РЕШЕНИЕ
Номер 13509.11.2020 г.Град Белоградчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БелоградчикІІІ-ти граждански състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
Секретар:Маргарита А. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20201310200204 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.В.Ч. от гр. Д., общ. Д., обл. В., против
Наказателно постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зам. Директор на РДГ –
Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл.
108, ал. 3 ЗГ, извършено в качеството му на лицензиран лесовъд.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
поради недоказаност на административното нарушение от обективна и
субективна страна. Жалбоподателят твърди, не е извършил вмененото му
административно нарушение, тъй като не е бил уведомен за започването на
сечта в процесния имот.
В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от адв. Р.
Длъгнекова от АК – Видин. В пледоарията си, в хода на съдебните прения,
пълномощникът на жалбоподателя моли съда да отмени атакуваното
Наказателно постановление поради изложените съображения.
Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
1
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Д.
М. В. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното лице, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Д. В., на
длъжност „горски инспектор” при РДГ – Берковица, установи, че на 14.07.2020
г. извършили проверка в землището на с. П., общ. Б., обл. В., в сечище –
общински горски територии. В хода на проверката установили сеч на
немаркирана с контролна горска марка в основата пъна, дървесина. Измерили
отсечената немаркирана дървесина и установили, че е 11 пр. куб. м., от които –
4 пр. куб.м. от дървесен вид – цер и 7 пр. куб.м. – от вида зимен дъб.
Контролните органи констатирали, че позволителното за сеч на дървесина от
конкретния имот, е било издадено на жалбоподателя П. Ч., в качеството му на
лицензиран лесовъд, упражняващ частна лесовъдска практика. Поради това и
той е лицето, което е следвало да упражни изискуемия се от него контрол при
сечта и не е следвало да допуска извършването на сеч на немаркирана
дървесина.
Поради това, за нарушение на чл. 108, ал. 3 ЗГ, св. В. съставил на жалб.
Ч. АУАН № 547/ 15.07.2020 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно
постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
Съдът, при анализа на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства намира, че са налице доказателства за осъществен състав на
административно нарушение – констатирана е сеч на немаркирана с
контролна горска марка дървесина.
2
Въпреки това обаче, съдът намира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които опорочават същото и съставляват основание
за отмяна на крайния акт – издаденото Нак. постановление.
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в
случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер.
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че в хода на производството са допуснати процесуални
нарушения, които са съществени по своя характер, тъй с допускането им, е
нарушено правото на защита на наказаното лице.
В съставения на жалб. Ч. АУАН № 547/ 15.07.2020 г., е посочено, че
нарушението е извършено за периода – 19.06.2020 г. до 14.06.2020 г.
В съставеното въз основа на АУАН, Наказателно постановление,
периода, в който се твърди, че е извършено административното нарушение, е
19.06.2020 г. – 14. 07.2020 г.
Така, между съставения АУАН и издаденото Нак. постановление, е
налице противоречие досежно месеца в края на периода, за който на
жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършено нарушение.
С посочването на различни периоди на нарушението в двата основни
акта на административнонаказателното производство е внесена пълна
неяснота в обвинението – досежно това, кога се твърди, че жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение.
Съдът намира, че този пропуск е съществен по своя характер, тъй като
с допускането е нарушено основното право на наказаното лице – правото му
на защита. С допуснатата непрецизност и посочването на различни периоди
на нарушението в АУАН и в Нак. постановление, нарушителя е лишен от
възможността да научи кога се твърди, че е извършил нарушението, за което
му е ангажирана адм. наказателна отговорност, респективно – да организира
защитата си срещу това обвинение.
3
Съдът не може да приеме, че този пропуск представлява „техническа
грешка”, тъй като административнонаказателното производство не познава
такъв институт. В резултат на пропуска, нарушителя е лишен от
възможността да организира защитата си, тъй като неясно е за кой период се
твърди, че не е упражнил контрола, вменен му по силата на нормативен акт.
Съдът намира, че неприложима в случая се явява и разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН, тъй като тя би могла да намери приложение само в случай, че
пропуска не е от ранга на съществените.
В случая, констатираното от съда нарушение е съществено по своя
характер и не може да бъде санирано по никакъв начин, тъй като то
ограничава правото на защита на наказаното наказаното лице.
В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК, поради което
и обвинението следва да е конкретизирано, с оглед гарантиране правото на
защита на наказаното лице и между двата основни акта на
административнонаказателното производство следва да е налице пълна
корелация досежно датата, периода на нарушението.
Правоприлагането по принцип, и в частност – в
административнонаказателното производство, не може да почива на
предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Основанието за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на съответния
правен субект, е конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН,
което не може да бъде извличано по пътя на формалната или правна логика,
тъй като последицата от това е, нарушаване на правото на защита на
наказаното лице.
Горепосоченият от съда пропуск съставлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното Нак. постановление, поради което и съдът не
обсъжда спора по същество.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото
Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което
го отменя.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 547/ 10.09.2020 г. на Зм.
Директор на РДГ – Берковица, с което на П. В. Ч. от гр. Д. обл. В., ул.
„...................” № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 1 ЗГ, му е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 108, ал. 3
ЗГ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5