Р Е Ш Е Н И Е
№ 260702/29.6.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД –
тридесет и седми наказателен състав в
публично заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 723 по
описа на ВРС за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Й.С.,
ЕГН ********** подадена чрез адв.Р., ВАК и адв.Ф., ВАК, срещу НП № СК-739-ВЛ/01.02.2021
год. на Зам. кмет на Община - Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 163,
ал.2, т.1 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал.8 от същия закон му е било наложено адм. наказание „глоба“
в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв..
В жалбата си въззивника
твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено е при допуснати нарушения на
процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени
като претендира присъждане и на направените по делото разноски. Въззивника сочи в жалбата си, че НП било издадено в
нарушение на чл. 52, ал.4 и чл. 53, ал.1 от ЗАНН - АНО не бил извършил проверка
за обоснованост на АУАН, липсвала и преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Алтернативно изразява становище, че ако и да се приеме ,че формално имало
извършено нарушение то било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
въззивника се явява лично и с процесуален представител, адв.М., ВАК. В
пледоарията си по същество защитата моли атакуваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда за присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна редовно
призована не се явява и не се представлява по делото. Депозирани са писмени
бележки от ю.к. С. ***, която моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Моли да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2021 год. около
10.30 часа в гр.Варна от св.В.Л. – инспектор „Контрол по строителството“ в
Район „Владислав Варненчик“ – Община Варна и нейни
колеги била извършена проверка на
„Строител СВ“ ООД, ЕИК *********.
В хода на проверката същата
установила следното: Възз. С.С.
във функциите си на управител на „Строител СВ“ ООД, ЕИК ********* – строител на
строеж: „Център за грижи за лица с различни форми на деменция
с капацитет 15 места“, находящ се в УПИ
ІІІ-724-„За център за настаняване от семеен тип“, с идентификатор 10135.4505.724,
кв.12 по плана на ж.к. „Владислав Варненчик“
гр.Варна, е допуснал при изпълнение на външно канализационно отклонение за
обекта и извършено разкопаване на пътната настилка на бул.“Константин и Фружин“ /срещу началото на „обръщача“
на линиите за градски транспорт, по ширината на платното в участъка обезопасен,
липсва вертикална и хоризонтална сигнализация. Изкопът е с приблизителни
размери 4.00 м./1.00 м. и е засипан с натрошена каменна настилка, която поради
недостатъчното си уплътнение е хлътнала на дълбочина – 0.3 м. Местоположението
и състоянието на разкопания участък създават непосредствена опасност от
възникване на пътно транспортни произшествия и инциденти, застрашаващи живота и
здравето на хората.
Св. В.Л.
установила, че на посоченото дружество било разрешено извършването на строеж
съгласно Разрешение за строеж № 131/30.10.2015 г. от Главен архитект на Община
– Варна, презаверено със Заповед № А-75/28.11.2018 г.
от Главен архитект на Община – Варна. Съставен е протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. /Протокол-образец
№ 2/ от 01.07.2020 г.
При тези факти св. Л. приела,
че въззивника в качеството си на длъжностно лице – управител на „Строител СВ“ ООД,
ЕИК *********, като строител на строеж „Център за грижи за лица с
различни форми на деменция с капацитет 15 места“,
била нарушила разпоредбата на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ и на 15.01.2021 год. му
съставила АУАН № 1/15.01.20121 г. В акта свидетелката посочила, че нарушението
било извършено от 14.01.2021 год.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал с възражение.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
срещу акта не постъпило писмено възражение.
На 01.02.2021 год., въз основа
на акта, Зам.кмет на Община - Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, приел, че въззивника е нарушил разпоредбата
на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ и е осъществил състава на чл. 232, ал.8 от ЗУТ и
на основание последната разпоредба му е наложил адм.
наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв.
В съдебно заседание показания
е дала св. Л. – актосъставител и св.М., които в показанията си възпроизвежда констатациите в акта.
Като писмени доказателства
към АНП са приложени: Констативен протокол № 004132/14.01.2021 г.; Констативен
протокол № 004133/14.01.2021 г.; Констативен протокол № 004182/08.02.2021 г.;
справка от НИМХ; разрешение за строеж № 131/30.10.2015 г.; протокол за
откриване на строителна площадка и определяне строителна линия и ниво на
строежа; Заповед А-75/28.11.2018 г.; Заповед А-73/16.07.2019 г.; и др.
