РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр. дело № 10459 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл. ХХ от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на З. „А.“ АД, срещу Решение от
27.05.2019 г. на Софийския районен съд, 31 състав, по гр.д. № 52068/2018 г., с
което З. „А.“ АД е осъдено да заплати на Т.Г. сумата от 633,80 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Защитена фамилия“ №
806Р001423 от 30.09.2016г. за нанесени щети в апартамент № 86, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. ********на
20.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лева.
Решението, в частта, с която е
уважена исковата претенция, се обжалва като неправилно поради допуснато
нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените
правила, както и поради необоснованост. В жалбата са изложени твърдения, че
настъпилото събитие не представлява покрит риск по застраховката. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е разтълкувал
клауза Д от застрахователния договор, свързана с авария на водопроводни,
канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение, токов
удар, удар от ППС или животно, увреждане на
имуществото по време на транспортиране и е приел, че в случая е налице повреда
на климатична инсталация. Посочва, че причинените на застрахователното
имущество щети са резултат не на авария, а на неправилен монтаж на тръбата,
която отвежда отделения конденз и стои свободно на
фасадата на сградата и дава възможност на водата да се стича по самата фасада.
Ето защо моли настоящата съдебна инстанция да отмени решението на първонстанционния съд и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира и сторените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Т.Г., чрез адв.
И.Н. – от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага, че първоинстанционният съд е разтълкувал правилно клаузите на
договора за застраховка. Намира, че в случая не са налице хипотези за
изключване на отговорността на застрахователя. Счита, че процесният
климатик е претърпял авария, изразяваща се в
натрупването на голямо количество лед и поради това процесното
събитие представлява покрит риск по застраховката. Излага доводи, че
застрахователният договор не отговаря на изискването на чл. 345, ал. 5, т. 1 от КЗ, според което същият следва да определи ясно, недвусмислено и изчерпателно
покритите рискове и изключенията от покритие, а в случая това не е сторено с
употребяването на понятието „авария“. По изложените съображения моли съда да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира и
разноски.
Решението
като необжалвано е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен предявеният
иск до пълния предявен размер от 1000 лева.
Софийски градски
съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният
съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на Т.Г. против З. „А.“ АД за заплащане на сумата
1000 лв., представляваща дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Защитена фамилия“ № 806Р001423 от 30.09.2016г. за нанесени щети в
апартамент № 86, находящ се в гр. София, ж.к. „********“,
бл. ********на 20.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба- 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За да
постанови решението си първоинстанционният съд е
приел, че са били налице предпоставките за уважаването на иска, в това число и
настъпването на покрит по застраховката риск, като относно размера на дължимото
обезщетение е съобразил заключението на вещото лице по изготвената в хода на
производството съдебна техническа експертиза.
След
извършена проверка на законността и правилността на обжалвания съдебен акт в
обжалваната част, настоящият състав намира първоинстанционното
решение за правилно и изцяло споделя изводите на съда от фактическа и правна
страна, поради което и препраща към мотивите на първоинстанционния
съд на основание чл. 272 ГПК. Дори и при препращане към мотивите на обжалвания
съдебен акт, въззивният съд следва да отговори на
въведените с въззивната жалба доводи. По наведените
във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция
намира следното:
Съгласно
чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно
основателността на претенцията на ищцата в първоинстанционното
производство предполага съществуването и установяването в хода на процеса на
следните предпоставки – наличие на валидно застрахователно правоотношение, по
което ищецът е застрахован, а ответникът застраховател; в периода на
застрахователното покритие на договора да е настъпило застрахователно събитие,
покрито от застраховката; застрахованият да е уведомил застрахователя за това;
застрахователят да не е изплатил обезщетение.
По
делото не се спори, а и това се установява от застрахователна полица за
застраховка „Защитена фамилия“ № 16500506Р001423 г., че на 30.09.2016 г. между
страните е сключен валиден договор за имуществено застраховане, по силата на
който ищецът е застраховал при ответника своя недвижим имот на адрес гр. София,
ж.к. „********“, бл. 241, вх.Ж, ет. 4, ап. 86, с уговорена застрахователна сума
в размер на 25 000 лева за недвижимо имущество и 6 000 лева за движимо
имущество при клаузи А, Б, В, Д. Срокът на застрахователно покритие е определен
от 00:00 часа на 01.10.2016 г. до 24:00 часа на
30.09.2017 г. Застрахователната премия е била определена в размер на 70,38 лева
и е била заплатена от ищеца при сключването на договора – на 30.09.2016 г.,
което се установява от направеното отбелязване в полицата, имащо характер на
разписка за плащане.
Основният
спорен момент между страните е по отношение на настъпването или не на покрит
риск по застраховката, в какъвто смисъл са и изложените във въззивната
жалба и отговора доводи.
Както
беше посочено, застраховката е била сключена при клаузи А, Б, В и Д,
съдържанието на които е изчерпателно изяснено в Общите условия към застраховка „Защитена
фамилия“. В тях е посочено, че клауза Б включва следните рискове – буря,
ураган, увреждане от падащи клони и дървета, проливен дъжд, наводнение от
природно бедствие, увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или
лед, действие на подпочвени води, морски вълни, свличане на земни пластове,
градушка падане на лавина. От своя страна, клауза Д включва следните рискове –
авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации,
късо съединение и токов удар, удар от ПТП или
животно, увреждане на имуществото по време на транспортирането му от един адрес
до друг.
В
т. 71 от ОУ е посочена характеристиката на риска увреждане от тежест при
естествено натрупване на сняг или лед. При настъпването на този риск
застрахователят се задължава да покрие вреди, изразяващи се в събаряне,
срутване, деформиране или повреждане на сгради, инсталации и др. подобни
съоръжения, както и намиращите се в тях имущества, причинени от теглото на
образуван лед или натрупан сняг, независимо дали снегът е паднал за кратко
време в обилно количество или натрупването е предизвикано в резултат от
навяване на вятър. Покриват се от застрахователя и вреди от измокряне на
имущества вследствие на топенето на сняг или лед след срутване на покривни
конструкции. От този риск са изключени обаче, вреди на водосточни тръби,
инсталации и покривни покрития от замръзване /спукване или пробиване/, както и тези
от измокряне на имущества следствие на това повреждане на покривни покрития,
водосточните тръби и инсталации или в резултат на тяхното запушване; причинени
от тежест при натрупване на сняг или образуване на лед вследствие на човешка
дейност. В т. 77 е изяснена характеристиката на риска авария на водопроводни,
канализационни, отоплителни и климатични инсталации. При настъпването на този
риск, застрахователят покрива вреди, причинени от случайна авария /повреда,
спукване, избиване, пробиване или счупване/ на тръби и съоръжения от
водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации или на
включени към тях уреди, в резултат на която се нарушава нормалната им
експлоатация и става изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които
образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение. Ищцата се
е позовала в исковата молба на настъпването именно на този риск, като в
отговора на въззивната жалба отново е изложила доводи
в тази насока.
От
показанията на разпитания пред първоинстанционния съд
свидетел Х. се установява, че през м. януари 2016 г. на апартамент, намиращ се
на по-горен етаж от процесния апартамент, е бил
поставен климатик, вследствие на работата на който се
образувало обледяване по фасадата на сградата. След
разтопяването на леда, по стените на апартамента са се образували мокри петна.
Тези обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице по допусната
от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, което настоящият съдебен състав намира за компетентно изготвено и
кредитира напълно. Вещото лице е констатирало след оглед на място, че
помещенията на процесния апартамент са с източно
изложение като на източната фасада на сградата, непосредствено над апартамента
е монтиран климатик, чиято тръба, отвеждаща отделения
конденз, стои свободно на фасадата. Вещото лице е
констатирало на източните стени на двете помещения в апартамента леки
жълтеникави петна, които са следствие от намокряне на фасадата на
сградата.
При
тези данни, правилно е приел първоинстанционния съд,
че щетите са нанесени следствие на обледяване на климатик, монтиран на шестия етаж и свободно стояща тръба,
отвеждаща отделения конденз, който дава възможност
при разтопяване на лед по климатика кондезната вода от него да се стича по фасадата на
сградата. Правилно е приел, че това представлява покрит от застраховката риск,
изразяващ се в повреда на климатична инсталация по смисъла на клауза Д и т. 77
от ОУ към застрахователния договор.
Настоящият
съдебен състав внимателно анализира и изключенията от застрахователно покритие,
определени в Общите условия по застраховката. В т. 11 от ОУ са изброени
различни хипотези, при които застрахователят не покрива настъпили вреди по
застрахованото имущество. Една от тях е хипотезата, когато вредите са настъпили
при нарушени строително-технически норми, изисквания, правилници и стандарти,
строителни дефекти и недостатъци, нарушение на строителните технологии,
проектантска грешка; вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в
нарушение на нормативните изисквания; некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна
или неправилна поддръжка, на което изключение се позовава въззивникът.
След
внимателен анализ на посочената клауза и тълкуването и във връзка т. 77 от ОУ,
настоящият състав намира, че волята на страните е била насочена към защита на
имот вследствие на случайни деяния, за които застрахованият няма вина.
Хипотезите на т. 11 от ОУ се характеризират с това, че поведението на
застрахования или лицата, на които застрахованият се е доверил да извършат
действия по монтаж, ремонт, поддръжка на имота, предмет на застраховка, не отговарят
на правилата на строителните-техническите норми и стандарти, вследствие на
което настъпят вреди за имота. Не се предвижда обаче в т. 11 хипотеза, при
която, отговорността на застрахователя да бъде изключена за вреди, причинени от
поведение на трети лица по отношение на имот, който не е предмет на
застрахователния договор, и който се явява причина за настъпването на вреди на
застрахования имот.
В
настоящия случай категорично се установява от показанията на св. Х., които
правилно са кредитирани от първоинстанционния съд
като последователни, логични и обосновани, и депозираното заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза, че вредите са причинени вследствие
на повреда на климатична система на различен от застрахования имот, а именно
жилище на шестия етаж, над имота, предмет на застрахователния договор.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че в настоящия случай се
касае до неправилен монтаж. Подобни изводи не намират опора в събрания доказателствен материал, доколкото нито разпитаните
свидетели, нито пък вещото лице, са заявили, че се касае именно до неправилен
монтаж на климатична система.
Във
връзка с доводите в жалбата следва да се подчертае и, че за застрахования в
случая се касае именно до авария, доколкото същият не е задължен да изследва и
доказва дали в климатичната система на чуждия имот, вследствие на която са
причинени и вреди на имота, предмет на застраховка, има повреда, респективно на
какво се дължи тя, дали е налице неспазване на изискванията на законовите и
подзаконовите нормативни актове, на приетите строително-технически стандарти.
Обективният факт на настъпване на вреди следствие на климатична инсталация е
обстоятелството, което ангажира отговорността на застрахователя. Вредите в
имота на ищцата не са настъпили вследствие на виновно поведение на
застрахования, поради което и правилно е приел първоинстанционния
съд, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция съответстват на възприетите от първоинстанционния съд, решението в обжалваната част следва
да бъде потвърдено като правилно.
По
разноските пред въззивната инстанция:
Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода на спора въззивникът
няма право на разноски. Право на разноски има въззиваемата
страна, която обаче не претендира такива. Поради изложеното не следва да се
присъждат разноски в полза на нито една от страните.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 27.05.2019 г., постановено по гр.д. № 52068/2018 г. от Софийския районен
съд, 31-ви състав, в обжалваната част.
Решението,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.