№ 45
гр. Дулово, 27.03.2020 г.
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при участието секретаря Росица Радева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 232/2019 г. по описа на съда, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.С.С., с ЕГН **********,***,
против Г.Г.К., с ЕГН **********,***.
С нея се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда/ до окончателното плащане на сумата, сумата от
109.94 лв. – лихва за забава от 01.08.2018 г. до 18.10.2018 г., за което ищецът
се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 30/2019 г. по
описа на РС -Дулово. Претендират се сторените по исковото производство разноски
и разноските по заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 24.07.2018 г. е направил от своята
банкова сметка ***метка на ответника. Преводът бил осъществен без правно
основание, поради което ответникът се е обогатил с тази сума без основание,
поради което сумата подлежала на връщане. Заявява, че между него и ответника не
съществуват каквито и да било взаимоотношения, включително подписани между тях
договори.
Във връзка с процесната сума ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК като по подаденото заявление в РС - Дулово е
образувано ч.гр.д.№ 30/2019г. и е издадена заповед за изпълнение.
Предвид подадено от ответника възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, ищецът предявил настоящия иск, с който иска от съда да приеме за
установено, че ответникът дължи сумите, посочени в издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата и разноските.
Препис от исковата молба с приложенията ѝ,
депозирана от ищеца, е изпратен за връчване на
ответника, който е получил лично
съобщението и съдебните книжа на 05.07.2019 г.
В законноустановения срок ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск и заявява, че не дължи
претендираната от ищеца сума. Излага следната фактическа обстановки: На
19.07.2018 г. ищецът и Г.К. Д.– баща на ответника са сключили договор, по
силата на който ищецът му е възложил да извърши СМР-та в имота му, посочени в
писмения отговор. СМР-та трябвало да бъдат изпълнение с материали и труд на
бащата на ответника срещу цена от 10 000 лева, като от тази сума ищецът е
трябвало да преведе по банков път авансово
5 000 лева. Тъй като Г. Д.нямал собствена банкова сметка ***0 лева да
бъде преведена по банковата сметка на сина му и ответник по настоящото дело Г.Г.К.,
а последният да предаде сумата на баща си веднага след превода. Ищецът превел
сумата от 5 000 лева на 24.07.2018 г., а Г.К. от своя страна изтеглил 4 500
лева и 500 лв., които имал в брой, предал на Г. Д.сума в общ раземр от 5 000
лева.
В тази връзка оспорва като голословни твърденията на
ищеца, че е получил процесната сума без правно основание и че се е обогатил с
нея. Сочи, че с процесното плащане ищецът е погасил свои лично задължение по
сметка, посочена ѝ от кредитора Г. Д..
Заявява още, че не е налице обедняване на ищеца, тъй
като за процесната сума в имота на ищеца, представляващ къща в с. Я., обл.
Варна, са извършени СМР, на основание сключен договор за изпълнение, които
надхвърлят сумата от 5 000 лева. Поради поведението на ищеца, с което същият е
унищожил умишлено материали в обекта, договорът за изпълнение е прекратен на
15.08.2018 г., като изпълнителят по него Г. Д.е сезирал РП-Варна. За
прекратяване на договора за ипълнение по вина на ищеца, последният е уведомен с
обрана разписка.
Счита, че съдът следва да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му бъдат присъдени
разноските.
Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален
представител поддържа исковата молба. Ответникът оспорва исковата молба.
Районният съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди
и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, а
именно: Заверено копие на Документ за данни по транзакция по банкова сметка, ***
„Експресбанк“; Заверено копие на Справка по партида на физическо лице за
периода от 01.01.1992 г. по 13.01.2019 г., издадена от Служба по вписванията
гр. Варна; Заверено копие на отрязък от съобщение до заявителя по ч. гр. дело №
360/2018 г. по описа на РС-Дулово; Заверено копие на Договор от 19.07.2018 г.;
Заверено копие на Приложение № 1 към Договор от 19.07.2018 г.; Заверено копие
на Приемо-предавателен протокол от 24.07.2018 г.; Заверено копие на Извлечение
по Разплащателна сметка към 08.07.2019г., издадено от „Уникредит Булбанк“ АД;
Заверено копие на Известие за доставяне от 13.08.2018 г.; Заверено копие на
писмо изпратено чрез Телепоща с изх. № 24/13.08.2018 г.; Заверено копие на
Жалба до РП-Варна, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие
за установено следното:
На 19.07.2018 г.
ищецът М.С.С. и Г.К. Д.– баща на ответника са сключили договор, по силата на
който ищецът му е възложил да извърши СМР-та в имота му. СМР-та трябвало да
бъдат изпълнени с материали и труд на бащата на ответника срещу цена от 10 000
лева. Страните не спорят, че на 24.07.2018 г. М.С.С. направила превод в размер
на 5 000 лева от своята банкова сметка ***. Според ищцовата страна тя е извършила плащането чрез интернет банкиране през мобилен телефон, като
към този момент е мислела, че това е сметката на лицето, с което е сключила
договора, а именно - Г.К. Д.. Видно от заверено копие на Документ за данни по
транзакция по банкова сметка, *** „Експресбанк“, като адресат на превода
М.С.С. е посочила Г.Г.К.. Не се спори, че посоченото плащане е извършено по
повод сключения на 19.07.2018 г. договор и извършените според този договор
строително монтажни работи. В този смисъл са и показанията от наетия от Г.К. Д.да
работи на обекта свидетел - С.П.И.. Видно от приложения Приемо-предавателен протокол от 24.07.2018 г. ответникът е предал
получената по банков път сума на Г.К. Д., който е страна по
страна по сключения на 19.07.2018 г. договор и по този начин задължението на
ищцовата страна в този размер по този договор е било погасено.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Искът по чл.422,
ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи
съществуването на оспореното от длъжника вземане, както и да запази действието
на издадената заповед за изпълнение (чл.415, ал.2 от ГПК). Тази спорност на
вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаване на
въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, т. е. до
разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по
същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение за оспорената част от вземането. В случая, по реда на глава Тридесет
и седма от ГПК, е предявено парично вземане в размер на 5 000 лв., представляващо получено без основание плащане,
което намира правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Първият фактическият
състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, а освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото.
В хода на
производството по иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че
спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределението на доказателствена тежест,
ищецът предявил претенция за връщане на
полученото без основание, основани на твърдения какво е дал на ответника и че
даденото е без основание, следва да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без основание, може да
бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод (когато оспори
наведено от ответника основание за получаване, респ. задържане на даденото),
като в зависимост от това ще се разпредели и доказателствената тежест между
страните. В случая ищецът се е позовал единствено на факта за преведена сума на
ответника. Твърди, че плащането е извършено към Г., а не към Г.. Дори да се
игнорира обстоятелството, че в банковото нареждане М.С.С. е посочила като
адресат на превода именно презимето и фамилията на ответника, които се
различават от презимето и фамилията на нейния съконтрахент от по сключения на
19.07.2018 г. договор, целта на посоченото плащане е достигнало до нейния
кредитор и нейния дълг е бил погасен до сумата от 5 000 лв.
Поради изложеното
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход
на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Мотивиран от изложеното, Дуловският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.С., с ЕГН **********,***, против Г.Г.К.,
с ЕГН **********,***, установителен иск да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното
плащане на сумата и сумата от 109.94 лв. – лихва за забава от 01.08.2018 г. до
18.10.2018 г., за което ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение, издадена
по ч. гр. д. № 30/2019 г. по описа на РС -Дулово
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.С.С., с
ЕГН **********,***, да заплати на Г.Г.К., с ЕГН **********,***, сумата от 650
/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му, пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: