РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100510833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20279436 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 56468/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 52 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, срещу А. А. А., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основА.е чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 2617,93 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.07.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.07.2016 г., до окончателното изплащане и сумата от 349,28 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
31.08.2013 г. - 08.07.2016 г., като е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
по чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2638,51 лв. и
за периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г., както и предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
375,98 лв. Осъдена е А. А. А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 842,12 лв., представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
както и е осъдено „Т.С.“ ЕАД да заплати на А. А. А. на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
13,82 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
1
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕАД – „Н. “ ЕАД.
Срещу решението в частите, в които са уважени исковете, е подадена въззивна жалба от
ответницата А. А. А., с оплаквА.я за неправилност поради нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по възраженията на страната, наведени в отговора на
исковата молба, не е направил преценка на всички доказателства по делото, бланкетно е
посочил, че кредитира изготвените по делото експертизи, без да обсъди направените
възражения във връзка с начина на изготвянето им. Излага се, че районният съд е допуснал
процесуално нарушение при докладване на делото съобразно чл. 146 ГПК, в доклада по
делото липсват указА.я относно разпределението на доказателствената тежест, кои
обстоятелства се нуждаят от доказване, за кои факти и обстоятелства стрА.те не сочат
доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че по делото е представен протокол
за проведено на 16.09.2002 г. общо събрА.е на етажните собственици в жилищния блок, в
който се намира процесният апартамент, на което е взето решение за сключване на договор с
фирма за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като ищецът е представил
протокол от 16.09.2002 г. от общо събрА.е на етажните собственици и наематели в жилищен
блок №**, ж. к. ******* *******, а процесният имот се намира в жилищен блок №
*******“. С оглед на това по делото не е доказано редовно възникване на облигационно
правоотношение с дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинна енергия.
Съдът не е обсъдил и че по делото липсва заявление – декларация за откриване на партида
на името на ответницата, както и основА.е за служебно откриване на партида на нейно име.
Оспорват се и представените извлечения от сметки и съобщения към фактури като частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Сочи се,
че описА.те в извлечението фактури не са представени по делото, както и вещото лице не се
е запознало с тях, поради което не са установени дължимите суми за доставена
топлоенергия за процесния период. Не са представени доказателства, че сумите за топлинна
енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирА. на отоплителните тела в имота в съответствие с ч******* от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Неправилно СРС е кредитирал експертизите по делото, които са
изготвени само въз основа на данни на ищеца и доказателства, които не са представени по
делото. Вещото лице по ССчЕ е работило по готови файлове, предоставени от „Т.С.“ ЕАД,
не се е запознало с изготвените фактури и изравнителни сметки, не е описало фактурите и
не е посочило кое задължение по коя фактура се дължи, а от заключението не може да се
установи основА.ето, на което са възникнали претендирА.те от ищеца задължения на
ответника. Представените от третото лице – помагач изравнителни сметки са депозирА. след
изтичане на указА.я в определението по чл. 140 ГПК срок. Аналогично вещото лице по СТЕ
е работило по готови файлове, без да се запознае с делото, без да посети ищеца и фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия, топлоснабдения имот и абонатната
станция, като не е ясно по какъв начин е установило, че топломерът е преминал
2
метрологични проверки. СРС неправилно е приел и дължимост на мораторна лихва за
периода след м. 02.2014 г. при липса на данни ищецът да е публикувал на своята интернет
стрА.ца данни за дължимите суми за топлинна енергия, съгласно чл. 33, ал. 4 и чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия от 2014 г., съответно да е поставил ответницата в забава. Оспорва
се и изводът на районната инстанция, че няма вземА.я, които да са погасени по давност.
Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване
на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени и за уважените с обжалваното решение
размери. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Н.“ ЕАД, не взема становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частите, в които са отхвърлени предявените искове до
посочените по – горе размери, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и становището
на насрещната страна и събрА.те по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, както следва: с правно основА.е чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 2595,91 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода 01.07.2013 г. – 30.04.2015 г. в топлоснабден имот на адрес: гр.
София, ж. к. „*******“, бл.********** с аб. № *****; и за сумата от 42,60 лв. – главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за същия период, както и с правно
основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 369,95 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 08.07.2016 г., както и за сумата от 6,03 лв. –
лихва за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
същия период. Претендирана е и законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за
дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2016 г.,
до окончателното плащане. За вземА.ята е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.08.2016 г. по ч. гр. д. № 41455/2016 г. по описа на СРС, 52 състав. В срока по чл. 414
ГПК е подадено възражение от длъжника, като видно от данните по делото исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е огрА.чен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
3
служебно за интереса на някоя от стрА.те - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно, но недопустимо в частта, с която е
уважен искът за главница за топлинна енергия за разликата над 2595,91 лв. до 2617,93 лв. –
като постановено свръхпетитум. Със заявлението по чл. 410 ГПК, както и с исковата молба,
ищецът е претендирал сумата от 2595,91 лв., главница за топлинна енергия и сумата от 42,60
лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия, но нито в мотивите на
обжалваното решение, нито в диспозитива на същото, е отразено, че сумата от 2617,93 лв.
включва и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, поради което
настоящият състав приема, че районният съд е приел за дължима единствено главница за
топлинна енергия, като признавайки за установено, че ответницата дължи повече от
претендираното, е постановил недопустим съдебен акт, който в посочената част следва да
бъде обезсилен.
В останалата обжалвана част решението е допустимо, а по неговата правилност, с оглед
конкретните оплаквА.я във въззивната жалба, въззивният съд приема следното:
За да се уважи главният иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между стрА.те е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответницата топлинна енергия, срещу задължение на последната да
заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия и е начислил суми за същото съобразно с действащите
към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.).
По отношение на акцесорния иск ищецът следва да установи, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответницата следва да докаже правоизключващи или правопогасяващите си възражения,
включително, че възможността за принудително събиране на вземанията е погасена по
давност.
По аналогичен начин е разпределил и първоинстанционният съд доказателствената
тежест между стрА.те с доклада по делото, приет без възражения от ответницата, поради
което не са налице твърдяните процесуални нарушения във връзка с доклада по делото по
чл. 146 ГПК, като следва да се посочи, че СРС не е указал на стрА.те за кои от твърдяните от
тях факти не сочат доказателства, тъй като такива са били представени от ищеца, а във
връзка с доказателствената им стойност и дали същите са достатъчни за доказване тезата на
страната съдът дължи произнасяне с крайния си акт по съществото на спора.
Действащата към периода на облигационните отношения между стрА.те нормативна
уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
4
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата към процесния
период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г.,
отм.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показА.ята на топломерите в отделните имоти.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в приложимата към процесния период
редакция на закона) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
огрА.ченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови мужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже
с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от
5
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на
ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирА. одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК, същият е доказал пълно и главно твърдението си, че ответницата е била в процесния
период собственик на топлоснабдения имот и като такава – клиент на топлинна енергия за
битови нужди. По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот, а това се
установява и от приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том VI, рег. №
5573, нот. дело № 1072/2006 г. от 19.09.2006 г. В качеството си на собственик на имота
ответницата има качеството и на клиент на топлинна енергия за битови нужди, като
облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия възниква по силата на
закона - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с придобиване на собствеността върху имота, без да е необходимо
нарочно изявление на ответницата в тази връзка, включително за откриване на партида на
нейно име. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина, преустановява действието за в бъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. За преценката с кого ищецът е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран). С оглед
действащата законова уредба, възникването на договорно правоотношение по продажба на
топлинна енергия и качеството на потребител по него не е обусловено нито от личното
упражняване на фактическа власт върху топлоснабдения имот от страна на потребителя,
нито от откриването на партида на негово име. В случая няма данни имотът да е бил
прехвърлен на друго лице, да е било учредено вещно право на ползване, или трето лице да е
сключило договор с ищеца по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Поради това
фактът, че по делото не е представено заявление – декларация за откриване на партида на
името на А. А., в отговор на писмо изх. № 964/30.04.2010 г. на ищеца до ответницата, с
което последната е поканена да се яви за представяне на документи за откриване на партида
на адреса на дарения имот, е ирелевантен за установяване на облигационната връзка
6
между стрА.те по доставка на топлинна енергия за битови нужди до имота на ответницата,
съответно без значение е и дали писмото е било получено от нея. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква без да е
необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия. Ето защо Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ -
001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. и Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. регулират спорното
правоотношение, доколкото няма данни да са направени възражения спрямо тях от
ответницата. По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между
главните стрА. в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот. В качеството си
на собственик на имота, ответницата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на доставената топлинна енергия.
По делото се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа и в процесния период в нея е доставяна топлинна енергия от
ищцовото дружество.
С договор от 18.09.2002 г. етажната собственост на сградата с адрес: гр. София, ж. к.
******* 1“, бл. ******* е възложила на „Н. И.“ ЕООД да извършва услугата
„топлинно счетоводство“. Действително по делото е приложен протокол от 16.09.2002 г. от
общо събрА.е на етажните собственици и наематели в жилищен блок **** ж. к. *******
*******, а не на вх. „А“, в който се намира имотът на ответницата. От приетите обаче
договор от 18.09.2002 г., договор от 06.11.2007 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„Т.С.“ ЕАД и „Н. И.“ ООД, представените от третото лице – помагач писмени доказателства
– индивидуални справки и формуляри за отчет, както и от съдебно – техническата
експертиза, несъмнено се установява, че през процесния период индивидуалното измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода в процесната сграда – етажна собственост е извършвано именно от третото
лице – помагач, с което е сключен договорът от 18.09.2002 г. и етажните собственици не са
се противопоставили – напротив, документите за главен отчет са подписА. от представител
на етажната собственост без възражения. Евентуално липсата на сключен договор между
потребителите на ТЕ за битови нужди в сграда - етажна собственост и лице по чл. 139б, ал. 1
ЗЕ не може да обуслови извод за липса на договорна връзка между клиентите и
топлопреносното предприятие, нито за незаконосъобразно отчитане на топлинната енергия,
стига то да е извършено съобразно нормативните изисквА.я, както е в случая. ОплаквА.ята
за неуредени правоотношения между „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение са
ирелевантни, тъй като отношенията между двете дружества не влияят върху дължимостта на
процесните суми от страна на ответницата.
За установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния период
топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети заключения на
7
съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно – счетоводна експертизи (ССчЕ), които по реда на чл.
202 ГПК въззивният съд кредитира. От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в
която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния
период, а „Т.С.“ ЕАД ежемесечно е отчитало показА.ята на общия топломер, като
технологичните загуби са поети от ищеца. През процесния период дяловото разпределение
на топлинна енергия е извършвано от фирма за дялово разпределение „Н.“ ЕАД в
съответствие с нормативната уредба и данните от уредите в сградата и имота, за което са
издадени следните изравнителни сметки: за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. – 480,77
лв. – за доплащане, за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. – 83,19 лв. – за връщане на
абоната. За имота на ответницата е доставяна топлинна енергия за сградна инсталация, БГВ
и отопление на имот, като общо дължимата сума е в размер на 2198,39 лв. (посочена по пера
и месеци в таблица на л. 3 от заключението), а със сумата за доплащане от изравнителните
сметки – 2595,97 лв. Според вещото лице сумата за топлинна енергия на абоната през
процесния период е определена съгласно изисквА.ята на действащите Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, Закона за енергетиката, Методиката за дялово разпределение на ТЕ в
СЕС и актуалните цени на топлинната енергия по ценови период. Общият топломер в
абонатната станция е преминавал метрологични проверки на всеки две години – 21.10.2014
г., 16.10.2015 г., 24.08.2017 г., със заключение за съответствие с одобрения тип. При
изготвяне на изравнителните сметки за процесния период, делът за отопление – имот и
топла вода е изчислен на база служебни данни поради неосигурен достъп за финален отчет
на показА.ята от приборите в имота, в края на конкретните сезони.
От ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за извършени от ответника
плащА.я на суми за топлинна енергия. Общата стойност на изравнителните сметки за
периода м. 07.2013 г. – м. 04.2015 г. за абонатен № 220826 е в размер на 419,42 лв. и
представлява сума за доплащане. Размерът на дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период включва сума за отопление, сума за БГВ и сума за мощност, съобразно
действащите цени на топлинната енергия през процесния период. Стойността на
употребената ТЕ с включените изравнителни сметки е в размер на 2586,85 лв. Законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 08.07.2016
г. за отделните месеци е на обща стойност 342,86 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че от събрА.те по делото доказателства, вкл. и от
заключенията на приетите съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, се
установява, че в процесния период в имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за
отопление на имот, БГВ и сградна инсталация на стойност общо 2595,97 лв. (във връзка със
стойността на топлинната енергия не са изложени оплаквА.я в жалбата). Тази енергия е
начислена при условията на установения по делото неосигурен достъп до имота за отчет на
уредите (а не по действителен разход), което е предвидено като възможност в действащата
през процесния период нормативна уредба, и във връзка с което не са изложени оплаквА.я
във въззивната жалба. По делото не са ангажирА. доказателства, които да разколебават този
извод и да поставят под съмнение достоверността на начислената ТЕ. От СТЕ се установява,
8
че дяловото разпределение е извършено правилно съобразно нормативните изисквА.я, а
претендирА.те суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно
действащите през процесния период цени. Този извод е направен не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка, включително
електронно изпратени файлове), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице
от фирмата за дялово разпределение - изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
имота и констативен протокол, подписан от представител на етажната собственост (които не
са оспорени), от които може да се приеме, че искът за главница е доказан по основА.е и
размер. По отношение оплаквА.ята относно изводите на вещите лица, следва да се посочи,
че заключенията не са били оспорени при приемането им в открито съдебно заседА.е (а едва
в писмената защита по делото), включително не е поискано изготвянето на повторни или
допълнителни експертизи, както и не са посочени конкретни документи, по които са
работили вещите лица, и които ответницата желае да бъдат представени по делото, с оглед
тяхното оспорване. Действително вещите лица заявяват, че са работили по файлове,
изпратени им от „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач, но липсват данни, които да внасят
съмнение в безпристрастността на вещите лица и не са налице основА.я заключенията да не
бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи на съда. Задължението за
заплащане на стойността на топлинната енергия не е обусловено от издаване на данъчни
фактури, а от осъществяването
на доставката, което обстоятелство с оглед изложеното вече по - горе е доказано по делото.
Поради това, въззивният съд приема, че не е налице нарушение на процесуалните правила
от районната инстанция при обосноваване на изводите си на база изгответните експертизи.
Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на погасителната давност от
СРС. Според разясненията на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащА.я“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащА.ята са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащА.ята да са
еднакви. ВземА.ята на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащА.я по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Според чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният
процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.
По отношение на вземА.ята за периода м. 07.2013 г. – м. 02.2014 г. приложение намират
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила
от 14.01.2008 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
9
отнасят. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. с изтичане на 30 дни след месеца, за който е възникнало
задължението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 25.07.2016 г., с оглед което погасени по давност биха били вземА.ята на ищеца, станали
изискуеми преди 25.07.2013 г., каквито в случая не се претендират, тъй като падежът на
задължението за м. 07.2013 г. е настъпил на 30.08.2013 г., т. е. и то не е погасено по давност,
както е приел и районният съд.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За вземА.ята, възникнали при действието на ОУ от 2008 г.:
Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от стрА.те. Съгласно ОУ
от 2008 г. - чл. 33, ал. 1, купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между стрА.те срок за
изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в
забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1
ЗЗД ответницата е изпаднала в забава по силата на цитирА.те разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да
е било необходимо да бъде канена от ищеца, доколкото задълженията й са били срочни.
За периода м. 03.2014 г. - м. 04.2015 г. стрА.те са били обвързА. от Общите условия, в
сила от 12.03.2014 г., според които месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1 от общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването
им на интернет стрА.цата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата
на публикуването й на интернет стрА.цата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика от
предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като
съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са заплатени в
срока по ал. 2 на чл. 33. Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите
суми настъпва в 30 - дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл.
10
32, ал. 1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за
заплащане на цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. По делото не са
ангажирА. каквито и да било доказателства от страна на ищеца (например констативни
протоколи) за датата на публикуване на общите фактури на интернет стрА.цата му, поради
което не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава, респективно от кой
момент. При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, следва да се приеме, че претенцията
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода при действието на ОУ от 2014 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При
извършване на собствени изчисления по чл. 162 ГПК и съобразно заключенията на
съдебните експертизи (таблица по ССчЕ), въззивният съд приема, че лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от м. 03.2014 г. до 30.04.2015 г. е в размер на
192,61 лв., за която сума искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която
искът за главница за топлинна енергия е уважен за разликата над 2595,91 лв. до 2617,93 лв.,
да бъде отменено в частта, с която искът за лихва е уважен за разликата над 156,67 лв. до
349,28 лв. (или за сумата от 192,61 лв.), както и потвърдено в останалата обжалвана част.
При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски над 781,19 лв. до 842,12 лв.
(или за разликата от 60,93 лв.). В полза на ответницата следва да се присъди допълнително
сумата от 63,74 лв.
За въззивното производство в полза на въззивника се дължат разноски съобразно
уважената част от въззивната жалба на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 273 ГПК.
ПретендирА. са разноски за държавна такса в размер на 77,36 лв., от която следва да бъде
присъдена сумата от 5,60 лв. Претендирано е и адвокатско възнаграждение в размер на 441
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г., имащ характера и на
разписка за изплащане на възнаграждението. Възражението на насрещната страна по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждение надхвърля едва с 4 лв.
минималното такова съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в действащата към момента на уговаряне на
възнаграждението редакция на наредбата), поради което не подлежи на намаляване, като
съобразно уважената част от жалбата в полза на въззивника следва да се присъди сумата от
31,90 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Разноски се дължат и на въззиваемата страна съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба в размер на 46,38 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда в общ
размер на 50 лв. на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правната сложност на делото пред СГС).
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20279436 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 56468/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 52 състав, в частта, с която е признато за установено по
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. А. А., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основА.е чл. 149 ЗЕ, че А. А. А. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата над 2595,91 лв. до присъдените 2617,93 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.07.2013 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2016 г., до окончателното
изплащане, и прекратява производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 20279436 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 56468/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 52 състав, в частта, с която е признато за установено по
предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу А. А. А., ЕГН **********, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. А. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата над 156,67 лв. до присъдените 349,28 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 08.07.2016 г., както и
в частта, с която е осъдена А. А. А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата над 781,19 лв. до сумата от 842,12 лв., разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу А. А. А., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че А. А. А. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата над 156,67 лв. до сумата
от 349,28 лв. (или разликата от 192,61 лв.), представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. - 08.07.2016 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20279436 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 56468/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 52 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* № 23Б да заплати на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. *******
1“, *******, вх. *******, на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 63,74 лв. - разноски
за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* №**да заплати на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* 1“,
*******, вх. *******, на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 4, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 5,60 лв. -
разноски за държавна такса и сумата от 31,90 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******* 1“, *******, вх.
*******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „******* ******* на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата от
12
46,38 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението в отхвърлителните части е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Н.“ ЕАД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13