№ 61
гр. ********, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ********, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20212300500247 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. Н. К. чрез
пълномощника му адв.И.М., АК-Бургас против решение № 135/17.06.2021 г., постановено
по гр.д.№ 791/2021 г. по описа на РС ********, с което съдът е постановил мерки за закрила
в полза на децата Г. Г. К. и М. Г. К. като е задължил Г. Н. К. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо малолетните деца; забранено е на Г. Н. К., да приближават
жилището, в което децата живеят в гр.********, ул. „***************" бл.**, вх. **, ет. **,
ап.**, училището, в което учат в гр.******** ОУ „Л*****************" и местата за
социални им контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 метра, за срок от 18 месеца;
задължен е да посещава специализирана програма за извършители на насилие - Център по
превенция на насилието и престъпността – Бургас и му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Иска се отмяна на този акт и постановяване на ново решение, с което молбата за защита
от домашно насилие бъде отхвърлена. Според въззивника постановеното от ЯРС решение е
неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на материално-правните норми.
Не е установено, че на процесната дата ********** г. Г.К. е извършил акт на домашно
насилие спрямо децата си. Този ден е бил емоционален за всички и най-вече за децата
предвид погребението на майка им. Поради това децата са били притеснени и изплашени, но
не и поради вербална агресия от страна на баща им, което е несъстоятелно. Въпреки тези
твърдения, жалби не са отправяни до компетентни институции, няма конкретен инцидент и
свидетели на такова поведение, няма доказателства за злоупотреба с алкохол от страна на К..
Съдът не е взел под внимание фактът, че бащата е инициирал производство да му бъдат
1
предоставени родителските права предвид влошеното здравословно състояние на майка им
след като го е напуснала с децата през лятото на 2020 г. Районният съд не е направил анализ
на всички доказателства, а е приел като доказателства психологически становища и
изследвания на децата, които не са доказателства събрани в процеса и представляват
експертизи.
В законоустановения срок представителят на молителите П. и Г.Г.и – адв.Д. е депозирал
становище по въззивната жалба като същата се счита за неоснователна и се желае да бъде
оставена без уважение, а на въззиваемите да се присъдят разноските по делото. Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в молбата за
защита от домашно насилие твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на
което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, но чрез своя
пълномощник поддържа становището по въззивната жалба.
Въззиваемите също редовно призовани се явяват лично и чрез пълномощника си
поддържан възраженията в отговора на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Производството за защита от домашно насилие е образувано пред ЯРС по молба по чл.8
т.2 от ЗЗДН на П. Т. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на баба и дядо на децата Г. Г. К., роден на
************* г. и М. Г. К., родена на ***********. за налагане на мерки по реда на ЗЗДН
спрямо техния баща Г.Н.а К.. Твърденията са, че актът на домашно насилие се изразява в
нанесено физическо, психическо и емоционално насилие върху децата от техния баща на
0********** г., когато е било погребението на тяхната майка В. Г. Г.. На този ден след
погребението в дома на молителите, където живеят децата, К. на висок тон и с агресивно
поведение е започнал да обвнинява майката на децата, че ги е отвлякла, че не била
психически добре и др., че техният дом е в гр.*********** и той ще ги отведе веднага.
Децата не желае да тръгват с него, били много притеснени и въпреки техните молби, баща
им с категоричен тон заявил, че домът им е в гр.*********** и те трябва да тръгнат с него.
Последвал нервен срив на момичето М., която започнала да вика и да умолява баща си да не
ги отвежда, че не иска да се връща, при което ответникът посегнал към нея, хванал я за
рамото и й казал да тръгва с него. Тя получила нервна криза, а братът бил силно притеснен,
разстроен и уплашен, започнал за моли настоятелно баща си, да не я взема, но той не я
пускал. Детето М. се влошило още повече, но ответникът продължил да се държи
безчувствето, продължавал да говори против майката на децата, като тези му думи
придвикали пълна истерия у М.. Била извикана лекарска помощ и след техния преглед и по
настояване на молителите и съпругът на другата дъщеря, К. заявил /в присъствието на
децата/, че ще се върне през следващите няколко дни, за да ги отведе, както и ще подаде
заявление в училището им, за да ги отпише и запише в това в ***********, при което
2
децата отново се разплакали. В молбата са изложени обстоятелства и относно предходното
поведение на бащата спрямо децата си, когато са живели заедно за това, че винаги е бил
агресивен, безотговорен и конфликтен, че не е проявявал бащина грижа и внимание към
децата, злоупотребявал с алкохол, обиждал и тормозил децата, не е задоволявал нуждите им.
От лятото на 2020 г. след фактическа раздяла между родителите, майката и децата се
преместили от *********** в ******** и заживели заедно с молителите - бабата и дядото на
децата.
Ответникът е оспорил молбата изцяло с всички изложени в нея факти и отрича да е
имало домашно насилие от негова страна спрямо децата му. Според ответника в деня на
погребението не му била дадена възможност да се види с децата си – те били държани за
ръце или от родителите на В., или от нейната сестра. Вдействителност К. е започнал спокоен
разговор за това, че не знае причините, поради които В. го е напуснала заедно с децата,
както и че домът на децата е в *********** и те трябва да се върнат обратно с него.
Молителите и тяхната дъщеря Т. са му повишили тон и са се държали агресивно спрямо
него, а не той спрямо децата. Бърза помощ е била извикана заради това, че дъщеря му М.
зазляла и почнала да се задъхва, но не във връзка с неговото поведение, а защото още от
малка като се развълнува за секунди спира да диша.
Към молбата си молителите са приложили декларация за извършено домашно насилие
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която по съдържание е идентична с изложеното в молбата до съда.
Пред районния съд са представени писмени доказателства за това, че децата Г. и М. са
адресно регистрирани от 15.09.2020 г. на адреса на своите баба и дядо в ******** -
удостоверения, издадени от Община ********; че са записани като ученици и посещават
учебни занятия в ОУ „Л*****************“ гр.******** - служебна бележка №
274/25.09.2020 г.; както и че д-р Атанаска Петрова е личен лекар на децата от 02.12.2010 г. -
медицински бележки амб. № 4639 и амб. № 4638.
Относно психическото състояние на децата Г. и М. след травматична ситуация на
********** г. са представени психологични доклади, изготвени от психолог, психотерапевт.
Относно Г. психологът е отразил, че детето чувства тежест в гърдите, няма апетит, не може
да спи или ако заспи, то е за кратко, защото сънува един и същ кошмар как баща му идва и
го отвежда насила. Психологичният проблем при Г. е, че той е стресиран, напрегнат, гневен,
че не може да противодейства с нищо и не може да наложи желанието си да остане с баба си
и дядо си; има занижена концентрация и проява в непредвими моменти автоагресия.
Психологичното мнение е, че тревожното състояние на Г. се изразява в интензивен страх, а
безпокойството и напрежението е отключило и леки депресивни нарушения, които водят до
висок риск за негативни мисли и социално изолиращо поведение. Възникването на
тревожното състояние е настъпило вследствие на негативно житейско събитие – смърт на
майката, подсилено от неадекватно държание на бащата, което е травмиращо събитие в
неговото личностно развитие. При детето М. физическите проблеми, свързани с
травматичната ситуация са: детето чувства „топка“ в стомаха, няма апетит, не може да спи
или ако заспи то е за картко, има непрекъснато главоболие, което пречи да се концентрира и
3
да учи, чувства слабост в краката и цялото тяло. Психологичните при М. са, че е видимо
тревожна, напрегната, изпитва страх от тъмнината и от това да не бъде отвлечена, което й
пречи да преминава големи пространства и се страхува да остане сама в помещение или
навън. Психологичното мнение е, че тревожното състояние при М. се изразява в интензивен
страх и това състояние нарушава социалното функциониране на детето. Както и при детето
Г., безпокойството и напрежението при М. е отключило и леки депресивни нарушения,
които водят до висок риск за негативни мисли и социално изолиращо поведение.
Възникването на тревожното състояние на М. е вследствие същите причини - смърт на
майката, подсилено от неадекватно държание на бащата, което е травмиращо събитие в
неговото личностно развитие. В заключение психотерапевтът препоръчва за двете деца да
останат да живеят при баба си и дядо си, както и психотерапия.
Същият психотерапевт се е заминавал с психологичните проблеми на Г. и М. и преди
случая от ********** г. като в края на м.септември 2020 г. е изготвено професионално
психологическо становище, когато Г. е бил диагностициран с наличие на посттравматично
стресово разстройство, изразяващо се в повишена бдителност, неясен страх и силна тревога,
а М. е имала безпокойство и страх, изразяващо се в повтарящи се картини и действия по
време на сън и след затваряне на очите и през деня, повишена бдителност и неясен страх,
обземане на паника и тревожност. Причината за състоянието на децата и извършеното
изследване е раздялата между родителите им и поведението на баща им по отношение на
тях – че ги обижда, тормози, стресира, използва ги за материални цели и ги подценява
непрекъснато.
В съдебно заседание пред районния съд по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДет. са били
изслушани децата Г. и М.. При изслушването и двете деца са споделили, че притесненията и
страховете са им да не ги вземе баща им да живеят с него в *********** след смъртта на
тяхната майка. Двете деца подробно излагат случаи, когато са били тормозени от баща си,
докато са живели заедно – пие от сутринта, става агресивен, удря по масата и крещи; на
детето М. не давал да затваря вратата като се къпе и я гледал, а Г. карал да решава задачи,
които не е учил и като не успее му викал или му удрял шамар. Относно случая на
********** г. след погребението на майка им, децата споделят, че тогава баща им поставил
въпроса за вземането им в ***********, а те и присъстващите баба, дядо, леля и съпругът й
категорично отказали, при което той станал агресивен, започнал да вика. Отишъл при М. и я
хванал за рамото, а тя си помислила, че я дърпа, за да я взима и се уплашила силно, гушнала
се в баба си и тогава се задъхала, не можела да диша от страх. Г. се притеснил за сестра си,
помолил баща си да не ги прибира, защото духът на майка им е тук, а той им казал: „Майка
ви вече я няма и ще дойдете да живеете с мен.“ М. е казала, че въпреки, че не можела да
диша, продължила да го умолява да не ги взема. Когато дошли лекарите да я прегледат,
казали да си свали блузата, но баща й не излизал от стаята, тя се притеснила и след като го
помолили баба й и леля й да излезе, той излязъл. Децата казват, че страхът от баща им идва
отпреди това, този страх не е дошъл изведнъж. На 9-ти, когато леля им запитала баща им
дали ще попита децата къде искат, той със заплашителен тон казал, че ще си говорят като са
4
сами в ***********.
По делото е представен сигнал за инцидента от ********** г. от молителите Г.и до Д
„СП“ ********, вх.№ СИГ-Д-Я/140 и 141 от 10.03.2021 г., по повод на който Д „СП“
******** е издала две заповеди от 16.03.2021 г., с които децата временно са настанени в
семейството на молителите – баба и дядо по майчина линия с адрес гр. ********,
*****************
От Д „СП“ ******** е изготвен, назначен от съда за процесния случай на домашно
насилие доклад, в чието съдържание е направено изложение на известни на съда факти и на
такива, които са без значение за казуса – какви са жилищните условия, при които живеят
децата при баба си и дядо си, каква е трудовата заетост, работното време и доходите на
баща им и т.н. Социален доклад по местоживеене на ответника К. е изготвен от Д „СП“
Поморие и в него са изложени факти и обстоятелства относно желанието и възможностите
на бащата да отглежда и се грижи за децата, но не и такива относно процесния случай.
Пред първата инстанция за изслушани свидетели, посочени и от двете страни, които са
присъствали на случая от ********** г. Свидетелката Т. А., дъщеря на молителите твърди,
че след погребението на сестра й на 0********** г. се прибрали в дома на родителите й.
Г.К. отишъл с тях, тъй като искал да проведе разговор с родителите й. В присъствието на
децата баща им заявил, че е дошъл да ги вземе. Децата останали абсолютно безмълвни от
чутото и не можели да реагират. Тогава К. започнал на висок тон да говори, че сестра й
отвлякла децата и не му е давала да ги вижда 8-9 месеца, което не било вярно. След като
баща й го попитал какво значи, че никой не му позволявал да вижда децата, ответникът пак
на висок тон заявил, че това „отвличане“ е термин, който му казали неговите юристи.
Твърдял, че сестра й не му давала възможност да се вижда с децата, въпреки че той знаел
къде живеят. К. се опитал да каже на децата, че майска им е пияница и е падала след
употреба на алкохол. Това наранило децата като момичето се притискало изцяло до баба си,
а момчето Г. до нейния гръб като ръцете му треперели. Децата били притеснени и уплашени
от своя баща и от желанието му да ги отведе. Свидетелката твърди, че те се страхували от
него отпреди, като това са го заявявали както на нея така и на нейните родители. Страхували
се от неговото лошо отношение, защото той ги обиждал и им викал, както и защото им
налагал забрани, и че бащата е наблюдавал дъщеря си, когато излизала от банята и тя била
притеснена. Децата започнали да треперят, а М. не можела да диша. Казала, че ръцете й са
изтръпнали и не се чувства добре като умолявала баща си да не я взема, защото тук е
починала майка й, тук е нейният гроб и духът й. Тогава ответникът казал, че духът на майка
й не е тук а в *********** и че те ще живеят в ***********. Нервната криза на детето се
задълбочила, а поведението на бащата още повече влошило състоянието на М.. Стигнало се
до там, че в един момент ответникът тръгнал към детето, хванал М. за рамото и я накарал да
се изправи. Детето изпитвало силен страх и притеснение и не можело да си вземе въздух.
Детето Г. също казало категорично като сестра си, че не желае да тръгва с него и желае да
остане в гр. ******** като от притеснение заеквал и не можел да се изказва. Извикали Бърза
помощ и след прегледа лекарката констатирала нервен срив. След това К. си тръгнал като
5
казал, че пак ще се върне и ще си вземе децата, което децата чули.
Другият свидетел А.А. е съпруг на дъщерята на молителите Т. А.. Свидетелят е
присъствал на разговора след погребението на В.. В. и ответникът били разделени от юли
2020 г. като от тогава децата живеели заедно с баба си и дядо си заедно с майка си. От
тогава бащата не е идвал и не е посещавал децата. При срещата ответникът заявил, че смята
да вземе децата в ***********, бил чакал 8 месеца, в които не виждал децата и нямал
намерение повече да чака. После продължил, че децата му били отвлечени от покойната им
майка и че той не е имал възможност да ги вижда. Тонът му започнал да се повишава
постепенно и отново казал, че смята да отведе децата и че ще ги отпише от училище и ще ги
запише в ***********. При тези думи децата станали видимо неспокойни от неговото
намерение да ги вземе въпреки тяхното желание. М. потрепервала и имала зачервяване на
лицето. Започнала да трепери и да диша трудно, но ответникът продължил да говори какви
са намеренията му да ги отведе. Детето започнало да му се моли да ги остави тук, но
ответникът не обърнал внимание на това и продължил да обяснява как ще ги отведе и
нямало друг начин. Детето Г. се притеснило за М. и й казало да диша и казал на баща си, че
не иска да идва при него, а да остане тук. К. се изправил и се запътил към М. като посегнал
към рамото й, при което започнала да хълца, казала, че ръцете й изтръпват, не можела
гладко да говори. Бабата и лелята на децата му казали да се отдръпне. Обадили се на Бърза
помощ, след прегледа на детето му изписали медикамент за успокояване, като децата
продължавали да го молят да не ги взема. Децата били уплашени и се страхували от баща си
и от предишното негово отношение докато са живели в ***********. След това Г.К. си
тръгнал като казал вербално агресивно пред децата, че сега си тръгва, но ще се върне.
Свидетелят К.С. е лицето, което е придружавало Г.К. на погребението на В. и после е
бил с него в дома на родителите й. На тази среща Г.К. казал, че трябва да обсъдят и решат
как да се случат нещата с децата и да ги прибере в ***********. Свидетелят твърди, че
дядото на децата реагирал остро, а после се включила и неговата дъщеря Т. в нападките
срещу него. К. казал, че обича децата и иска да ги върне при него, но те заявили, че не искат
да се връщат в *********** и искат да останат при баба си и дядо си. Станала голяма
какафония, защото бабата и лелята Т. викали много и на момиченцето му станало лошо и
започнало да се задушава, но свидетелят знаел, че то от малко то имало такива паник атаки
или пристъпи като е виждал и друг път детето в такова състояние. Детето започнало да се
задушава, при което малкия Г. казал „Спокойно“ и да се обадят на Бърза помощ, което и
бащата направил. М. била прегледана от лекари, които й дали слаби успокоителни. След
това, свидетелят и Г. си тръгнали от апартамента. Според свидетеля, децата били
привързани към баща си и не може да си обясни това, което видял. Свидетелят заявява,че
при разговора ответникът не е посягал към дъщеря си, не е казвал, че ще я отведе въпреки
молбите й.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
6
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Производството е по реда на чл.7 във връзка с чл.8 т.2 от ЗЗДН, образувано по подадена
молба от П. Т. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на баба и дядо на децата Г. Г. К., роден на
************* г. и М. Г. К., родена на ***********. за налагане на мерки по реда на ЗЗДН
спрямо техния баща Г.Н.а К..
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства сочат на извършено от Г.К. против децата Г. и М. домашно
насилие, изразяващо се в психическо и емоционално насилие. Според чл. 2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, емоционално, психическо, икономическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, а в настоящия случай
този вид домашно насилие е извършено директно спрямо двете деца.
Съдът приема за доказана твърдяната в молбата фактическа обстановка – на **********
г. след погребението на майката на децата, баща им Г.К. ги е посетил, за да ги вземе със себе
си в ***********. Предвид настоящото и предходно поведение на бащата спрямо децата си,
те са били силно стресирани, тъй като не желаят да живеят с него, а детето М. е получило
нервна криза, което наложило намеса на Спешна помощ. Това са обстоятелствата описани в
молбата за защита от домашно насилие, потвърдени от декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
от свидетелските показания на присъствалите на процесния разговор Т. А., А.А. и К.С. и от
самите деца, изслушани в съдебно заседание. Съдът не дава вяра на възприетата от
свидетеля С. причина за разстройването на децата – за това, че баба им и леля им викали
много и на момиченцето му станало лошо, тъй като същите са изолирани спрямо всички
останали доказателства.
Налице са и извършвани професионални психологични оценки на двете деца за момент,
предхождащ настоящия случай и направени непосредствено след него. В двата случая
стресовото състояние, в което се намират Г. и М. е обусловено от поведението на баща им
спрямо тях. Не е нормално и не е обичайно деца на възрастта на Г. и М. да търсят помощ от
психотерапевт във връзка с изложените от тях пред него случаи за поведението на баща им
спрямо тях, посочени по-горе. Поради това за съда няма съмнение, че проявеното от него
желание, заявено агресивно и на висок тон да отведе децата със себе си в деня, когато са
погребали майка си, е напълно достатъчно, за да предизвика у тях описаните стресови
реакции, включително нервен срив.
7
Въззивникът от своя страна не е представил доказателства, с които да опровергае
твърденията за извършено от него домашно насилие като свидетелските показания на
свидетеля К.С. не са достатъчни, за да разколебаят останалите свидетелски показания,
твърденията на децата и психологическите оценки за тях.
При така установената фактическа обстановка и направени от районния съд правни
изводи, настоящата инстанция намира за правилно решението, с което са наложени
адекватни мерки за защита от домашно насилие предвид упражненото над молителката
насилие. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените пред настоящата
инстанция разноски в размер 800 лв. Във връзка с възраженията на въззивника относно
начина на определяне на адвокатското възнаграждение и неговата прекомерност, тъй като
договорът за правна помощ следва да е един, а не два, съдът намира същото за
неоснователно. Въззиваемите-молители в настоящото производство са двама и защитават
интереса на две деца, поради което и след като съгласно чл.78 ал.1 от ГПК страната има
право на разноски за един адвокат, а в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същите се определят за защитавания интерес, въззивният съд
счита, че липсват пречки в настоящия случай всеки от въззиваемите да има отделен сключен
договор за правна помощ. Размерът на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от всеки от въззиваемите е по-нисък от предвидения такъв в Наредба №
1/9.07.2004 г. – чл.7 ал.1 т.4 за други неоценяеми искове 600 лв., поради което съдът преценя
възраженията на въззивника относно разноските за неоснователни.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/17.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 791/2021 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН ********** от гр.***********, ул.********** да заплати на П.
Т. Г., ЕГН ********** и Г. Г. Г., ЕГН **********, двамата от гр.********, ул.“******“
бл.** ******** направените пред настоящата инстанция разноски в размер по 400 лв. на
всеки.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8