Описаната по-горе фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и
се кредитират от съда изцяло с доверие.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение
за допуснато от АНО съществено нарушение на процес. Правила, изразяващо се в
липса на преценка в НП, досежно приложението на чл.28 от ЗАНН, то не се споделя
от съда първо защото макар и твърде лаконично в НП наказващия орган е посочил,
че не са налице обстоятелства, които да доведат до необходимост от приложението
на чл.28 от ЗАНН и второ защото липсата на мотиви в тази насока никога не
представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като не води до
нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателната
отговорност, съответно наказаното лице.
В тази връзка следва да се отбележи, че
защитата се осъществява срещу фактите от една страна, а от друга реквизитите на
НП са изчерпателно посочени н нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и там изискване
за излагане на мотиви в горната насока не е предвидено. Отделен е въпроса, че с
издаването на НП наказващия орган ясно изразява позицията си, че не възприема
деянието като маловажен случай, а ако тази преценка се окаже неправилна, то би
било нарушение на материалния закон, а не на процесуалния такъв.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от материално и териториално компетентният
за това орган, съгласно разпоредбата на чл.
238, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която предвижда, че служителите на общинската
администрация могат да съставят актове по този закон – ЗУТ.
Същият съдържа необходимите реквизити, съгласно изискването на чл. 42 от ЗАНН. По отношение на правната квалификация на така описаното нарушение,
дадена от актосъставителя е – "чл. 163, ал. 2, т. 1“ от ЗУТ.
По отношение на издаденото
и обжалвано наказателно постановление, съдът намира, че същото е издадено от
материално некомпетентен за това орган, което е достатъчно и самостоятелно
основание за неговата отмяна. Правомощията на кмета на общината са лимитативно
изброени в разпоредбата на чл.
237, ал. 2 от ЗУТ и издаването на наказателни постановления за нарушения по
чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 ЗУТ не е сред тях.
Правомощието да издава наказателни
постановления за извършени нарушения по чл. 163, ал. 2, т. 1-5
от ЗУТ е единствено на Началника на ДНСК или упълномощено от него
длъжностно лице.
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушаване нормата на чл. 163, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Съгласно посочената
разпоредба строителят носи отговорност за изпълнението на строежи, съответстващи
на направената регистрация по чл.3, ал.2 от ЗКС за съответната група и
категория строежи в случаите, когато тя е задължителна.
На свой ред нормата на чл.
232, ал.8 от ЗУТ предвижда санкция – „глоба“ за строител, който не изпълни
задължение по чл. 163, ал.2 от ЗУТ.( Недвусмислено от анализа на посочените
разпоредби става ясно, че субектът, на който е вменено задължението, съответно
който следва и да понесе санкция за неизпълнение на това задължение следва да
притежава специално качество – строител. Съгласно нормата на чл. 163, ал.1 от ЗУТ Строителят е физическо или юридическо лице, включващо
в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа.
В конкретния случая по
делото липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че
въззивника притежава качеството на строител по смисъла на посочената по-горе
норма. Нещо повече, сам в НП наказващия орган е посочил, че строител на
конкретния строеж е ЮЛ – „Строител СВ“
ООД, ЕИК *********, който факт не е спорен между страните, а и се
доказва по категоричен начин от всички приложени към АНП писмени доказателства.
И след като въззивника не притежава качеството на строител, същият не може да
бъде субект на нарушение по чл. 163, ал.2 от ЗУТ.
Безспорно от приложените
към АНП писмени доказателства – договор за изграждане на инфраструктурни
проекти за сметка на частни лица, договор за строителство и др. се установява,
че строежът е бил изпълнен от „Строител
СВ“ ООД, ЕИК *********. Именно това ЮЛ е нарушило разпоредбата на чл.
163, ал.2, т.1 от ЗУТ и е следвало да понесе съответната адм.
санкция, тъй като е осъществило състава на чл. 237, ал.1, т.10 от ЗУТ.
Посочената норма предвижда санкция именно за строител, който е изпълнил строежа.
С оглед на изложеното
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния
закон и като такова следва да бъде отменено.
По
искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на
делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази, че в случая по делото са
налице доказателства за направени от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лв., както и това, че жалбата му е напълно уважена /НП е отменено/, а
платеното възнаграждение е в размер над минималното такова за този вид работа,
определен съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията към момента на подписване на договора за правна помощ и плащане на възнаграждението
/23.04.2021 г./ съдът счете, че посочената по-горе сума следва да бъде
заплатена на въззивника от въззиваемата страна Община - Варна, а направеното от
процес. представител на последната искане за присъждане на разноски в по-нисък
размер се явява неоснователно.
Предвид констатираните
основания за отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
СК – 739 - ВЛ от 01.02.2021 год. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на С.Й.С.,
ЕГН ********** на основание чл.232, ал.2
от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/
лв.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на
С.Й.С., ЕГН ********** сума в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са
изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: