О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито
заседание на 12.04.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН
административно дело 2493/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалбата на „Йон.МГ“ ООД, представлявано от Марийка Сотирова
Йоневска чрез адв.Л.Д. срещу решение №223/23.10.2020г. на директора на ТД на
НАП – Варна, с което е потвърдено постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за
налагане на обезпечителни мерки № С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна.
С определение
№2594/02.12.2020г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Йон.МГ“ ООД,
представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д. срещу решение
№223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки №
С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. В
7-дневния срок, в който жалбоподателя е можел да поиска възстановяване на срока
за оспорване е постъпила молба с вх.№ 15821/16.12.20202г. от „Йон.МГ“ ООД,
представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д. с искане по реда на
чл.161 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/за възстановяване на срока за обжалване на решение
№223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки №
С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. В
жалбата са изтъкнати технически причини за неспазване на срока за превеждане на
държавната такса за разглеждане на делото, за които жалбоподателя не носи
отговорност. В молбата си с вх.№ 15821816.12.2020г.
жалбоподателя се позовава на особено непредвидени обстоятелства и като такива
изтъква „техническа грешка на банката“.
С определение №
2744/28.12.2020г. по настоящото дело, което е оставено в сила с определение
№3905/26.03.2021г. по адм.дело № 3059/2021г. Върховният административен съд,
е прието, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които предполагат
възстановяване на срока за обжалване. За да остави без уважение молба с вх.№ 15821/16.12.20202г. от
„Йон.МГ“ ООД, представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д., което е потвърдено от
Върховния административен съд, настоящия съдебен състав е установил
следното:
Към жалба
с вх.№ 14017/10.11.2020г. от „Йон.МГ“ ООД е приложено платежно нареждане от електронна банкиране от
06.11.2020г. от Fibank за платена държавна такса в
размер на 50 лева във връзка с жалба срещу решение №223/23.10.2020г. на ТД на
НАП с наредител „Леге Адвайзъри“ ЕООД и
потребител Л.Ю.Д., като банковата операция по него е със статус: „одобрен“.
С разпореждане
№12641/16.11.2020г. съдът е оставил жалбата без движение за отстраняване на
нередовности, като е указал на жалбоподателя, че сумата, която съдът е приел за
внесена е погрешно наредена по сметката за вещи лица. Дадена е възможност на
дружеството в 7-дневен срок от съобщението да поиска прехвърляне на сумата от
сметката за вещи лица в сметката за държавни такси или да поиска възстановяване
и след това да я внесе отново по сметката за държавни такси. Било е
предупредено, че неотстраняването на тази нередовност в указания срок ще доведе
до прекратяване на производството. Това разпореждане е било съобщено на
„Йон.МГ“ ООД чрез адв.Л.Д. на 20.11.2020г. видно от разписката и срокът за
изпълнение е бил до 28.11.2020г. – събота, поради което се счита за продължен
до първия работен ден – 30 ноември 2020г.
На 27.11.2020г. е
постъпила молба от „Йон.МГ“ ООД чрез адв.Л.Д. за прехвърляне на сумата от 50
лева, за която дружеството е представило платежно нареждане, от сметката за
вещи лица на Административен съд гр.Варна по сметката за държавни такси на
същия съд. Тази молба е докладвана в счетоводството на Административен съд гр.Варна, и с
резолюция върху молбата с вх.№14888/27.11.2020г., главният счетоводител е
отбелязал, че след проверка в банковите
извлечения е установил, че не е бил извършван превод от 50 лева от „Йон.МГ“ ООД
с наредител „Леге Адвайзъри“ ЕООД и
потребител Л.Ю.Д. по сметката за вещи лица, нито по сметката за държавни такси
на Административен съд гр.Варна. Към
становището на главния счетоводител е приложено банково извлечение от банковата
сметка на Административен съд гр.Варна за вещи лица с IBAN: BG04 UNCR96603346293513 в UniCredit Bulbank – клон Варна, по която
жалбоподателят твърди, че е внесъл сумата за държавна такса от 50 лева, от
което е видно, че в периода от 06.11.2020г. до 23.11.2020г. не е постъпвала
такава сума от „Йон.МГ“ ООД с наредител „Леге Адвайзъри“ ЕООД и потребител Л.Ю.Д..
Съдът изиска от счетоводството банкови
извлечения за всички постъпили преводи по сметката за такси за вещи лица IBAN: BG04 UNCR96603346293513 в UniCredit Bulbank –
клон Варна и по сметката за държавни такси с IBAN: BG 29 UNCR 96603146293516 в
UniCredit Bulbank – клон Варна в периода от 06.11.2020г. до 01.12.2020г. Видно
е следното: по сметката за вещи лица на 06.11.2020г., към 09.11.2020г., към
11.11.2020г., към 12.11.2020г., към 13.11.2020г., към 16.11.2020г., към
17.11.2020г., към 18.11.2020г., към 19.11.2020г., към 20.11.2020г., към
23.11.2020г., към 24.11.2020г., към 25.11.2020г., към 26.11.2020г., към
27.11.2020г., към 30.11.2020г., на 01.12.202г. не е постъпвала сума от 50 лева от
„Йон.МГ“ ООД с наредител „Леге Адвайзъри“ ЕООД
и потребител Л.Ю.Д., тоест дори към датата на молбата на „Йон.МГ“ ООД –
27.11.2020г., с която е поискано прехвърляне на сумата от 50 лева, във връзка с
представено от дружеството платежно нареждане от електронно банкиране, тази
сума изобщо не е постъпвала към сметката за вещи лица на Варненския
административен съд. Не е постъпила по цитираната сметка и към 30.11.2020г.,
когато е изтекъл срока за отстраняване на нередовността на жалбата.
От приложените банкови
извлечения от сметката за държавни такси на съда с IBAN: BG 29 UNCR 96603146293516 в UniCredit Bulbank – клон Варна в
периода 06.11.2020г. до 02.12.2020г. се установява следното: на 06.11.2020г.,
към 09.11.2020г., към 10.11.2020г., към 11.11.2020г., към 12.11.2020г., към
13.11.2020г., към 16.11.2020г., към 17.11.2020г., към 18.11.2020г., към
19.11.2020г., към 20.11.2020г., към 23.11.2020г., към 24.11.2020г., към
25.11.2020г., към 26.11.2020г., към 27.11.2020г., към 30.11.2020г., към
01.12.2020г. и към 01.12.2020г. не е постъпвала сума от 50 лева, внесена от „Йон.МГ“
ООД или от „Леге Адвайзъри“ ЕООД, нито от Л.Ю.Д.. Следователно, от 06.11.2020г.
/датата на представеното платежно нареждане от електронно банкиране/ до 30 ноември 2020г. – крайната дата за
отстраняване на нередовността на жалбата, както и до 02.12.2020г. – датата на постановяване на
определение №2594 за оставяне без разглеждане на жалбата,
дружеството-жалбоподател не е внесло държавна такса от 50 лева нито по сметката
за вещи лица, нито по сметката за държавни тикса на съда. Сумата е внесена на
02.12.2020г., но едва след постановяване на определението за прекратяване на
делото на 02.12.2020г. защото е видна по сметката
за държавни такси с IBAN: BG 29 UNCR 96603146293516 в UniCredit Bulbank – клон
Варна едва в банковото извлечение с №228/03.12.2020г.
Дори и да се приеме,
че държавната такса от 50 лева е внесена на 02.12.2020г., жалбата е била с
нередовна към 30 ноември 2020г.,
крайната дата за внасянето ѝ.
Към свое писмо с вх.№ 15837/16.12.2020г. дружеството е
представило електронно писмо от Fibank, в което е казано, че превода
от 50 лева от електронното банкиране е бил със статус „одобрен очаква
захранване“ до 22ч. в деня на нареждането му. След вечерните процедури на
банката е придобил статус „грешен“, тъй като по сметката не е постъпила
достатъчна наличност за излъчването му. Установено е от банката, че мобилната
версия на услугата позволява запазване на копие от платежния документ преди
получаване на краен статус „одобрен“.
Твърдението на
жалбоподателят, че е налице техническа грешка, защото дори съда е счел, че
сумата е реално внесена е неоснователно и неприемливо. Въвеждането на съда в
заблуждение чрез представяне на платежно нареждане със статус „одобрен“ след
като наредителят е нямало как да не знае ползвайки електронното си банкиране,
че по дадената банкова сметка ***ериод от един
месец: от 06.11.2020г. до
02.12.2020г., не освобождава жалбоподателя от отговорност за собственото му
неправомерно поведение. Можеше да се приеме, че е налице техническа грешка, ако
по сметката е имало наличност и въпреки това превода не е бил осъществен по
независещи от наредителя причини.
След като по сметката,
от която е нареден превода не е имало наличност в скромния размер от 50 лева в продължение на един месец, за който
факт жалбоподателя не е можело да не знае, насочва към преднамерено поведение
целящо заблуда на съда. Към същия извод навежда и искането на жалбоподателя от
27.11.2020г. за прехвърляне на сумата от 50 лева, към която дата е трябвало да
провери и да се увери, че по банковата сметка, от която е наредил сумата има
налични парични средства и превода в действителност е бил изпълнен. В електронното писмо на Fibank от 16.11.2020г. ясно е казано, че за всеки успешно
обработен превод наредителят получава известие и онлайн справка „отчети по
сметки“, в която се отразява движението на парични средства по сметката. Това изявление на банката
доказва знанието на жалбоподателя, че превода не е можело да бъде осъществен
поради липса на пари по сметката и изобщо не е бил реализиран. За този
факт наредителя е бил наясно или поне е трябвало да се увери от онлайн
справката „отчети по сметки“ дали парите са били преведени и своевременно да
предприеме съответните действия, което не е било сторено в продължение на цял едни месец.
Житейски нелогично е
жалбоподателят да си мисли, че превода е бил осъществен след като е нямало как
да не знае, че сметката, от която е бил нареден е празна и
по нея не е била налична сума даже от 50 лева в продължение на един
месец. По-скоро е възможно обратното, наредителят да не знае колко точно
парични средства има в банковата сметка, но при положение, че сумата е повече
от 50 лева. Противоречи на всякаква
нормална житейска логика, че наредителят не би могъл да знание, че
превода му няма да бъде осъществен,
ако същата сума не е налична в банковата сметка.
Подобно поведение на
жалбоподателя не може да се оправдае с техническа грешка, защото е представен
документ за платена такса от
банкова сметка, *** захранване с парични
средства достатъчни за осъществяване на превод от 50 лева. Обикновената
житейска логика показва, че жалбоподателят е нямало как да не знае, че след
като няма налични парични средства по сметката, от която нарежда, превода в
по-късен момент ще бъде отразен от предварителен статус „одобрен“ със статус
„грешен“ след като в случая този период е продължи от 06.11.2020г. до
02.12.2020г. Възможността, която мобилната версия на електронното банкиране на Fibank е предоставяла за отчитане на превода като
„одобрен“ и едва след 22 ч. на същия ден
след обработка да бъде сменен статуса на „грешен“ поради липса на средства по
сметката не оневинява жалбоподателя и не представлява техническа грешка.
Житейски оправдано е предположението, че
всеки, който нарежда превод от банкова сметка
***, поради което е невярно твърдението за техническа грешка от страна
на банката.
Нещо повече, знаейки
за тази функция на по-късна банкова обработка и възможността за разпечатване на
платежното нареждане с предварителен статус „одобрен“, дори без налична сума по банковата сметка и
представяйки този документ в съда с твърдение по делото в продължение на един
месец, че това плащане е било осъществено, въпреки наличните доказателства за
противното, представлява изключително
неправомерно поведение и груба злоупотреба с право, което не може да бъде
прието като „особено непредвидено обстоятелство“ по смисъла на чл.161 ал.1 от АПК.
Изложеното е обосновало
правния извод на съда, че не са налице
основания по чл.161 ал.1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване на
решение №223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни
мерки № С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна и искането на „Йон.МГ“ ООД, което е било напълно споделено от Върховния
административен съд в негово определение № 3905/26.03.2021г. постановено по
административно дело №3059/2021г.
Със същото определение
върховният административен съд е отменил определение №2594/02.12.2020г. на
Варненския административен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на
„Йон.МГ“ ООД, представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д. срещу
решение №223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни
мерки № С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна. Делото е върнато на Варненския административен съд да продължаване на
съдопроизводствените действие.
При разглеждане на жалбата
на „Йон.МГ“ ООД, представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д.
срещу решение №223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни
мерки № С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С разпореждане №12641/16.11.2020г. съдът е указал на
жалбоподателя, че липсва доказателство за внесена държавна такса от 50 лева по
сметката за държавни такси на Варненския административен съд. Даден е 7-дневен
срок за отстраняване на тази нередовност, който е започнал да тече от 21
ноември 2020г., предвид получаване на съобщението на 20 ноември 2020г. До изтичане на срока на 27
ноември 2020г., както и до този момент липсва доказателство за платена държавна
такса, което е условие за редовност на жалбата по смисъла на чл.151 т.3 от АПК.
За неотстраняването на нередовността в дадения 7-дневен срок, жалбоподателят е
предупреден в съобщението, че производството по делото ще бъде прекратено.
Към жалбата е
приложено платежно нареждане от 06.11.2020г. от електронно банкиране от Fibank с наредител Л.Ю.Д. от сметката на „Леге Адвайзъри“ ЕООД за
наредена сума от 50 лева по сметката за вещи лица на Административен съд –
Варна. Такава сума не е постъпвала на
06.11.2020г. и в периода до 30.11.2020г.
по сметката за вещи лица на съда, видно
от извлечението от същата сметка в UniCredit Bulbank и от становището от извършената от главния счетоводител на съда справка към 30.11.2020г. във връзка със
съдебно разпореждане № 13309/01.12.2020г.
Следователно, представеното платежно нареждане не
доказва преведена по сметка на съда
/нито в сметката за държавни такси, нито погрешно преведена по сметката
за вещи лица/ държавна такса от 50 лева,
защото такава сума изобщо не е постъпвала от името на „Йон.МГ“ ООД, или от
неговия управител Марийка Сотирова Йоневска, нито от адв. Л.Ю.Д. по двете
сметки.
Заключението и на
двете съдебни инстанции, че не е налице основание за възстановяване срока на
обжалване, защото пропускането на срока за заплащане на държавната такса не се е дължало на непредвидени и непреодолими от жалбоподателя
обстоятелства, опровергава довода на касационната инстанция, че жалбоподателят
заплащайки сумата на 01.12.2020г. – един ден преди прекратителното определение
№2594/02.12.2020г. е изпълнил съдебното разпореждане за отстраняване на
нередовността на жалбата. За преценка редовността на жалбата правнорелевантен е
момента към който е изтекъл срока за отстраняване на нередовността ѝ, а
не датата на постановяване на съдебния акт. В случая, заплащането на държавната
такса е трябвало да бъде извършено до 30.11.2020г. и това не е сторено до тази
дата, поради което заплащането му на 01.12.2020г. е извън законовия срок и не
води до процесуална допустимост на жалбата към 02.12.2020г., когато е
постановено определение №2594/02.12.2020г. за оставянето ѝ без
разглеждане. Правнопогасяващият факт е не постановяването на съдебния акт, а
изтичането на преклузивния срок. Противното разбиране противоречи на
постулатите в правната наука, на трайната съдебна практика и на логическата
житейска мисъл. Подобно правно схващане на касационната инстанция е по
целесъобразност, а не по законосъобразното прилагане и тълкуване на закона,
поради което не е задължително за настоящата съдебна инстанция.
Неотстранената в срок
нередовност на жалбата на „Йон.МГ“ ООД,
представлявано от Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д. срещу решение
№223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено
постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки №
С-200003-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, обосновава
оставянето ѝ без разглеждане и прекратяване на производството по нея.
Мотивиран от горното и на основание чл.158 ал.3 от АПК
във връзка с чл.151 т.3 от АПК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Йон.МГ“ ООД, представлявано от управителя
Марийка Сотирова Йоневска чрез адв.Л.Д. срещу
решение № 223/23.10.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е
потвърдено постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК за налагане на
обезпечителни мерки № С-200003-023-0003060/12.10.2020г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП - Варна
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по административно дело №2493/2020г. по описа на
Варненския административен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Върховния административен в 7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: