О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2338
Бургас, 28.11.2018г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в
състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев гражданско дело № 1524 по описа за 2018
година, на основание чл. 140 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Национална спортна академия “Васил Левски“ гр.София, с адрес Студентски град, ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21 против С.Б.К., ЕГН **********, с адрес *** да бъде прието за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.29 по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, „Акротирия“, вх.А, ет.3,ап.3-1 с площ 64 кв. м. при съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор 51500.510.118.1.30, под обекта с идентификатор 51500.510.118.1.15, над обекта с идентификатор 51500.510.118.1.42, а по нотариален акт апартамент №3-1 във вх.А на 3-ти жилищен етаж, на площ от 63.86кв.м., ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня, дневна- трапезария, баня- тоалетна, антре и две тераси при граници: ап.№3-2, външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап.№4-1 на четвърти жилищен етаж, отдолу ап.2-1 на трети жилищен етаж, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, както и да бъде осъден К. да предаде владението върху процесния имот на държавата чрез НСА“Васил Левски“. Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба.
Книжата по делото са разменени редовно, а искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска.
Предявеният иск от
страна на Национална спортна академия "Васил Левски" със седалище гр.
София е в качеството й на процесуален субституент на държавата,
като се претендира да бъде прието за установено, че държавата
е собственик на процесния имот. Съдебната
практика е константна, че организациите, включително висши учебни заведения, на
които са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с
процесуална легитимация да предявяват, включително и от свое име искове за
собственост. В този смисъл ищецът, в качеството му на висше училище, което
твърди, че процесният имот му е предоставен от държавата
несъмнено има интерес като процесуален субституент по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК да предяви от свое име пред
съд иск за защита на правото на собственост на държавата,
като поиска осъждане на ответника да му предаде държането на процесния имот,
собственост на държавата, по силата на предоставеното му
право да стопанисва и управлява същия. Конкретно процесуалната легитимация на
ищеца в случая произтича от твърдението, че са му предоставени за управление в качеството му на висше училище и
юридическо лице държавни имоти, представляващи публична държавна собственост,
върху които впоследствие са проведени мероприятия за изграждане на учебна водна
спортна база, включваща освен сгради и съответната инфраструктура, както и от
твърдението, че в границите на тези държавни имоти попада процесния имот- индивидуализиран
по-горе. Ето защо правният интерес за предявяване на иска е налице
доколкото се твърди наличието на накърнено право на
държавата, което се нуждае от защита. В
тази връзка въпросът кога следва да се приеме, че един имот е предоставен за
стопанисване и управление от държавата/ по повод на възражението за издаден
междувременно акт за частна държавна собственост от 09.03.2018г./ не е такъв по
допустимост на претенцията.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.140 вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че в качеството му на държавно висше учебно заведение с АДС №382/20.01.1974г., съставен на основание чл.6 ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти, с одобрението на ИК на ОНС Бургас му е предоставена държавна земя в гр. Несебър с конкретно посочени граници, в рамките на които било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр.Несебър, м.“Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985г. на МССУ. Посочва също така, че с последващ АПДС №4744/17.09.2009г., в който са отразени съставени по рано АДС са отразени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инжинерна инфраструктура-подземна и надземна, игрища и др. В акта изрично се отбелязвало, че описаните в него сгради и съоръжения са предоставени за ползване на ВИФ “Г.Димитров“, чиито правоприемник е НСА. Изрично се уточнявало, че осъщественото мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Академията имала задължение да управлява предоставените и имоти и движими вещи по силата на чл.14 ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. С предоставянето на това управление, публичното тяло което упражнявало правото на държавна собственост се явявало процесуален субституент на държавата, който можел да брани това право чрез иск и от свое име. Цитирана е нормата на чл.89 ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на висшите училища са публична държавна собственост. Набляга се също така и на факта, че предвид нормата на чл.47а ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае са изграждане на спортен обект и съоръжения с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са включени в приложение №3 към закона, където пък под т.19 е вписана учебната база на НСА.
Изразена е позиция, че ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ 1-794, в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“ гр.Несебър попада в границите на спортната база на НСА. Посочва се в тази връзка, че през 2004г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“ООД, като по този начин било нарушено владението на академията върху него. В защита на правата си ищецът предявил искове по чл.108-109 ЗС срещу последното дружество, като с влязло в сила решение на БОС по в.гр.д.706/2007г. “Спектър“ООД било осъдено да му предаде процесния имот, както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. В мотивите на съдебния акт се приемало, че дружеството не е придобило на валидно правно основание имота, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №24/25.04.2002г., нито това е станало с констативен нотариален акт №121/03.06.2002г. Като последица и в изпълнение на съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400148/2013г. на 14.08.2013г. ищецът бил въведен във владение на процесния имот.
Уточнява се освен това в исковата молба, че докато бил висящ спора по горепосоченото гражданско дело, “Спектър“ ООД изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор 51500.510.118.1 по КК на гр.Несебър, която по силата на чл.92 ЗС станала държавна собственост по приращение. Недвижим имот, находящ се в същата постройка и подробно индивидуализиран бил продаден на 01.03.2005г. от горното дружество първоначално на Георги Крумов Бъзовски, след което последния и съпругата му от своя страна се разпоредили с жилището в полза на ответника К..
Застъпено е становище, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ООД по време на висящ процес са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което искът на академията срещу последното дружество е уважен. В тази връзка се посочва също така, че задължителното действие на решението произтича от чл.226 ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Ответникът не бил придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са били собственици на същия, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Казаното обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата претенция в качеството му на процесуален субституент на държавата.
Представени са писмени доказателства като освен това е направено искане за привличане на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач.
Правна квалификация: Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.
Ответникът С.К. в депозирания писмен отговор изразява на първо място становище, че искът е недопустим, като в тази връзка излага доводи в подкрепа на позицията, че процесния имот на е бил предоставен на ищеца за управление и не е налице процесуална суброгация по смисъла на чл.14 ЗДС.
Формулирани са и подробни съображения за неоснователност на заявената претенция. Ответникът се противопоставя на твърдението на ищеца, че е собственик на имота застъпвайки позиция, че е придобил имота на законно основание от предишния му собственик, като при условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Уточнява, че исковата молба въз основа на която е образувано гр.дело №332/04г. по описа на НРС не е вписана, поради което и постановеното въззивно решение по в.гр.д. №706/2007г. на БОС не съставлява сила на присъдено нещо спрямо него. Твърди, че въведеното от закона изключение от правилото за обвързващата сила на решението по спора, предвидено в нормата на чл.226 ал.3 ГПК касае именно спорове, свързани с право на собственост исковите молби, по които подлежат на вписване. Заявява също така, че ищецът не разполага с материалноправна легитимация и не е собственик на терена, върху който е изградена сградата. Ищецът следвало да представи доказателства за правото на собственост на държавата върху терена, като включително уточни границите на целия имот, върху който се разпростира базата му, както и обстоятелството дали процесния поземлен имот с идентификатор 51500.510.118 попада в рамките на същия.
„Спектър“ООД се легитимирало като собственик на една част от поземления имот с площ 600 кв.м. съгласно констативен нотариален акт №121/03.06.2002г., издаден на основание сключен приватизационен договор, по силата на който му били прехвърлени 100% от дяловете на „Агрострой“ЕООД Несебър, в чиито активи бил включен този имот. Това обстоятелство не се коментирало въобще в решението на БОС, поради което и оставал неизяснен въпроса с придобиването на останалата част от тези общо 1000кв.м. Тази част на имота била продадена на „Спектър“ ООД от Христина Василева и Иван Василев, които от своя страна го закупили в режим на СИО от София Чернева-наследник на Стоян Рапов и това се виждало от отбелязванията в имотния регистър. Твърди се най-накрая, че 1800кв.м. от процесния поземлен имот- целият с площ 2400кв.м., праводателите му са придобили от наследниците на Стоян Рапов, като общо възстановения на последния бивш имот бил с площ от 2.8 декара.
Във връзка с казаното се цитират и анализират постановени съдебни актове на други състави на БОС, съответно по в.гр.д.№912/2007г. и по гр.д.№898/2010г., в които се приемало, че държавата не е собственик, поради липса на активна материалноправна легитимация на бивш имот №388 по кадастралния план на Несебър от 1956г. с площ 2.8 декара, възстановен на наследниците на Рапов, от част от който впоследствие е образуван УПИ1-794 от кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“, гр.Несебър, идентичен с ПИ с идентификатор 51500.510.118, поради което и процесния ревандикационен иск се явявал неоснователен.
Изложени са от ответника и мотиви, че действията на ищеца противоречат на чл.1 от Допълнителен протокол към конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, даващи възможността на К. да упражнява правото на собственост върху законно придобит от него имот.
Направено е както вече се посочи и възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, в качеството му на добросъвестен владелец на процесното жилище. Имотът бил закупен въз основа на надлежно осъществена правна сделка- покупко-продажба от 28.07.2008г., като липсвали доказателства, свидетелстващи за знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Горното следвало включително и от обстоятелството, че исковата молба срещу праводателя на неговия праводател не била вписана, а липсата на сведения за неговата информираност по този въпрос означавало, че К. владее вещта на основание, годно да го направи собственик.
Ответникът е заявил, че присъединява към своето владение и владението на праводателите му Георги Бъзовски и Стела Бъзовска, считано от 01.03.2005г., като в този случай били изтекли повече от 10 години на владение на процесния апартамент. Фактическата власт върху жилището била упражнявана от праводателите му и от него лично постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като ответника винаги с поведението си е демонстрирал намерението си, че счита имота за свой. Редовно били заплащани дължимите за жилището данък, местни такси, сметки за ел.енергия, вноски за управление и поддържане на общите части.
Формулирано е и искане за привличане на трети лица, за да помагат на ответника, а именно: Георги Бъзовски и Стела Бъзовска, които като негови праводатели и в това им качество имали право да встъпят в защита на правото му на собственост.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания- да се изискат и приложат посочените по-горе две дела или да бъдат издадени съдебни удостоверения, които да послужат на ответника, за да се снабди с копия на документи, съдържащи се в архивираните производства. Иска се допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на посочените от ответника въпроси, както и разпит на двама свидетели, с които ще се установява владението върху имота и периода на упражняването му. Моли се освен това да бъдат издадени съдебни удостоверения, с които ответникът да се снабди със заверен препис от исковата молба по гр.д. №332/ 2004г. по описа на НРС, както ида извърши проверка вписана ли е същата и кога.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от страните доказателствени искания- за приемане на представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без приобщаването им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
По конституирането на страните:
Държавата
следва да бъде конституирана като страна по делото с оглед разпоредбата на
чл.26 ал.4 ГПК. Доводите в подкрепа на това становище вече бяха изложени
по-горе- касае за предявяване на иск от нейно име, а решението по делото
несъмнено ще я обвърже с последиците си, предвид твърдението, че е носител на
спорното право.
Ищецът е поискал като трето лице помагач да бъде привлечен министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мотиви и аргументи в подкрепа на молбата не са изложени. В конкретния случай твърдението, че държавата е собственик на процесния имот не обосновава само по себе си правния интерес от привличането на трето лице помагач. Правният интерес на държавата в производството за защита на имуществените и интереси е защитен от една страна от ищеца, който твърди, че имотът върху който е реализирано строителството му е предоставен за управление и брани именно нейните права, а от друга страна самата държава в качеството и на главна страна в процеса се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последният обаче има качество на законен представител на държавата и също действа от нейно име и за нейна сметка, а не от свое име и за своя сметка, бранейки свои права. Следователно ищецът няма правен интерес от исканото привличане, защото с мотивите на решението няма да подчини министъра на установителното му действие.
Искането за привличане на Георги Бъзовски и Стела Бъзовска като трети лица помагачи е основателно, тъй като едно евентуално положително решение несъмнено ще се отрази на правното положение на последните, предвид възможността срещу тях след съдебно отстранение да бъде насочена претенция на ответника по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.
Молбата на ответната страна за допускане на съдебно-техническа експертиза трябва да се уважи, като освен на поставения от ответника въпрос вещото лице следва да отговори на въпроса осъществено ли е на територията, предоставена за ползване на НСА мероприятие на държавата, както и дали процесния имот попада именно в границите на това твърдяно от ищеца осъществено мероприятие на държавата.
Молбата за допускане на двама свидетели на страната на ответника за установяване владението на имота и периода на упражняването му е основателна, поради което и следва да се уважи.
На ответника следва да бъдат издадени, поисканите в отговора на исковата молба удостоверения, включително и такива по силата на които да се снабди с копия от документите, съдържащи се в архивираните дела на НРС.
По доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 ГПК. На основание чл. 146 ал.1 т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
При иск с правно основание чл.108 ЗС, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на соченото основание, както и че същият се владее или държи именно от ответника. От друга страна, в тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се основава на наличието на правно основание.
Мотивиран от горното, на основание чл.140 вр. чл.146 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 09.01.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени доказателства при предварителната размяна на книжата.
КОНСТИТУИРА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството като главна страна в производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране на министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
КОНСТИТУИРА Георги Крумов Бъзовски, ЕГН ********** и Стела Аспарухова Бъзовска, ЕГН ********** като трети лица помагачи на страната на ответника по делото.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза вещото лице по която, след оглед на място, запознаване с доказателствата по делото, проследяване на всички Кадастрални, Застроителни и Регулационни планове за местността и на одобрената КК на гр. Несебър, да даде заключение осъществено ли е на територията предоставена за ползване на НСА мероприятие на държавата, както и дали процесния имот попада именно в границите на това твърдяно от ищеца осъществено мероприятие на държавата, както и на поставения въпрос от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 600 лева, платими от ищеца и ответника по равно/300 лева/, в едноседмичен срок по сметка на Бургаски окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мариета Рускова Гълъбова.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на страната на ответника.
Да се издадат на ответника исканите съдебни удостоверения.
ДОКЛАДВА на страните гражданско дело №1524/2018г. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
Определението в частта, в която е оставено без уважение искането за привличане на министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач, подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника в тридневен срок да представят по един препис от исковата молба и отговора на исковата молба за връчването им на конституираната главна страна.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия: