Решение по дело №2209/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 22 § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.

Образувано е по жалба на „Е. Д. Л. Б.“ ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Г.А., подадена чрез адв. С.Ж. – ВАК, против Решение с рег. №32-294056 от 01.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция "Митници" към Митническа декларация /МД/: MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022, с което на основание чл. 84, ал.1 т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 15, ал.2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 7 от ЗМ, вр. чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 101, §1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е: 1. отказано да се приеме декларирания код по ТАРИК на стока № 43 /“Памучни обагрени трикотажни платове-1398 кг“/ и е определен нов такъв – **********; 2. отказано е да се приеме декларирания код по ТАРИК на стока №46 /„Памучни печатани платове - дължина 7003 м, ширина 1 м“/ и е определена нов такъв – **********; 3. отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока №43 /„Памучни обагрени трикотажни платове – 1 398 кг“/ и е определена нова митническа стойност на същата стока в размер на 11 211.96 лв. (1398 кг х 8,02 лв./кг); 4. отказано е да се приеме митническата стойност на декларираната стока №46 /„Памучни печатани платове - дължина 7003 м, ширина 1 м“/ и е определена нова митническа стойност на същата стока в размер на 13 656.06 лв. (1 331 кг х 10,26 лв./кг); 5. наредено е в MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022 г. да се извършат следните изменения: - за стока № 43 ЕД 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура да се чете 60041000, ЕД 6/15 „Код на стоката по ТАРИК“ да се чете 91; ЕД 8/6 статистическа стойност да се чете 11211,96; ЕД „Митническа стойност“ да се чете 11211,96; ЕД 4/14 „Цена на стоката“ при курс 1,95583 лв. за 1 EUR и следва да се чете 5 732,58; ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността вместо 1, да се чете: 6; Предвид ставка 0% за стока № 43 не са установени допълнителни задължения за мито (А00). Такива са установени по ЗДДС (В00) в размер на 2242,39 лв.; - за стока № 46 ЕД 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната номенклатура да се чете 54078400, ЕД 6/15 „Код на стоката по ТАРИК“ да се чете 00; ЕД 8/6 статистическа стойност да се чете 13656,06; ЕД „Митническа стойност“ да се чете 13656,06, поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена на стоката“ при курс 1,95583 лв. за 1 EUR и следва да се чете 6982,23; ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността вместо 1, да се чете: 6; Предвид ставка 0% за стока № 46 не са установени допълнителни задължения за мито (А00). Такива са установени по ЗДДС (В00) в размер на 2731,21 лв. Разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението размер на държавните вземания като са установени суми за ДДС в общ размер на 23656,65 лв., като е съобразено, че за ДДС вносителят е заплатил 20188,16 лв., които са приспаднати и е установена сума за досъбиране в размер на 3468,49 лв. ведно с лихва за забава върху държавните вземания на основание чл. 59, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Решението на Директора на ТД Митница - Варна при Агенция „Митници“ се оспорва с доводи за неговата незаконосъобразност. Оспорва се неприемането на декларираните от носителя тарифни номера на стоки № 43 и № 46 и определянето на нови такива. Сочи се, че извършената промяна на тарифните номера на стоките не е обоснована с каквито и да било мотиви от страна на ответника, освен изследването в митническа лаборатория. Оспорват се резултатите от проведеното изследване, поради липсата на акредитация на използваната лаборатория. Оспорват се и определените нови митнически стойности на процесните стоки. Възраженията са в две насоки – на първо място се оспорва наличието на основателни съмнения у органа относно достоверността на декларираните от вносителя митнически стойности на стоки № 43 и № 46, а на следващо място се твърди, че е опорочена процедурата по увеличаване на митническата стойност на същите стоки. Според изложеното в жалбата, недоказано е останало твърдението на органа, че декларираните стойности на тези стоки са значително по-ниски от средностатистическата митническа стойност на „сходни стоки“, тъй като в оспореното решение не се съдържат данни за средностатистически митнически стойности на „сходни стоки“, а на средни стойности на държави-членки за период от 3 години, поради което същите не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 МК, а и липсват доказателства, че касаят именно „сходни стоки“. Твърди се, че митническите органи неправилно и неоснователно се позовават в оспорения административен акт на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г., доколкото то не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно верността на декларираните от вносителя стойности на стоките, тъй като в акта няма данни за изчислени средностатистически покупни цени на „сходни стоки“, а е посочено, че декларираните от вносителя стойности на стоките са по-ниски от техните средностатистически митнически стойности, като се обръща внимание, че двете понятия не са идентични.

Сочи се, че решението е издадено на основание чл. 74 § 3 МК, т. е. твърди се, че няма данни за сходни стоки, а същевременно се излага, че чл. 74 § 2 б. „б“ МК /сходни стоки/ не може да се приложи, тъй като не били намерени стойности от други вносители със съпоставими данни, което не отговаря на действителните факти. Твърди се, че има вносове на трети лица от същия производител и същата държава на произход, осъществени на Митница Столична, но те не са коментирани в решението. В тази връзка се сочи, че митницата по арг. от чл. 141 §3 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, е обвързана да приложи най-ниската от договорните стойности на идентични или сходни стоки. Твърди, че решението съдържа противоречиви мотиви и че има данни в информационната система на митницата за наличието на „идентични и сходни стоки“ или такива по чл. 74 §2 б. „в“ МК и неправилно административният орган е преминал към определяне на стойността по реда на чл. 74 §3 МК. Сочи, че по същество твърдението за неприложимост на чл. 74 §2 б. „в“ МК за процесните стоки, означава, че този производител за първи път изнася за ЕС конкретните видове стоки, което влиза в противоречие с факта, че износителят е турска фабрика, която произвежда основно за износ за ЕС на процесната стока - „плат памук/полиестер, обагрен“. Намира за противоречиво и твърдението на органа, че от една страна има база данни за сравнение на средни цени или диапазон от цени за една стока, което да е основание за да отхвърли декларираната стойност, а от друга страна няма данни за идентични, сходни стоки или за най-голямото сборно количество от същите стоки, внесени в ЕС. На изложените основания се иска съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на Директора на ТД Митница - Варна към Агенция „Митници“ и в полза на оспорващото дружество „Е. Д. Л. Б.“ *** да бъдат присъдени сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Св. Ж., която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски.

Ответната страна – Директорът на Териториална дирекция „Митница Варна“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че в конкретния случай митническата стойност на процесните стоки е била правилно определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент ЕС №952/2013, чрез разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за мита и търговия. В хода по същество твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като по безспорен начин е доказана освен промяната на тарифния код, така и увеличението на митническата стойност и са идентифицирани процесните стоки - стока № 43 са памучни обагрени трикотажни платове, а стока № 46 са памучни печатни платове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на органа и едновременно с това прави възражение за прекомерност на претендирания от оспорващото дружество адвокатски хонорар.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Решение с рег. № 32-294056 от 01.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция „Митници“ към Митническа декларация /МД/: MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022, с което на посочените в акта правни основания органът отказва да приеме декларирания от вносителя „Е. Д. Л. Б.“ *** код по ТАРИК на стока № 43 /“Памучни обагрени трикотажни платове – 1398 кг“/ и вместо него е определен нов такъв – **********; отказва да приеме декларирания код по ТАРИК на стока № 46 /„Памучни печатани платове - дължина 7003 м, ширина 1 м“/ и вместо него определя нов такъв – **********; отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока № 43 и определя нова митническа стойност на същата стока в размер на 11 211.96 лв. (1398 кг х 8,02 лв./кг); отказва да приеме митническата стойност на декларираната стока №46 и определя нова митническа стойност на същата стока в размер на 13 656.06 лв. (1 331 кг х 10,26 лв./кг); разпорежда да се коригира митническата декларация, като се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания и определя общо задължения за доплащане ДДС /В00/- в размер на 3 468.49 лв., ведно с лихва за забава.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.03.2022 г. дружеството-жалбоподател „Е. Д. Л. Б.“ *** декларира на режим „Допускане за свободно обращение“ 46 стоки, 983 колета, 14971,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 51 610,24 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR.

Към митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № VNT2022000000015/08.03.2022 г., сертификат за движение A.TR № С1988373/08.03.2022 г., сертификат за непреференциален произход №U0465401/08.03.2022 г., международна товарителница CMR от 08.03.2022 г., турска транзитна декларация №22TR34130000668381, износна митническа декларация №22341300ЕХ00193026 от 08.03.2022 г.

Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол № 22BG2002M010105/09.03.2022г., като от стоки № 43 и № 46 е взета мостра за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.

Във връзка с проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на внасяните стоки вносителя е уведомен с писмо № 32-79226/10.03.2022 г., че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 в определен срок трябва да учреди обезпечение от 2 441,43 лв., като едновременно с това изрично са указани последствията от неизпълнение на това задължение.

С писмо № 32-79245/10.03.2022 г. за нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от „Е. Д. Л. Б.“ *** са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.

В определения от митническите органи срок с писмо № 32-85619/15.03.2022 г. дружеството е представило отговор на писмото на митническите органи и предоставя нови документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.

След запознаване с всички документи, събрани в хода на административното производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, до вносителя „Е. Д. Л. Б.“ *** е изпратено писмо изх. №32- 195957/15.06.2022 г., с което същото е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението, с което ще приключи процедурата по чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ вр. с чл. 74, §2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Същото е получено от адресата на 16.06.2022 г., видно от известие за доставяне №PS9028004GА82. В писмото изрично е указана възможността дружеството да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен срок, както и последствията от непредставяне на такива. В определения 30- дневен срок, дружеството не се е възползвало от това свое процесуално право и не е изразило становище.

На 01.09.2022 г. ответникът – Директорът на ТД Митница – Варна, издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение с рег. № 32-294056. От съдържанието на акта е видно следното:

Относно определения код по ТАРИК

По отношение на стока № 43 „Памучни обагрени трикотажни платове – 1398 кг“

Тази стока е декларирана от вносителя с код по ТАРИК **********, 1471.00 кг. бруто, 1398.00 кг. нето, държава на произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност в размер на 2.93 лв./кг.

При запознаване с представената мостра от стока № 43 е установено, че същата представлява парче текстилно изделие, избелено.

В резултат на извършена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 04_15.04.2022/15.05.2022г. е установено, че изследваният материал представлява плетено изделие, трикотаж, напречно плетен. Преждите са две - щапелни целулозни влакна и еластична нишка - 5%. Чрез микроскопско наблюдение целулозните влакна са идентифицирани като памук - 95%.

Предвид горните установявания и като съобразява разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), от органа е направен извод, че стока №43 следва да се класира в тарифна позиция 6004, в код 60041000 на КН и код ********** на ТАРИК, различен от декларирания /60052200/. За новия код по ТАРИК ставката на мито в рамките на митнически съюз е също 0%, както и за декларирания код, с оглед на което не са начислени допълнителни суми за мито.

По отношение на стока № 46 „Памучни печатани платове – дължина 7003м, ширина 1м“

Стоката е декларирана от вносителя с код по ТАРИК **********; 1368.00 кг. бруто, 1331.00 кг. нето, държава на произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност в размер на 2,57 лв./кг и 0.49 лв./кв. м.

Представената мостра от стока №46 представлява парче текстилно изделие, печатано, на флорални мотиви в бежов и бял цвят.

В резултат на извършена митническа лабораторна експертиза № 04_15.04.2022/15.05.2022г. е установено, че изследваният материал представлява тъкан текстил със сплитка лито. Преждата по основа е от синтетични текстурирани нишки, а по вътъка е от щапелни влакна - смес на целулозни и синтетични. Чрез микроскопско наблюдение щапелните влакна са идентифицирани като смес от памучни и полиестерни влакна, а синтетичните нишки, като полиестер.

Предвид горните установявания и като съобразява разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), както и забележка 2 към раздел XI на КН от органа е направен извод, че стока №46 следва да се класира според текста на забележка 2 Б) В) към раздел XI, където глави 54 и 55 се считат като една глава в сравнение с други глави на КН, т.е. анализираната проба съдържаща общо 62% полиестерни нишки и щапелни влакна и 38% памук, следва да се класира в глава 54 на КН, т.к. нишките от полиестер са преобладаващи спрямо щапелните влакна. Стоката следва да се класира в тарифна позиция 5407, в подпозиция “Други тъкани, съдържащи тегловно по-малко от 85% синтетични нишки и смесени предимно или само с памук“, т.к. памука преобладава спрямо щапелните влакна от полиестер, и в код 54078400 на КН, съответстващ на печатаните тъкани, различен от декларирания /**********/. За новия код по ТАРИК ставката на мито в рамките на митнически съюз е също 0%, както и за декларирания код, с оглед на което не са начислени допълнителни суми за мито.

Относно декларираната митническа стойност на стоки №43 и №46.

Във връзка с определянето на митническата стойност на процесните стоки от вносителя е представена Електронна фактура № VTN2022000000015 от 08.03.2022г. Стойността на цялата стока по фактурата е 51 610,24 EUR с условие на доставката СРТ Варна. Посочена е и стойността в турски лири, бА.та и банковата сметка на продавача.

Констатирано е, че разплащането по фактурата е извършено от вносителя към неговия турски партньор на 16.03.2022 г., т.е. след започване на административната процедура по оспорване на митническата облагаема стойност на част от внасяните стоки по процесната МД. Посочва се в мотивите към решението, че направеното банково разплащане не кореспондира с начина на плащане, посочен от продавача в представената фактура № VNT2022000000015/08.03.2022г., където е отразено, че същото ще се извърши „срещу стоки“. Уточнява се, че посоченият във фактурата начин на разплащане в търговската практика се използва в случаите на разплащане чрез пари в брой срещу стоки докато в случаи на банково разплащане на това място се отразява банков трансфер. Посочва се, че макар в договора да съществува клауза № 9, че плащането може да се извърши в брой или по банков път, а в клауза № 10 да е допълнено, че могат да се договорят и други начини на плащане за всяка отделна доставка, това предполага между страните да е разменена кореспонденция, а такава в случая не е представена по преписката. Прието е, че представеният договор за покупко-продажба от 01.06.2021г. не се вписва в търговската практика, тъй като е изготвен на български език и не е посочено дали същият е изготвен и на турски език с оглед на факта, че продавачът е юридическо лице от Турция. Сочи се, че независимо от уговореното в чл. 6 и чл.8 от договора единичните цени на договорените стоки да са в определени граници и в зависимост от качеството да е възможно същите да бъдат променяни както е възможно и да се договарят индивидуални отстъпки при закупуване на определени стоки, доказателства в тази посока не са представени от оспорващото дружество-вносител, поради което за митническите органи остава неясно какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и какво е договореното качество стоки. Приема се, че уговорената в чл. 9 от договора клауза, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на доставка, особено когато става дума за големи суми, какъвто е разглеждания случай /стока на стойност 51 610,24 EUR/, не се вписва в нормалната търговска практика при външнотърговски отношения, освен ако лицата не са свързани помежду си.

Извършен е анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 60041000 (виж таблица 1 от Решението) и с код по КН 54078400 (виж таблица 2 от Решението), с произход Турция във всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Данните са взети от сайта на Европейската комисия - https://trade.ec.europa.eu/tradehelp/statistics, като посочените в колона „EUR/kg“ стойности представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Турция, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. От тези данни ответникът установява, че в рамките на посочения тригодишен период средностатистическата стойност на стока № 43 за ЕС не се променя драстично и е следната: 6,08 EUR/кg за 2019г., 5,66 ЕUR/кg за 2020г. и 6,06 ЕUR/кg за 2021г. За същия период в България се установява, че след 2019г. има голям спад и стойностите са много по-ниски от средните за ЕС: 2019г.- 5,63 ЕUR/kg (11,01 лв./кг), 2020г. - 3,70 ЕUR/кg (7,24 лв./кг) и 2021г. - 3,77ЕUR/кg (7,37 лв./кг). Предвид това е установено от митническите органи, че стойността на декларираната от „Е. Д. Л. Б.“ *** стока № 43 за 1 кг. е чувствително под средните стойности в ЕС и под тези в Р.България.

За стока № 46 аналогично се установява, че в рамките на посочения тригодишен период средностатистическата стойност на стоката за ЕС не се променя драстично и е следната: 2,14 EUR/кg за 2019г., 7,14 ЕUR/кg за 2020г. и 6,27 ЕUR/кg за 2021г. За същия период в България се установява, че стойностите са приблизително колкото средните за ЕС: 2019г.- 9,84 ЕUR/kg (19,25 лв./кг), 2020г. – 6.03 ЕUR/кg (11,79 лв./кг) и 2021г. – 6.63 ЕUR/кg (12,97 лв./кг). Предвид това е установено от митническите органи, че стойността на декларираната от „Е. Д. Л. Б.“ *** стока №46 за 1 кг. е под средните стойности в ЕС и под тези в Р. България.

Посочените обстоятелства са приети за предпоставка за наличие на основателно съмнение дали декларираните от вносителя митнически стойности на стоки № 43 и № 46 по конкретната митническа декларация са реално заплатените, респективно – следва ли спрямо тях да бъде приложен чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 или следва да се приложи някой от предвидените в Регламента вторични методи. За приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 МК за идентични стоки, които да са еднакви във всяко отношение със стоки № 43 и № 46, доколкото описанието на стоките в кл.31 на митническите декларации, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Въз основа на това е прието, че новата митническа стойност на стоките не може да се определи по реда на първия вторичен метод, предвиден в чл. 74, §2, буква а) от Регламент /ЕС/ №952/2013. Пристъпено е към установяване на тази стойност по реда на следващия по ред вторичен метод – този по буква б) от същата разпоредба.

При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, пар.2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза е направен анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време”, в резултат на който са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които се различават значително от декларираните. Същите са декларирани и приети в съответствие с чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, като декларираното количество е значително по-малко от това по разглежданата митническа декларация. Предвид липсата на информация и невъзможността да се извърши корекция на единичната цена е прието, че вторичният метод не може да бъде използван и по арг. от чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е приложен третият резервен метод, регламентиран в чл. 74, §2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013.

При извършеното сравнение по единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки е установено, че липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не може да се установи идентичност или сходност на стоките, поради което и този метод не може да бъде използван. Въз основа на разпоредбата на чл. 74, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е приложен четвъртия вторичен метод по чл. 74, §2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, но поради липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки, административният орган приема, че и този метод е неприложим.

По аргумент от чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническият орган приема, че при невъзможност да бъде определена митническата стойност на внасяните стоки чрез прилагане разпоредбите на чл.70 до чл. 74, §2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 включително, тя следва да се определи чрез разумни способи, съвместими е принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. Във връзка с член 144, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е прието, че може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на предходните методи, като така определената митническа стойност следва да се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Обосновавайки се с т.2 от Решение на Съда на ЕС по преюдициално дело С-599/20, според която член 31, §1 от Регламент № 2913/92, изменен е Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие е членове 29 и 30 от този регламент, тя може да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност единствено на стоки с един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, §1, буква г) от Регламент№ 2454/93, изменен с Регламент № 46/1999, спадат към съшия код по ТАРИК е направен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение по коректните кодове по ТАРИК за периода 09.09.2021г.-09.03.2022г. като са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които са по-високи от декларираните.

При постановяване на оспореното решение ответникът приема, че митническата стойност на стока №43 с код по КН ********** следва да бъде определена като се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021г. – плат трико памук – 96.00 кг. – 8.02 лв./кг. Определена по този начин на осн. чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г., новата митническа стойност по MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022г. на стока №43 е в размер на 11 211.96 лева (1398 кг. х 8.02 лв./кг). Аналогично митническата стойност на стока №46 с код по КН ********** е определена като е взета предвид декларираната митническа стойност по МД MRN 21BG002005066459R9/27.09.2021г. – тъкани за завеси, печатани, памук/полиестер – 275.00 кг. – 10.26 лв./кг. Определена по този начин на осн. чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г., новата митническа стойност по MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022г. на стока №46 е в размер на 13 656.00 лева (1331 кг. х 10.26 лв./кг).

За нуждите на настоящото съдебно производство от ответника е представена МД MRN 21BG002007001930R6/29.12.2021г. (от л. 50 до л. 128 от делото), послужила като основание за определяне на новата митническа стойност на стока № 43. Видно от съдържанието на същата, вносител на стоките е фирма „Рио Импорт Експорт“ от Русе, а негов контрагент от Турция е VAHATEKS TEKSTIL SAN. VE. DIS TIC LTD, при условие на доставката СРТ превоз, платен до Варна.

Представена е и МД MRN 21BG002005066459R9/27.09.2021г. (от л. 25 до л. 50 от делото), послужила като основание за определяне на новата митническа стойност на стока № 46. Видно от съдържанието на същата, вносител на стоките е фирма „Дерсион“ от Варна, а негов контрагент от Турция е ЕМИНАДЖАЛАР ТЕКСТИЛ, при условие на доставката СРТ превоз, платен до Варна.

Представена е и справка от „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“ и THESEUS (от л. 130 до л. 187 от делото) относно базата за определяне на нова митническа стойност на стоки № 43 и № 46 по MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022г.

По искане на оспорващото дружество и за изясняване на релевантните за изхода на спора факти съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно – счетоводна експертиза. Депозираното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице дава заключение, че платената от оспорващото дружеството цена за процесните стоки е в размер на 51 610.24 EUR. Сумата е отразена счетоводно в счетоводството на вносителя като разчета с доставчика е закрит. Тази сума отговаря на сумата, обявена във фактура № VTN2022000000015 от 08.03.2022 година. В отговора на въпрос 2 вещото лице е описало механизма на заплащане на дължимата сума по процесната MRN – чрез валутен превод в размер на 51 610.24 EUR по сметка на бенефициента в бА. TURKIYE IS BANKASI с титуляр VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане „inv. VTN2022000000015“. Заключението на експерта е, че има съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация като тази цена е изплатена в пълен размер.

Отново по искане на жалбоподателя и за изясняване на релевантните за изхода на спора факти съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно – техническа експертиза, заключението по което като неоспорено от страните, е прието от съда като обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства. При изследването на съдържанието на материалите в процесните проби на стоки № 43 и № 46, вещото лице дава заключение, че с оглед липсата на осигурена проследимост при опаковането, етикетирането, липсата на точно, ясно и еднозначно идентифициране на взетите проби от процесните стоки, съдържанието на материалите на стоки № 43 и № 46 от митническата декларация не може да бъде определено, тъй като не са спазени правилата при процеса на вземането на пробите.

При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорващото дружество „Е. Д. Л. Б.“ *** е адресат на оспорения административен акт, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването му, по арг. от чл. 147, ал. 1 АПК. Оспореното решение рег. № 32-294056 от 01.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция "Митници" е приложено към писмо изх. № 32-295515/02.09.2022 г./л.12 от делото/ и е съобщено по пощата на 09.09.2022 г./л. 13 от делото/. Жалбата срещу него е подадена в деловодството на ответната страна на 20.09.2022 г., т.е. спазен е срока за обжалване по чл. 149, ал.1 АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата. Разгледана по същество, същата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 101 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013), вр. чл. 29 от същия Регламент и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Обжалваното решение е издадено по предвидения от закона ред и отговаря на критериите за форма и съдържание на индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност по смисъла на чл. 146, т.1 и т.2 АПК.

С обжалваното решение ответникът е 1/ отказал да приеме декларирания от вносителя "Ей Ди Логистик България" ООД код по ТАРИК на стока № 43 /“Памучни обагрени трикотажни платове“/ и вместо него е определил нов такъв – **********; 2/ отказал да приеме декларирания код по ТАРИК на стока №46 /„Памучни печатани платове - дължина 7003 м, ширина 1“/ и вместо него определил нов такъв – **********; 3/ отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока № 43 и определил нова митническа стойност на същата стока в размер на 11 211.96 лв. (1398 кг х 8,02 лв./кг); 4/ отказал да приеме митническата стойност на декларираната стока №46 и определил нова митническа стойност на същата стока в размер на 13 656.06 лв. (1 331 кг х 10,26 лв./кг); 5/ разпоредил да се коригира митническата декларация, като се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания и определил общо задължения за доплащане ДДС /В00/- в размер на 3468.49 лв., ведно с лихва за забава.

По отношение отказа да се приеме декларирания от вносителя код по ТАРИК на стоки № 43 и № 46 от МД MRN 22BG002002068019R4/ 09.03.2022г. и определянето на нов такъв.

С оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура /КН/ са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент /ЕС/ № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция или подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело С-556/16, СЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

В производства от рода на процесното в тежест на органа е да докаже основателността на извършената промяна в кода по ТАРИК. В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо променя тарифните кодове на стоки № 43 и № 46 по митническа декларация MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022 година. Видно от приетото и неоспорено заключение на СТЕ при вземането на пробите не са спазени правилата за това, като не е осигурена проследимост при опаковането и етикетирането и не са идентифицирани точно, ясно и еднозначно взетите проби от процесните стоки. Вещото лице в последното с.з. е категорично, че поради недопустимото пробовземане в МЛЕ не става ясно към кой вид стока е конкретното изпитване. В тази връзка съдът намира предложението на вещото лице за саниране на нарушенията, извършени от митническите органи в процеса на вземане на пробите за недопустимо по арг. от чл. 84ж от ЗМ, вр. чл. 60 ДОПК. От изложеното се налага извода, че лабораторният анализ в ЦМЛ не е осъщест­вен по начина и методите, предвидени в Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година

за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Ето защо, съдът намира, че и митническа лабораторна експертиза се осно­вава на методи на изследване които не са визирани от приложимата правна нор­ма, поради което не може да даде обективен и достоверен извод, който да послу­жи за определяне на правилното тарифно класиране на спорните стоки. Последното обосновава извод за неправилност на заключението на митни­ческите органи за конкретното тарифно класиране на изследваните продукти, кое­то от своя страна обосновава и извод за неправилност и необоснованост на определеното с оспо­рения административен акт задължение. Следователно изготвената в хода на административното производство МЛЕ на базата на взетите проби от процесните платове, които не са събрани по предвидения ред, не може да бъде годно доказателствено средство за определяне на нови кодове по ТАРИК.

Но дори да се приеме тезата, че в хода на административното производство не са извършени нарушения при вземането на мостри от стоки № 43 и № 46, от митническите органи не е извършен дължимият, съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи еднозначно, че предвид свойствата и характеристиките на иззетите мостри процесните стоки № 43 и № 46 попадат именно в посочените в обжалвания административен акт тарифни кодове по ТАРИК. Посочването какво представлява мострата и посочването на кода, в който според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че въпросната стока попада именно в приложното поле на този код, не изпълнява изискването за съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за наличието на основания за промяна на кода по ТАРИК на процесните стоки. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в тарифното класиране на стоките, винаги влече незаконосъобразност на същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.

По отношение на отказа да се приеме декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 43 и № 46 от МД MRN 22BG002002068019R4/ 09.03.2022г. и определянето на нова такава на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Съгласно чл.70, §1 и §2 МК митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 МК/. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви „а“ или „б“ МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 са дадени определения на понятията „идентични“ и „сходни“ стоки за целите на определянето на митническа стойност, а именно – стоки, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им и стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

При прилагане на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол-чл.15, §1 МК.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140 § 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, т.52.

Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 § 6 и §7 от МК, митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на органа и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т.49.

В случая това изискване формално е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 15.06.2022г. до дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност на стоки № 43 и № 46.

Дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с продавача VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED, фактура, документи за извършени разплащания, с които митническият орган е обосновал издаването на решението.

Видно от представеният договор за покупко-продажба на стоки плащането може да се извършва в брой или по банков път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се договаря за всяка една отделна доставка. Неоснователни са изводите на митническия орган, че след като във фактурата е записан начин на плащане „срещу стоки“, това означава единствено плащане в брой и изрично изключва то да се направи по банков път. Във фактурата от 08.03.2022 г., приложена към процесната МД, представена към доказателствата по делото на турски език и с легализиран превод на български език, е посочена банковата сметка на изпращача на стоката, от което логично следва извод, че освен „срещу стока“, плащането може да се извърши и по банков път. Това кореспондира и със заключението на приетата по делото съдебно-счетоводната експертиза, според което реално платената от оспорващото дружество цена за стоките по процесната митническа декларация е 51 610.24 EUR, чиято левова равностойност е 100 940.86 лева. От това е направен извод, че е налице съответствие между фактурираните вид и количество стоки и декларираните вид и количество стоки, а плащането е извършено чрез валутен превод, като е отразено по дебита на сметка 400 „Доставчици“, партида „**********“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в евро“.

Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният договор е подписан от представител на турското дружество-продавач и е поставен негов печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства.

В настоящия случай ответникът е определил различна митническа стойност на стока №43 „памучни обагрени трикотажни платове“ и стока № 46 „памучни печатани платове“ по процесната МД, излагайки аргументи за деклариране на необичайно ниски митническиа стойности, които са под средните за ЕС и под тези на Р.България и се е позовавал на данни за вече приети митнически стойности за стоки с определени от него нови кодове на стоки, произход и подобно описание, които са по високи от декларираните. По-конкретно, ответникът е използвал за база за сравнение за стока № 43 цената на внесен на 29.12.2021 плат трико памук – 96кг. и за стока №46 внесени на 27.09.2021г. тъкани за завеси, печатани, памук/полиестер – 275 кг. Т.е. административният орган е установил митническата стойност на стоките на база декларираната митническа стойност на други стоки със същото или сходно наименование и с произход Турция. Прави впечатление обаче, че единствената прилика между стоките, предмет на процесните МД и стоките, с които е извършено сравнението, е произхода на стоките. Стоката по МД на третото лице от 29.12.2021г. представлява „плат, трико, памук-96 кг.“, за който не е ясно какво е съдържанието на памука, има ли примеси, поради което не може да се приеме наличие на сходство между него и процесната стока №43, представляваща „памучни обагрени трикотажни платове – 1398кг.“. По отношение на втората МД от 27.09.2021г. със същата са внесени „тъкани за завеси, печатани, памук 27%, полиестер 73% с ширина 2.8м.-275 метра“, като съпоставяйки я със стока №46 „памучни печатани платове – дължина 7003 м., ширина 1 м.“ е видно, че стоката по МД на третото лице е с точно определено съдържание на памук и полиестер, каквото за стока №46 не е посочено от вносителя, поради което стоките не са съпоставими след като не е установена идентичност относно материала, от който са изработени, размери и изобщо дали е налице сходство между тях и в какво се изразява. Освен това, използваните за сравнение продукти са с производители, различни от производителя на внесените от жалбоподателя стоки. Не на последно място, за определяне стойността на стоката от значение са не само размерите и материалите, от които са изработени, но и общия брой на продадените стоки, дали се касае за инцидентна доставка или вносителят е редовен клиент на съответния производител и т. н. – все обстоятелства, които рефлектират върху цената на стоките. Произхода на стоките и идентичността или сходството в наименованието на стоките, използвани за съпоставка, не е достатъчно, за да се приеме, че се касае за стоки с еднакви или близки характеристики. Липсват каквито и да било индивидуализиращи данни за стоките, използвани за сравнение. Това обстоятелство по никакъв начин не е съобразено от административния орган и същият не е изложил каквито и да е мотиви защо приема, че внесените от жалбоподателя на 09.03.2022г. стоки са сходни или близки с използваните като база за сравнение такива.

В случая митническите органи не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Не е представен по преписката договорът на третите лица, сключена с продавачите на стоките по митническите декларации, използвани при промяната на митническата стойност на стока № 43 и № 46, за да може да се извърши анализ на договорените от различните дружества срокове и начин на плащане, количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно различните производители на стоките по сравняваните вноса, което обстоятелство е релевантно по аргумент от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как митническите органи са стигнали до извод, че е налице сходство в показателите на стоките по процесния внос и по декларираните от третите лица-вносители. Действително стоките са декларирани с един и същи код по ТАРИК, но това не е достатъчно, за да се обоснове извод за сходство на стоките. Предвид гореизложеното митническата стойност на процесните стоки не е определена съобразно изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане вр.чл.74, §2, буква б) МК. За да се обоснове такъв извод е следвало да се установи, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, което в случая е останало недоказано. Липсва анализ, че продажбите са на едно и също търговско равнище.

При липсата на анализ за изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е следвало митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се извършат корекции, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Неоснователно в оспореното Решение митническите органи са се позовали на статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 52085990 от Турция от сайта на Европейската комисия. Съгласно цитираното в оспорения акт Решение на СЕС С-291/15, член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. От посочените статистически данни за количества и цени не може да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за търговската марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище. Тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, съгласно чл.1, §2, т.14 от Регламента за прилагане. В допълнение следва да се отбележи, че данните за предходните периоди са неотносими към разглеждания казус, т.к. не отговарят на изискването на чл.74, § 2, буква б) МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните за стойността на внесените количества в други държави членки, без извършен анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не отговарят на изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане.

Независимо от гореизложеното дори да се приеме, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 МК, съдът намира, че оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническата стойност на стоките, предмет на внос - договорната стойност на стоката, установена в чл. 74, § 1 МК и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето й по чл. 74, § 2 и § 3 МК.

Както беше посочено по-горе по арг. от чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, предвид съмненията за реалността й, тя се определя, като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи по § 2, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МК. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни, които са на разположение в страната вносител.

Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU: C: 2016: 455, т. 27.

В конкретния случай липсват както доказателства, така и аргументи в оспореното решение, изложената последователност на действията да е спазена. Административният орган е направил констатация, че не са открити "идентични стоки" в приблизително същия период, еднакви във всяко отношение, което изключва приложението на първия вторичен метод по б. "а" на § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Относно втория метод по б. "б" на § 2 на чл. 74 ответникът е посочил единствено, че не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на стоките, относно тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация, авторитет, доверие и др. Следователно, при направения анализ са намерени резултати за "сходни стоки", но същите не са посочени в решението като митнически стойности и липсват аргументи защо е прието, че информацията за тях е недостатъчно изчерпателна, за да бъде приложен методът по б. „б“ на § 2 на чл. 74. Съдът намира, че при липсата на подробна мотивация за неприлагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на кодекса.

При преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по б. „в“ и „г“ на § 2 от чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е била съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоките, по която същите се продават на митническата територия на Съюза в състоянието, в което са внесени, понеже не може да се установи идентичност или сходност на стоките, респективно, че липсват данни за разходи, стойност на материали, разходи за производство и други допълнителни елементи, както и информация за размер на обичайната печалба и общите разходи. В решението не се съдържат конкретно изложени факти за процесните стоки, като единствено са цитирани правните разпоредби от кодекса. Съдът намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Липсата на подробни мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти.

В практиката си Съдът на ЕС последователно приема, че доколкото представлява общ принцип на правото на Съюза, правото на добра администрация изисква митническият орган да мотивира всяко свое решение, включително избора на метод за определяне на стойността. Това дава възможност на адресата на дадено решение да защити правата си при възможно най-добрите условия и след като се запознае изцяло с мотивите, да реши дали е целесъобразно да го обжалва. Излагането на мотиви е необходимо и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените решения. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18, постановено по преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия /ECLI: EU: C: 2019: 519 Oribalt Riga" SIA срещу Valsts ienemumu dienests/ във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т. 37, съдът посочва, че методът за определяне на митническата стойност по член 31 /чл. 74, § 3 от действащия Регламент/ от Митническия кодекс, създаден с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, е на последно място в йерархията на предвидените в този кодекс методи за оценка, тъй като е остатъчен метод. В това си качество, последният посочен метод може да се използва само когато митническата стойност на внасяните стоки не е могла да бъде определена въз основа на предходните членове от посочения кодекс. По този начин някои правила относно методите за оценка на митническата стойност, предвидени в членове 29 или 30/чл. 74 § 2 от настоящия Регламент/ от Митническия кодекс, могат да бъдат приложени гъвкаво в рамките на последния метод.

Съдът намира, че неоснователно в случая митническият орган се е позовал на т. 2 от Решение на Съда на ЕС по преюдициално дело С-599/20, според който член 31, параграф 1 от Регламент № 2913/92, изменен е Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие е членове 29 и 30 от този регламент, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност единствено на стоки е един и същ произход, които, макар да не са „подобни“ по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламент№2454/93, изменен е Регламент №46/1999, спадат към съшия код по ТАРИК и е определил по-високи митнически стойности от декларираните. Според цитираното решение данните, съдържащи се в националната база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК, но произхождащи от същия продавач като процесните, могат да се използват като основа за определяне на митническа стойност по посочения вторичен метод, но само, ако вносителят е представил внесените стоки по сбит начин в митническата декларация, ограничавайки се до кода по ТАРИК и общата им маса, и не е предоставил при поискване от митническия орган други данни, необходими за определянето й (виж в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 46 и т. 54). В случая дружеството-жалбоподател е представило всички необходими допълнителни данни, поискани от митническия орган, както и е посочило в митническата декларация всички необходими данни не по сбит начин, ограничавайки се до кода по ТАРИК и общата маса.

Съдът намира, за безспорно установено по делото, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съответно не са обосновали начина на формиране на приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. При прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава - чл. 15, § 1 МК. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани. Съгласно предписанието на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност /Решение на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C: 2017: 984, т. 24/. В този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., който препраща към тях.

В обобщение на изложеното съдът приема, че митническият орган е приложил чл. 140, във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при съществено нарушение на изискванията за форма и в частност – в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид немотивираност на властническото волеизявление, при несъблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което, като не е приел декларирания тарифен код и декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нови такива, Директорът на ТД Митница - Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоките, както и лихва върху определените суми, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, обжалваното решение подлежи на отмяна по съдебен ред в своята цялост.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на оспорващото дружество „Ай Ди Логистик България“ ООД следва да се присъдят направените разноски в размер на 1 280 лв., от които 50лв. - ДТ, 550 лв. - депозит за вещи лица и 580 лв. - адвокатско възнаграждение с включено ДДС. Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В настоящия случай материалният интерес е в размер на 3468.49лв., колкото е определения за досъбиране ДДС по процесната МД. От това следва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който размерът на адвокатския хонорар за дела с материален интерес до 10000 лв. е 646.85 лв. без ДДС, т.е. претендираният размер е дори под установения в Наредбата минимум.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение с рег. №32-294056 от 01.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция „Митници“ към Митническа декларация /МД/: MRN 22BG002002068019R4/09.03.2022г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Е. Д. Л. Б.“ ***, ЕИК *********, сторените по делото разноски в размер на 1 280 (хиляда двеста и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: