Р Е Ш Е Н И Е
№ 82 /16.03. 2017 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
30.01. 2017 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 149 по описа за 2016 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба предявена от “Ю.” АД, ЕИК ***, като правоприемник
на дейността на клона на “А.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., *** против 1.) Е.Я.Т., ЕГН **********, адрес: *** и 2.) Т.П.Т., ЕГН **********, адрес: ***, с цена на иска: 60 301,50
лв.
Ищецът “Ю.” АД, ЕИК ***, като правоприемник на дейността на
клона на “А.”, ЕИК *** заявява,
че подава установителен иск с оглед
постъпили възражения от страна на длъжниците Е.Я.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т.,
ЕГН ********** по ч.гр.д. 5104/2015г., Гражданска колегия, по описа на Районен
съд - гр. С.З., VІ-ти състав, срещу издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Сочи, че на 25.04.2007г. е подписан
Договор за ипотечен кредит №69-50/2007г. между „А." АД чрез „А. - ***"
КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т. /поръчител/, по
силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 29 700,00 евро , за следните цели: за рефинансиране на остатъчен
размер по договор за банков кредит № 26КР-АА-1937/24.11.2006г. към П. АД - Х..
Уговорено е кредитът да бъде издължен за период от 20 /двадесет/ години, а
погасяването на кредита ще се извършва на 240 /двеста и четиридесет/ анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва. В чл. 14 на процесния Договор
страните са се уговорили за следния договорен лихвен процент: за първата година
от срока на договора - 3,9 % /три цяло и девет процента/ годишно; за останалия
период от срока на договора - 12М /дванадесетмесечен/ ЮРИБОР + /плюс/ надбавка
в размер на 2,5 % /две цяло и процента/ годишно. При начисляването на лихви,
лихвената база е 365/360. Конкретният размер на погасителните вноски и
сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителен план, изготвен и
предоставен от Банката на Кредитополучателя, представляващ неразделна част от
Договора. С подписването на процесния Договор Кредитополучателят е задължен да
се явява в Банката в началното на всяка календарна година, за да получи
актуалния погасителен план. Общите условия на А. *** за предоставяне на А.
кредит ремонт и А. ипотечен кредит за покупка и строителство са неразделна част
от процесния Договор. Съгласно чл. 19 от Договора в случай на просрочие при
издължаването на която и да е погасителна вноска съгласно погасителния план,
Кредитополучателят се задължава да заплаща лихва за забава в размер на
договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,5 % (две цяло и пет
процента) годишно, считано от деня на забавата до датата на окончателното
изплащане на просроченото задължение на Банката.
Посочва, че на 28.12.2009г. е подписан
Анекс № 1 към Договор за кредит № 69-50/2007г. между „А." АД чрез „А. - ***"
КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т. /поръчител/. Страните
са се уговорили в чл.1 от Анекс №1, че вземането на банката по процесния
Договора за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва
върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде
трансформирано в редовна главница. В чл.2 на Анекс № 1 е посочено, че срокът за
погасяване на дължимите към Банката суми по Договор за кредит № 69-50/2007 се
удължава до 28.04.2027г., включващ 12/дванадесет/ месеца гратисен период, през
който се заплащат само лихвите. Крайният срок за издължаване на кредита е
28.04.2027г. Погасяването на кредита ще бъде извършено на 196 /сто деветдесет и
шест/ равни месечни анюитетни вноски /от които една последна изравнителна/,
включващи главница и лихва, съгласно Погасителен план, който се изготвя от
Банката и се предоставя на Кредитополучателя след подписване на Анекс № 1 и
представлява неразделна част от него. Погасителният план се актуализира от
Банката в началото на всяка следваща календарна година. Кредитополучателят се
задължава да се яви в Банката, за получаването на актуализирания погасителен
план. Неявяването на Кредитополучателя по никакъв начин не го освобождава от
задължението за заплащане на дължимите на банката суми по актуализирания
погасителен план. В чл.З на Анекс № 1 е посочено, в случай на просрочие при
издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл. 1 от
Анекс № 1, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни и
разноски, дължими съгласно Договор за кредит № 69-50/2007, Кредитополучателят
заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за
забава в размер на договорената в процесния договор лихва плюс надбавка от 10%
(десет процента). Всички останали условия на договора за кредит № 69-50/2007 и
всички останали анекси и допълнителни споразумения договорени между страните
към него запазват действието си непроменени. С подписването на Анекс № 1
поръчителят Т.П.Т. се задължава да отговарят солидарно и изцяло за всички
задължения на Кредитополучателя при условията на чл. 138 и следващите от Закона
за задълженията и договорите за изплащането на целия размер на кредита и
лихвите, съгласно Анекс № 1.
В исковата молба ищецът сочи, че на
същата дата, на която е подписан Анекс № 1 - 28.12.2009г. е подписан Анекс № 2
към Договор за кредит № 69-50/2007г. между „А." АД чрез „А. - ***"
КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т. /поръчител/. В чл.1
от Анекс № 2 страните са се уговорили, че считано от 28.12.2009г. до
28.12.2011г., Кредитополучателят ще заплаща фиксирана лихва в размер на 6,976%
/шест цяло девет седем шест процента/ годишно. За останалия период от срока на
договора - плаващ лихвен процент в размер на 12 /дванадесет/ месечен ЮРИБОР,
/който се актуализира на същото число на всяка една година, считано от датата
на първото усвояване на суми по кредита, съгласно публикуваната от Р. стойност
към съответната дата/ + /плюс/ надбавка в размер на 4,1 % /четири цяло и един
процента/ годишно. В чл.3 е уговорено, че Банката няма право да променя
едностранно договорения в анекса фиксиран лихвен процент, за посоченият в чл.1
период. В чл.4 от Анекс № 2 е уговорено, че всички останали условия на Договора
за кредит № 69-50/2007г. и всички останали анекси и допълнителни споразумения
договорени между страните към него запазват действието си непроменени.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задълженията му по Договора за кредит и Анексите
към него, изразяващо се в просрочие в плащането на последователни месечни
погасителни вноски, което е видно от представеното извлечение от счетоводни
книги по чл.417, т.2 от ГПК, на основание Раздел V "Предсрочна изискуемост на кредита"-
чл.30.2 ал.2 във връзка с чл.30.1, ал.1 от Договора и чл.5 във връзка с чл.5.1
от Анекс № 1 към сключения Договор, страните са приели, че кредитът става
изцяло предсрочно изискуем и подлежи на принудително събиране, за което
кредитополучателят и поръчителят се считат уведомен с подписването на договора.
Предсрочната изискуемост на кредита е с дата, посочена в представеното
извлечение от счетоводни книги по чл.417, т.2 от ГПК, а именно: 16.02.2015г.
Банката е изпратила нотариална покана, за да уведоми длъжниците за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Нотариалната покана е надлежно изпратена на
известния на банката постоянен/настоящ адрес, посочен от длъжниците в договора
за кредит като адрес за кореспонденция между страните, а именно: гр.Х., ул.***.
Същата е представена за връчване на адресатите на 13.07.2015г. с рег. №
1312/2015, том 1, № 108 от регистъра на нотариус В.М. с рег. № 080 на НК. На
основание чл. 47, ал. 1 от ГПК поради невъзможност да се връчи лично на
адресатите или на някой друг член от семейството на длъжниците Е.Я.Т. и Т.П.Т.
на 14.07.2015г. е залепено уведомление, в което уведомление е посочено, че
нотариалната покана може да се получи в двуседмичен срок от залепването.
Длъжниците Е.Я.Т. и Т.П.Т. не са се явили в законовия двуседмичен срок от
залепването на уведомленията до привършване на работното време на нотариалната
кантора на 27.07.2015г. за получаване на нотариалната покана, поради което на
основание чл, 47, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, нотариалната
покана е връчена с изтичането на законоустановения срок за получаването й от
канцеларията на нотариуса. Банката е изпратила и уведомления за предсрочна
изискуемост до длъжниците. Уведомленията са надлежно изпратени на допълнително
предоставен на Кредитора от длъжниците адрес. Съгласно товарителница с №СL********** от 12.03.2015г., издадена от лицензиран
куриер „Б.", адресът на кредитополучателя в с. Т., общ. О., обл. С.З. е
посетен на 16.03.2015, като оторизираният служител на посочената по-горе
куриерска фирма е установил, че адресата на пратката се е преместил на друг
адрес, т.е. допълнително предоставеният от длъжника адрес е неактуален.
Съгласно товарителница с №СЬ0000121546 от 12.03.2015г., издадена от лицензиран
куриер „Б.", адресът на поръчителя в с. Т., общ. О., обл. С.З. е посетен
също на 16.03.2015, като оторизираният служител на посочената по-горе куриерска
фирма е установил, че получателя се е преместил на друг адрес, т.е.
допълнително предоставеният от длъжника адрес е неактуален.
Посочва, че тъй като длъжниците са
изпаднали в просрочие, банката е подала заявление по чл. 417 ГПК въз основа на
представен документ /извлечение от счетоводни книги/ срещу Е.Я.Т. и Т.П.Т. като
въз основа на него е образувано ч.гр.д. №5104/2015, по описа на Районен съд -
гр. С.З. и е последвало издаване на изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
Сочи се, че въз основа на издадените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело при
ЧСИ 874 Самуил Пеев. Подадените от страна на длъжниците възражения обосновават
правния интерес на банката от предявяване на настоящия установителен иск.
Предвид изложените по - горе
обстоятелства и приложените доказателства, моли съда да установи със силата на
присъдено нещо, че ответниците дължат в условията на солидарност на „Ю."
АД, ЕИК ***, като правоприемник на дейността на клона на „А.", ЕИК ***
следните суми:
•
просрочена
главница: 26 603,14 евро (двадесет и шест хиляди шестстотин и три евро и
четиринадесет евроцента);
•
просрочена лихва
върху редовна главница: 1 670,08 евро (хиляда шестстотин и седемдесет евро и
осем евроцента) за периода от 29.09.2013г. до 15.02.2015г. вкл.;
•
наказателна лихва
върху просрочена главница: 2 195,28 евро (две хиляди сто деветдесет и пет евро
и двадесет и осем евроцента) за периода от 29.10.2013 г. до 24.08.2015 г. вкл.;
•
наказателна лихва
върху просрочена лихва: 288,62 евро (двеста осемдесет и осем евро и шестдесет и
два евроцента) за периода от 29.10.2013 г. до 24.08.2015 г. вкл.;
•
годишна такса за
управление на кредита: 59,40 лева (петдесет и девет лева и четиридесет
стотинки) - годишна такса за управление на кредита;
•
разноски за
нотариални покани: 86,40
лева (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) - разноски
за нотариално покани.
Претендира направените в настоящото
исково производство разноски, както и тези направени в заповедното
производство.
Ответниците Е.Я.Т. и Т.П.Т. заявяват, че
считат предявените искове за изцяло неоснователни.
Сочи се, че в конкретния случай,
кредиторът не е уведомил длъжниците Е.Я.Т. и Т.П.Т., за обявената предсрочна
изискуемост на кредита, преди подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Сочат, че от представените уведомления
към 2 броя нотариални покани е видно, че нотариалните покани са връчени на
ответниците по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Твърдят,
че така извършеното връчване е нередовно, тъй като е видно, че цитираните
нотариални покани са връчени на адрес - град Х., ул. ***. Заявяват, че този
адрес е различен от настоящия и постоянен адрес на ответниците. Твърди, че в
случая са нарушени императивните разпоредби на чл. 38 от ГПК, касаещи адреса за
връчване, като това нарушение обуславя всякога нередовността на връчването.
Посочват, че съгласно извършеното
отбелязване от Нотариус В.М., нотариалната покана е представена на 13.07.2015г.
В същото време, видно от отбелязването на нотариуса върху уведомлението,
цитираното уведомление е било залепено на дата 14.07.2015г., т.е. на следващия
ден от представянето на нотариалната покана пред нотариуса. Твърди, че така
извършеното връчване чрез залепване е изцяло нередовно, като осъществено при
съществено опорочаване на процесуалните правила и в противоречие със задължителната
съдебна практика, тъй като преди да пристъпи към връчване чрез залепване,
връчителят е следвало да посети адреса най-малко три пъти, за период по-голям
от един месец. Освен това, за да бъде надлежно връчването, извършено чрез
залепване, още при първото посещение връчителят следва да събере информация
дали лицето пребивава на адреса и ако е така - кога може да бъде намерено на
адреса. Необходимо е също връчителят да посети адреса в различно часово време -
в делнични и неприсъствени дни, за да може да се приеме, че връчителят е
направил възможното, за да достигне съобщението до неговия адресат. В случай,
че при първото посещение на адреса, връчителят събере информация, че лицето не
пребивава на адреса, сочат, че той няма защо допълнително да посещава имота, но
трябва да отрази тази информация в разписката за връчване на съобщението, както
и да посочи начина, по който е узнал за това обстоятелство. Връчителят следва
още да се опита да връчи съобщението на друго лице, което намери на адреса и
което се съгласи да получи съобщението, като се задължи да го предаде на
неговия адресат и едва, ако не намери такова лице, да пристъпи към връчване на
съобщението чрез залепване. Необходимо е още нотариусът да е указал на
връчителя да връчи съобщението чрез залепване. Посочва, че при връчването чрез
залепване, връчителят трябва да пусне екземпляр от съобщението в пощенската
кутия на адресата, а ако няма такава - да отрази това обстоятелство в
разписката за връчване.
Заявяват, че изброените изисквания в
случая не са спазени, тъй като няма данни връчителят да е установил дали
адресатите пребивават на адреса, нито отбелязване, че имотът е посещаван
неколкократно в рамките на около месец, нито данни, че не е намерено на адреса
друго лице, което да се съгласи да получи съобщението за адресатите със
задължението да им го предаде. Твърдят, че няма данни препис от съобщението да
е пуснато в пощенската кутия, като всички тези обстоятелства опорочават
връчването на съобщението за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
по кредита, поради което следва да се приеме, че банката не е упражнила
надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем и следователно
заповедта за незабавно изпълнение е била незаконосъобразно издадена, а
предявеният по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК иск се явява
неоснователен.
Ответниците посочват, че представените
нотариални покани са изготвени, подписани и изпратени от адв. В.П.. Твърдят, че
по делото обаче няма представени никакви доказателства, от които да е видно, че
адвокат П. е надлежно и изрично упълномощен от името на банката - кредитор, да
направи волеизявление до ответниците, че обявява кредита за предсрочно
изискуем. Това действие по своята правна същност съставлява волеизявление,
насочено към прекратяване на договора за кредит, с каквото право разполага
единствено страна по договора - в случая банката, чрез законните си
представители или изрично упълномощен за това пълномощник. Твърдят, че липсват
доказателства по делото, от които да е видно че към момента на изготвяне и
подписване на нотариалните покани, адв. П. е изрично упълномощен да прекрати
процесния договор с ответниците, като го обяви за предсрочно изискуем. Липсват
и доказателства, че законните представители на банката са направили конкретно
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предвид
изложеното дотук, считат че с представените нотариални покани кредиторът не е
уведомил надлежно длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Твърдят, че представено уведомително
писмо от „А. - ***" чрез адвокатско дружество „П. и П.а", адресирано
до ответниците, с което последните се уведомяват за настъпилата предсрочно
изискуемост, е подписано и изпратено от адвокатско дружество „П. и П.а",
като отново липсват каквито и да било доказателства относно надлежното и
изрично упълномощаване от името на банката, адвокатско дружество „П. и П.а'' да
направи волеизявление до ответниците, че обявява кредита за предсрочно
изискуем. Заявяват, че от представените 2 броя товарителници е видно, че така
изпратеното уведомително писмо е върнато, без същото да е било доставено до
ответниците, от което следва, че до длъжниците не е достигнало уведомление,
което съставлява абсолютна пречка за пораждането на действие на предсрочната
изискуемост, тъй като волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна
изискуемост на кредита трябва не само да е отправено, но и да е достигнало до
длъжника.
Считат, че исковете предявени срещу
ответника Т.П.Т. в качеството му на поръчител по процесния договор за кредит,
са изцяло неоснователни, тъй като съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. В случая обаче, банката-кредитор,
счита кредита за предсрочно изискуем, считано от 16.02.2015 год.., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадена едва на
28.08.2015г., т.е. повече от шест месеца след обявяването на предсрочната
изискуемост. От това следва единственият възможен правилен извод, че
поръчителството на ответника Т.П.Т. е прекратено.
В отговора на исковата молба се сочи, че
съгласно чл. 16.1 от процесния договор за кредит, банката изготвя и предоставя
на Кредитополучателя погасителен план, който съдържа конкретния размер на
погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване. Така изготвеният
погасителен план представлява неразделна част от договора за кредит. Съгласно
чл. 16.2 от договора, погасителният план подлежи на задължителна ежегодна
актуализация, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна
календарна година - по преценка на банката. Кредитополучателят е задължен да се
явява в банката в началото на всяка година за получаване на актуалния
погасителен план. Чл. 2 от Анекс №1 към договора предвижда изготвянето на
погасителен план, неразделна част от анекса, който отново подлежи на
задължителна ежегодна актуализация, а кредитополучателят е задължен да се яви
за получаването на актуализирания погасителен план, като неявяването не го
освобождава от задължението за заплащане на дължимите суми съгласно изготвения
актуализиран погасителен план.
Считат, че така цитираните уговорки в чл.
16.2 от договора за кредит, и чл. 2 от Анекс №1 са сключени в пряко
противоречие с императивните законови разпоредби на чл. 143 от ЗЗП, поради
което на осн. чл. 146 от ЗЗП считат тези клаузи за нищожни.
Считат за нищожни клаузите, с които
кредитополучателят се отказва от подписването на погасителен план или както е
формулирано в чл. 2 от Анекс №1 „Неявяването на кредитополучателя по никакъв
начин не го освобождава от задължението за заплащане на дължимите на банката
суми по актуализирания погасителен план.", като се излагат съображения. Сочат, че липсата на
погасителен план води до невъзможност да бъде установено наличието и размера на
изискуемите задължения до датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК.
Твърдят, че липсата на погасителен план лишава банката-кредитор от правото да
търси каквото и да е изпълнение на вноски за лихва, главница и т.н., преди
настъпването на окончателния падеж по договора и анексите към него.
Посочват, че погасителния план
представлява неразделна част от договора за кредит, както и от анексите към
него. В настоящия случай обаче по делото не представен какъвто и да било
погасителен план, от което следва извода, че липсва представяне на самия
договор, на който ищеца обосновава претендираните от ответниците суми, поради
което считат, че самата претенция се явява недоказана.
Считат за нищожни и клаузите на чл. 23.1,
т. 1 и т. 2, както и чл. 23.2 от процесния договор за кредит. Посочените клаузи
предвиждат възможност банката да променя договорения лихвен процент едностранно
по непосочени, неясни, и невъзможни за установяване от ответниците обективни
критерии, както и по изцяло субективния критерий. Посочват, че тези промени не
подлежат на договаряне между страните. Изрично е записано, че случай, че
кредитополучателя не приеме увеличаването на лихвения процент, кредита става
предсрочно изискуем.
Считат за нищожна и клаузата на чл. 29,
т. 3, съгласно която банката има възможността едностранно да определи, в кои
случаи е налице съществено намаление на стойността на активите на
кредитополучателя. При липса на посочени обективни критерии на извършване на
подобна преценка, и при възможността банката да стори това едностранно, подобна
преценка се явява изцяло субективна, а оттам и неравноправна.
Считат за нищожна, поради противоречие
със закона и клаузата на чл.24.3, съгласно която с подписването на процесния
договор за кредит поръчителя дава съгласието си да поръчителства за
кредитополучателя и в случай, че срокът по основния договор за кредит бъде
продължен.
За нищожна считат и клаузата на чл.3 от
Анекс №1 към договора, съгласно която кредитополучателя заплаща върху
непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер
на договорената в процесния договор лихва плюс надбавка от 10% (десет
процента). Считат, че така уговореното обезщетение, което има характера на
неустойка, е уговорено в противоречие с добрите нрави - чл. 9 от ЗЗД,
накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза, по арг. от
чл. 26 от ЗЗД.
На следващо място, считат че нищожни са и
клаузите на чл. 1 от Анекс №1 към договора за кредит, съгласно които вземането
на банката, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху
редовна главница, както и наказателна лихва върху просрочена главница, се
преобразува в редовна главница.
Предвид всичко гореизложено, молят съда
да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и
недоказани.Претендират направените по делото разноски, както и разноските в
заповедно производство по ч.гр.д. №5104/2015г., по описа на Районен съд -С.З., VI състав.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр.с чл.430 ТЗ.
В хода на
производството се установява следната фактическа обстановка:
На
25.04.2007г. е подписан Договор за ипотечен кредит №69-50/2007г. между „А."
АД чрез „А. - ***" КЧТ като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т.
/поръчител/, по силата на който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 29 700,00 евро , за следните цели: за
рефинансиране на остатъчен размер по договор за банков кредит №
26КР-АА-1937/24.11.2006г. към П. АД - Х.. Срокът на погасяване на кредита е 20
г. -на на 240 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва. В чл. 14 на
процесния Договор страните са се уговорили за следния договорен лихвен процент:
за първата година от срока на договора - 3,9 % годишно; за останалия период от
срока на договора - 12М /дванадесетмесечен/ ЮРИБОР + /плюс/ надбавка в размер
на 2,5 % /две цяло и процента/ годишно.
На 28.12.2009г. е подписан Анекс № 1 към
Договор за кредит № 69-50/2007г. между „А." АД чрез „А. - ***" КЧТ
като кредитодател и Е.Я.Т. /кредитополучател/, Т.П.Т. /поръчител/. Страните са
се уговорили в чл.1 от Анекс №1, че вземането на банката по процесния договор
за кредит, включващо редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна
главница, наказателна лихва върху просрочена главница, да бъде трансформирано в
редовна главница. В чл.2 на Анекс № 1 е посочено, че срокът за погасяване на
дължимите към Банката суми по Договор за кредит № 69-50/2007 се удължава до
28.04.2027г., включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащат само
лихвите.
По подадено от банката заявление по чл. 417 ГПК въз основа на
представен документ /извлечение от счетоводни книги/ срещу Е.Я.Т. и Т.П.Т. е
образувано ч.гр.д. №5104/2015, по описа на Районен съд - гр. С.З. и е издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:В хипотезата на предявен иск по
чл.422 ал.1 ГПК вземането,произтичащо от договор за банков кредит,става
изискуемо,ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем.Ако предсрочна изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции ,правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита /тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
В конкретния случай по делото са
представени 2 броя нотариални покани на нотариус В.М.,рег.№080 на Нотариалната
камара,адресирани до ответниците,с които “А.-***” чрез пълномощника адв.В.П.,уведомяват
длъжниците за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Предвид чл.50 ЗННД при връчването от
нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37-58 ГПК.
Съгласно чл. 38 от ГПК съобщението се връчва на
адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен на посочения
адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на
постоянния.
В
чл. 43 от ГПК е казано, че съобщението се връчва лично или чрез друго лице и ,че
съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към
делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление.
В чл. 45 на ГПК е казано, че по принцип
съобщението се връчва лично на адресата. В
чл. 46 от ГПК обаче е предвидено, че когато съобщението не може да бъде връчено
лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.
Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или такъв който живее
на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата.
От казаното до тук
следва извод, че връчването на съобщение на първо место се извършва на
посочения по делото адрес. Едва при ненамиране на адресата на него то се
извършва на постоянния или настоящия адрес на същия.
До извод за ненамиране следва да се
достигне в случаите когато длъжностното лице по връчването не може да осъществи
контакт с адресата лично или с посочените в чл. 46, ал.2 от ГПК други лица.
Това води до извод, че освен извършване
на няколко посещения на адреса в различен времеви период длъжностното лице
следва да направи всичко възможно да осъществи контакт със домашните или съседите на адресата , да потърси информация
от тях той живее ли постоянно там, съгласни ли са да получат книжата и т.н.
Едва при отрицателни отговори на въпросите от този тип следва да се пристъпи
към връчване на постоянния или настоящия адрес ако те са различни от посочения
по делото и респ. при невъзможност за връчване по някоя от посочените по- горе
причини да се прибегне до залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Нотариалните
покани са връчени на адрес-гр.Х. ул.***.Видно от приложените копия от личните
карти на Е.Я.Т. и Т.П.Т.,издадени на 24.01.2011 г. адресът на ответниците е с.Т.
общ.О..
Предвид гореизложеното следва да се
направи извода,че са нарушени императивните разпоредби на чл.38 ГПК,касаещи
адреса за връчване,като това нарушение обуславя нередовността на връчването.Не
са установени и предпоставките,при наличност на които може да се използува
способът за залепване на уведомление.
С оглед на горното следва да се приеме ,че
ответниците не са уведомени от ищеца за настъпване на предсрочната изискуемост.Ако
фактите,относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.Предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли.На ответниците следва да се присъдят сторените в производството
разноски.В хода на производството от процесуалния представител на ищеца е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на
ответниците.Съдът намира,че с оглед конкретиката на спора,разпределената
доказателствена тежест в процеса и обема,в който е реализирано правото на
защита на ответниците не следва да се намалява адвокатския хонорар на адв.И.К.
САК.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Ю.” АД, ЕИК *** като правоприемник
на дейността на клона на „А.", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** против Е.Я.Т.,
ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН **********
и двамата с адрес:с***.З. и адрес за съобщения:гр-С. ул.*** за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Я.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН ********** в условията на
солидарност дължат на „Ю." АД, ЕИК ***,
като правоприемник на дейността на клона на „А.", ЕИК *** следните суми:
•
просрочена главница:
26 603,14 евро (двадесет и шест хиляди шестстотин и три евро и четиринадесет
евроцента);
•
просрочена лихва
върху редовна главница: 1 670,08 евро (хиляда шестстотин и седемдесет евро и
осем евроцента) за периода от 29.09.2013г. до 15.02.2015г. вкл.;
•
наказателна лихва
върху просрочена главница: 2 195,28 евро (две хиляди сто деветдесет и пет евро
и двадесет и осем евроцента) за периода от 29.10.2013 г. до 24.08.2015 г. вкл.;
•
наказателна лихва
върху просрочена лихва: 288,62 евро (двеста осемдесет и осем евро и шестдесет и
два евроцента) за периода от 29.10.2013 г. до 24.08.2015 г. вкл.;
•
годишна такса за
управление на кредита: 59,40 лева (петдесет и девет лева и четиридесет
стотинки) - годишна такса за управление на кредита;
•
разноски за
нотариални покани: 86,40
лева (осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) разноски за
нотариално покани,за които вземания е издадена заповед №3214 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 08.10.2015 г. по
ч.гр.д.№5104/2015 г. на Районен съд Ст.З. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Ю.” АД, ЕИК *** като правоприемник
на дейността на клона на „А.", ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** да заплати на Е.Я.Т., ЕГН ********** и Т.П.Т., ЕГН ********** и двамата с адрес:с***.З.
и адрес за съобщения:гр-С. ул.*** сумата 2 850 лв./две хиляди осемстотин и
петдесет лева/–разноски в настоящото и в заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в
двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: