№ 9315
гр. С, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110125659 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от ЮБ П., ЕГН ********** осъдителни искове с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу ПРБ относно
осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато му обвинение
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 НК, по което е бил оправдан с Присъда от 12.10.2020 г., постановена по
НОХД № 21199/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, които неимуществени вреди се
състоят в претърпени болки, страдания и неудобства, накърнено име, както в обществото,
така и в семейството и законната лихва върху тази сума от датата на повдигане на
обвинението – 14.11.2017 г., до окончателното плащане; сума в размер на 700,00 лв. -
обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното производство
по НОХД № 21199/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, адвокатски хонорар и
законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
28.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 30.04.2017 г. бил задържан от органи на полицията, които
твърдели, че е извършил кражба, и отведен в полицейското управление, където бил
задържан за период от 24 часа. Допълва, че след това бил призоваван по телефон на разпит
многократно преди реално да бъде проведен такъв. На 14.11.2017 г. срещу него било
повдигнато обвинение по досъдебно производство № 1311/2017 г., по описа на СДВР за
извършването на престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, като в Софийски районен съд
1
бил внесен обвинителен акт. Сочи, че по образуваното НОХД № 21199/2018 г. по описа на
СРС, НО, 16-ти състав, били проведени 5 открити съдебни заседания, като
първоинстанционното производство завършило с оправдателна присъда. Счита, че
досъдебното производство е водено тенденциозно от разследващите органи, съдебното
производство се забавило поради процесуалното поведение на ответника, като в последното
открито съдебно заседание прокурорът дори не поддържал повдигнатото обвинение срещу
ищеца. Твърди, че през периода от задържането му от полицейските органи до момента е
принуден да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
неудобства, накърнено име, както в обществото, така и в семейството. Поддържа, че при
задържането му бил силно притеснен, тъй като усещал обвинителна тенденция от страна на
органите на реда. Сочи, че получил хипертонична криза, започнал да усеща стягане в
гърдите и изтръпване на ръцете, били му изписани медикаменти, с които да контролира
кръвното си налягане, които приемал и до момента. Твърди, че преди започване на
наказателното производство срещу него никога не е получавал подобни кризи и не е
приемал медикаменти за успокояване на нервната система. Поддържа, че отношенията в
семейството му се променили, приятелката и децата му се притеснили много, органите на
досъдебното производство притеснявали неоснователно семейството му, поради което
започнали семейни конфликти и липса на разбирателство. Излага твърдения, че живее в
малко населено място – гр. Т, познавали го много хора и информацията за образуване на
наказателното производство срещу него се разчула бързо, от което той се почувствал
засрамен, приятелите на децата му също разбрали за обвинението към ищеца, което се
отразило негативно и върху низходящите му, някои от приятелите на ищеца се отдалечили
от него. Поддържа, че всичко това го довело до голям психологически срив, отдалечил се от
всички, затворил се в себе си, не бил в състояние да върши работата си пълноценно.
Посочва, че въпреки приключването на съдебното производство с оправдателна присъда,
продължавал да търпи вреди, хората говорели за него като за престъпник, ходил постоянно
на консултации при лекари и посещавал психолози. Твърди, че след постановяване на
оправдателната присъда нито разследващият полицай, нито прокурорът му се били
извинили. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което ответникът ПРБ да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума от датата на повдигане на обвинението – 14.11.2017 г., до окончателното
плащане. Поддържа, че в хода на наказателното производство заплатил и сумата от 700 лв.
на адвокат за осъществяване на процесуално представителство, поради което претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
28.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недоказани. В отговора на исковата молба ответникът е
релевирал възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за
прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена
2
връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените
вреди. Излага, че престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, но не са налице данни за прилагани мерки за процесуална принуда спрямо него.
Оспорва доказаността на претърпените вреди, като се сочи, че не се представят
доказателства за действителното им настъпване. Твърди, че не е налице противоправно
поведение на ответника. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди. По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди
се навеждат възражения, че същата не е доказана. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа и правна страна: следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за обезщетения за претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие на
обвинение, по което ищецът е оправдан и за лихва за забава плащането на същите. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Д отговаря за вредите причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Отговорността на Д има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени
и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
В случая между страните не се спори и се установява от постъпилото НОХД
№21199/2018 г. на СРС и приложено към него ДП, че на 01.05.2017 г. е започнало досъдебно
производство №230 змк 1311/2017 г. по описа на 06 РУ – СДМВР. Видно от заповед за
задържане на лице от 30.04.2017 г., изд. от мл. инспектор при 06 РУ -СДВР ищецът бил
задържан за срок от 24 часа и на 01.05.2017 г. били снети обяснения от ищеца. По
образуваното досъдебно производство № 1311/2017 г. по описа на 06 РУ – СДМВР с
Постановление за привличане от 01.05.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за
извършено на 30.04.2017 г. около 21,40 часа в съучастие с ИИХ престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. В
същия ден е извършен разпит на ищеца като обвиняем. В рамките на досъдебното
производство ищецът бил призован и се явил на 30.04.2018 г. за връчване на постановление
за привличане като обвиняем от 14.11.2017 г., но отказал получаване на същото, видно от
нарочните отбелязвания на свидетели на отказа върху самото постановление /л. 76 от ДП/.
Ищецът бил призован и се явил и на 11.06.2018 г. за предявяване на разследването, като на
място в 06 РУ – СДВР отказал да подпише протокол за предявяване на разследването, видно
от протокол на ст. Раследващ полицай Цв. А /л. 87 от ДП/. Видно от Постановление от
3
14.08.2018 г. на прокурор при СРП след като е внесено в СРП ДП е върнато на водещия
разследването поради ненадлежно удостоверяване на извършения от ищеца отказ при
явяването му на 11.06.2018 г. да попише протокол за предявяване на материалите от
разследването. Досъдебното производство е върнато с указания за призоваване на ищеца за
предявяване на разследването и надлежно удостоверяване на евентуален отказ да се
подпише за извършеното предявяване. Указанията са изпълнени като ищецът се е явил на
15.10.2018 г., отказал е да подпише протокол за предявяване на разследването и това е
удостоверено от свидетели, след което на 29.10.2017 г. ДП е изпратено на СРП с мнение за
съд.
На 12.12.2018 г. в СРС е внесен изготвен от прокурор от СРП обвинителен акт
срещу ищеца и ИИХ, по който образувано по НОХД № 21199/2018 г. на СРС, НО, 16-ти
състав. С разпореждане от 25.03.2019 г. СРС, НО, 16 състав /л. 9 от НОХД/ е насрочил
разпоредително заседание по делото за 05.06.2019 г., за което ищецът е бил призован да се
яви като подсъдим на 04.04.2019 г. на адрес в гр. Т /видно от призовка – л. 25 от НОХД/. В
първото о.с.з, насрочено за 05.06.2019 г. не се явил представител на СРП, поради което
делото било отложено за 16.07.2019 г. Предвид епидемичната обстановка в страната на
11.03.2020 г. не било проведено насрочено по делото съдебно заседание,като същото било
пренасрочено за 08.06.2020 г. По делото са извършени редица процесуално – следствени
действия и са проведени 5 открити съдебни заседания, последното от които на 12.10.2020
г., като ищецът се явил на всички лично в качеството на подсъдим. Видно от материалите
по наказателното производство по отношение на ищеца не е вземана мярка за отклонение. С
Присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 21199/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти
състав ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Няма данни
присъдата да е обжалвана или протестирана, поради което същата е влязла в сила на
28.10.2020 г.
Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза –
повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан
с влязла в сила присъда и Д дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
С исковата молба същият претендира от незаконното обвинение да е претърпял
неимуществени вреди, състоящи се в претърпени болки, страдания, стрес и неудобства,
накърнено име, както в обществото, така и в семейството и влошено здравословно
състояние. Доказването на претърпените от ищеца вреди е в негова доказателствена тежест.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които Д и общините носят
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
4
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл –
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о./.
При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем /01.05.2017 г. / до влизане в сила на оправдателната присъда
/28.10.2020 г./ е 3 години 5 месеца и 28 дни, като е бил задържан на 30.04.2017 г. за 24 часа.
Видно от изисканото наказателно дело на СРС и приложеното към него ДП след
първоначалното му привличане като обвиняем /на 01.05.2017 г. – още при задържането му/
ищецът се е явил в 06РУ-СДВР на 30.04.2018 г. за връчване на постановление за привличане
като обвиняем и впоследствие за предявяване на разследването /на 11.06.2018 г. и на
15.10.2018 г. / като с отказите си да получи постановлението за привличане като обвиняем от
14.11.2017 г. на 30.04.2018 г. и да подпише протоколи за предявяване на разследването на
11.06.2018 г. и на 15.10.2018 г. не е препятствал или забавял провеждане на производството,
доколкото при надлежно оформяне на тези откази с оглед личното му и доброволно явяване
в РУ действията се считат редовно извършени и производството продължава с извършване
на последващите действия.
Съдът съобразява и че в хода на съдебната фаза на наказателния процес, видно от
протоколите от о.с.з по НОХД 21199/2018 г. по описа на СРС, ищецът се явил лично и със
защитник във всички общо 5 проведени открити съдебни заседания, дал е обяснения в
качеството си на подсъдим и с цялостното си поведение не е станал причина за
неоснователно забавяне на производството срещу него, което е приключило в сравнително
разумен срок, в рамките на който попада и периода на обявеното в страната извънредно
положение.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение – чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години, т.е. касае се до тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчита и че към момента на привличане на ищеца като обвиняем и в хода на
проведеното срещу него наказателно производство видно от справките за съдимост същият
е бил неосъждан.
За доказване претърпените от него неимуществени вреди ищецът ангажира
единствено гласни доказателства. От показанията на ангажирания от ищеца свидетел ХГД
се установява, че с ищеца са работили заедно за около една година като готвачи в заведение
„Ф“ в гр. С през 2017 г. Според свидетеля в този период ищецът бил викан на разпити във
връзка с кражба на фарове, в извършване на която бил обвинен, което налагало да го
5
замества на работното му място. Докато работели заедно свидетелят виждал ищеца да пие
лекарства, като предполага, че същите били за кръвно. Работещите заедно с ищеца и
свидетеля разбрали за производството, като някои не вярвали, че ищецът е извършил
престъпление, но други започнали да гледат на него с други очи. От показанията на
свидетеля се установява, че ищецът има две деца и бивша жена, с които не живеел, но
помежду им възникнали конфликти, тъй като на техния адрес в кв. МП ищецът бил търсен
от полицаи. Според свидетеля наказателното производство срещу ищеца продължило от
2017 г. до 2021 г., като в този период се налагало да се явява над 10 пъти за разпит. От
показанията на свидетеля се установява, че в рамките на процеса за около две години
ищецът живеел в град Т, поради което около 7-8 пъти му се налагало да пътува от там до С
във връзка с производството и за някои от пътуванията свидетелят му давал пари. От
приятели и познати свидетелят чувал за проблеми и притеснения на ищеца, докато живеел в
гр. Т.
Съдът намира, че от свидетелските показания не се установява конкретното
психическо състояние на ищеца в рамките на наказателния процес, доколкото свидетелят не
установява конкретни външни проявни форми на личните преживявания на ищеца по повод
това какви чувства и емоции е изпитвал в рамките на производство. Въпреки това съдът
отчита, че незаконното повдигане и поддържане на обвинение засяга неправомерно
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, поради което несъмнено
води до неимуществени вреди. В този смисъл и в установената по приложението на чл. 2
ЗОДОВ съдебна практика на ВКС се поддържа последователно разбирането, че фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата част и достойнство, а също и че по човешка презумпция е
сигурно, че от наказателно преследване ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата
молба изражение- страх от неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство /в този
смисъл Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение
№ 483 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК/.
Не се установява незаконното обвинение да е причинило конкретни изменения в
семейното и общественото положение на ищеца, нито в установения от него начин на
живот. Промяната на местожителството му от гр. С в гр. Т не се твърди и не се установява
също да е свързана с наказателното преследване. Съдът намира, че са неконкретни
показанията на свидетеля, че някои колеги на ищеца, които не го познавали добре,
започнали да гледат „с други“ очи на него и че е имал конфликти с бившата си жена и
децата си по повод посещения в дома на последните на полицаи. Свидетелят нито посочва
кои колеги на ищеца по какъв начин са променили своето отношение към свидетеля, нито за
какъв период е продължило това отношение. Видно от досъдебното производство ищецът не
е бил търсен на адрес в гр. С, ж.к. МП, а единствено на посочения от него с молба от
01.06.2018 г. адрес в гр. Т и по месторабота в пицария „ДВ“. Поради това и изобщо неясно и
недоказано е, че в рамките именно на процесното наказателно преследване ищецът е бил
6
издирван в дома на своите деца и тяхната майка.
Не се установява конкретна промяна и в здравословното положение на ищеца, която
да е в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. В тази връзка свидетелят сочи, че е
виждал ищецът да пие хапчета и предполага, че същите са били за кръвно. Приемът на
медикаменти, в случая дори неустановено какви, сам по себе си по никакъв начин не
съставлява годно доказателство за това, че е настъпила негативна промяна в здравословното
състояние на ищеца, тъй като доказателства за конкретни здравословни проблеми и тяхното
проявление не са ангажирани.
На обезвъзмездяване в настоящото производство подлежат само доказаните вреди,
които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно
производство. С оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът отчита от една страна липсата на доказани конкретни
негативни изменения в социални и семейния живот на ищеца или неговото здравословно
състояние и липсата на взета мярка за неотклонение спрямо ищеца, а от друга страна –
първоначалното задържането на ищеца в 06 РУ- СДВР за 24 часа, явяването му пред
разследващите органи и съда общо 8 пъти, продължителността на наказателното
преследване – 3 години и почти 6 месеца, чистото съдебно минало и тежестта на
престъплението, в което е бил обвинен. При преценка на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е
2500 лв., поради което и искът се явява основателен до тази сума срещу ПРБ /като
процесуален субституент на Д/ и неоснователен за разликата над нея до пълния предявен
размер от 20000 лева.
Следва да бъде присъдена законна лихва от 28.10.2020 г. /датата на влизане в сила
на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на ищеца
за присъждане на обезщетение за забава за периода от 14.11.2017 г. до влизане в сила на
оправдателната присъда не следва да бъде уважена при съблюдаване т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, съгласно която началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент
на погасителната давност е от влизане в сила на оправдателната присъда.
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди в размер на 700 лева за
заплатен в наказателното производство по НОХД № 21199/2018г. по описа на СРС, НО, 16-
ти състав, адвокатски хонорар. Разноските, изразяващи се в заплатен от подсъдимия
адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла
на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в
Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за
разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се упражни в
това производство при постановяване на оправдателна присъда и следователно тези вреди
следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ – арг. чл. 8 ЗОДОВ. /в този смисъл трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, част от която Решение № 126 от
7
10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009
г., ІV г.о./ В случая видно от фактура №5149 от 20.05.2019 г. и платежно нареждане при
Инвестбанк ищецът е заплатил на адвокатско дружество „А. и И сума в размер на 700 лева
чрез банков превод за защита и представителство по НОХД № 21199/2018г. по описа на
СРС, НО, 16-ти състав. Следователно доказано е, че в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 700 лева за заплатената от
него адвокатска защита в наказателното производство.Следователно на ищеца се дължи
обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер и искът е основателен в пълния
му предявен размер. Следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските
С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските
се явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. На основание цитираната норма на ищеца следва да се присъди заплатената
държавна такса в размер на 10 лева и разноски за адвокатска защита, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер 231,88 лева от общо сторени и доказани разноски в
размер 1500 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие 16.05.2022
г.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на ЮБ П., ЕГН **********
и адрес: гр. Т, ул. „АК“ №4, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 700 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от наказателно преследване срещу него за
престъпление чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с ал. 1 НК, по което е бил оправдан с Присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД №
21199/2018г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, ведно със законната лихва от 28.10.2020 г.
до окончателното плащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2500 лева до пълния предявен
размер 20000 лева и за присъждане на законна лихва за периода от 14.11.2017 г. до
27.10.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ, с адрес: гр.
С, бул. „В” № 2, да заплати на ЮБ П., ЕГН ********** и адрес: гр. Т, ул. „АК“ №4,
разноски в размер от 241,88 лева.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9