№ 2824
гр. Варна, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501209 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.В. д., ул.“Ч.
м.“ №*, чрез назначеният й особен представител адв.И.И., със съд.адрес: гр.Варна,
ул.“Самарско знаме“ №1А, против Решение №104/25.04.2024г. постановено по гр.д.
№836/2023г. по описа на Районен съд Девня, с което е уважен иска на “АПС Бета България“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“
№81В, представлявано от всеки двама от Христо Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор
Тот, с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК за установяване съществуването на
задължения на жалбоподателката произтичащи от Договор за предоставяне на паричен
кредит, сключен с “Изи Асет мениджмънт“ АД, в общ размер от 329.14лв., от които 300лв.-
главница, 15.24лв.-договорна лихва и 13.90лв.-законна лихва за забава върху главницата.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалният и процесуалният закони, и необосновано. Поддържа се, че съдът не е взел
предвид, че процесният договор за кредит, сключен между ответницата и “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради липса на посочен лихвен процент и условията
за прилагането му и защото в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя, което е
разход по потребителския кредит. Поддържа се още, че на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП,
поради нарушение на принципа за справедливост и добросъвестност, нищожен се явява и
Договорът за поръчителство, сключен между кредитополучателката-ответница и
“Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че в нарушение на чл.16 от ЗПК в договора за
поръчителство се съдържат клаузи, ограничаващи потребителят при избора на обезпечение.
На следващо място се сочи, че липсват доказателства за плащането на първоначалният
1
кредитор “Изи Асет Мениджмънт“ АД на дължимите от ответницата суми. Поддържа се, че
не е доказано придобиването на процесното вземане от ищеца, тъй като в договора за
прехвърляне на вземане, сключен с “Файненшъл България“ ЕООД, е посочено, че същото е
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора, което приложение обаче не е
представено по делото. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на
предявените претенции, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Оспорват се изложените във въззивната жалба твърдения за нищожност на
договора за потребителски кредит, като се твърди, че в чл.2 от същия е посочен
приложимият лихвен процент. Оспорват се и доводите за недоказаност на плащането от
първоначалният кредитор на процесните суми, като се сочи, че по силата на чл.3 от
договора, същият има силата на разписка за предаване на заемна сума. Твърди се, че
релевантните факти са доказани в първоинстанционното производство, а въззивната жалба
не съдържа нови доводи за тяхното оборване. Ето защо се моли за отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.
Страните не са заявили доказателствени искания.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията по чл. 260 от ГПК,
тъй като е подадена е в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа необходимите реквизити и приложения по чл.261 от ГПК, в това число и внесена
държавна такса за разглеждането й. От друга страна за редовността на производство, следва
да се събере полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи
авансово от въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да
внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение ще бъдат
предприети действия за принудителното му събиране.
При служебната проверка за допустимост на производството, настоящият съдебен
състав констатира, че дадената от първоинстанционният съд квалификация на предявения
иск като установителен по чл.415, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК е непълна и следва да се
конкретизира, чрез допълването й от въззивният съд по аргумент на т.2 от Тълкувателно
решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разяснението на т.2 от ТР №1/2013г.,
в случай че въззивният съд установи, че дадената от първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора с оглед спазване принципа
на законност в процеса, обективиран в чл.5 от ГПК. Доколкото правилната правна
квалификация не обуславя приложение на императивна правна норма, на страните не следва
да се дават допълнителни указания във връзка с подлежащите на доказване факти и
разпределението на доказателствената тежест.
Предявеният от “АПС Бета България“ ЕООД иск за установяване на съществуването
на задължения по издадена заповед за изпълнения има за предмет прехвърлено на ищеца
вземане с договор за цесия по чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, с който ищецът е придобил
2
качеството на кредитор на ответника. От своя страна прехвърлителят /цедента/ има
качеството на гарант /поръчител/ на ответницата-кредитополучател, който е погасил дългът
й по договор за потребителски кредит, съответно е встъпилият в правата на кредитора. От
изложеното следва, че пълната правна квалификация на иска е чл.415, ал.1 вр. с чл.422 от
ГПК вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и чл.143 от ЗЗД.
На последно място, тъй като установителният иск има за предмет вземане
произтичащо от договор за потребителски кредит, на страните следва да се укаже, че в
изпълнение на задължението за служебна проверка за правилно приложение на императивни
норми, съдът ще извърши преценка за спазване на разпоредбите, визиращи потребителската
закрила и по конкретно нормите на ЗПК и ЗЗП.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от М. А. В., с ЕГН **********,
против Решение №104/25.04.2024г. постановено по гр.д.№836/2023г. по описа на Районен
съд Девня, с което е уважен иска на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, с правно
основание чл.415, ал.1 вр. с чл.422 от ГПК и във вр. с чл.99, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.9 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗД за установяване съществуването на задължения на жалбоподателката, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и произтичащи
от Договор за предоставяне на паричен кредит, сключен с “Изи Асет мениджмънт“ АД в
общ размер от 329.14лв., от които 300лв.-главница, 15.24лв.-договорна лихва и 13.90лв.-
законна лихва за забава върху главницата, които вземания са придобити от ищеца с договор
за прехвърляне на вземане от изплатилия дълга поръчител “Файненшъл България“ ЕООД.
УКАЗВА на “АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“България“ №81В, представлявано от всеки двама от Христо
Маринов Маринов, Петр Валента и Виктор Тот, че следва в едноседмичен срок от
съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС,
депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник,
дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие
принудително събрано.
УКАЗВА на страните, че при решаване на спора по същество, съдът ще извърши
служебна проверка за правилно приложение на императивните норми уреждащи
потребителската закрила, визирани в ЗПК и ЗЗП.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1209/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 19.09.2024г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а до въззивника да се изпрати и отговора на жалбата.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4