Решение по адм. дело №1477/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Д. О., [държава], против Решение № 4042/10.07.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречал на материалния закон. На първо място се твърди, че решението било постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя. Бягството от затвора извършил от страх за живота и физическата си неприкосновеност поради известните в международната общност условия в местата за лишаване от свобода в [държава]. Освен това присъдата му била несъразмерна, а рискът от нечовешко и унизително третиране при евентуалното му връщане бил реален, в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Поддържа се и че административният орган не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от него факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец, а преразказал известни факти и направил формални изводи. Евентуалното завръщане в [държава] щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността на жалбоподателя, поради което спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Сочи се още, че в оспореното решение не било спазено и императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във връзка с чл. 7, ал. 2 АПК, като органът следвало да събере информация за условията в затворите в [държава] (от доклади на UNHCR, Amnesty, HRW, EASO и др.), да провери дали съдебният процес бил справедлив и законен, дали наказателното производство не било използвано за репресии или отмъщение. Освен това в административния акт била допусната очевидна фактическа грешка, която несъмнено повлияла на преценката на компетентния орган, тъй като на трета страница в Решение № 4042/10.07.2025 г. няколко пъти била посочена държавата Сирия, а Република [държава] и С. А. Р. се намирали в коренно различни правни и фактически реалности, поради което изходните данни за оценка на нуждата от международна закрила били различни. Счита се, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 4042/10.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председателя на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Л. Г., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба от 24.07.2024 г. до ДАБ при МС Д. О. е поискал закрила от Република България.

На 24.07.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-33522/04.09.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - [държава], етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], религия – ***, професия – ***, образование - ***, [семейно положение], без документи за самоличност.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – [населено място].

Съгласно Констативни протоколи рег. № УП33522/26.07.2024 г., рег. № УП33522/07.08.2024 г. и рег. № УП33522/21.08.2024 г. Д. О. не се е явил за провеждане на насрочените в посочените дни за интервю.

С Решение № 10646/09.10.2024 г. на Заместник-Председателя на ДАБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Д. О..

С молба рег. № УП33522/05.06.2025 г. жалбоподателят е поискал да бъде възобновено производството по подадената молба за международна закрила.

От Протокол с рег. № УП33522/04.06.2025 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Д. О., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и че няма разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. Влязъл в България нелегално през месец юли 2024 г., през отвор в оградата в група от общо 6 души. След това се качили в кола на трафикант за [населено място], където били в настанени за няколко дни в магазин, а после наели адвокат и били посъветвани да отидат в РПЦ - Харманли. Твърди, че през месец ноември 2023 г. бил арестуван поради участие в масов бой и бил осъден на три години и половина затвор. В края на месец юни бил пуснат в отпуск, но той избягал и присъдата му вече била девет години. В държавата по произход нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не му било оказвано насилие или отправяни заплахи, не членувал в политическа партия или въоръжена групировка. Семейството му – съпруга, родители, двама братя и три сестри, се намирали в [населено място], [държава]. Напуснал [държава] заради осъждането си, тъй като от затвора не можел да се грижи за съпругата си и щял да я загуби. Подал молба за закрила в Република България, защото била най-близко до [държава] и имало демокрация и работа.

Протоколът от проведеното интервю с Д. О. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца турски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбирал смисъла му и нямал възражения по тях.

В писмо рег. № М-13001/23.08.2024 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ-МС като Д. О., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още Справка вх. № МД-02-315/06.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава] и договор за наем на недвижим имот от 24.07.2024 г.

Със становище рег. № УП-33522/16.06.2025 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Д. О. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 4042/10.07.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. О..

На 24.07.2025 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат със съдържанието му на език, който разбира, а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 04.08.2025 г.

По делото е приета като писмено доказателство още Справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република [държава] с вх. № МД-02-426/05.08.2025 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 4042/10.07.2025 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Д. О. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 4042/10.07.2025 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Тук е мястото да се посочи, че нито в административното производство, нито в съдебно такова са наведени каквито и да било твърдения относно условията в местата за лишаване от свобода в [държава], или относно проведения наказателен процес, поради което не е било необходимо и да се събира информация в тази връзка. Напротив, всички изнесени от жалбоподателя факти, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от него оплаквания за допуснато процесуално нарушение не могат да бъдат споделени. По отношение на възражението за допусната очевидна фактическа грешка, която повлияла на преценката на органа, следва да се отбележи, че всъщност се касае за техническа грешка при изписване наименованието на държавата по произход, тъй като при съпоставка на текста на трета страница в Решение № 4042/10.07.2025 г. със съдържанието на приложената Справка вх. № МД-02-315/06.06.2025 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС е видно, че изложеното се отнася именно до Република [държава], а не до С. А. Р., т.е. направената от органа индивидуална преценка на риска за жалбоподателя е извършена въз основа на действителната му страна на произход.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, в т. ч. и по етнически или религиозни причини, в [държава]. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на страната си при поведеното, е че поради осъждането му и изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора не можел да се грижи за съпругата си и щял да я загуби, а в съдебно заседание излага и икономически причини. Съдът напълно споделя становището на органа, че поведението на турския гражданин може да бъде приравнено на бягство от правосъдие, а съгласно глава II, § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. Тук е уместно да се посочи и че според тълкуването на понятието „опасения“ в точка 38 от цитирания Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, статутът на бежанец на дадено лице следва да се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация, каквато в случая не се установява да е налице. Ето защо, страхът му от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, не може да се приеме като обоснован. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската история на оспорващия следва обоснованият извод, че той е влезнал в Република България само поради лични причини, и по-конкретно поради търсене на по-добър живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това член на семейството му няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Е. Г. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен и в действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава], съдържаща се в представените по делото справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган не е приел, че чужденецът е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не е до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, както и от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се обосновано да се заключи, че на територията на [държава] няма въоръжен конфликт, при който насилието може да се разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори и да има някакви сблъсъци, те не обхващат цялата страна. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно, приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т.е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях.

Накрая, липсват данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ.

В случая не са налице и предпоставките за приложение на принципа “забрана за връщане“ (non-refoulment), установен в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, предвид обсъдените вече бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход. В решението си административният орган, макар да не се е позовал изрично на цитираната норма, е изложил обосновани мотиви касаещи приложението ѝ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в [държава] има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Д. О. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. О., [държава], с [ЛНЧ], адрес: [населено място], [жк], против Решение № 4042/10.07.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.