Р Е Ш
Е Н И
Е №260037
гр.Кюстендил,
25.11.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря:
Теодора Димитрова,
след като разгледа
докладваното от съдия Веселина Джонева гр.д.№656/2012г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на М.И., със
седалище и адрес: гр.*****, с ЕИК ***, представлявано от ***М.А.Х., чрез
пълномощника адв.Кр.Р. ***, същият и като съдебен адреса***, ***, с ЕИК ***,
представлявана от ** П.П..
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността за признаване за установено по отношение на О.К., че ищецът М.И.,
на основание
реституция
по реда на §
5 от ПЗР на ЗВ, като правоприемник на съществувалата *****, е собственик на недвижим имот - *****,
представляваща имот с идентификатор ***, със застроена площ от 281 кв.м., с
адрес: гр.*****, разположена в поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***, брой
етажи – един, при съседи на ПИ: ***, ***и ***по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед с
№18-96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, гр.София, както и за осъждане на
ответника да предаде владението върху имота на ищеца.
Ищецът твърди, че е правоприемник на бившата *****,
която, а преди нея – *****, преди 09.09.1944г. е била собственик на редица
недвижими имоти на територията на гр.Кюстендил, сред които е била и ***със
застроена площ от 281 кв.м., понастоящем представляваща имот с идентификатор ***
по КККР на гр.Кюстендил. Твърди, че този имот е бил завзет от държавата без
правно основание за това и провеждане на отчуждително производство и заплащане
на обезщетение, поради което счита, че за имота са налице предпоставките на §5
ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗВ във вр. със ЗВСОНИ и същият се явява собственост на М.И.
в Република България. Същевременно се сочи, че ответната община е съставила акт
за публична общинска собственост; претендира, че е собственик на имота, владее
го и отказва да го предаде на ищеца. Претендира се както ревандикиране на
имота, така и обезсилване на издадения за него акт за общинска собственост (публична).
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът О.К. в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба. Изразява становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция, оспорвайки: 1/ ищецът да е правоприемник
на *****; 2/ последната да е била собственик на *** 3/ да са налице условията
по §5 ал.2 от ЗВ; 4/ имотът попада в архитектурния и археологическия резерват
„Античен и Средновековен град Пауталия-Велбъжд“, което му дата статут на
изключителна държавна собственост, което е пречка за възстановяването му, както
и за имота няма съставян акт за общинска собственост; 5/ имотът е бил
предоставен на О.К. за оперативно управление и се ползва като музей, като в
периода от 01.01.1998г. до 2012г. ответникът го е владял, при което същият е
придобит по давност. Моли се отхвърляне на иска.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с доводите и
възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът М.И. (непрецизно посочен в исковата молба с
добавката „в Република България“, видно от приложеното към същата
удостоверение, издадено от СГС по ф.д.№1659/2003г.) е религиозна институция,
вписана в Регистъра на вероизповеданията при СГС по ф.д.№1659/2003г., със
седалище и адрес на управление в гр.***, с ръководен орган и представляващ -
главен мюфтия М.А.Х..
По делото са представени няколко броя Устави, в това
число: Устав на духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство
България, обнародван в ДВ, бр.63/26.06.1919г. (в копие, което не е напълно
четливо, въпреки дадени указания на страната); Устав на мюсюлманите в Република
България от 1992г.; Устав за духовното управление и устройство на Мюсюлманското
изповедание в република България; устав на Мюсюлманското изповедание в
Република България от 1997г. и Устав на М.И..
С Указ №62 от 21.12.1924г. на Цар Борис III в ДВ,
бр.230/1924г. е обнародвано решение от 28.11.1924г. на Народното събрание, с
което се отстъпва даром на Кюстендилската градска община *** ***която да служи
за музей на същата община.
Не се спори по делото, че ***, предмет на горното
решение и тази, предмет на предявения иск представляват идентични имоти, както
и, че понастоящем сградата се ползва за музей.
Видно от приетите по делото скици, издадени от
СГКК-гр.Кюстендил, спорния имот е заснет като имот с идентификатор ***, със
застроена площ от 281 кв.м., с адрес: гр.*****, предназначение – сграда за
култура и изкуство, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи
– един, при съседи на ПИ: ***, ***и ***по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Кюстендил, одобрени със заповед с №18-96/28.10.2008г. на изп.д.
на АГКК, гр.София.
С разпореждане №16 на Бюрото на МС от 21.11.1977г.
Античният и средновековен град Пауталия-Велбъжд в центъра на гр.Кюстендил е
обявен за архитектурен и археологически резерват (вж.л.126 от делото). С Акт
№32 за държавна собственост, съставен на 17.03.1997г. резерватът е актуван като
изключителна държавна собственост.
На 10.05.1996г. е съставен акт с №3861 за държавна
собственост на ***.
Производството по делото е спирано двукратно при
наличие на хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. С влязло в сила определение,
постановено в съдебно заседание, проведено на 11.07.2013г., КнОС е спрял
производството по делото до влизане в сила на решението по фирмено дело
№1659/2003г. по описа на СГС.
Този правен спор, възприет като преюдициален за изхода
на настоящото дело, не е приключил с акт по същество. С определение №74 от
28.01.2016г. на ВКС по т. д.№ 2451/2015г., II т.о., ТК (вж.л.246) не е
допуснато до касационно обжалване решение №966 от 12.05.2015г., поправено с
решение №1028 от 19.05.2015г. и решение №1190 от
05.06.2015г., всички постановени по ф.дело №964/2014г. на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. С решение №966 от
12.05.2015г. е обезсилено изцяло решение от 04.06.2013г., поправено по реда
на чл.247
от ГПК с решение от 11.10.2013г. по ф.дело №1659/2003г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, оставено е без разглеждане искането на М.И. за
установяване на правоприемственост между вероизповеданието и описани местни
поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни
юридически лица, съществували в периода до 1949г., учредени и действали при
режима на Временните правила за духовно управление на мюсюлманите, утвърден и
обнародван по силата на Указ №63 на княз Фердинанд - ДВ, бр.210/26.09.1985г.,
Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство България,
одобрен и обнародван по силата на Указ №12/23.05.1919г. - ДВ,
бр.65/26.06.1919г. и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в
България, одобрен от Министерство на външните работи и изповеданията на
23.11.1945г., действал до 1951г., в това
число и Мюсюлманска вероизповедна община в гр.Кюстендил,след 1940г. към МВО
гр.София, и е прекратено производството по искането. Решение №1028 от
19.05.2015г. и решение
№1190 от 05.06.2015г. по ф.дело №964/2014г. на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав са постановени по реда на чл.247 ал.1 от ГПК за
поправка на допуснати явни фактически грешки в предходните съдебни актове по
отношение на датата на обезсиленото решение на СГС и номера на делото на САС.
С определение с №384/14.05.2016г. (л.255 от делото)
настоящият съд е възобновил производството по делото. Същевременно, съдът е
констатирал наличие висящност на друго дело, имащо значение за изхода на
настоящото - т.д.№1802/2016г. по описа на СГС с предмет предявени от М.И.,
против множество ответници, в това число и О.К., искове за признаване за
установено, че ищецът е правоприемник на конкретно посочени в исковата молба
юридически лица, съществували до 1949г., включително и на МВО гр.Кюстендил,
след 1940г. – към МВО-гр.София. Приемайки, че твърдяното правоприемство
съставлява подлежащ на доказване факт и по висящия пред ОС-Кюстендил правен
спор, със същия съдебен акт след възобновяването му, съдът е спрял
производството отново при наличие на основанието на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК – до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№1802/2016г., VI-състав на
ТО на Софийски градски съд.
От постъпилите по делото заверени преписи от съдебни актове, а именно – определение
№260808/08.02.2021г. по т.д.№1802/2016г. по описа на СГС, определение
№450/13.07.2021г. по ч.т.д.№587/2021г. по описа на САС и определение с №237/02.06.2022г.
по ч.т.д.№2331/2021г. по описа на ВКС, се установява, че производството по
предявените от М.И. искове срещу всички ответници е било прекратено с влязъл в
сила на 02.10.2020г. съдебен акт. Производството по същото дело е продължило по
иска на конституираното по същото дело с определение от 12.05.2017г. главно
встъпило лице – ***, насочен срещу М.И., но с влязло в сила на 02.06.2022г.
определение №260808/08.02.2021г. по т.д.№1802/2016г. по описа на СГС, след
провеждане на инстанционен контрол, обективиран в горепосочените съдебни
актове, същото е било прекратено.
Посочените факти са
установени по несъмнен начин, същите произтичат от анализа на приобщения по
делото доказателствен материал в неговата цялост, а юридическата им преценка
очертава извод за неоснователност на предявения иск, поради следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена исковата
претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е
собственик на процения имот; 2) ответникът да владее същия и 3) владението му
върху имота да е лишено от правно основание.
Както съдът е посочил в
доклада по делото, ищецът по иска по чл.108 от ЗС следва да докаже наличието на
първите две от горепосочените предпоставки, а именно: че е собственик на
описания в исковата молба имот на поддържаното основание и, че ответникът
осъществява фактическа власт върху същия. В тежест на ответника по
ревандикационния иск е да установи, че владее имота на правно основание.
От приобщените по делото
източници на доказателства не може да се аргументира извод в подкрепа на
ищцовата теза, че: 1/ ***в гр.Кюстендил е била собственик на спорния имот и
2/ ищецът е правоприемник на ***в
гр.Кюстендил. Представените от ищеца с исковата молба Устави, с които се изчерпва
доказателственото установяване по делото, не представляват документи,
установяващи принадлежността на правото на собственост, нито такива,
удостоверяващи правоприемство. Последното обстоятелство не е било надлежно
установено и в рамките на развилите се две преюдициални производства. Отделен е
въпросът доколко правоприемство по отношение на мюсюлмански вероизповедни
общини може въобще да се установява като преюдициално правоотношение в хода на
производство по ревандикационен иск, предвид обстоятелството, че установяването
на факта на правоприемство по реда на §4 от ПЗР на ЗВ обвързва всички
/решението се вписва в регистъра по чл.18 от ЗВ/, съответно – недопустимо е
същият да е предмет на инцидентно установяване по дела с различен предмет.
Както вече се посочи, развилото се нарочно производство не е довело до
постановяване на позитивно решение по §4 от ПЗР на ЗВ.
Дължимото от ищеца главно и
пълно доказване в процеса не е проведено в нужната степен и исковата претенция
се явява неоснователна. Липсват предпоставки да се приеме наличие на хипотеза
за възстановяване на собствеността в патримониума на ищеца при условията и по
реда на §5 от ПЗР на ЗВ.
Исковата претенция, като
недоказана, подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото,
на ищеца не се следват разноски.
Ответникът не е претендирал
присъждане на сторени разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М.И., със седалище и
адрес: гр.*****, с ЕИК ***, представлявано от ***М.А.Х., против О.К.,
гр.Кюстендил, ***, с ЕИК ***, представлявана от ** П.П., иск с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на О.К.,
че ищецът М.И., на основание реституция по реда на § 5 от
ПЗР на ЗВ, като правоприемник на съществувалата *****, е собственик на
недвижим имот - *****, представляваща имот с идентификатор ***, със застроена
площ от 281 кв.м., с адрес: гр.*****, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, брой етажи – един, при съседи на ПИ: ***, ***и ***по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кюстендил, одобрени със
заповед с №18-96/28.10.2008г. на изп.д. на АГКК, гр.София, както и за осъждане
на ответника да предаде владението върху имота на ищеца.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок от
датата на връчването на препис от същото на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: