Решение по дело №838/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от П. С. П. и М. Д. П., и двамата от гр. Русе, против заповед № РД-01-2474 от 19.08.2024 г., издадена от заместник-кмета на община Русе по УТ, с която на жалбоподателите, в качеството им на собственици на Урегулиран поземлен имот (УПИ) III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, е наредено да премахнат незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес“, разположен в УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

В жалбата, в хода на устните състезания по делото и в представени писмени бележки се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 51 от делото.

Ответникът в производството – заместник-кмет на община Русе не взема становище по жалбата.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

С процесната заповед, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на М. Д. П. и П. С. П., в качеството им на собственици на УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, да премахнат незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес“, разположен в УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе (л. л. 5 - 7 от преписката).

Посочено е още, че се определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване.

Основанията за издаване на обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа – виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ и разрешение за строеж, което определяло строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

За да постанови оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица от община Русе констативен акт № НС-29 от 23.04.2024 г. (л. л. 14 - 17 от преписката), е приел за установено следното:

УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе е собственост на М. Д. П. и П. С. П., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 2, peг. № 1407, дело № 109 от 2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. № 6705 от 22.05.2014 г., акт № 93, том 16, дело 3091 от 2014 г. (л. л. 43 – 45 от преписката).

Строежът е изпълнен от неизвестен, в периода 2014 - 2016 г., съгласно информация, дадена с писма рег. № 94В-9493-1#6 от 20.07.2023 г. с приложената към него декларация (л. л. 35 и 36 от преписката), писмо рег. № 94В-9493-1#12 от 15.01.2024 г. с приложено към него обяснение (л. л. 25 и 26 от преписката) и писмо рег. № 94В-9493-1#17 от 15.04.2024 г. с приложена към него декларация (л. л. 18 и 19 от преписката).

Прието е, че възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са М. Д. П. и П. С. П., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том 2, peг. № 1407, дело № 109 от 2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. № 6705 от 22.05.2014 г., акт № 93, том 16, дело 3091 от 2014г.

Строителен надзор не се изисква.

Установено е, че строежът представлява навес с метална носеща конструкция, покрит с дървени плоскости и ламарина, изпълнен по реализирана западна граница на имота, върху бетонова основа. В източната си част навесът има бетонирани 4 (четири) вертикални, метални колони. В западната си част същият стъпва на съществуваща плътна ограда, разделяща имоти с идентификатори 80460.502.946 и 80460.502.945 по КП на с. Червена вода, общ. Русе.

Навесът е с приблизителни размери: широчина около 4, 2м, дължина около 5, 2м и височина около 2, 2м.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Приели са, че строежът е VI (шеста) категория, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Направили са извод, че извършеното строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за извършването му е било необходимо издаване на разрешение за строеж и виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ.

Установено е, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа и не е допустим по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и ЗУТ.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са посочили още, че съгласно ЗУТ, постройките на допълващо застрояване не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. В зависимост от характеристиките, строежите се изпълняват в съответствие на подробния устройствен план и одобрени инвестиционни проекти. Същите могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно ЗУТ. Постройките на допълващо застрояване, същите, съгласно Наредба № 5 за Правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) не могат да се разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3м или най-малко 1, 5м от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия.

При тези данни е направено заключение, че строежът е изпълнен без изискващите се строителни книжа – виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ и издадено разрешение за строеж по предвидения от закона ред, в нарушение на чл. 42, ал. 2, чл. 112, ал. 4 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 41, ал 2 във връзка с чл.140 от ЗУТ и противоречи на чл. 121 от Наредба № 5 за Правила и норми по териториално и селищно устройство.

Направен е извод и за това, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че обектът на допълващото застрояване не е отразен като съществуващ в Плана за регулация и застрояване за УПИ III - 946, кв. 100 по КП на с. Червена вода, общ. Русе, одобрен със заповед № РД01/1559 от 12.05.2008 г. на кмета на община Русе. За визирания строеж няма издадена виза по реда на чл. 140 от ЗУТ и чл. 112, ал. 4 от ЗТСУ.

Въз основа на така констатираното длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и подлежи на премахване, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Съставеният констативен акт № НС-29 от 23.04.2024 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. л. 11 и 12 от преписката).

По същия в законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 94В-9493-1#19 от 17.05.2024 г. от жалбоподателите (л. л. 8 - 10 от преписката).

Във възражението се излагат твърдения, че фактите и обстоятелствата, изложени в изготвения констативен акт не отговарят на фактическото положение, по-конкретно се твърди, че отделните елементи на т.нар. „навес“ били описани неточно - с 4/четири/ вертикални метални колони като дори и от снимките се виждало, че това е Г-образен винкел, а не колони. В КП не било описано, че към улицата има метална отваряема врата в наличната плътна ограда на имота, която обхваща и е свързана по протежение с плътната ограда на съседния имот - обща за двете къщи „близнак“. На практика, т.нар. „навес“ от две страни - изток и юг не бил ограден, от запад стъпвал на съществуваща плътна ограда към съседния имот, а на север е металната входна врата. Не било изяснено и предназначението на т.н. „навес“, с оглед на обстоятелството, че имотът, в който се намира, не е основен и е за сезонно ползване като жалбоподателите били възрастни хора, оттам /където е металната отваряема врата/ бил подходът за влизане в имота с багаж. Освен това дворното място било със значителна денивелация от улицата и вратата служи за влизане и излизане от имота. На следващо място във възражението се сочи, че навесът не представлявал строеж, нямал характеристики на допълващо застрояване и не бил преместваем обект, с оглед на което се изнасят факти, описващи вида на конструкцията на навеса и твърдения, че същият не е ограден от източната и южната страна, не е трайно прикрепен към земята, поради това че от западната страна стъпва върху съществуваща плътна ограда, а по северната е монтирана метална врата.

На 19.08.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство заповед № РД-01-2474 на зам.-кмета по УТ при община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в констативен акт № НС-29 от 23.04.2024 г. (л. л. 5 - 7 от преписката).

В заповедта се съдържат мотиви по направеното от жалбоподателите възражение като административният орган (АО) посочва, че строежът е трайно прикрепен към терена, металните колони са насадени в бетоновата настилка, както и че безспорен е фактът, че навесът не е преместваем обект и служителите на отдел СК коректно са отразили вида и категорията на строежа, предмет на КА № НС-29 от 23.04.2024 г. Във връзка с гореописаното, АО е приел възражението за неоснователно.

С писмо изх. № 94В-9493-1#20 от 10.09.2024 г. заповед № РД-01-2474 от 19.08.2024 г. на зам.-кмета на община Русе е изпратена на жалбоподателите и е получена лично от М. П. на 13.09.2024 г., видно от представената по делото на л. 40 обратна разписка.

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена чрез административния орган по пощата на 24.09.2024 г. (л. 7 от делото).

Жалбоподателите считат, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Излагат твърдения, че фактите и обстоятелствата, изложени в изготвения констативен акт не отговарят на фактическото положение, по-конкретно се твърди, че отделните елементи на т.нар. „навес“ били описани неточно - с 4/четири/ вертикални метални колони като дори и от снимките се вижда, че това е Г-образен винкел, а не колони. В КП не било описано, че към улицата има метална отваряема врата в наличната плътна ограда на имота, която обхваща и е свързана по протежение с плътната ограда на съседния имот - обща за двете къщи „близнак“. На практика, т.нар. „навес“ от две страни - изток и юг не е ограден, от запад стъпва на съществуваща плътна ограда към съседния имот, а на север е металната входна врата. Не било изяснено и предназначението му, с оглед на обстоятелството, че имотът, в който се намира, не е основен и е за сезонно ползване като жалбоподателите са възрастни хора, оттам /където е металната отваряема врата/ е подходът за влизане в имота с багаж. Освен това дворното място било със значителна денивелация от улицата и вратата служи за влизане и излизане от имота. На следващо място се сочи, че навесът не представлявал строеж, нямал характеристики на допълващо застрояване и не бил преместваем обект, с оглед на което се изнасят факти, описващи вида на конструкцията на навеса и твърдения, че същият не е ограден от източната и южната страна, не е трайно прикрепен към земята, поради това че от западната страна стъпва върху съществуваща плътна ограда, а по северната е монтирана метална врата.

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

След като се е запознало с доказателствата по делото, направило е оглед на място и справка в община Русе, вещото лице е констатирало следното:

Със заповед № РД-01-2474/19.08.2024 г., издадена от заместник-кмет на община Русе се нарежда да се премахне незаконен строеж VI категория, представляващ „Навес“, разположен в УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, община Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, община Русе.

С констативен акт № НС-29 от 23.04.2024 г. е извършена проверка на строеж VI /шеста/ категория: „Навес“, находяща се в УПИ III - 946, кв. 100 с идентификатор 80460.502.946 по кадастрален план на с. Червена вода, община Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, община Русе. Строежът е разположен в УПИ III - 946, кв. 100 с идентификатор 80460.502.946 по кадастрален план на с. Червена вода, община Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, община Русе. При проверката е констатирано, че по реализирана западна граница на имота, върху бетонова основа е изпълнен навес с метална носеща конструкция покрит с дървени плоскости и ламарина. В източната си част навесът има бетонирани 4 /четири/ вертикални метални колони. В западната си част същият стъпва на съществуваща плътна ограда, разделяща имоти с идентификатори 80460.502.946 и 80460.502.945 по КП на с. Червена вода, общ. Русе. Навесът е с приблизителни размери: широчина около 4, 2м, дължина около 5, 2м и височина около 2, 2м. Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са приели, че обектът представлява строеж, съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, VI /шеста/ категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Вещото лице е съобразило наличната в приобщената към делото административна преписка декларация от двамата жалбоподатели по делото, с която декларират, че не са изграждали плътната стена от зидария по западната граница с имот с идентификатор 80460.502.946, твърдейки, че същата е съществувала при закупуването на имота през 2014 г., както и че металната гаражна врата откъм улицата също е съществувала при закупуване на имота на 22.05.2014 г. (л. 36 от преписката).

Съобразило е и представената на л. 41 от преписката към делото декларация от съседите К. Ц. Г. и М. К. Е., съгласно която въпросната стена-ограда с имот с идентификатор 80460.502.946 е изградена заедно с жилищната постройка-близнак и ограда към улицата от първоначалния собственик Х. Г.. Това било видно и от вида и възрастта на двете огради. Тъй като не можели да посочат точна година твърдят, че периодът на строителство е 1991-1993 г.

При тези констатации, експертът е дал заключение, че процесният навес, описан в констативен акт № НС-29 от 23.04.2024 г. е ситуиран в северозападния ъгъл на имота на улична регулация и странична регулационна линия с ПИ с идентификатор 80460.502.945.

Относно предназначението му е констатирал, че навесът се използва за паркиране на автомобил и разтоварване на багаж, тъй като ул. „Българка“ е с ширина около 5, 5м измерена на място и паркирането на автомобил ще затрудни движението по улицата.

Констатирал е, че към улицата има метална врата, която се състои от 4 пана, които се сгъват по две, за да се улесни достъпът до имота с автомобил. Описание на тази метална врата липсва както в КА, така и в издадената въз основа на него заповед за премахване на незаконен строеж.

Относно конструкцията му, начина на изграждане, вещото лице е констатирало следното:

Навесът е изпълнен от 4 броя колони от L профил/винкел/, забетонирани в настилката и метални греди, които стъпват на плътна ограда.

Вещото лице е установило също така, че настилката изравнява нивото на двора в този участък и ограничава достъпа на дъждовна вода от улицата към имота на жалбоподателите. Констатация на тези факти също липсва както в КА, така и в заповедта, издадена въз основа на него.

Покритието е с дървени плоскости и ламарина.

Южната и източната страна не са оградени.

Експертът дава заключение, че навесът не може да се премести в пространството, без да загуби своята индивидуализация, тъй като по едната дълга страна е необходимо да се подпре допълнително с колони или стена, тъй като гредите на покривната конструкция няма да имат опора от едната страна, а съществуващата ограда не може да се премести в пространството в своята цялост.

От заключението на вещото лице става ясно също така, че поставянето или премахването на процесния навес не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта върху който се поставя или от който се отделя.

На последно място експертът е счел, че процесният навес не може да бъде обект на кадастъра по смисъла на чл. 23 от ЗКИР.

Заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ е прието по делото като неоспорено от страните и като изготвено обективно от компетентно в съответната област лице.

По делото, по искане на жалбоподателите са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетелите К. Ц. Г. и М. К. Е., съседи на жалбоподателите, става ясно, че оградата на къщата е построена заедно с построяването на самата къща и когато жалбоподателите купили имота, тя вече е съществувала.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Заместник-кметът по УТ на община Русе, при условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед № РД-01-2474 от 19.08.2024 г. като видно от представената с приобщената към делото административна преписка на л. 1 от същата заповед № РД-01-708 от 19.03.2024 г. на кмета на община Русе, на инж. З. В., на длъжност заместник-кмет по УТ на община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория (точка I, подточка 8 от заповедта).

Следователно оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Тя е в предписаната от закона форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно основание по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Съставен е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на община Русе (чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ). Същият е връчен на заинтересованите лица. Дадена е възможност за депозиране на възражения.

При постановяване на процесната заповед обаче административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон.

За да е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ следва точно и ясно да се идентифицира конкретният строеж, след което именно по отношение на него да се извърши проверка относно законността му и при липса на такава, както и на търпимостта му, може да се издаде заповед за неговото премахване като незаконен.

В случая административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При издаване на заповед по чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ административният орган дължи конкретно и точно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато.

В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването й, административният орган следва да посочи ясно и точно конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено. Налице е и неяснота относно периода на изграждането му. АО не е изяснил и предназначението му.

Гореизброените по-горе обстоятелства са от значение за извършване преценка налице ли е незаконен строеж, съответно дали строителството не попада в някоя от хипотезите на чл. 151 от ЗУТ, дали ако е налице незаконен строеж, все пак същият не се явява търпим.

При точно и ясно изясняване на горните обстоятелства – описание на строежа, неговото предназначение, местоположение, характеристики, период на извършване, АО дължи преценка и с оглед принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, при която следва да се съобрази дали премахването на строежа няма да се яви непропорционално на преследваната от закона цел.

Административният орган не е описал и индивидуализирал процесния строеж съответно на действителното фактическо положение, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед.

Както в КА, така и в заповедта изобщо не е описана металната врата, която именно е на уличната регулация и чиято цел е да се улесни достъпът до имота с автомобил.

Във връзка с горното вещото лице е изяснило и предназначението на т.н. „навес“, а именно същият се използва за паркиране на автомобил и разтоварване на багаж.

На следващо място нито в КА, нито в заповедта е изяснен въпросът каква е била необходимостта да бъде излята описаната бетонова настилка, а именно както твърдят жалбоподателите, което се и потвърждава от заключението на вещото лице по назначената СТЕ – да се изравни нивото на двора в този участък като целта е била да ограничи достъпът на дъждовна вода от улицата към имота и да не се нанасят непрекъснати щети на имота, както и да се влиза/ излиза от имота с автомобил, да се разтоварва по-лесно багаж, предвид възрастта на жалбоподателите. Следва да се посочи, че жалбоподателите не отричат, че именно те са изляли въпросната бетонова настилка през лятото на 2016 г. точно с посочената цел.

Неточното описание, както и неизясненото предназначение на строежа рефлектира пряко и възпрепятства извършването на преценка по основния въпрос в производството по чл. 225а от ЗУТ, а именно незаконен ли е строежът и подлежи ли на премахване.

С оглед гореизложеното описаният в заповедта незаконен строеж е разпореден за премахване, без фактическа конкретизация на обема, параметрите, характеристиките, предназначението му и т.н. Това съставлява нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.

При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила.

Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали изграденото представлява и може да се квалифицира като незаконно изграден строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, да посочи точните му характеристики и предназначение.

На следващо място АО е следвало да изясни по категоричен и несъмнен начин и периода на извършване на строежа. В случая в заповедта е посочено, че строежът е извършен през 2014-2016 г., съгласно информация, дадена с писмо рег. № 94В-9493-1#6 от 20.07.2023 г. с приложената към него декларация (л. л. 35 и 36 от преписката), писмо рег. № 94В-9493-1#12 от 15.01.2024 г. с приложено към него обяснение (л. л. 25 и 26 от преписката) и писмо рег. № 94В-9493-1#17 от 15.04.2024 г. с приложена към него декларация (л. л. 18 и 19 от преписката). В тези декларации и обяснения се съдържат обаче противоречиви данни, които не са изяснени. Така например, жалбоподателите, в декларация, представена с писмо рег. № 94В-9493-1#6 от 20.07.2023 г., декларират, че през лятото на 2016 г. са направили бетонова настилка, за да изравнят нивото на имота с нивото на улицата, тъй като имало разлика с повече от 50 см., с цел дъждовните води да не наводняват имота им и да не нанасят щети непрекъснато. Твърдят обаче, че металната гаражна врата откъм улицата е съществувала при закупуване на имота през 2014 г., както и че навесът също е съществувал като е бил изработен от насмолена мушама, която била компрометирана и изпокъсана, затова отново през лятото на 2016 г. подменили същата с ламаринен покрив. Фактът, че оградата между двата съседни имота и тази към улицата, са съществували към 2014 г., когато жалбоподателите са закупили имота, се потвърждава и от декларацията на К. Ц. Г. и М. К. Е. на л. 41 от преписката, съседи на жалбоподателите, разпитани и в качеството им на свидетели по делото. По преписката е налична и декларация на лицето И. Х. Г., който е бил собственик на имота, преди да бъде продаден на публична продан през 2012-2013 г. С тази декларация, Г. декларира, че металната врата е съществувала, когато той е бил собственик, но не е имало изградена метална конструкция, покрита с ламарина (л. 19 от преписката). При тези данни е останал неизяснен въпросът дали към 2014 г. навесът е съществувал и както твърдят жалбоподателите, те само са подменили покритието му с дървени плоскости и ламарина.

Едва при наличието на точно и пълно описание на изграденото, начина на изграждането му, неговото предназначение, периода на изграждането му, както и при изясняване на релевантните факти и обстоятелства досежно твърдението, че на място е съществувал навес и че през лятото на 2016 г. жалбоподателите само са подмени покритието му с ламаринен покрив, т.е. са извършили ремонт на същия, органът следва да достигне до извод дали е налице или не незаконен строеж по смисъла на § 6, т. 38 от ДР на ЗУТ, съответно да изложи мотиви защо не приема възраженията на жалбоподателите, че извършеното от тях не представлява строеж по смисъла на § 6, т. 38 от ДР на ЗУТ, респ. защо приема, че в случая не е налице някоя от хипотезите на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ.

В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

С оглед описаните по-горе в настоящото решение несъответствия в предмета на заповедта с безпротиворечиво установеното действително фактическо положение, настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед № РД-01-2474 от 19.08.2024 г. на заместник-кмет по УТ на община Русе, административният орган е нарушил изискването на чл. 35 от АПК, задължаващо този орган, преди да се произнесе със своя административен акт, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Нарушаването на тази норма също води към незаконосъобразност на издадения административен акт.

Не на последно място оспорената заповед се явява издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която административният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Няма спор по делото, че процесният навес няма издадено разрешение за строеж и виза за проектиране по реда на чл. 140 от ЗУТ.

Правилността по принцип на тезата за превеса на обществения над частния интерес не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт – чл. 6, ал. 2 от АПК.

Съдът приема, че премахването на процесния навес се явява непропорционално на преследваната цел на приложения ЗУТ за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност и по смисъла на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, която гласи, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

От съществено значение за правилното решаване на спора е дали с разпореденото премахване е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, с оглед преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на навеса и обществения такъв от премахването му.

Балансът между личния интерес от запазване на навеса и обществения от премахването му, се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси.

В случая се касае за навес с обслужващо предназначение, построен изцяло в имот на жалбоподателите. Действително едната му страна стъпва на съществуваща плътна ограда към съседния имот, а друга е на уличната регулация като към улицата има метална врата с цел да се улесни достъпа до имота с автомобил. Независимо обаче от това, че е разположен на уличната регулационна линия от едната си страна, а от другата – на регулационната линия на съседния имот, същият не е опасен или в лошо състояние, не оказва отрицателно въздействие върху околната среда, нито върху съседния имот, нито по отношение на улицата. Напротив - действията по премахването му биха се отразили неблагоприятно на имота на жалбоподателите. В подкрепа на този извод, по делото се изясни по категоричен и несъмнен начин, че необходимостта да бъде излята описаната бетонова настилка, а именно както твърдят жалбоподателите, което се и потвърждава от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, е да се изравни нивото на двора в този участък с нивото на улицата като целта е била да ограничи достъпът на дъждовна вода от улицата към имота и да не се нанасят непрекъснати щети на същия, както и да се влиза/излиза от имота с автомобил, да се разтоварва по-лесно багаж, предвид възрастта на жалбоподателите.

Както се установи по делото, премахването на въпросния навес ще се яви в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6, ал. 5 от АПК. Това обстоятелство е основание за запазването му, в противен случай е възможно да бъдат нанесени щети и на имота, където е изграден този навес и така този имот да остане непълноценен за упражняване правото на собственост от страна на жалбоподателите.

При това положение премахването на т.н. „навес“, чиято цел е и да изравни нивото на имота с това на улицата, за да не наводняват дъждовните води имота и да не причиняват щети и с цел по-лесен достъп с автомобил до имота и разтоварване на багаж, т.е. с цел поддържане на имота в добро състояние и по-лесния достъп до него, макар да осъществява целта на закона - недопускане на незаконни строежи, противоречи на другата цел на закона, а именно да се осигурят елементарни условия на живот, труд и отдих на населението, както и закрила на правото на собственост.

В този смисъл, съдът приема и че процесната заповед и нейното изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателите, респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК.

Поради гореизложеното намесата, чрез обжалваната заповед, не би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателите и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително.

По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния навес е непропорционално на преследваната от закона цел.

В този смисъл е например решение № 12741 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7668/2021 г., II о. и др.

Предвид всичко изложено дотук, Административен съд - Русе счита, че жалбата се явява основателна и доказана и като такава, следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите се следва присъждане на направените по делото разноски. Същите са направили такива в размер на 20 лева за държавна такса – по 10 лева за всеки (л. л. 9 и 10 от делото), 200 лева - за депозит вещо лице (л. л. 26 и 27 от делото) и 960 лева с ДДС за процесуално представителство (договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено с договор за правна защита и съдействие на л. 8 от делото и фактура на л. 52 от делото). Общо разноските възлизат на 1 180 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 219 от ЗУТ във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-2474 от 19.08.2024 г., издадена от заместник-кмет на община Русе по УТ, с която на М. Д. П. и П. С. П., в качеството им на собственици на урегулиран поземлен имот III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, е наредено да премахнат незаконен строеж категория VI (шеста): „Навес“, разположен в УПИ III - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на П. С. П., [ЕГН] и на М. Д. П., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 3, вх. 1, ет. 6, сумата 1180 лева - разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.