Решение по дело №4235/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              29.10.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение – въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 4235 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.12.2020г., гр.д.63729/19г., СРС, 72 с-в отхвърля предявения от  „В.С.“ ЕООД срещу „А.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи връщане на сумата 3 697,20 лв. на отпаднало основание поради разваляне на договор за покупко-продажба на стока, обективиран във фактура № 187/29.08.2018 г., ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от 31.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ч.гр.д. № 4191/2019 г. на СРС и осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 1 152 лв. разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „В.С.“ ЕООД. Счита, че съдът неправилно кредитира показанията на заинтересования свид. А.и не обсъжда изцяло тези на свид. Тодоров, в чието присъствие представител на ответника заявява, че стоката не е доставена. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

         Въззиваемият – ответникът по иска „А.К.“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че показанията на свид. Т.са опосредени, а на свид. А.са основани изцяло на лични възприятия.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Безспорна е обвързаността на страните от правоотношение за търговска продажба по чл.327, ал.1 ТЗ. Неформалният договорът е обективиран в проформа фактура № 59/23.08.2018г. и фактура № 187/29.08.2018г. за сумата 3 697,20 лв., с ДДС, дължима от ищеца „В.С.“ ЕООД на ответника по иска „А.К.“ ЕООД за доставка на плочи от травертин за шаблонно редене. Фактурата материализира съществените елементи от съдържанието на договора – страни, основание, предмет, достатъчна индивидуализация на стоката и цена. Не е подписана от страните, но не се спори, че е издадена от името на тогавашния и настоящ управител на ответното дружество – Р.М.и е подготвена в счетоводството по указание на тогавашния генерален директор  - свид. И.А., в какъвто смисъл са неговите неоспорени в тази част показания.

Безспорно е, че ищецът не получава стоката, както и че заплаща авансово цялата продажна цена от 3 697,20 лв. В подкрепа е авизо за същата сума, относно местен превод от 29.08.2018г. на „Уникредит Булбанк – България“ АД, с наредител ищеца, получател ответника и основание – проформа фактура № 59/23.08.2018г.

Не се установява изпълнение на основното договорно задължение на продавача да предостави платената стока. В присъствие на свидетеля Т.Т., който има трайни търговски отношения с ищеца, през м. 10. - м. 11.2018г., при проведен телефонен разговор между представители на насрещните страни, след запитване от управителя на ищцовото дружество кога ще е в наличност поръчаната стока, полученият отговор е че я няма, не могат да доставят такъв материал и предлагат друга стока. Свидетелят установява, че тогава управителят при ответника бърза  да получи стоката, за да я достави спешно на свой контрагент, с наименование „М.Р.“, но поради последвалата невъзможност, му връща получените пари за изчистване на отношенията.

В тази част, свидетелските показания са основани на непосредствени впечатления на лице, незаинтересовано от изхода на спора, представени са логично и последователно, кореспондират с приетите доказателства за обвързаност между ищеца и посоченото трето лице за същата стока и през същия период, като не са опровергани или разколебани с други преки доказателствени средства, включително от показанията на другия свидетел.

Не следва да се кредитират противоречащите в тази насока показания на свидетеля И.А., бивш служител при ответника, според които 3 – 4 седмици след плащането (т.е. още през м.09.2018г.) стоката е била налична в склада им, но въпреки проведените по тяхна инициатива 10 телефонни разговора и отправени покани за нейното получаване, ищецът отказва да вземе материала.

При преценка по реда на чл.172 ГПК, съдът отчита заинтересоваността на свидетеля от благоприятния за ответника изход на спора. В качеството си на бивш генерален директор, участвал при подготовка на сделката, свидетелят носи риска от ангажиране на имуществената му отговорност за причинени вреди на дружеството поради нарушена конфиденциалост след напускане, каквато обичайно се уговаря в мандатния договор за възлагане на управление – чл.145 вр. чл.141, ал.7 ТЗ, или най-малкото чрез общия деликтен състав на чл.45, ал.1 ЗЗД.

Отделно, ответникът не твърди, нито представя доказателства, да е напълно изправна страна по договора до момента на неговото разваляне с връчване на препис от исковата молба, подадена на 04.11.2019г. Затова даже и хипотетично, предвид възраженията за забава на кредитора да приеме изпълнението, които остават недоказани, принципно при неупражняване на право, а не неизпълнение на задължение, следва да се запази неговия интерес и не се влошава положението му, както и да се обезпечи свободата на кредитора в упражняване на правото му. В тази връзка, длъжникът-продавач, за да се освободи от задължението за  предаване на вещи, би следвало да поиска от районния съд по местоизпълнението да определи подходящо място, където да ги предаде за пазене – чл.97 ЗЗД. По търговска сделка, разполага с алтернативните възможности по чл.328, ал.1 ТЗ, като за сметка и риск на купувача може да предаде вещите за пазене; да ги продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга; или при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие. След като в случая не се установява, ответникът да се възползва от някоя горепосочена законова хипотеза, върху него остава да тежи задължението да предаде процесната стока, стига такава да е била в склада му, което както вече се посочи остава недоказано, същият и на това основание е неизправна страна.

Към момента, когато до знанието на ответника достига волеизявлението на ищеца за разваляне на договора, инкорпорирано в исковата молба, считано от нейното връчване, ответникът е в значително и съществено неизпълнение на основното си договорно задължение да предаде поисканата стока. Още към момента на развалянето е изминал продължителен период от време спрямо времевия период, през който ищецът е имал интерес от доставката за конкретен свой клиент в най-къс срок, за което изрично уведомява ответника, но стоката не е била в наличност. Тази ясно заявена от представител на ответника, в телефонен разговор, пълна невъзможност за престиране, прави безполезно по-нататъшното изпълнение за ищеца и обуславя отпадането на неговия правен интерес от запазване на правоотношението и без даване на допълнителен срок, по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД. Като последица, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за ответника възниква задължение да възстанови необосновано нарушеното имуществено равновесие. Основателен е кондикционният иск за връщане на полученото на отпаднало правно основание по разваления договор, а именно платената цена от 3 697,20 лв.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.

Въззивникът в заповедното производство установява разноски от 75 лв. – д.т. и 240 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, в исковото пред първа инстанция установява такива за 75 лв. – д.т. и 240 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред настоящата инстанция - 76 лв. – д.т., или общо 706 лв., които се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 11.12.2020г., гр.д.63729/19г., СРС, 72 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 55, ал. 1, предл.3 ЗЗД, че „А.К.“ ЕООД, със седалище:*** дължи на „В.С.“ ЕООД, *** 697,20 лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание поради разваляне на договор за покупко-продажба на травертин за шаблонно редене, обективиран във фактура № 187/29.08.2018г., ведно със законна лихва, считано от 23.01.2019. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.01.2019 г., ч.гр.д. № 4191/2019 г., СРС, 72 с-в.

         ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, със седалище:*** да заплати на „В.С.“ ЕООД, *** сумата 706 лв. – разноски за заповедно производство и исково производство пред първа и въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.