Като психично отношение на дееца вината включва два елемента –
познавателен /интелектуален/ и волеви. Познавателният елемент представлява
наличие на представа у дееца за фактическата страна на това което върши, за
характера на неговото поведение и възможността за причиняване на противоправния
резултат. Волевият момент е отношението на дееца към настъпването на
противоправния резултат. Умишлено действа този, които съзнава опасността от
причиняването на противоправния резултат, но понеже желае /пряк умисъл/ или
допуска /евентуален умисъл/ този резултат, не прави нищо за неговото
предотвратяване. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди /небрежност/ или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати /самонадеяност/. Основната разлика между двете
форми на вината е във волевия момент. При умисъла деецът има положително или
неутрално отношение към настъпването на противоправния резултат докато при непредпазливостта
има отрицателно отношение към причиняването му.
Умишленото причиняване на вредата, в случаите на чл.
203, ал.2, предл.1 КТ е налице, когато работникът или служителят е искал и
съзнателно се е стремял към увреждането на имущественото на работодателя. В
този смисъл Трудово право, седмо издание, изд. Сиби 2010 г., проф. В.М., стр.
523.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства – гласните такива, съобразени по реда на чл. 172 ГПК, доколкото
свидетелят е син на управителя на дружеството и работник в същото, както и от
извлечението за потреблението от телефонен номер ********** се установява, че
ПТП на 02.03.2020 е настъпило в резултат на разсейване от страна на ответника И.А..
Наличието на разсейване от негова страна, доколкото е проверил коордитаните, на
получателя на стоката и е отклонил вниманието си от пътя не може да обуслови
извод за това, че формата на вината е евентуален умисъл, напротив води до
извода, че става въпрос за непредпазливо деяние. В този смисъл е и съдебната
практика на ВКС, обективирана в решение № 870 от
24.02.2011 г. по гр.д. № 137/2010 г. на Върховен касационен съд. Не се доказва по делото, че И.А. е искал и
съзнателно се е стремял към увреждане имуществото на работодателя, настоящ
ищец. Този извод на съда, обуславя че не е налице доказване на един от
елементите на фактическия състав на предявената искова претенция по реда на чл.
211 КТ във връзка с чл. 203, ал.2 КТ, разпределен в доказателствена тежест на
ищеца. Липсата на доказване на който и да е от фактите, разпределен в
доказателствена тежест на ищеца, обуславя извод за неоснователност на
предявения иск и води до отхвърляне на исковата претенция. С оглед достигнатия
извод относно формата на вината, а именно че става въпрос за непредпазливо
деяние, следва че вредите не са причинени на работодателя умишлено, поради
което не може да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност на работника.
Съдът не следва да излага последващи мотиви досежно размера
на причинените вреди, предвид факта, че един от елементите на фактическия
състав на исковата претенция не е доказан, което обуславя извод за
неоснователност на същата.
С оглед гореизложените мотиви предявеният от страна на
„И.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу И.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 211 във връзка с
чл. 203, ал.2 КТ подлежи на отхвърляне.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са направили искане за
присъждане на сторените в производството разноски, но с оглед изхода на делото,
такива се следват само на ответната страна. Последният претендира сумата от 600
лева, представляваща заплатен депозит за изготвяне на Тройна съдебно
автотехническа експертиза; 100 лева – депозит за Съдебно счетоводна експертиза;
150 лева – депозит за изготвянето на Съдебно почеркова експертиза; адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева по предявената искова претенция и 300 лева
за адвокатско възнаграждение за двете допълнителни заседания на 16.04.2021 г. и
28.05.2021 г. Общият размер на претендираните разноски възлиза на 2150 лева.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, по което съдът дължи изрично произнасяне. Съдът намира, че
възражението за прекомерност обхваща както заплатените 1000 лева, така и
заплатените 300 лева, доколкото и двете представляват адвокатско възнаграждение.
Размерът на исковата претенция възлиза на 11270,84 лева, след нейното
увеличение по реда на чл. 214 ГПК. Съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е 868,13 лева. Съдът
намира, че претендираният такъв в размер на 1000 лева не е прекомерен. Изложени
са редица фактически твърдения, за които ответникът е предприел и редица
процесуални действия за тяхното установяване – Съдебно автотехническа
експертиза, Съдебно счетоводна експертиза и съдебно графологична експретиза,
както и събиране писмени такива. Настоящата инстанция преценява, че дължими са
и претендираните парични средства за две допълнително проведени заседания, на
основание чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но същите не следва да се присъждат в размер от
300 лева, а в размер от по 100 лева, доколкото и Наредбата е предвидила, че се
дължи сума от по 100 лева. Съдът намира, че претендираните суми в размер на по
150 лева за двете допълнителни съдебни заседания са прекомерни. С оглед
гореизложеното дължимото адвокатско възнаграждение следва да се присъди в
размер на 1200 лева. На основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложат разноски в размер на 2050 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 211 във
връзка с чл. 203, ал.2 КТ от „И.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:*** срещу И.Г.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 11 270,
84 лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на
умишлено причинено при евентуален умисъл на 02.03.2020 г. в близост до с. К.,
район С., окръг Т., Република Р. ПТП, изразяващи се в стойността на повредите
на полуремарке „Ш.“ с рег. № ********и на товарен автомобил – влекач „И.С.“ с
рег. № *********
ОСЪЖДА „И.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на И.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2050 лева, представляваща
сторени от последния разноски в производството по гр.д. № 4249/2020 г. по описа
на Районен съд – град Варна, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: