№ 126
гр. Б. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20241410101821 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и
Н. Г. С. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт М. Н., с която се иска
да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания срещу
ответника В. М. Й. с ЕГН ********** от с.К., обл.В., ул.“Георги Димитров“ № 12, за сумата
1693,91 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/12.09.2022 г.,
сумата от 242,74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до
27.03.2024 г., сумата от 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
24.04.2024 г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда и предмет на ч.гр.д.
№603/2024г. по описа на РС – Б. С.) до изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в заповедното и исковото производство, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответника В. Й. не представя отговор.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№603/2024 г. описа
на РС-Б.С.. Приета е по делото ССчЕ, чието заключение възприетo от съда, като обективно и
обосновано.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
1
В исковата молба се твърди, че банката е образувала ч.гр.д.№603/2024 г. по описа на
РС – Б. С. по реда на чл.417 от ГПК. С издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист е образувано изп.д.№1728/2024 г. по описа на ЧСИ И.Ц.
рег.№899.
Посочва се още, че на 12.09.2022 г. ищеца е сключил договор за потребителски кредит
№********** с ответника. На основание сключения договор е предоставен кредит в размер
на 2825,21 лв., като съгласно чл.7 ал.1 от Договора е посочено, че средствата по кредита се
предоставят от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на сключване на
договора по сметка на потребителя, открита в банката. Кредитът се считал за усвоен в деня,
в който кредитните средства постъпят по сметката на потребителя. В случаите, когато
потребителят е пожелал сключване на застраховка или да се присъедини към
застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора по сметка на
застрахователя, за което потребителят давал изрично си нареждане и съгласие с
подписването на договора. Посочва се, че ответникът е пожелал да сключи застраховка
„Bank пакет 3 сметка“ в размер на 239,77 лв. и „Bank пакет 3 кредит + сметка“ в размер на
385,44 лв. Видно от чл.13 от заявлението – декларация, кредитополучателят е пожелал да
сключи цитираните застраховки. Поддържа, че съгласно чл.19 при сключване на процесния
договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, това се случва само по изрично
негово желание.
Общото крайно задължение по договора възлизало на 4187,52 лв., която сума е
разсрочена на 24 погасителни вноски по 174,48 лв. Сочи се, че уговореният лихвен процент
между страните е 41,05 %, като по този начин ответника се е задължил да върне месечни
вноски от два компонента /главница и договорна лихва/. С част от получената сума
кредитополучателя е рефинансирал свое задължение по договор за потребителски кредит
№********** в размер на 199,15 лв.
Поддържа се, че ответника е преустановил плащанията по договора, като непогасени
са вноски с падежи 15.10.2023 г., 15.11.2023 г. и 15.12.2023 г. Посочва, че е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост, което според приложените доказателства е
получено лично от ответника.
Предвид тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска
от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
В с.з. процесуалните представители на страните по делото не се явяват и не са
представили допълнителни доказателства. Същите са депозирали молби и становища.
Пълномощникът на ответника адв. Д. М., оспорва иска като частично основателен,
релевирал възражение за нищожност на процесния договор за кредит. Поддържа, че
ответника дължи чистата главница по кредита, която е в размер на 2200 лв.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ, чието заключение не е оспорено от ищеца, а
оспорено от ответника в частта за изчисленото ГПР, заключението е възприето от съда, като
2
обективно, пълно и компетентно изготвено.
От представеното заключението се установява, че по Договор №**********/12.09.2022
г. от ищцовото дружество ответника е усвоил сума в размер на 2825,21 лв. на 12.09.2022 г.,
видно от Приложение №2, неразделна част от заключението. Установява се още, че ищеца е
превел по сметка на Застрахователя средствата за заплащане на застрахователните вноски по
застраховките на 19.10.2022 г., като счетоводния вальор на операциите е 20.10.2022 г.
От заключението на вещото лице се установява, че към момента на подаване на
заявление по чл.417 от ГПК -24.04.2024 г. размерът на платените суми са общо 2205,36 лв.,
като са погасени следните компоненти: главница в размер на 1131,30 лв., договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 1017,59 лв. и обезщетение за забава в размер на 56,47
лв. Размерът на останалите неизплатени задължения по компоненти по процесния договор
към 24.04.2024 г. възлиза на общо 2050,50 лв., в т.ч. главница в размер на 1693,91 лв.,
договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 242,73 лв. за периода от 15.10.2023 г. до
27.03.2024 г. и обезщетение за забава върху просрочена главница в размер на 113,85 лв. за
периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г.
По допълнително зададения от ответника въпрос за размерът на ГПР по договора с
начислената застрахователна премия в общ размер на 625,21 лв. по двата застрахователни
пакета, вещото лице е отговорило, че ГПР възлиза на 49,7 %.
В с.з. вещото лице поясни с оглед зададения допълнителен въпрос от ответника, че
нетният размер на отпуснатият от ищеца кредит като чиста сума получаване на потребителя
възлиза на 2200 лв., респ. сумата от 625,21 лв. е добавена към главницата /видно от
Приложение №2 е усвоена от ответника/. Съгласно условията на договора, тя е преведена от
ищеца на застрахователното дружество при сключване на договора и в последствие е
разпределена за погасяване от ответника на 24 броя погасителни вноски, които се прибавят
към нетната главница. От заключението и разясненията дадени от вещото лице се
установява, че застрахователната премия в общ размер на 625,21 лв. е включена в ГПР и
същия възлиза на 49,7 %.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството
му на кредитор срещу ответника В. М. Й. в качеството му на длъжник, на заповед за
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 374/26.04.2024г. и
изпълнителен лист № 312/26.04.2024г. в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД след
депозирано в срок възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочено в заповедта за изпълнение.
Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
3
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за кредит
№ **********/12.09.2022г. Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парични задължения очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. За успешното
провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да
установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена
заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на
който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и
претенцията за обезщетение за забава по размер. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №603/2024 г.
по описа на БСлРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението по изготвената експертиза.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №603/2024 г. по
описа на БСлРС, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 от ГПК заповед за
парично задължение въз основа на документ № 374/26.04.2024г. и изпълнителен лист №
312/26.04.2024г. за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че издадените заповеди са връчени на длъжника Й. лично, чрез ЧСИ Иванка
Цонкова с район на действия ОС-В.. Същият е депозирал в законоустановеният срок
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Ищецът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД основава претенцията си въз основа на сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 12.09.2022г., по силата на който е
предоставил на ответника кредит в общ размер от 2825,21 лв. /размер на кредита 2200,00 лв.
и общ размер на застрахователната премия 625,21 лв./, която сума ответника се е задължил
да върне по установения между тях начин - чрез 24 равни месечни погасителни вноски,
всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за
4
кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва
за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието.
Въз основа на попълнено от ответника В. Й. заявление-декларация за установяване на
договорни отношения с „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД-гр.С., между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.09.2022г. От договора се установява, че е
уговорен годишен процент на разходите е 49,23 %, годишен лихвен процент е 41,05 %,
лихвен процент на ден, представляващ 1/360 част от годишния лихвен процент. При тези
договорки, касаещи лихвата и главницата, общото задължение по кредита е посочено като
4187,52 лв. Кредитополучателят се задължил да върне така посочената обща сума на 24
вноски от по 174,48 лв. Съгласно погасителния план, месечните погасителни вноски са
платими на 15-то число.
В договора за кредит са посочени /чл.15 и сл./: приложимият лихвен процент при
просрочие, начините за неговото променяне и стойността на разходите при неизпълнение;
последиците за заемополучателя при просрочие на вноските; правото на отказ на
потребителя /заемополучателя / от договора; реда за прекратяване на договора. В
заявлението-декларация за установяване на договорни отношения ответника Й. е дал
съгласие за обработка на личните му данни и съгласие за сключване на застраховка.
Съгласно чл. 16.2 от Договора, при просрочие от страна на потребителя на три поредни
месечни вноски, цялото му непогасено задължение към кредитора става незабавно и
предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни
просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента
задължение на потребителя започва да се начислява законната лихва като в този случай
предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо Кредиторът да
изпраща на Потребителя уведомления, покани, предизвестия или др.
От погасителния план към договора, поместен в чл. 11. 2 от същия, е видно, че срещу
всяка падежна дата са посочени размер на вноската, погасяваните главница и договорна
лихва, както и остатъкът от главницата. Част от нея, върху която се начислява лихва, е и
застраховката живот.
Както договора за потребителски кредит, така и приложените към него документи, са
подписани от потребителя В. Й.. Освен договорът за потребителски кредит, на 12.09.2022 г. /
са подписани и Заявлението-декларация за установяване на договорни отношения,
Декларацията по чл. 42, ал. 2 от ЗМИП, Сертификата за застрахователна програма "Защита
на кредита" и Общите условия за ползване на допълнителна медицинска услуга "Второ
медицинско мнение".
Страните не спорят, че кредиторът-ищец е превел заемната сума на потребителя-
ответник по иска.
Представено е уведомително писмо от ищеца до ответника, с което е уведомен за
настъпила изцяло и предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, на основание чл.16,
5
т.2 от договора, поради неплащане на погасителните вноски с падежи 15.10.2023г.,
15.11.2023г. и 15.12.2023г. Видно от представената разписка за доставяне на писмото,
същото получено от получателя.
В Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването .
В чл.25.8-25.10 от процесният договор е договорена цялата кореспонденция между
страните, като неполучаването на каквото и да било писмо във връзка с изпълнението на
този договор, не освобождава страната, която не е получила писмото от изпълнението на
задълженията по договора.
Според практиката на ВКС фингирането на недоставено или само на изпратено
съобщение като получено цели защитата срещу недобросъвестно поведение на
получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При
липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът
може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при
липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за
получаващата страна, се приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване
на съобщения (Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №
208/09.02.2018 г. по т.д. № 394/2017 г. на ВКС, I т.о., Решение № 180/23.11.2016 г. по т.д. №
2400/2015 г. на ВКС, I т.о.).
С оглед гореизложеното ответника Й. е бил надлежно уведомен за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита.
По своята правна характеристика договорът за потребителски кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответника са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за потребителски кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че предоставената на Й. сума е била
изцяло усвоена от ответницата.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, Й. е заплатил суми общо в размер на 2205,36 лв.,
като са погасени следните компоненти: главница в размер на 1131,30 лв., договорна
6
/възнаградителна/ лихва в размер на 1017,59 лв. и обезщетение за забава в размер на 56,47
лв. Тоест, същия не е изпълнил основното си задължение като кредитополучател – да плаща
уговорените месечни погасителни вноски, но с частично плащане на сумите по договора е
признал извънсъдебно съществуването му и неговият размер.
По делото няма спор също така, че банката ищец има качеството на кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ответника има качеството на потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20
и ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че
за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
При извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и
не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Процесният договор е
сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне,
годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Не се споделят възраженията на ответника, че сключеният между страните договор е
нищожен, поради липса на действителен ГПР в договора за кредит. В процесният случай
видно от погасителния план неразделна част от договора за кредит и от приетото по делото
заключение се установява, че застрахователните премии са включени и размерът на ГПР с
тях е в размер на 49,7 %. Видно от погасителния план като главница е посочена сумата от
2825,21 лв., каквато сума е усвоена от ответника, установена от приложението към приетото
по делото заключение. В посочената главница е включена сумата от 625,21 лв.
представляваща застрахователни премии. Във връзка с изложеното и с оглед, че
погасителния план е инкорпориран в договорът за кредит, който е подписан от ответника, се
7
установява, че същия е бил наясно с това какво дължи на ищеца и какъв е размерът на ГПР.
Изложеното се потвърждава от приетото по делото заключение. В случая не е налице липса
на ясна и разбираема информация в договора, която да не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените
му от законодателя съответни стандарти за защита.
С исковата молба се претендира възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 242,74
лв. за периода от 15.10.2023г. до 27.03.2023г.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е определил
максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
Установи се, още че между страните по делото е налице сключен договор за кредит, за
неравноправния характер на който съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 143
от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като примерно са изброени такива клаузи. В случая, не е спорно, че Й. притежава качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Подписаният от кредитополучателя
договор за кредит № **********/12.09.2022 г. съдържа ясна информация за конкретния
размер на всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, като е представено
и детайлно описание на всеки компонент на задълженията, включително чрез предоставяне
на погасителен план, поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от
същия.
Процесният договор за кредит е сключен спазващ разпоредбата на чл.19 ЗПК, поради
което по отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата
разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит,
размерът на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0%
плюс десет процентни пункта отгоре. В случая, определеният в договор №**********
размер на ГПР от 49,7 % не надвишават пет пъти размера на законната лихва, а
договореният лихвен процент е 41,05%. Следователно клаузата за възнаградитерлна лихва
не е нищожна, поради противоречие и заобикаляне на закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от длъжника и са с
настъпил падеж преди датата на депозираното заявление по чл.417 от ГПК.
8
Следва да се уважи предявения иск за договорна (възнаградителна) лихва за сумата
242,74 лв. по процесния договор, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ като
основателен.
Вземането за мораторна лихва, релевирано с иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД,
има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до фактически и правни
изводи за наличието на главен дълг.
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили
такова обезщетение при неизпълнение в клаузата на чл. 9.4 от договора. Доказа се, че в
случая е налице частично неизпълнение от страна на ответницата на парично задължение.
Съгласно заключението по изготвената ССчЕ, размерът на обезщетението за забава
(изчислено именно по начина, предвиден в договора) за периода от 15.10.2023 г. до
11.04.2024 г., възлиза на 113,85 лв., за които суми искът по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86
ЗЗД следва да се уважи, като основателен.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва, че са налице основанията за
претендиране на търсените суми по договора, които не са били платени от длъжника.
Следва да се уважат предявените искове, като се признае дължимостта на вземането от
ответника, за което е издадена заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК.
Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното й
погасяване.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, има
акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до фактически и правни изводи за
наличието на главен дълг. Съгласно договора за кредит заемателят е длъжен да заплаща
погасителните вноски в срок, определен в договора за кредит. Следователно изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, а съвпада с изискуемостта,
т.е. длъжникът изпада в забава с изтичане срока за плащане на задължението.
РАЗНОСКИ:
При произнасяне по исковете по чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне по
сторените разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съгл. т.12 от ТР
№3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Ищеца е поискал присъждане на разноски в заповедното и исковото производство, като
е представил и списък по чл.80 от ГПК приложен към молба с вх.№2428/08.04.2025 г.
9
По заповедното производство е поискал присъждане на 41,01 лв. държавна такса и
150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, но следва да бъде уважен до размера на 50,00
лв.
По исковото производство ищеца поискал присъждане на сумата в размер на 126,75 лв.
заплатена държавна такса, сумата в размер на 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и
за депозит за ССчЕ в размер на 350 лв., за които суми има приложени платежни документи.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо
всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на
разноските, дължими на страната за заповедното и исковото производство, без да е обвързан
от констатацията на заповедния съд в това отношение. Нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50,00 лв. до 150,00 лв., а в исковото –от
100,00 лв. до 300,00 лв. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа. Съдът като
съобрази, че от една страна - делото е с материален интерес от 2050,20 лв. за вземания,
произтичащи от договор за кредит. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се
състои в попълване на искова молба по множество еднотипни искови производства, без
явяване в открито съдебно заседание, а с изготвяне на становище и молба. В случая,
възнаграждение в размер от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за
справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.
С оглед гореизложеното ответника В. Й. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в заповедното разноски в размер на 91,01 лв. и направените в исковото
производство разноски в размер на 776,75 лв.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. М. Й. с ЕГН
********** от с.К., обл.В., ул.“Георги Димитров“ № 12, ЧЕ СЪЩИЯ ДЪЛЖИ на „ТИ БИ
АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Д.
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С. – Изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт М. Н., сумата от 1693,91 лева, представляваща главница по
договор за кредит № **********/12.09.2022 г., сумата от 242,74 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 15.10.2023 г. до 27.03.2023 г., сумата 113,85 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2023 г. до 11.04.2024 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 24.04.2024 г.(датата на подаване на заявлението
10
по чл.417 от ГПК), за които суми е издадена заповед № 374/26.04.2024г. за на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело № 603/2024г. по описа на
Районен съд – Б. С..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. М. Й. с ЕГН ********** от с.К., обл.В.,
ул.“Георги Димитров“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. - 1421, ул.”Д. Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г. С. – Изпълнителни директори, чрез пълномощника
юрисконсулт М. Н., направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№
1821/2024г. по описа на БСлРС в общ размер на 776,75 лв., както и сторените от ищеца
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 603/2024г. по описа на БСлРС в общ
размер на 91,01 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 603/2024г.
по описа на БСлРС.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
11