Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №26

 

 

гр. Пловдив, 23.02.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                            ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА

разгледа докладваното от съдия ДАНДАРОВА гражданско дело №1479 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.Б.т.“ ЕАД *** против решение № 1534 от 23.07.2014г., постановено по гр.д.№ 2492/2013г. на Пловдивския окръжен съд, ІІ гр.с. с което на осн.чл.146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143 т.18 ЗЗП са прогласени за нищожни като неравноправни клаузите на чл.20 ал.4, чл.21 ал.2 и чл. 43 ал.3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*, дружеството е осъдено да преустанови прилагането им и отстраняването им от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,, разпоредено е дружеството да огласи за негова сметка диспозитива на съдебното решение,чрез 5 броя съобщения, поместени в официалния му сайт, както и в един национален вестник“Н*“ в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Дружеството е осъдено да заплати на  КЗП С* юрисконслултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 240 лв. държавна такса на ПОС.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново с което исковете да се отхвърлят изцяло.

Твърди се че неправилно е възприета фактическата обстановка, както и че клаузите на чл.20 ал.4 и чл. 21 ал.2 от ОУ са равноправни, отчитащи интересите и на двете страни,доколкото не уточняват дали поради установени грешки в измерването или поради повреда на топломер, отчетеното потребление е по-високо или по ниско от реалното. Неправилно съда смесвал неликвидност на задължението за плащане и невиновната невъзможност за изпълнение на ликвидно задължение. Клаузите били разгледани изолирано от общия смисъл на разпоредбата в която се съдържат. Съгласно чл. 20 ал.1 от ОУ купувачът може да съобщи на продавача за констатирани грешки, повреди и недостатъци в топломера. Абонатната станция в която обичайно се намира  средството за търговско измерване е в сградата на етажната собственост и потребителите имат ежедневен достъп до него. Не е отчетена необходимостта от активната роля на потребителите да съобщават за нередности и повреди,както и необходимостта страните в отношението да се дисциплинират . По отношение на чл. 34 ал.4 от ОУ излагат съображения,че клаузата е равноправна. Съдът не е отчел,че месечната дължима  от купувача сума е двукомпонентна –цена за потребена топлинна енергия и цена за услуга дялово потребление, както и че услугата се извършва в обществен интерес и извършването и е обвързано с финансова стабилност, която зависи от своевременното и в пълен размер реализиране на вземанията произтичащи от доставка на т. енергия.Според жалбоподателят в диспозитива съдът се е произнесъл относно нищожността на чл. 34 ал.3 от ОУ,което е произнасяне по друг иск и е основание за отмяна на решението. Клаузите не са неравноправни,тъй като законовата уредба за продажба на топлинна енергия предоставя на потребителите възможност да влияят на върху съдържанието на договора и предвижда и гарантира индивидуалното им участие при договарянето на разпоредбите, от което се прави извод,че клаузите са индивидуално договорени.Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от адв. Н.Я. като процесуален представител на Й.Г.Г. с който се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.Представя се списък за разноски по чл. 80 ГПК.

Постъпили са отговори от Л.Б.К. и Е.А.С. ,чрез адв. Н.К. с които се взема мотивирано становище за неоснователност на жалбата.Претендират се разноски.

К.Д. не взема становище по жалбата.

К* за з* на п* в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните,че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,  са одобрени с решение № ОУ-070/17.12.2007г. на ДКЕВР на осн.чл. 150 ал.1 ЗЕ, в съответствие с чл. 298 ал.1 ТЗ. С решение по т.24.1 от протокол № 8/21.02.2013г. на КЗС са установени неравноправни клаузи в чл. 20 ал.4, чл. 21 ал.2 и чл. 34 ал.4  от горе цитираните ОУ. С писмо изх.№ Ц-03-1210 от 28.02.2013г. КЗП е препоръчала на „Е.Б.Т.“ ЕАД да отстрани неравноправните клаузи. С писмо изх.№ 162-1809.05.2013г. „Е* Б* Е*“ ЕАД е взела становище по повод изпратеното писмо,че клаузите не са неравноправни по смисъла на чл. 143 т.18 ЗЗП. С решение по т.38.1 от протокол от заседание на КЗП № 21 от 23.05.2013г. е взето решение да бъде заведен колективен иск.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

Предявени са по реда на глава „тридесет и трета „ГПК обективно кумулативно съединени искове по чл. 146 ал.1 във вр. с 143 т.18 ЗЗП ,по чл. 187т.1 ЗЗП и чл. 187т.2 ЗЗП.

По иска за прогласяване за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 20 ал.4 от  Общите условия за продажба енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,  /наричани по нататък за удобство ОУ/

Чл.20 ал.4 от ОУ предвиждат: Ако установените при проверката грешки в измерването са по-големи от допустимите по стандарта, продавачът преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни. Така формулирана клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.18 ЗЗП. По общия състав на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Клаузата на чл. 20 ал.4 от ОУ е договорена във вреда на потребителите, тъй като ограничава правата им предвидени в подзаконов нормативен акт-Наредбата за топлоснабдяване-чл. 47 ал.1 и 2. По силата на наредбата при отклонения на средствата за измерване извън допустимите граници, установени по надлежния ред, топлопреносното предприятие коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка,но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и или неправилно измерване може да бъде точно определено. В атакуваната разпоредба обаче корекцията винаги е не повече от 45 дни,дори и ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено. А това време би могло да бъде и повече от 45 дни и тогава правата на потребителя да бъде корегирана сметката му съобразно действителния период на неточно измерване са ограничени,което е в негова вреда.Потребителя ще бъде принуден да заплати неизползвана от него енергия,без да има вина за неточното или неправилно измерване, тъй като правилното отчитане и изчисляване на консумираната топлинна енергия зависи от поведението на доставчика.Подобно несъответствие с нормативен акт, договорено във вреда на потребителя е неприемливо и от гледна точка на добрите нрави и в този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне.Клаузата води и до неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя,като предвижда повече права на доставчика и поставя в неравноправно положение потребителите.При положение,че периода на неточно или неправилно измерване може да бъде точно определен добрите нрави и равновесието в правата и задълженията на доставчик-потребител изискват това да бъде направено и сметките за използваната топлинна енергия да бъдат корегирани.

Неравноправната клауза в ОУ е и нищожна по чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 146 ал.1 ЗЗП.

Неоснователни са твърденията в жалбата,че не е изпълнен състава на чл. 146 ал.2 ЗЗП и клаузите на ОУ са договорени индивидуално,поради това че потребителят не е упражнил правото си да договаря индивидуално и е имал възможност да влияе върху съдържанието, а от там и клаузата не е нищожна по чл. 146 ал.1 ЗЗП. Ако доставчикът твърди,че определено условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказване пада върху него. Твърдения,че процесните клаузи са индивидуално договорени в отговора на исковата молба няма,респективно няма събирани и доказателства.

По искането относно клаузата на чл. 21 ал.2 от ОУ съдът намира следното:

Съгласно чл. 21 ал.2 ЗЗП при повреда на топломера, продавачът определя количеството топлинна енергия по реда на ал.1 за период не по-дълъг от 45 дни. Така формулирана клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 т.18 ЗЗП. По общия състав на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя.

Клаузата на чл. 21 ал.2 от ОУ е договорена във вреда на потребителите, тъй като ограничава правата им предвидени в подзаконов нормативен акт-Наредбата за топлоснабдяване-чл. 47 ал.1 и 2. По силата на наредбата при нарушения в целостта и функционалността на средствата за измерване за търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен контрол, установени при проверка от топлопреносното предприятие с констативен протокол, предприятието коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период от датата на предходната проверка, отразена с протокол, ,но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и или неправилно измерване може да бъде точно определено. В атакуваната разпоредба обаче корекцията винаги е не повече от 45 дни,дори и ако времето на неточно и/или неправилно измерване поради повреда в топломера може да бъде точно определено. А това ограничава правата на потребителя да бъде корегирана сметката му съобразно действителния период на неточно измерване и е в негова вреда.Потребителя може да бъде принуден да заплати неизползвана от него енергия,без да има вина за неточното или неправилно измерване, тъй като правилното отчитане и изчисляване на консумираната топлинна енергия,включително и чрез контрол върху изправността на измервателния уред зависи от поведението на доставчика.Подобно несъответствие с нормативен акт, договорено във вреда на потребителя е неприемливо и от гледна точка на добрите нрави и в този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне.Клаузата води и до неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя,като предвижда повече права на доставчика и поставя в неравноправно положение потребителите.При положение,че периода на неточно или неправилно измерване може да бъде точно определен добрите нрави и равновесието в правата и задълженията на доставчик-потребител изискват това да бъде направено и сметките за използваната топлинна енергия да бъдат корегирани.

                   Неравноправната клауза в ОУ е и нищожна по чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 146 ал.1 ЗЗП.

                   По отношение клаузата на чл. 34 ал.4 от ОУ съдът намира следното:

Общите условия предвиждат купувачите да могат да предявяват възражения до продавача, за начислената сума  за топлинна енергия в определен срок. Съгласно чл. 34 ал.4 от ОУ възраженията на купувача по ал.3 не го освобождават от заплащане на сумата за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение за топлинна енергия по издадената фактура.

Клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143т.18 ЗЗП и нищожна по смисъла на чл. 146 ал.1 ЗЗП.

Клаузата е договорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Изчисляването на суми за използвана топлинна енергия се извършва от доставчика и като при всяка дейност могат да се допуснат грешки. Принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение изисква потребителят,който не участва в този процес да не бъде задължаван да плати сумата по фактура,докато не бъдат извършени съответните проверки от доставчика по направеното оспорване на начислената сума. В противен случай може да плати за нещо,което не е получил. Във вреда на потребителя е да понесе последиците от грешките на доставчика.

В диспозитива на съдебното решение отнасящ се до иска по чл. 146 ал.1 във вр. с чл. 143т.18 ЗЗП относно клаузата на чл. 34 ал.4 от ОУ е допусната техническа грешка,като съдът е изписал чл. 34 ал.3 ,а след това текстово е изписал нормата на чл. 34 ал.4 от ОУ. Тъй като не е налице ОФГ не се налага поправка на решението. Грешката може да бъде изправена с диспозитива на въззивното решение.

С оглед основателността на исковете по чл. 146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143 т.18 ЗЗП основателни са и исковете по чл. 187 т.1 и по чл. 187 т.2 ЗЗП и ответникът следва да бъде осъден да преустанови прилагането на нищожните и неравноправни клаузи на чл. 20 ал.4, чл. 21 ал.2 и чл. 34 ал.4 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*, и да ги отстрани от общите условия в 1-месечен срок от влизане на решението в сила, както и да огласи за негова сметка диспозитива на съдебното решение по начина посочен от окръжния съд.

По горните съображения решението като правилно постановено следва да се остави в сила.

На осн.чл. 78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да заплати на КЗЗ 300 лв. юрисконсултско възнаграждение,на Л.К. 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и на Й.Г. 300 лв. адвокатско възнаграждение и по чл. 38 ЗА на адв.Н.К. 300 лв. възнаграждение като представител на Е.А.С..

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1534 от 23.07.2014г. постановено по гр.д.№ 2492/2013г. по описа на Пловдивския окръжен съд с което се ПРОГЛАСЯВАТ ЗА НИЩОЖНИ като НЕРАВНОПРАВНИ на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 18 ЗЗП  клаузите:

на чл. 20, ал.4 от Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди от„Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,  предвиждаща при установени при проверката грешки в измерването, по-големи от допустимите по стандарта, продавачът да преизчислява продаденото количество топлинна енергия за периода след последното отчитане на топломера, но за не повече от 45 дни;

 

на чл.21, ал.2 от Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,, предвиждаща при повреда на топломера, продавачът да определя количество топлинна енергия по реда на ал.1 за период не по-дълъг от 45 дни;

 

на чл.34, ал.4 от Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*, предвиждаща подаването на възражения на купувача по ал.3 (за начислената сума за топлинната енергия) да не го освобождават от задължението за заплащане на сума за топлинна енергия и сума за услугата дялово разпределение на топлинна енергия по издадената фактура и се

 

ОСЪЖДА „Е.Б.Т.” ЕАД ***,  ЕИК*** да преустанови прилагането на нищожните и неравноправни клаузи на чл. 20, ал.4, чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди от     „Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*

РАЗПОРЕЖДА на „Е.Б.Т.” ЕАД ***,  ЕИК ***  на основание чл. 187, т. 2 ЗЗП ДА ОТСТРАНИ клаузите на чл. 20, ал.4, чл.21, ал.2 и чл.34, ал.4 от Общите условия  за продажба на топлинна енергия за битови нужди от„Т* П*“ ЕАД на потребители в гр. П*,           в 1-месечен срок от влизане на решението в сила.

ЗАДЪЛЖАВА „Е.Б.Т.” ЕАД ***,  ЕИК ***  на основание чл. 187, т. 1 ЗЗП ДА ОГЛАСИ за негова сметка диспозитива на съдебното решение чрез 5 броя съобщения, поместени в официалния сайт на дружеството, както и в един национален всекидневник - в. „Н***”, в 1-месечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Е.Б.Т.” ЕАД ***,  ЕИК ****  да заплати на К** за з* на п** (КЗП) - гр. С**, пл. „С**” 4-а, ЕИК ***, общо сумата 150 лв /сто и петдесет  лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

ОСЪЖДА „Е.Б.Т.” ЕАД ***,  ЕИК ***  да заплати на Пловдивския Окръжен съд сумата 240 лв /двеста и четиридесет лева/ държавна такса за производството

                   ОСЪЖДА  „Е.Б.Т.“***, ЕИК *** да заплати на Л.Б.К. с ЕГН **********,*** сумата 300/триста/ лева разноски пред въззивната инстанция и на Й.Г.Г. с ЕГН **********,*** сумата 300/триста/ лева разноски пред въззивната инстанция и на адв.Н.К.К. с ЕГН ********** ***,Д** „В** Л**“ет.* офис № ** сумата 300/триста лева възнаграждение по чл. 38 ЗА за въззивната инстанция и на К** за з** на п** 300/триста/ лева юрисконсултско възнаграждение  за представителство пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                

 

 

                                ЧЛЕНОВЕ: