Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…..……, 14 март 2011 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на трети февруари през две хиляди и
единадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ
: …………………………………
………………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………………..………………..
……………………………………..
секретар С.П. …………………………………………………………………...…………………………….
прокурор
……………………………………………………………………………………….……………...…………..…
като разгледа докладваното
от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА гражданско
дело номер 32 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищци в
производството са А.Х.Д., И.Х.Ч., Е.Х. Ибрямова – Кьосе и Ш.Х.Е.. Ищците твърдят,
че са собственици по наследство и давност на ПИ № 123 с площ от 3008 кв.м. в село Малко село, за който били отредени УПИ
І-123 и УПИ ХVІ-124 в кв.4, заедно с построената в имота паянтова жилищна
сграда и полумасивна стопанска сграда. Твърдят, че имотът бил придобит с
„неформална сделка” от общия им наследодател Х. Ибрямов Д. през 1950 г. Към
него момент имотът представлявал нива (земеделска земя) от 3 300 кв.м. в м.
„Балжкъ” и част от него – харман с площ от 1 000 кв.м. била внесена от Х.Д. в
ТКЗС с декларация от 04.04.1958 г. През 1962 г. Х.Д. и съпругата му – първата
ищца построяват жилищната сграда, а по – късно и стопанската постройка.
Твърдят, че винаги са живели в имота, там отгледали децата си и в момента
всички ищци продължават да владеят имота. През 2009 г. решили да се снабдят с
нотариален акт по обстоятелствена проверка и тогава разбрали, че за имота е
съставен акт за държавна собственост № 3791/16.12.1975 г. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община
Котел, че са собственици на процесния имот на основание наследство и давностно
владение, упражнявано приживе от техния наследодател, а след неговата смърт и
от ищците, в качеството им на негови наследници по закон, които към своето
владение присъединяват и владението на техния праводател. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В
срока за отговор ответникът Община Котел оспорва предявения иск с твърдения за
недопустимост, които са оставени без уважение от съда. Предявеният иск се
оспорва и по същество с твърдението, че имотът е собственост на Община Котел по
силата на § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС (ДВ., бр.96 от 1999 г., изм., ДВ, бр.36/2006
г.). Твърди, че до 1975 г. имотът е имал статут на земеделска земя и до този
момент ищците не разполагали с правна възможност да го придобият по давност,
тъй като липсвал предмет, който да бъде обект на владение. През 1975 г. имотът
за първи път бил включен в регулационните граници на селото, с което бил станал
държавна собственост и е бил отреден за жилищно строителство, поради което по
силата на цитираната разпоредба е станал общинска собственост, а с оглед
забраната на чл.86 от ЗС (изм.) ищците не са могли да придобият държавен или
общински имот на оригинерно основание. Оспорва твърдението на ищците, че
владеят имота. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С
доклада по делото съдът е приел, че правната квалификация на предявения иск е
по чл.124 от ГПК – да се признае за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между ищците и ответника, че ищците са собственици по наследство и
давност на описания недвижим имот. Съдът не
е приел да разгледа иск (искане) за признаване на нищожността на акт за
държавна собственост № 3791/16.12.1975 г. на Община Котел.
В съдебно заседание ищците
се представляват от адв. М.Г. ***, която от тяхно име поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява
по пълномощие от адв. С.Р. ***, който поддържа отговора и направените с него
възражения и оспорвания. Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа
страна:
От разпита на свидетелите Х.Д., И. Дургудов и Зекерие Туранов,
тримата разпитани по инициатива на ищците, се установява, че имотът, предмет на
спора, е придобит от Х. Ибрямов Д. по наследство от неговия баща, който го
закупил от „някакъв българин” още преди 09.09.1944 г. Най – изчерпателен в
показанията си е св. З. Т., който е роден през 1944 г. и е най – възрастен
измежду свидетелите и който заяви, че помни имота, докато е бил нива, която
семейството обработвало. Свидетелите заявиха безпротиворечиво, вкл. и св. Х.Д.,
разпитан по инициатива на ответника, че ищците И., Е. и Ш. са израсли в къщата,
която баща им Х. построил в този имот. Всички свидетели потвърдиха, че имотът е
ограден и не е променял границите си в годините.
До 1975 г. имотът е бил извън регулационните граници на
село Малко село. През 1975 г. е урегулиран и включен в регулационните граници
по силата на одобрен частичен регулационен и кадастрален план, по който
процесният имот представлява празно незастроено дворно място с пл. № 4, кв.1,
за който е бил отреден парцел І-4. В тази връзка се появява противоречие между
представената извадка от плана от 1975 г. и свидетелските показания във връзка
с обстоятелството дали имотът е бил застроен и кога. В исковата молба се
твърди, че жилищната сграда е построена през 1962 г. Липсата на заснета
съществуваща постройка може да се дължи или на пропуск при изготвянето на плана
или което е по – малко вероятно, заснемането да е било извършено много преди да
бъде одобрено изменението на плана и към него момент жилищната сграда все още
да не е била построена.
На 16.12.1975 г. е бил съставен акт за държавна
собственост № 3791 от Окръжен народен съвет Сливен, с който са били актувани
като държавни шест парцела, между които е парцел І от 3 420 кв.м. – спорния
имот. Като основание за актуване е посочено, че се образуват (парцелите) от
държавна земя по частичния план на селото.
През 1983 г. за село Малко село е бил одобрен нов
регулационен план, действащ и към момента, по който процесният имот е заснет с
планоснимачен № 123 в кв.4, за който са отредени парцели № І-123 и № ХVІ-123.
По този план вече е нанесена построената жилищна сграда на един етаж и
полумасивна стопанска сграда.
И вещото лице, и свидетелите заявиха, че имотът е ограден
с ограда от всички страни, като оградата е материализирана по имотните граници.
По регулационната граница между УПИ № І-123 и УПИ № ХVІ-123 не е изградена
ограда. Вещото лице заяви, че от северната страна оградата минава по
регулационната граница между УПИ № ХVІ-123 и УПИ № ХV-122, от което вещото лице
е направило извод, че в тази част регулацията е била приложена. При направена
справка в Община Котел се е установило, че липсват преписки във връзка с
приложението на регулационните предвиждания.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Въз основа на наведените в исковата молба твърдения,
очертаващи рамките на спора, съдът е квалифицирал предявения иск по чл.124 от ГПК. Характерът на засегнатото материално право предопределя вида на търсената
правна защита. Твърденията в исковата молба, че ищците са тези, които владеят
имота, се потвърждават от свидетелските показания и в този смисъл възражението
на ответната страна, че Община Котел владее имота, е неоснователно. Независимо
че Община Котел не владее имота, съставеният акт за държавна собственост дава
право на Община Котел да се разпореди с имота и съответно препятства ищците да
предприемат разпоредителни действия, вкл. и да се снабдят с нотариален акт за
собственост, което създава несигурност в отношенията между страните и затова
спорът е заявен за разрешаване по настоящото исково производство.
Разгледан по същество, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен. Ищците установиха всички относими факти, за които носят
носят доказателствена тежест, поради което съдът следва да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на имота на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Спорен е по делото въпросът дали в полза на ищците е
текла придобивна давност с оглед забраната за придобиването по давност на
имоти, държавна собственост, въведена с разпоредбата на чл.86 от ЗС (изм., ДВ,
бр.31 от 1990 г.) – възражението, въведено от ответната страна. Възражението е
неоснователно. По делото липсват доказателства, че процесният имот е държавна
собственост, за да го покрие забраната по чл.86 от ЗС (изм.). Обстоятелството,
че имотът е актуван като държавен, не задължава съда да приеме за верни
направените в него констатации. В съдебното производство съдът е задължен да
установи дали правилно към момента на съставяне на АДС са съществували
основанията за това.
От кредитираните от съда като достоверни свидетелски
показания се установи, че първата ищца
заедно със съпруга си Х.Д. са установили начало на давностно владение начиная
1950 г. – момент, посочен в исковата молба, независимо че по делото св. Зекерие
Туранов посочи, че имотът е бил купен още преди 09.09.1944 г. от бащата на Х.Д.,
но тъй като в исковата молба не са наведени такива твърдения, съдът е
недопустимо да ги изследва. Но по делото няма спор, че преди Х.Д. и А.Д. да
установят владение, имотът никога не е бил държавен. Такива възражения не са
наведени и от ответната страна.
От представения по делото препис от опис – декларация от
1958 г. се установява, че Х.Д. е внесъл в ТКЗС шест земеделски имота и е станал
член – кооператор. В исковата молба се твърди, че имотът, описан на второ място
– нива от 1 дка в местността Харман – представлява част от спорния имот, като
останалата част запазил за себе си. При така оформената фактическа обстановка
се налага извода за приложението на чл.8, ал.10 и чл.11 от Примерния устав на
ТКЗС от 1950 (отм.) и от чл.10 от Примерния устав на ТКЗС от 1968 (изгубил
значение). На съда е служебно известно, че към този момент село Малко село не е
имало утвърден регулационен план или очертан околовръсен полигон. В ТР №
104-1964 –ОСГК е разяснено, че дори когато за населеното място няма утвърден
регулационен план, земеделските стопани – кооператори запазват правото си на
собственост в реалните граници на дворното място, ако то се намира в самото
селище и е застроено с жилище и обслужващи го постройки. Няма спор по делото,
че към момента на коопериране имотът не е бил застроен и е бил със земеделско
предназначение – в исковата молба се поддържа, че жилищната постройка е
изградена едва през 1962 г. Следователно към него момент имотът не е бил със
селищен характер, поради което независимо от обстоятелството, че не е бил
посочен в опис – декларацията, целият имот от три декара се счита за внесен в
ТЗКС по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г., вменяваща задължение член – кооператорите да
внесат в стопанството своята собствена
земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват
заедно с другите сънаследници и съсобственици. С внасянето
на имотите в ТКЗС кооператорът е запазил правото си на собственост върху тях,
но не в реални граници, а в границите на кооперативните блокове, поради което и
не може да се разпорежда с имотите, нито да ги придобива по давност. Независимо
че процесният имот не е бил групиран в кооперативен блок, след като се счита за
внесен в ТКЗС, Х.Д. и ищцата А.Д., дори и да са го владели, владението не се
зачита и съответно не води до придобиването му по давност. В исковата молба не
са наведени доводи имотът да е бил предоставен за лично ползване, поради което
съдът не се спира да обсъжда този въпрос, а и липсват данни в тази насока.
Без значение е за придобивната давност обстоятелството,
че през 1975 г. имотът е бил заснет и включен в регулационните граници на
селото. Дори и включен в регулационните граници на селото, забраната за
придобиването на имота по давност не е отпаднала. Следователно имотът е
подлежал на реституция по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, каквато няма спор, че
не е провеждана.
Установи се, че и към момента ищците владеят имота за
себе си като собственици, като са демонстрирали своенето чрез предприемане на
действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Тъй като
имотът е подлежал на реституция по реда на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, изтеклата до
08.05.1997 г. придобивна давност не се зачита по силата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ
и започва да тече нова давност. Съдът счита, че с начален момент от 08.05.1997
г. за ищците е изтекла десетгодишна придобивна давност, която ги е направила
собственици на имота и съставеният акт за държавна собственост не е пречка за
това. Както вече съдът обсъди, никога спорният имот не е бил държавна земя и
към 1975 г. не са били налице предпоставките са съставянето му. АДС не създава
права, а констатира вече съществуващо положение. В случая съставителят на акта
не е констатирал вярно съществуващото фактическо положение и единствената
правна последица от съставянето му би могла да бъде достоверно дата за начало
на придобивна давност. Категорично всички свидетели заявиха, че никога никой
друг, освен ищците, не са владели имота и дори никой не знаел, че имотът „се
води общински”. Община Котел основава правото си на собственост на разпоредбата
на § 42 от ПЗР от ЗИДЗОС (ДВ., бр.96 от 1999 г., изм., ДВ, бр.36/2006 г.), която гласи следното : „Застроените и незастроените парцели и
имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. Тази разпоредба също не е създала
собственически права в полза на Община Котел, тъй като и към датата на влизане
на посочената разпоредба в сила 08.11.1999 г. имотът не е бил собственост на
държавата. И тъй като имотът не е преминал в собственост на Община Котел на
заявеното в отговора основание, то за ищците не съществува правната пречка,
установена в §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (изм.
ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г.), въвеждаща мораториум върху придобиването на
имоти – частна общинска собственост по давност до 31.12.2011 г.
При така оформените правни изводи съдът прецени, че за
ищците е изтекъл десетгодишен давностен срок с начален момент 08.05.1997 г.,
през който те са придобили имота, като са го владели като недобросъвестни
владелци. След смъртта на Х. Ибрямов Д. през 1974 г. той е бил наследен при
равни квоти от правото на собственост от съпругата си и от трите си деца и така
всеки от тях е получил по ¼ идеални части от имота. При липса на доказателства
за противното съдът приема, че всеки владее за себе си приспадащата му се
идеална част. Макар и в сега действащия ЗС да не е възпроизведен текстът на чл. 302 от
Закона за имуществото, собствеността и сервитутите (отм., Изв., бр.92 от
16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г.), според който владението е законно,
когато съдържа следните шест признака: постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена, няма
съмнение, че тези признаци намират отражение и в сега действащия чл. 68 и сл.
от ЗС и категорично се изследват в практиката. От свидетелските показания се
установи по безпротиворечив начин, че за ищците са налице всички посочени
признаци. По делото не се представени доказателства, че
владението, осъществявано от ищците, е било прекъсвано на някое от основанията,
посочени в чл.116 от ЗЗД или в чл.81 от ЗС. Настоящият съдебен състав се
позовава на следните решения на ВКС – решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр.
дело № 3426/2008 г., ІV г.о., докладчик Албена Бонева, решение № 798 от
16.11.2010 г. по гр. дело № 3303/2008 г., V г.о., докладчик Теодора Гроздева,
решение № 1254 от 12.11.2008 г. по гр. дело № 5388/2007 г., ІІ г.о., докладчик
Бойка Ташева, решение № 789/23.11.2009 г. по гр. дело № 4398/2008 г., ІV г.о.,
докладчик Надежда Зекова и решение № 2354 от 14.01.2005 г. по гр. дело №
2123/2003 г. ІV г.о.
Всичко изложено
мотивира съда да приеме, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на всеки от ищците по 219.88
лева, представляваща направени от тях разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл.124 от ГПК, предявен от адв. М.Г. ***, като пълномощник на А.Х.Д.,
ЕГН **********, И.Х.Ч., ЕГН **********, Е.Х.И., ЕГН **********,***, и Ш.Х.Е.,
ЕГН **********,***, против Община Котел, че ищците са собственици, всеки от тях
на по ¼ идеална част, на основание наследство и изтекла в тяхна полза
придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Малко село, община
Котел, представляващ дворно място с площ от 3 008 кв.м., образуващо поземлен
имот с пл. № 1233, за който са отредени УПИ І-123 и УПИ ХVІ-123 в кв.4 по устройствения
план на село Малко село, заедно с построените в имота паянтова жилищна сграда
със застроена площ от 73 кв.м., складово помещение и полумасивна стопанска
сграда със застроен обем от 64 куб.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Община Котел ДА ЗАПЛАТИ на всеки от ищците А.Х.Д., ЕГН **********,
И.Х.Ч., ЕГН **********, Е. Хюсеийнова И., ЕГН **********,***, и Ш.Х.Е., ЕГН **********,***,
по 219.88 (двеста и деветнадесет лева и осемдесет и осем
стот.), представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено.
П Р Е Д С Е Д А Т
Е Л :