№ 1697
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 181072 от 03.06.2024 год. по
описа на СРС, депозирана от ответника в първоинстанционното производство
В. В. Х. чрез адв. К. М. – САК срещу Решение № 9418 от 20.05.2024 год.,
постановено по гр.д. № 5956/2024 год. по описа на СРС, 37 състав, с което е
уважен предявен иск по чл. 150 СК за увеличаване на присъдената издръжка
на децата Р. В. Х. и Т. В. Х., действащи чрез своята майка и законен
представител Е. С. М., от 180 лева на 350 лева.
С въззивната жалбата решението се оспорва като неправилно и
необосновано. Изложени са доводи, касаещи финансовите възможности на
въззивника В. Х. да заплаща така увеличения размер на издръжка. Отправя
искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното съдебно решение и за
отхвърляне на иска за увеличение на издръжката за размер над 240 лева за
всяко дете до претендираната сума от 350 лева.
В открито съдебно заседание, въззивника се явява лично, представлява
се от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба,
претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение
1
на претендираните от въззиваемата страна разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. В. Х. и Т. В. Х.,
действащи чрез своята майка и законен представител Е. С. М., чрез адв. Д. А.
от САК, са депозирали отговор, с който оспорват изцяло наведените доводи в
жалбата. Отправят искане към съда за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В публично съдебно заседание проведено по делото, въззиваемите
редовно уведомени чрез законния представител – не се явяват, явява се
законния представител и майка Е. С. М., представляват се от адв. А. с
пълномощно по делото, която пледира да потвърждаване на обжалваното
съдебно решение и отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК. Не прави възражение по разноските
претендирани от въззивника.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното:
Производството пред първия съд е било образувано по искова молба с
правно основание чл. 150 СК депозирана от Р. В. Х. и Т. В. Х., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Е. С. М. срещу техния баща В. В. Х. за
изменение на издръжката определена с влязло в сила решение №
20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. № 7631/2020г. по описа на СРС
80 състав от 180 лева на по 350 лева за всяко дете, тъй като обстоятелствата
при които била определена издръжка се изменили значително.
С Решение № 9418 от 20.05.2024 год., постановено по гр.д. № 5956/2024
год. по описа на СРС, 37 състав, първия съд е изменил размера на
определената с Решение № 20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. №
7631/2020г. по описа на СРС, 80 състав в полза на малолетните Р. В. Х., ЕГН
********** и Т. В. Х., ЕГН **********, месечна издръжка, като е осъдил В.
В. Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца Р. В. Х. и Т. В. Х.,
чрез тяхната майка и законен представител Е. С. М., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на по 350 лева /триста и петдесет лева/ за всяко дете,
считано от 01.02.2024г. до настъпване на законна причина, изменяща размера
й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска.
Със съдебното решение на основание чл. 78, ал. 6 ГПК първия съд е
осъдил В. В. Х. да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
489.60 лева – държавна такса върху уважената част от иска, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати, на Р. В. Х. и Т. В. Х., действащи чрез
тяхната майка и законен представител Е. С. М., сумата от 800 лв. сторени
разноски в настоящото производство.
Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
2
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото
и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, намира
наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за частично
основателни.
Не е спорно в производството и се установява от представените пред
първоинстанционния съд удостоверения за раждане, издадени от Столична
община - район „Красно село“, че въззивника е баща на децата Р. В. Х., родена
на ****г. и Т. В. Х., родена на ****г. Съгласно представено по делото съдебно
решение № 20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. № 7631/2020г. по
описа на СРС, 80 състав, брака между родителите е прекратен с развод, а
родителските права се упражняват от майката – Е. С. М., при която живеят.
Със същото съдебно решение, бащата В. Х. е осъден да заплаща на децата си
месечна издръжка в размер на по 180 лв.
По делото са представени копия на касови бележки, приходни квитанции и
справки, удостоверяващи посещение на децата в детски учебни заведения,
разходи за извънкласни занимания и разходи за битови нужди.
От ответника по делото е била представена служебна бележка с изх. № 60-
01-07-4389/20.02.2024 год. от Агенция по заетостта, видно от която, същият е
бил безработен.
За нуждите на производството пред първия съд е бил изготвен социален
доклад от Д „СП“ – Красно село, в който социален работник осъществил
среща-разговор с бащата, като е посочил, че последния живее в собствено
жилище, където има осигурени всички необходими условия за децата. Отразил
е, че към датата на провеждане на социалното проучване – 14.03.2024 год.
бащата е безработен.
Съгласно справка за актуално състояние на действащи трудови договори
за бащата В. Х. за периода 01.04.2023 год. до 24.04.2024 год. изготвена от ТД-
НАП София се установява, че Х. има сключен трудов договор от 08.04.2024
год. с „Некс левъл фитнес“ ЕООД гр. София с основно трудово
възнаграждение в размер на 2706, 25 лева.
Съгласно справка за актуално състояние на действащи трудови договори
за майката Е. М. за периода 01.04.2023 год. до 24.04.2024 год. изготвена от ТД-
НАП София се установява, че същата е трудово ангажирана, като получава
основно месечно възнаграждение в размер на 4237,50 лева.
По делото е изготвен социален доклад от Д „СП“ – Слатина, в който
социален работник осъществил посещение на адреса, на който се отглеждат
децата и е проведена среща-разговор с майката и децата.
Социалния работник е посочил, че децата имат личен лекар – д-р Д., като
по данни на майката детето Р. е с диагноза „Аноксично увреждане на главния
мозък, некласифицирано другаде“. Отразил е, че майката живее с децата в
жилище под наем, за което заплаща 1000 лева месечно. В жилището е
осигурено всичко необходимо за децата с оглед техните нужди и
потребности.При срещата с децата е посочил, че същите са в добро
здравословно състояние и нормално физическо развитие за възрастта. Детето
3
Р. Х. е ученичка в 107 ОУ „Хан Крум“ гр. София, а по-малкото дете Т. Х.
посещава детска градина № 124 „Бърборино“ гр. София. В заключение е
посочено да бъде постановено решение в интерес на децата.
Представени са медицински документи за избор на лекарски екип, във
връзка с извършването на медицински интервенции на детето Р. Х., както и
епикриза издадена от Университетска болница „Софиямед“, отделение „УНГ“.
По делото е представен договор за наем от 08.02.2024 год., от
съдържанието на който е видно, че майката Е. М. ползва имот срещу наемна
цена в размер на 1000 лева.
В съдебно заседание в хода на съдебното дирене пред първия съд е
разпитана съпругата на ответника - свидетелката М.П. Х.. Същата разказва,
че ответникът живее в собствено жилище, в което има обособена стая за
децата. Той не контактува редовно с тях, поради наличие на техни
ангажименти с извънучебни занимания. Когато децата са при тях бащата
закупува дрехи и играчки, които да ползват в техния дом. Бащата и
свидетелката водят децата на почивки заедно с тях, като това са допълнителни
разходи, които бащата прави за децата. Изнася пред съда твърдения, че децата
посещават извънкласни занимания, но не знае точно какви, но въпреки това
твърди, че бащата изразява несъгласие с тези занимания, тъй като решение за
участието на децата в тези активности е било еднолично взето от майката.
Действително, свидетелката Х. е съпруга на ответника, но това обстоятелство
само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, а
единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид
възможната заинтересованост (чл.172 ГПК). Отчитайки вероятността този
свидетел да е заинтересован в полза на страните по делото, законът и
съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с
оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение №
457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).
По делото е разпитан и свидетелят М.Ш., партньор на майката Е. М..
Същият разказва, че всички грижи за децата се поемат от майката. Тя им прави
сандвичи за училище, плаща и еднодневни екскурзии, поема разходите по
допълнителните занимания. На децата им харесвали допълнителните
занимания, които посещавали, а и те били важни за тяхното израстване.
Майката поема и разходите за лечение на децата, ако се наложи взема
болнични да ги гледа. Бащата осъществявал редовно контакт с децата, но не
участвал в допълнителните разходи. Съдът кредитира показанията на свидетел
изцяло като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Пред въззивният съд, въззивника е представил Заповед №
00197/21.05.2024 год., съгласно която е прекратено трудовото му
правоотношение с фирма „Некс левъл фитнес“ ЕООД, считано от 22.05.2024
год. Представена е и служебна бележка от 27.05.2024 год., видно от която
бащата В. Х. е регистриран като търсеща работа лице към дирекция „Бюро по
труда“.
За нуждите на производството, въззивният съд е изискал информация за
доходите на страните, като с писмо от ТД на НАП София – офис „Център“,
4
ведно със справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
бащата В. Х. за периода 01.09.2023 год. до 05.09.2024 год. е посочено, че
същия с прекратен трудов договор, считано от 22.05.2024 год. като след тази
дата няма данни за последваща трудовата ангажираност. На В. Х. е изплатено
и обезщетение за безработица.
За периода 01.09.2023 год. до 05.09.2024 год. майката е трудово
ангажирана с основно месечно възнаграждение в размер на 4237,50 лева
съгласно справка за актуално състояние на действащи трудови договори от ТД
на НАП София.
По делото е депозирано и социален доклад изготвен от Д „СП“ – „Красно
село“ изготвен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт., където социален работник е
заключил след проведена среща и разговор с бащата, че последния е
безработен, живее в собствено жилище, където има осигурени необходимите
условия за децата, а основни грижи за тях се полагат от тяхната майка.
По делото е изготвен социален доклад от Д „СП“ – Слатина, в който е
отразено посещение от социален работник на адреса, на който се отглеждат
децата и е проведена среща-разговор с майката и децата.
Отразил е, че майката живее с децата в жилище под наем, за което заплаща
1000 лева месечно. В жилището е осигурено всичко необходимо за децата с
оглед техните нужди и потребности. По данни на майката, бащата не участва в
допълнителните разходи свързани с децата, освен с издръжката постановена
от съда. По данни на майката, детето Р. ползва ресурсен учител, като има
установена дискалкулия. В заключение е посочено да бъде постановено
решение в интерес на децата.
По повод твърденията на майката за здравословното състояние на детето
Р. не са ангажирани доказателства.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
5
поисканото.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях.
В конкретния случай детето Р. е на навършени 8 години, а детето Т. е с
навършени 6 години, като нуждите на децата са обичайни за тяхната възраст.
Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни
потребности, развлечения, а ориентир за техния размер е приетият в страната
размер на линията на бедност. Липсват данни за ежемесечни разходи, свързани
със заболявания на децата.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и
зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка с Решение №
20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. № 7631/2020г. по описа на СРС
80 състав в размер на по 180 лева за всяко едно от децата до настоящия
момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
размера на издръжката. През изминалия период от четири години,
въззиваемите са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-
културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в
досегашния й размер.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите
условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите в страната
инфлационни процеси, като инфлацията за месец март 2025 год. спрямо месец
март 2021 год. (месеца на постановяване на решението, с което е определена
издръжка в размер на по 180 лева) е 37,1% (съгласно публично достъпната
информация на електронна страница на Национален статистически институт
https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло
от родителя, който полага непосредствените грижи за децата – в случая
6
тяхната майка.
През изминалия от определяне на издръжката период е увеличен и
размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 650
лева (ПМС № 331/26.11.2020 г.) за 2021 г. същият е достигнал до 1077 лева за
2025 г. (ПМС № 359/23.10.2024 г.).
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на
издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззивника да заплаща месечна издръжка за децата Р. и Т. в размер на по 350
лева.
Във въззивното производство са ангажирани доказателства за доходите на
двамата родители, като се установява, че за периода 01.09.2023 год. до
05.09.2024 год. майката Е. М. е трудово ангажирана с основно месечно
възнаграждение в размер на 4237,50 лева.
За разлика от нея, за въззивника няма данни за получавани доходи,
доколкото със Заповед № 00197/21.05.2024 год., той е с прекратени
трудовиправоотношения, а съгласно служебна бележка от 27.05.2024 год.
бащата В. Х. е регистриран като търсеща работа лице към дирекция „Бюро по
труда“.
В конкретния случай по делото са представени доказателства за липса на
постоянни доходи на въззивника, поради което въззивният съд намира в този
случай да приеме, че месечния доход на лицето е в размер на минималната
работна заплата за страната и да определи издръжка въз основа на това –
Решение № 756/26.11.2010 год. по гр.д. № 575/2010 год. IV Г.О. на ВКС.
Минималният размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е в
размер равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата
(МРЗ), която МРЗ към момента на приключване събирането на
доказателствата пред въззивния съд е 1077 лева (ПМС № 359/23.10.2024 г.) т.е.
1/4 от него е сумата в размер на 269,25 лв.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд приема, че за месечната издръжка за децата Р. и
Т. ще са необходими средства в общ размер на по около 500 лв. - с оглед на
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито всяко от
децата би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата следва да заплаща месечна
издръжка за всяко от децата в размер на по 270 лева, тъй като по делото не е
установено бащата да страда от заболяване, което да намалява
трудоспособността му, нито да има данни за други алиментни задължения към
ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г.
по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.).
Въззивникът е в работоспособна млада възраст (навършени 35-години),
няма други алиментни задължения, поради което същия следва да ангажира
цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат за
удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за
задоволяване на увеличените потребности на децата му Р. и Т..
По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че
бащата В. Х. има финансови възможности да заплаща издръжка за децата Р. и
7
Т. в пълния предявен размер от по 350 лева.
При определяне на издръжката в размер на по 270 лева, дължими от
бащата за децата Р. и Т., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че
майката полага непосредствени грижи за децата, което поражда
необходимостта неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от
издръжката на детето на страните, но само ако е съобразена с установените
реални възможности. Разликата над посочените размери от издръжките за
децата следва да се поеме от майка им, а при невъзможност и от други лица
от друг ред, посочен в закона.
Издръжка в по-висок размер не следва да бъде присъждана, доколкото по
делото не се установи месечен доход и притежаване на друго имущество от
въззивника, обосноваващо наличие на материални възможности за плащане на
месечна издръжка в претендирания размер от по 350 лева.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде
отменено в частта, с която въззивникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на по 350 лева в полза на Р. В. Х., действаща чрез своята
майка и законен представител Е. С. М., и Т. В. Х., действаща чрез своята
майка и законен представител Е. С. М. за сумата над 270 лева до 350 лева
месечно за всяко дете.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
Страните своевременно са претендирали разноски за въззивното
производство и съдът дължи произнасяне.
Пред въззивния съд въззивника е направил разноски в общ размер на
558,40 лева от които 158,40 лева – държавна такса, както и 400 лева –
адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 13.08.2024 год.,
видно от който сумата в размер на 400 лева е изцяло заплатена в брой.
Въззиваемата страна е претендирала разноски в размер на 900 лева –
адвокатско възнаграждение, като е представила списък по чл. 80 ГПК.
Процесуалния представител на въззивника е направил своевременно
възражение за прекомерност на възнаграждението на другата страна за сумата
над 500 лева на основание чл. 78, ал.5 от ГПК. Производството пред
въззивната инстанция не се отличава от типичната за този тип въззивни дела
фактическа и правна сложност. Проведени са две открити съдебни заседания,
в които са събрани само нови писмени доказателства и са проведени устните
състезания. По изложените съображения съдът приема за основателно
възражението на въззивника, като взе предвид и изхода на спора и
отхвърлената част от претенцията определя адвокатско възнаграждение за
адвоката на въззиваемата страна в размер на 264,70 лева.
Предвид изхода на спора и съобразно уважената част от претенцията на
въззивника се следват разноски в размер на 262,78 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта, в
която В. Х. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавна такса за разликата над 259,20 лева до
размера от 489,60 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 9418 от 20.05.2024 год., постановено по гр.д. №
5956/2024 год. по описа на СРС, 37 състав, В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 150
СК вр. чл. 143, ал. 2 СК са уважени исковете за изменение размера на
дължимата месечна издръжка от В. В. Х., ЕГН **********, определена с
Решение № 20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. № 7631/2020г. по
описа на СРС 80 състав в полза на Р. В. Х., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Е. С. М., ЕГН ********** и Т. В. Х.,
ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. С.
М., ЕГН **********, за разликата над 270 лв. до 350 лв. за всяко дете, считано
от 01.02.2024г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, както и в частта, с която В. В. Х., ЕГН ********** е
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса над
259,20 лева до размера от 489,60 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2
СК, предявени от Р. В. Х., ЕГН **********, действаща чрез своят майка и
законен представител Е. С. М., ЕГН ********** и Т. В. Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Е. С. М., ЕГН
********** срещу В. В. Х., ЕГН **********, за изменение размера на
дължимата месечна издръжка, определена с Решение №
20057291/03.03.2021г., постановено по гр. д. № 7631/2020г. по описа на СРС
80 състав, за разликата от по 270 лева до присъдения от по 350 лева за всяко
дете, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9418 от 20.05.2024 год., постановено по
гр.д. № 5956/2024 год. по описа на СРС, 37 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Р. В. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е. С. М., ЕГН ********** и Т. В. Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Е. С. М., ЕГН
**********, да заплатят на В. В. Х., ЕГН **********, сумата в размер на
262,78 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. В. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. В. Х., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. С. М.,
9
ЕГН ********** и Т. В. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е. С. М., ЕГН ********** сумата в размер на 264,70
лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10