РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Исперих, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100733 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№ 6218/04.08.2021г. по Вх.регистър на РС-
Р., препратена по компетентност на РС-И. с вх.№ 2001/05.10.2021г. и
уточнена с молба вх.№ 2243/26.10.2021г., от ЗД „Е. И.” АД, ЕИК.............., със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Х. К.” №.., представлявано от
изпълнителни директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., действащи чрез упълномощен
юрисконсулт Я. Н.-Ц., против Г. А. М., ЕГН-********** от с.С., обл.Р.
ул.”А.С.” №...., като моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 330.71 (триста и
тридесет лева и 71 ст) лева, представляваща изплатено от дружеството
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира за направените по делото разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че във връзка с
извършено от ответника ПТП на 02.08.2020г., ищцовото дружество е
обезщетило вредите, причинени на другия участник в произшествието, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила,
управляван от виновния водач, съгласно застрахователна полица № ..............,
валидна към момента на събитието. До ответника била изпратена регресна
покана за изплащане на претендираната сума, но до момента не била
изплатена.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
ответникът Г. А. М., ЕГН-**********, от с.С., обл.Р., ул.”А.С.” № .. редовно
лично уведомен, представя такъв, като оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Счита, че не е надлежна страна по исковата претенция, тъй
като застраховано лице и водач по Договора за застраховка, сключен с ищеца,
1
бил С. М.Ш. и той следвало да носи регресната отговорност. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП, съобразно начина, по който е отразен в
съставения Протокол за ПТП и в Декларацията от 03.08.2020 на водача И. Л.
на увредения автомобил. Твърди, че сблъсъкът на двата автомобила станал
поради неправилно управление от другия участник в платното на движение
на ответника, в резултат на което и двата автомобила имат нанесени щети в
левите им калници и брони. На местопризшествието нямало банкет, а само
мантинела, поради което оспорва твърдението на другия участник в ПТП-то,
че в момента на удара бил спрял и отбил в банкета, за да избегне удара. Освен
това счита, че този водач не е бил упълномощен от собственика на
управлявания от него автомобил „ФМ Т.” ЕООД да завежда претенция за
обезщетяване на щета. Ответникът твърди, че за възстановяването на щетите
на управлявания от него автомобил, заплатил сума от 350.00 лева, за която не
било извършено плащане от застрахователя на другия автомобил и в тази
връзка предявява възражение за прихващане на двете щети до размера на по-
малката, а именно до размера на ищцовата претенция от 330.71 лева
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 02.08.2020г., по общински път между с.С., обл.Р. и хижа „А.”, на
около 1 км от табелата за край на с.С. в посока хижа „Ахинора“, ответникът Г.
А. М., ЕГН-**********, причинил ПТП, като при управление на лек
автомобил, марка „Ф.Ф.”, с рег.№............, при навлизане в дясна крива на
пътното платно, губи контрол над управлявания от него автомобил, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря насрещно движещо се МПС – товарен
автомобил, марка „Р М”, с рег.№ ............., управляван от И. Л., като
причинява материални щети на същия автомобил. Ответникът напуснал
мястото на произшествието, без да спре и да установи какви са последиците
от произшествието. При управление на автомобила, ответникът е бил под
въздействието на алкохол в кръвта над 1.2 промила, а именно 1.49 промила.
По подаден сигнал на спешен тел.112, местопроизшествието било
посетено от свидетеля Н. И. Б. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР-гр.И., на
когото другите участници в ПТП-то показали видеоклип, заснемащ как
ответникът обръща автомобила си и въпреки виковете спрямо него да спре,
той напуска мястото на произшествието и отпътува към с.С. Един час по-
късно водачът бил установен. За събитието бил съставен от автоконтрольора
Протокол за ПТП № ........ от 02.08.2020г., с отразени в него горните
обстоятелства.
Във връзка с описаното ПТП било образувано срещу ответника Г. А. М.,
ЕГН-**********, наказателно производство и осъден с одобрено и влязло в
сила на 19.08.2020г. споразумение по НОХД № 162/2020г. по описа на РС-И.
за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на 02.08.2020г.,
на описаното горе място е управлявал лекия автомобил, марка „Ф. Ф.”, с рег.
№..........., с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.49 на
хиляда, установено по надлежния ред – със съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни от 03.08.2020г. на съдебен лекар при МБАЛ „Св.И. Р.“-
гр.Р..
Във връзка със същото ПТП, на ответника Г. А. М., ЕГН-**********, бил
съставен и АУАН, серия GA, № ............ от 02.08.2020г., както и издадено въз
основа на него и влязло в сила на 11.02.2021г. НП №................. от 04.01.2021г.
на Началник Група към ОД на МВР-гр.Р., РУ-гр.И., за извършени
адм.нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП за това, че водачът не контролира
2
ППС, което управлява и по чл.123, ал.1, т.1 от същия закон – за това, че не е
спрял, за да установи какви са последиците от ПТП-то.
Към момента на настъпване на обсъжданото ПТП, за управлявания от
ответника лек автомобил, марка „Ф Ф.”, с рег.№ ................... е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по Комбинирана
застрахователна полица № BG/07/519003081154 от 04.11.2019г. с ищцовото
ЗД „Е И” АД-гр.С., ЕИК............., с валидност на застраховката от 00:00 часа
на 09.11.2019г. до 23:59 часа на 08.11.2020г.
По предявена претенция от увредено лице И.Г. Л. от гр.Р. за причинените
материални щети на управлявания от него товарен автомобил, марка „Р. М.”,
с рег.№ .............. – собственост на „ФМ Т.“ ЕООД-гр.С., при застрахователя
на виновния водач (ответника), а именно при ищеца ЗД „Е. И” АД-гр.С., ЕИК
..........., била образувана преписка по щета № ********** от 03.08.2020г. След
направените опис и оценка на щетите, било изплатено от застрахователя в
полза на собственика на увреденото МПС, застрахователно обезщетение в
размер на 320.71 лева по Платежно нареждане за кредитен превод от
08.09.2020г.
С Регресна покана изх.№ 127-239/3 от 01.10.2020г., изпратена от
ищцовото дружество до ответника и получена лично от последния на
07.10.2020г. (съгласно приложено Известие за доставяне), последният бил
поканен, на основание чл.500, ал.1, т.1 и чл.433, т.3 от КЗ, в 7-дневен срок,
считано от получаването на Поканата, да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение от 330.71 лева. Поканата съдържа и
предупреждение, че при непогасяване на задължението в срок, дружеството
ще предяви претенциите си по съдебен ред, ведно с дължимите съдебни
разноски и лихви.
По делото не са представени доказателства за извършено плащане от
страна на ответника.
Заключението вх.№ 149/19.01.2022г. изследва механизма на настъпване
на процесното ПТП, като установява, че пътният участък, където е настъпило
произшествието включва поредица от остри завои и участък от пътя с наклон,
поради което не е възможно управление с голяма скорост на движение и това
е довело до нетолкова големи деформации по двата сблъскали се автомобила.
Установява, че товарният автомобил (Бус), марка „Р. М.”, се е движил в
посока с.С. и навлизайки в ляв завой забелязва насрещно движещия се лек
автомобил, марка „Ф. Ф.”, извършващ десен завой по посока хижа „Ахинора,
който навлязъл в насрещната част от платното за движение. Водачът на Буса,
поради недостатъчна видимост от въпросния завой и гористата растителност
(предвид характера на местността), не е имал достатъчно време за реакция, за
да избегне удара. При забелязване на опасността е предприел маневра за
преминаване възможно най-вдясно с цел избягване на предстоящия сблъсък,
поради недостатъчната широчина на платното за движение. Експертизата
установява по категоричен начин наличието на причинно-следствена връзка
между механизма на настъпилото ПТП и нанесените материални щети върху
товарния автомобил, марка „Р. М.”, като въпреки предприетите от водача
действия за избягване на удара , сблъсъкът е станал в предните леви части на
МПС на двамата участници в ПТП-то. Констатира, че по отношение на
товарния автомобил е нарушена цялостта на предна броня в лявата страна,
преден ляв калник, предна лява гума, предна лява джанта, преден ляв фар за
мъгла. Съобразно проверените материали по делото и съответната
нормативна уредба относно цените на извършените ремонтни дейности по
3
демонтаж, монтаж, тенекеджийски и бояджийски операции, експертизата
приема за реални и действителни стойностите, възприети от застрахователя
при определяне и изплащане на застрахователното обезщетение, включващи
подменени детайли, на стойност 179.83 лева; труд механични и
тенекеджийски – 45.60 лева; труд бояджийски – 36.00 лева и допълнителни
материали и бояджийски – 59.28 лева, или обща стойност на щетите по
средни пазарни цени, относими към датата на настъпване на ПТП – 320.71
лева.
В съдебно заседание на 27.01.2022г. ответната страна оспорва
истинността на Договора за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по Комбинирана застрахователна полица №
BG/07/519003081154 от 04.11.2019г., сключен с ищцовото дружество, по
съображения, че посоченото в договора застраховащо лице С. М. Ш., ЕГН-
**********, към този момент не е бил жив. С Протоколно определение от
същата дата съдът е оставил без уважение исканията на страната във връзка с
направеното оспорване, поради преклудиране на възможност за заявяване на
тези искания, съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК.
В хода на съдебното производство ответникът сезира Районна
прокуратура-гр.Р. – образувана преписка вх.№ 361/2022г., като съобщава
данни за извършено документно престъпление във връзка с подписаната
Комбинирана застрахователна полица № BG/07/519003081154 от 04.11.2019г.
При възложената полицейска проверка по случая, по преписка рег.№ 275000-
1075 от 15.02.2022г. по описа на РУ на МВР-гр.И., е установено, че
действително посоченият в Договора за застраховка, като застраховащ С. М.
Ш., ЕГН **********, е починал още на 02.12.2013г. - издаден Акт за смърт №
08/03.12.29013г. на Кметство-с.С., Община-И. и към момента на сключване
на договора не е бил жив. След неговата смърт, наследниците му И. Н. Ш. и
Н.С. Ш., с нотариално заварено пълномощно от 28.02.2014г. упълномощили
ответника Г. А. М. да управлява в страната наследствения им лек автомобил,
марка „Ф. Ф.”, с рег.№............ с предоставени права да продава този
автомобил при условия, каквито намери за добри и на когото намери за добре,
вкл. и сам на себе си, както му дали и право да ги представлява пред
Нотариус, застрахователни и данъчни институции.
При снетите в хода на проверката сведения от самия ответник Г. А. М.,
дадени на 16.03.2022г., същият е заявил, че винаги сключва застраховка „ГО“
на процесния автомобил, който управлява, като лично полага подписа си в
графата за „застраховащ“. Твърди, че в преписа, който е представил от
обсъжданата Комбинирана застрахователна полица № BG/07/519003081154
от 04.11.2019г., подписът за застраховащ е лично негов. След сключване на
зстраховката и заплатената от него сума, служителите му предоставили и
стикер, който поставил на предното стъкло на автомобила, както и контролен
талон, който бил прикрепен към полицата. Представеният от него препис от
застрахователната полица съдържа подписи на двете страни по договора – за
застраховащ и застраховател, като подписът на застрахователя е подпечатан и
с кръгъл печат на застрахователното дружество.
По обсъжданата прокурорска преписка е постановен отказ за образуване
на досъдебно производство по Постановление от 11.05.2022г. на прокурор от
РП-гр.Разград, на основание чл.24, ал.1, т.1 във вр. с чл.213, ал.1 и ал.2,
чл.199, ал.1 и ал.2 и чл.200 от НПК, поради липса на данни за извършено
документно престъпление.
В производството по делото ищцовото дружество е направило съдебни и
4
деловодни разноски в общ размер на 250.00 лева (двеста и петдесет) лева,
включващи заплатена държавна такса (ДТ) в размер на 50.00 лева за
образуване на делото и заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза в размер на 200.00 лева. Претендира и
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил
разноски в размер на 10.00 лева – депозит за призоваване на свидетел, които
са останали неизплати според предназначението им и следва да бъдат върнати
на страната.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният главен иск в настоящото производство има
своето правно основание в разпоредбата чл.500, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, т.1
от КЗ – регресен иск за реализиране правото на застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
платил застрахователно обезщетение за щети по настъпило застрахователно
събитие, да иска възстановяване на изплатената сума от застрахования от
него причинител на вредите, когато същите са причинени от лице,
управлявало моторно превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Предявена е и акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за
вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение.
В хода на съдебното производство се събраха категорични доказателства,
установяващи по несъмнен начин наличието на фактическия състав, от който
произтича регресната претенция: настъпване на застрахователно събитие с
причинени вреди на трето лице от водач на МПС (деликт) - причиненото от
ответника ПТП от 02.08.2020г.; сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност” за автомобила на водача, причинил вредите, към момента на
непозволеното увреждане, който договор обезпечава риска от настъпване на
деликта – сключеният такъв между страните по делото по Комбинирана
застрахователна полица № BG/07/519003081154 от 04.11.2019г.; изплатено от
застрахователя на водача по силата на този договор обезщетение на
пострадалото лице в размер от 320.71 лева по Платежно нареждане от
08.09.2020г.; виновно противоправно поведение на застрахования водач на
МПС (деликвент), изразяващо се в нарушение на правилата за движение по
пътищата - управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - установено такова за
ответника с одобреното и влязло в сила на 19.08.2020г. споразумение по
НОХД № 162/2020г. по описа на РС-И. за извършено престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, като осъдителният съдебен акт по смисъла на чл.413, ал.3
във вр. с ал.2 от НПК, както и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК, е
задължителен за гражданския съд, по въпросите относно извършването на
деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Основният спорен момент от този фактически състав е валидността на
Договора за застраховка “Гражданска отговорност” от 04.11.2019г., сключен
с ищцовото дружество, предвид факта се в самия Договор, на страната на
застраховащия фигурира името на лицето С. М. Ш., ЕГН-**********, който е
бил починал към датата на сключване на договора (починал на 02.12.2013г.).
Чисто формално, такъв договор се явява нищожен поради противоречието му
със закона, тъй като липсва надлежна страна. Съгласно чл.8 от ЗЗД договорът
5
е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях. Същевременно, по делото се събраха
категорични доказателства, вкл. по сведения на самия ответник, дадени по
образуваната по случая прокурорска преписка (които обстоятелства съдът
взема предвид, при условията на чл.235, ал.3 от ГПК), че именно той е
подписал въпросната застрахователна полица, като е представил на
разследващите органи екземпляр от полицата, съдържаща всички
задължителни реквизити, подписана и подпечатана от двете страни. В тази
връзка и с оглед на правилото, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, съдът счита, че като неизправна
страна по договора, ответникът не е легитимиран да се позовава на
нищожност на този договор. Към момента на подписване на
застрахователната полица, ответникът е бил надлежно упълномощен от
наследниците на починалото лице, вкл. с предоставени права за сключване на
въпросния застрахователен договор. Той е приел условията на този договор и
се е възползвал от тях, ведно с всички последици, произтичащи от него и е
неоправдано да черпи права от неправомерното си поведение, единствено и
само, когато тези последици са неблагоприятни за него. Ако в конкретната
ситуация при настъпване на ПТП ответникът не беше употребил алкохол и
застрахователят-ищец беше изплатил на увреденото лице дължимото
застрахователно обезщетение, без да са налице основания за регресен иск към
виновния водач, в случая ответника, едва ли последният щеше да оспорва
валидността на сключения от него договор по процесната комбинирана
застрахователна полица.
Отделен е въпросът, че действителността на договора не е била оспорена
от ответната страна в срока за писмен отговор на исковата молба, поради
което и произнасянето на този довод в спора е преклудирано – настъпили са
последиците на чл.133 от ГПК.
Съдът приема, че са налице всички елементи от правопораждащия
фактически състав на чл.500, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, т.1 от КЗ, пораждащ
регресното право на застрахователя да получи от застрахования виновен
водач платеното застрахователно обезщетение.
Размерът на изплатеното обезщетение е съответно на установената в
настоящото съдебно производство действителна стойност на щетите по
заключението на съдебната автотехническа експертиза, възлизащи на
стойност от 320.71 лева, до който размер искът сладва да бъде уважен –
чистата стойност на изплатеното застрахователно обезщетение. За разликата
над посочения размер до претендираната искова сума от 330.71 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу
причинителя на вредите възниква от момента на изплащане на
застрахователното обезщетение и тъй като вземането му произтича от закона,
т.е. няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора (арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД). Както се установи в
хода на делото ответникът е получил такава покана на 07.10.2020г., което не
се оспорва в хода на делото и е изпаднал в забава, след изтичане на 7-дневния
срок, определен му за плащане – на 14.10.2020г. От този момент възниква и
задължението на ответника, съгласно чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата,
поради неизпълнение на задължението за връщане на изплатеното от
застрахователя му обезщетение, като претенцията на ищеца е заявена, считано
6
от датата на предявяване на исковата претенция в настоящото производство, а
именно от 04.08.2021г.
Относно заявеното от ответната страна възражение за прихващане с
насрещно задължение на ищеца, имащо своето правно основание в
разпоредбата на чл.103 от ЗЗД, то същото остана недоказано. Става въпрос за
форма на погасявяне на задължението на ответника при наличие на взаимни
насрещни и изискуеми парични вземания, каквито не бяха доказани като
дължими от страна на ищцовото дружество към ответника. Не се установиха
никакви обстоятелства, ангажиращи отговорността на ищеца-застраховател
да обезщети ответника за причинените щети по неговия автомобил, размерът
на това насрещно задължение, както и неговата изискуемост, без която
компенсацията е невъзможна. По този начин възражението се явява и
неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска. Разноските са
доказани в размера от 250.00 лева, като следва да бъде присъдено в полза на
ищеца, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което
съдът счита за съответно на фактическата и правна сложност на делото. Или
общо разноските на ищцовата страна възлизат на 350.00 лева, от които,
съразмерно на уважената част от иска, следва да бъдат присъдени такива до
размера от 339.42 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1 във вр. с чл.433, т.1 от Кодекса
за засраховането, Г. А. М., ЕГН-********** от с.С., обл.Р., ул.”А.С.” №.. ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Е.И.” АД, ЕИК............., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”Х. К.” №.., представлявано от изпълнителни
директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 320.71 (триста и двадесет лева и 71
ст) лева, представляваща изплатено от дружеството застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на иска – 04.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до
първоначално заявения размер от 330.71 (триста и тридесет лева и 71 ст)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. А. М., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е. И.” АД-гр.С., ЕИК .............., представлявано от
изпълнителни директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б., сумата от 339.42 (триста
тридесет и девет лева и 42 ст) лева – направени от страната съдебни и
деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ДА СЕ ВЪРНЕ на ответника Г. А. М., ЕГН-**********, сумата от 10.00
(десет) лева – неизплатен депозит за призоваване на свидетел, внесен по
набирателна сметка на РС-И..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
8