№ 91
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000076 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Образувано е въз основа въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, чрез
адв.М.Г. срещу решение №73/20.11.2024г., постановено по т.дело №59/2024г. по описа на
ОС-Търговище, в уважената осъдителна част за разликата над 5 000 до 13 000 лева /8 000
лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищцата Р. Г. Д.
като резултат от уврежданията при ПТП на 30.09.2023г., като пътник в л.а.Смарт Сити Купе
с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Ф Р Д, ведно с последиците.
Твърди се, че в обжалваната част решението на първата инстанция е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира отмяната му и
вместо това отхвърляне на иска в обжалваната част ведно с присъждане на сторените
разноски.
В жалбата въззивникът излага съгласие със становището на съда да изключи от
предмета на обезщетението фрактурите на 7 -мо и 8-мо ребра, които се установяват за първи
път по делото в медицинската документация, съставена в Нидерландия. /нито в исковата
молба, нито по-късно по чл.214 ГПК ищецът е излагал фактически твърдения относно тези
увреди, съотв. не са били обсъдени от вещото лице в медицинската експертиза/ Оспорва се
единствено размерът на присъденото обезщетение с твърдение, че сумата от 13 000 лева,
присъдени в полза на Р. Д., не отговаря на търпените от ищцата вреди и на принципа на
справедливостта, съгл.чл.52 ЗЗД. Въззивникът счита, че присъденото обезщетение е
прекомерно и спрямо икономическите условия и стандарта на живот в страната. Счита, че
съдът не е обсъдил конкретните увреждания и не е обосновал спрямо същите размер на
обезщетението.
В жалбата се коментират претърпените от ищцата телесни повреди, които независимо
1
от тяхното количество и засягане на различни части от тялото й, се характеризират като леки
телесни повреди. Въззивникът счита, че по делото са събрани доказателства и за
възстановяването на ищцата чрез актуален преглед на 09.09.24г., който установявал, че
същата е в добро здравословно състояние. С горното въззивникът мотивира несъгласието си
с присъдения размер обезщетение над сумата от 5 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище по жалбата от ищцата Р. Г. Д.,
представлявана по делото от адв.Г. Х. от САК. Въззиваемата счита жалбата и изложените в
нея оплаквания за неоснователни. Претендира потвърждаване на съдебното решение ведно с
присъждане на сторените за производството разноски.
В отговора си страната обосновава подробно получените телесни увреждания, които
макар представляващи леки телесни повреди, като характер и количество, са били
съпроводени с интензивни болки и страдания в период от поне два месеца. Твърди, че от
представените от нея писмени доказателства, събраните свидетелски показания и експертиза
установяват, че ищцата продължава да търпи вреди от получените травми, които вреди са
били правилно съобразени от съда в обжалвания акт. Последният е съобразил при
определяне размера на обезщетението и преживените във връзка с уврежданията промени в
емоционално-психическото състояние на ищцата. Оспорва да е налице разминаване на
определения от съда размер със стандарта на живот в страната и икономическите условия,
съотв. с лимитите на застрахователна отговорност.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд не се явяват процесуалните
представители на страните, но същите поддържат с докладвани в заседанието молби
становищата си – въззивникът за поддържане на въззивна жалба при съответния обжалваем
интерес, а насрещната страна /ищеца/ - за нейната неоснователност. Не се правят нови
твърдения идоказателствени искания.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по
иск на Р. Г. Д. срещу ЗД БУЛ ИНС АД, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на пътно
произшествие на 30.09.2023г., в което ищцата участвала като пътник в един от двата
участващи автомобила: поради неправилно предприета маневра за изпреварване, при
неспазване на пътна маркировка М1 и пътен знак В24, движещият се срещуположно л.а.
Фолксваген Пасат с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Р В Р се блъснал в л.а.Смарт сити
купе с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Ф Р Д, в който автомобил на първа дясна седалка
пътувала ищцата. В исковата молба се излага, че за пътния инцидент бил съставен протокол
за ПТП №1713219/30.09.23г. на РУ – гр.Попово, като по отношение на виновния водач Р бил
издаден АУАН и издадено наказателно постановление, влязло в сила на 14.11.2023г. Твърди
се, че при този инцидент ищцата получила множество наранявания, както следва: оток на
гръдния кош с размери от 4-5 см., хематом около 15 см. на дясна млечна жлеза; хематом с
линеарна форма от около 30 см. по предна повърхност на лява млечна жлеза; още два
хематома в същата гръдна област; в областта на корема – контузна рана около 10 см. в
илеоцекалната област, хемматомв хипогастриума с размери 40/20см.; наличие на палпаторна
болка в тези участъци, а освен това наранявания на крайниците – хематом, оток и
палпаторна болка в областта на дясна колянна става. Поставена била диагноза: контузия на
гръден кош и контузия на коремна стена. Твърди се, че във връзка с тези увреждания ищцата
търпяла силни болки и страдания, наложили прием на обезболяващи. ПТП се отразило и на
настроението, сънят и емоционалността на ищцата. Същата се лекувала в домашни условия.
Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение спрямо виновния за ПТП
водач по задължителна застраховка ГОА както и отправено от ищцата заявление за
определяне на обезщетение до ответното дружество, на 07.11.2023г. Твърди се, че
застрахователят е отказал окончателно изплащане на обезщетение с писмо от 24.01.24г.,
независимо от представените му допълнително документи за ПТП, вкл. наказателното
2
постановление. Първоначално ищцата е предявила осъдителния си иск по чл.432 КЗ като
частичен за сумата от 5 000 лева от общо 30 000 лева, ведно със законната лихва от 07.11.23г.
до окончателното изплащане.
С отговор на исковата молба застрахователят, чрез адв.Г., оспорва основателността и
размера на иска. Оспорва се механизмът на произшествието както и вината на
застрахования водач. Оспорват се получените от ищцата увреди при процесното
произшествие като се твърди, че същите, ако са налице такива съобр. мед.документи, са
изключително леки и отшумели бързо във времето. Оспорва се интензитета и
продължителността на търпените вреди. Релевирано е възражение за съпричиняване на
вредите поради липса на ползван от ищцата предпазен колан като пътник на предна дясна
седалка. Оспорва се като прекомерен дори частично предявения размер от 5 000 лева както и
началната дата на лихвите за забава на основание чл.497 КЗ.
С протоколно определение от 17.09.2024г. по гр.дело №144/2024г. на РС – гр.Попово,
12 състав, е допуснато увеличение размера на иска по чл.432 КЗ от 5 000 лева частичен иск
до 26 000 лева, частично предявени от общо 30 000 лева. Поради изменението на иска,
делото пред РС-Попово е било прекратено и изпратено по подсъдност на ОС -Търговище,
чието решение е предмет на обжалването.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, при съобразяване на материалноправните разпоредби, в
пределите на очертаните с въззивната жалба и отговора оплаквания, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото
определение №96/19.02.2025г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС -Търговище
решение съобразно очертания с въззивната жалба интерес, за сумата над 5 000 лева до 13 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди. В останалата отхвърлена част над 13 000 лева
до 26 000 лева, частичен иск от общо 30 000 лева, решението на ТОС е влязло в законна
сила. Съобразно предмета на обжалване, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на
събраните доказателства и правни изводи по определяне справедливия размер на търпените
от ищцата неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.
С оглед датата на предявяване на иска и липсата на спор относно уведомяването на
застрахователя от пострадалата, съдът намира предявения пряк иск за допустим – предявен
при спазване изискванията за предварително рекламационно производство съгл.чл.380
вр.чл.498 КЗ.
Доколкото се обжалва само размерът на обезщетението, релевантните за отговорността
на застрахователя обстоятелства, обхванати от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, наличието
на застрахователно правоотношение по застраховане Гражданската отговорност на виновния
за ПТП водач, причинил процесното ПТП, се ползват със сила на пресъдено нещо и
настоящият състав не следва да ги обсъжда отново. Не е предмет на спора и началната дата
на присъденото обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от
уведомяването на застрахователя съгласно чл.429, ал.3 и ал.2 вр.чл.497 КЗ.
По размера на обезщетението: Основните оплаквания в жалбата на застрахователя
фокусират въззивното произнасяне върху приложението на чл.52 ЗЗД и допусната
3
прекомерност в присъденото обезщетение. Същевременно въззивникът е изразил съгласие с
необсъждане от съда на въведени от ищеца нови твърдения за вреди от същото ПТП
/счупването на ребра/, съотв. твърдения за по-съществени увреди. В тази част въззивният
съд е обвързан от постановеното решение, доколкото не е сезиран с въззивна жалба на
заинтересования ищец срещу отхвърлената част от иска, а първоинстанционният съд
изрично е изключил тези факти от преценката си за размера на вредите съгл.чл.52 ЗЗД.
По тълкуването и приложението на чл.52 ЗЗД, дадено с ППВС №4/1968г. ВС е
указал по задължителен за съдилищата начин, че понятието "справедливост" по смисъла на
разпоредбата /чл.52 ЗЗД/ не е абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при
определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и
морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта
на увредения и всякакви други относими обстоятелства. Съгласно константната практиката
на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения, както и в известните на състава
решение №177/27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д.
№ 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат обществено-икономическите
отношения в страната към момента на увреждането, израз на които са приетите лимити на
застрахователна отговорност. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл.492 КЗ, и
релевантността им към критериите по чл.52 ЗЗД също е формирана константна практика на
ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр.
решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д.
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.
/. Съобразно постоянната практика, е възприето становището, че при определяне на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Дори и да
нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на
застрахователни покрития по чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк
иск срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
В настоящия спор са събрани свидетелски показания, писмени доказателства и е
изслушана медицинска експертиза, които ценени в съвкупност установяват, че: От
изготвената по делото съдебна медицинска експертиза /на л.90 и сл. по делото/ се
установява, че в резултат на пътния инцидент на 30.09.2023г. ищцата е получила следните
4
телесни увреждания: охлузвания по гърба на носа върхово, масивни отоци и кръвонасядания
– с тъмно-мораво-синкав цвят в областта на двете гръдни жлези и гръдна кост; масивни
отоци и кръвонасядания по предна коремна стена, под пъпа и разкъсно-контузна рана с
дължина 10см. в дясната половина на корема; силни палпаторни болки по предна гръдна и
коремна стена със затруднено дишане; масивен оток по предната и двете странични
повърхности на дясна коленна става, с нарушени движения в областта на ставата на десния
крак и използване на помощно средство при придвижване бастун (отговор на задача 1. от
СМЕ-л.92 от гр.д. № 144/2024г. по описа на РС-Попово). Обобщено получените увреждания
са разпрострени в гръден кош, корем и крайници/конкретно дясна колянна става/. Същите са
обусловили затруднения в движението на снагата в продължение на месец и половина -
максимум два месеца, през който период ищцата е имала затруднения в ежедневието си и в
изпълняваната домашна работа. Непосредствено след инцидента същата е ползвала бастун
за придвижване поради болките в коляното и силния оток. Според вещото лице, независимо
от характера на получените увреждания, периодът е свързан и със силни болки в
травмираните зони от тялото. Според експертизата, пострадалата е излекувана; няма
влошаване в състоянието й, а към датата на проведения от вещото лице преглед на
06.06.2024г. същата е възстановена изцяло, вкл. с възстановени движения на колянна става.
В провелото се о.с.з. на 17.09.2024г. вещото лице е посочило, че в резултат на тези
наранявания ищцата безспорно е преживяла силни болки и страдания, макар ограничени до
месец-месец и половина. Във връзка с получените гръдни травми е имала и затруднено
дишане. Не са били установени счупвания, които биха характеризирали травмите като
средни телесни повреди. Вещото лице е посочило, че е възможно гръдните травми и
кръвонасядания да се дължат именно на поставен предпазен колан, каквито данни се
съдържат в свидетелските показания и автотехническата експертиза. Обсъдил е
представените в първото заседание по делото писмени доказателства за извършени след
катастрофата, на 13.10.2023г., компютърна томография и преглед в Кралство Белгия, където
ищцата живее. Вещото лице е посочило, че установените увреждания – бурсит /възпаление
на ставна торбичка/ на дясно коляно както и фрактурите на 7-мо и 8-мо ребра вляво/за които
ищецът е представил писмени доказателства в първото заседание, изготвени от медици в
Белгия/, са именно резултат от претърпяното произшествие. Тези доказателства са били
приети от съда в същото заседание, предоставени са на вещото лице в заседанието по
изслушване на експертизата и са коментирани от него. /л.77/ При устното изслушване
вещото лице е посочило, че тези травми действително могат да бъдат установени по-късно,
макар да са били налични като увреждане при ПТП, че е вероятно същите да не са могли да
бъдат определени при първоначалния преглед на ищцата в МБАЛ -Търговище. Посочва още,
че болките в коляното и ребрата зависят и от възрастта на пострадалия като, колкото по-
възрастно е лицето, толкова по-продължителни и нетипични могат да се тези последици - да
създадат неудобство и болезненост при промяна на времето и при тежък физически труд.
От изслушания свидетел Ф Д /л.77/, съпруг на ищцата и водач на автомобила, с който е
настъпило ПТП се установява, че съпругата му пострадала най-тежко при произшествието.
Тя не можела да се движи сама, което наложило идването на линейка, с която била откарана
в МБАЛ -Търговище. Свидетелят излага, че сам се грижел за съпругата си, защото тя не
можела да стъпва на краката си. Цялата била наранена – гърди, слабини, десен крак. През
цялото време лежала на легло и само с помощ успявала да отиде до тоалет. Според
свидетеля, Р. пролежала около три месеца, а лечението й продължило най-упорито в Белгия.
След прибирането им там, започнали прегледи и ходене по процедури. Това продължило до
изчезването на синините. Според него, Р. продължава да чувства болки в наранените области
и понастоящем – болят я ребрата, стомаха, слабините и коляното. Три месеца след инцидента
приемала все още обезболяващи и се мажела с гелове. Свидетелят посочва, че е налице
разлика в състоянието й отпреди катастрофата и сега. Описва промяната с това, че и сега
ищцата изпитва затруднения при качване на стълби, оплаква се от болки в слабините и
5
десния крак, станала нервна, продължавала да не може да спи, искала за всичко да й помага
съпругът й. Съдът не кредитира изцяло свидетелските показания на св.Димитров, доколкото
същият се явява заинтересован от изхода на спора, поради което показанията му съдът цени
при условията на чл.172 ГПК. Не приема за достоверни същите в частта, в която свидетелят
излага, че в продължение на три месеца ищцата лежала у дома, че посещавала лекари и
извършвала процедури в Белгия във връзка с лечението на получените травми. Същите
противоречат в тази им част на становището на вещото лице -медик, че лечението на
получените наранявания е консервативно и се извършва в домашни условия чрез
обездвижване и за период от около месец.
При преценка на установените посредством всички доказателства факти, съставляващи
основание на иска съгласно чл.52 ЗЗД, безспорно в резултат от процесното ПТП на
30.09.2023г. ищцата е претърпяла множество травми, характеризиращи се с техния лек
характер/хематоми и кръвонасядания/, който не създават заплаха за живота и здравето й.
Същевременно, поради разпростирането им в различни зони на тялото -гърди, корем,
крайници, същите са създали усещане за интензивна и повсеместна болка и страдание в
продължение на повече от месец и половина. Провокирали са промяна в начина на живот на
ищцата, доколкото във възстановителния период същата е спазвала режим на домашно
лечение чрез обездвижване. Наложително е било и ползване на помощни средства за
придвижване -бастун. Това безспорно е довело до неудобства и от психологически характер,
тъй като е изисквало постоянна грижа на близък, вкл. за ежедневния тоалет и
домакинството, промяна в навиците на пострадалата, довело е до безпокойство и чувство на
безпомощност. Количеството на травмите и тяхното ситуиране в различни части от тялото
на ищцата - множеството хематоми и кръвонасядания, макар кратковременно са влошили
качеството на живот на ищцата. Събитието се е отразило както върху физическия интегритет
на пострадалата, така и върху емоционалното й равновесие. Като отчита напредналата й
възраст /на 68 години/, която предопределя промени в цялостната хомеостаза, съотв. всяка
промяна отвън води до дестабилизация на организма, преживеният шок от внезапното
произшествие и всички преки и косвени последици от него, съдът намира, че определеният
от първата инстанция размер е адекватен на търпените неимуществени вреди и не се явява
прекомерен. При съобразяване от въззивния съд на приетите писмени доказателства –
изготвени в Белгия медицински документи, представени по делото в легализиран превод на
български език в първото заседание, обсъдени от вещото лице при устното му изслушване,
въззивният съд намира, че присъдения размер е дори под справедливия размер съгласно
чл.52 ЗЗД. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното
право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства
във връзка с тези факти, изисква въззивният съд да отрази в мотивите си като фактически и
правни изводи от значение за спора. Независимо, че е ограничен от преклудиращата сила на
влязлото в сила първоинстанционно решение за разликата над 13 000 лева, в която част
искът е бил отхвърлен, въззивният състав намира, че при съобразяване на посочените по-
горе факти с правно значение /установени непосредствено след ПТП и други вреди,
предопределящи по-продължителни болки на ищцата/, определеното от първата инстанция
обезщетение по чл.52 ЗЗД възлиза на поне 13 000 лева. Поради това, направените с
въззивната жалба оплаквания за прекомерност са неоснователни. Обезщетението за
претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен
размер, който е обусловен както от тежестта, характера, продължителността и интензитета
на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съответно и от лимита
на застрахователна отговорност. При отчитане и на този критерий, съдът намира, че
определеното обезщетение не следва да бъде намалявано, тъй като съставлява долна граница
на паричния еквивалент, възмездяващ дефицита в неимуществената сфера на ищцата.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната
6
такава за присъждане на законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, в
която част първоинстанционното решение не е предмет на самостоятелно обжалване, а само
като обусловено от обжалваемия интерес.
Поради неоснователност на жалбата, разноски не се следват на въззивника, но такива
следва да бъдат присъдени в полза на насрещната страна както са претендирани съобразно
списък по чл.80 ГПК /л.42 и сл. от въззивното дело/ Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, пълномощникът на страната адв.Г. Х. е поел да осъществи по
делото безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, т.2 ЗАдв. Горнтото означава, че
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно чл.36, ал.2
вр.чл.38, ал.2 ЗАдв. и Наредбата за адвокатските възнаграждения. Съгласно задължително за
съдилищата решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба №1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) минимални размери не са
обвързващи за съда и съдът следва да откаже приложението им. Доколкото тези размери са
ориентир за евентуални пазарни цени на услугата, договорени между клиент и адвокат,
съдът ги съобразява само косвено, като основната му преценка за размера на
възнаграждението се предопределя от фактическата и правна сложност на спора.
Поставеният пред въззивния съд спор не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Същевременно, съдът отчита и действително извършената по делото работа от
пълномощника на страната адв.Х., която се изразява в подаване на писмен отговор /при
идентична на вече осъществената защита, липса на нови доказателствени искания, доводи и
възражения/ и изготвяне на бланково писмено становище за открито заседание, без явяване
на пълномощника. Поради изложеното, съдът намира, че възнаграждение в размер на 1000
лева с ДДС, е обосновано и адекватно на престираните във въззивното производство
адв.услуги.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №73/20.11.2024г., постановено по т.д.№59/2024г. по
описа на ОС-Търговище, в обжалваната част, в която съдът е осъдил ЗД Бул Инс АД,
гр.София, ЕИК ********* да заплати на ищеца Р. Г. Д., ЕГН **********, с.Кардам,
общ.Попово, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от нея в резултат на получени
увреждания при ПТП на 30.09.2023г., за разликата над 5 000 лева до присъдените 13 000
лева, по частичен иск в размер на 26 000 лева от общо 30 000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от уведомяването на застрахователя на 07.11.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс АД, гр.София, ЕИК *********, да заплати на адв.Г. Б. Х.,
член на САК, с личен номер №**********, служебен адрес в гр.София, район Слатина,
ул.Кадемлия №1, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. с ДДС за осъществената
безплатно защита на Р. Г. Д. по възз.т.дело №76 по описа за 2025г. на Апелативен съд -Варна,
на основание чл.78, ал.3 вр.чл.38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8