РЕШЕНИЕ
Номер 2604 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 23.07
Година 2019
В публично
заседание на 23.06.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
МАРИНА КЪНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 19626 по описа за 2019
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ.
Ищецът И.Н.Д. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконна и като такава да отмени Заповед № ***г. на К.на ответната страна, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира
разноски.
Ответникът Община Пловдив – Район „Северен“ – гр. Пловдив, оспорва иска
като недопустим и моли съдът да го остави без разглеждане, по изложените в
отговора на исковата молба съображения.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Макар и след
издаването на процесната Заповед трудовото правоотношение с ищеца да е било
прекратено на основание чл.331 от КТ във връзка с писмено съгласие на ищеца вх.
№ ***г., считано от * г. със Заповед № ***г. на К. на ответната страна, връчена
на ищеца на *** г., съдът намира за неоснователни наведените от ответника
доводи за недопустимост на иска, доколкото към момента на уволнението на ищеца
не е било заличено наложеното му дисциплинарно наказание с процесната по
настоящето дело Заповед, нито е била отменена от самия ответник процесната по
настоящето дело Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца –
поради което за него съществува правен интерес да иска отмяната на
дисциплинарното наказание.
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства –
включително и самата процесна Заповед, се установява, че ищецът е работил по
трудово правоотношение при ответника, последно като ****от ****г., когато
трудовото му правоотношение е било прекратено с горепосочената Заповед № ***г.
С процесната Заповед, връчена му на * г., на И.Д.
на основание чл.188, т.2 от КТ, при спазване на изискванията на чл.189, чл.193,
ал.1 и чл.194 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „*“. Като
конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че във връзка с докладна от Г. с. на Район
„Северен“ до К. на Района с изнесени данни за констатирано от него нарушение
при разпределянето на икономиите от Фонд „***“ в дейност *** – ***, като след
поискани и дадени от ищеца писмени обяснения е била назначена комисия за
изясняване на случая в пълнота, след постъпването на изготвената от която
Комисия докладна на *. е било установено, че съгласно Вътрешните правила за
работната заплата на Район „Северен“ допълнителните възнаграждения за
постигнати резултати се определят в рамките на фактическата икономия на
средствата за заплати и сумата, посочена за разпределение на реализираната икономия от Фонд „*“ за второто
тримесечие на * г. в частта „*“ не е била разпределена съгласно икономията и е
многократно завишена спрямо действителната икономия – което представлява
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ, а именно – злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и
разпространяване на поверителни за него сведения.
Съгласно
разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и
кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който
се налага – като съдът констатира, че никъде в процесната Заповед не е посочено
кога са били извършени твърдените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца
(което, освен, че само по себе си прави Заповедта немотивирана и е достатъчно
основание поради това тя да бъде призната за незаконна и отменена, но и води до
невъзможност съдът да провери дали Заповедта е издадена и наказанието наложено
в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от откриването, респективно
- от извършването на нарушението. Освен това от страна на ответника не са
ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът е
извършил посочените в Заповедта нарушения на трудовата дисциплина, нито е
посочено в Заповедта – ако се приеме, че същите действително са били извършени
от И.Д. – как същите са довели до твърдяната злоупотреба с доверието и
уронването на доброто име на предприятието и какви точно поверителни за
работодателя си сведения е разпространил ищецът.
При така
установената фактическа обстановка и с оглед на гореизложеното, съдът намира,
че искът се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
С оглед на изхода
от спора ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по делото в размер на 400 лева – платено а. възнаграждение, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 50 лева ДТ за уважения
иск.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № ***г. на К. на Община Пловдив – Район „Северен“, ЕИК
0004715040065, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис
ІІІ Обединител“ № 22А, представлявана от ****, с която на основание чл.188, т.2 от КТ, при
спазване на изискванията на чл.189, чл.193, ал.1 и чл.194 от КТ, е било
наложено дисциплинарно наказание „***“ на И.Н.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, о. 3, а. Т.И., И
като такава Я ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА Община Пловдив – Район
„Северен“, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Н.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените
разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А в полза на бюджета
на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с оригинала.
М.К.