Решение по дело №216/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е образувано по касационна жалба на Т. П. К. от град София, чрез ***Ч. от БЛАК, срещу решение №23 от 17.01.2025 година, постановено по АНД №897/2024 година по описа на ВТРС, с което е потвърден електронен фиш, серия К №9028199 на ОДВМВР –Велико Търново, с който на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е наложена глоба в размер от 50 лева.

Поддържа се неправилност на решението поради нарушен закон - касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК. Сочи се, че необосновано районният съд е приел, че е налице нарушение, без да се установи, че именно касаторката е управлявала автомобила, с който е извършено нарушението, като освен това се сочи, че неправило не е приложен чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР - Велико Търново, не е взел становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за неоснователността и.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразен електронен фиш, серия К №9028199 на ОДВМВР –Велико Търново, с който на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Т. П. К. е наложена глоба в размер от 50 лева

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че производството е започнало с издаването на процесният електронен фиш, с който на настоящата касаторка за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.4 във връзка с чл.182 , ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба от 50 лева. Този фиш е издаден за това, че на 11.04.2024година в 11,55 часа в област Велико Търново, община Велико Търново на ПП I-4, км.133+490 в посока към Варна с МПС лек автомобил „Шкода Суперб“ с №[рег. номер] е извършено нарушение чрез превишаване на скорост, което е установено и заснето с АТСС №1062569А01080078, като при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В 26, това МПС се е движило със скорост от 78 км/ч. Снимковият материал е фиксирал нарушението в процеса на отдалечаване на автомобила, като е приспаднат толеранс от 3 км/ч, като е определена наказуема скорост от 78 км/ч.

 

Направена е справка за собственика на автомобила, като е установено, че същият е собственост на касаторката.

Съдът, на база на представените му доказателства е констатирал и, че въпросното АТСС е преминало както първоначална проверка, така и периодична такава и е функционално годно да засича скоростта на придвижването на ППС.

Установено е и с годни доказателства, че въпросният пътен знак В26 е поставен на км.133+375, а зоната му на действие,указана и с табела, е 300 метра. Съответно АТСС е било поставено на км. 133+490.

От правна страна съдът е приел, че процесният пред него електронен фиш е формално законосъобразен, доколкото съдържа реквизитите, които са предписани от специалният закон. Приел е, че е спазен и срокът по чл.34 от ЗАНН. Изрично съдът е аргументира, че липсва изискване за посочване на длъжностно лице, което да е автор на материализираното във фиша изявление, както и, че не е необходимо да се установява автор, който да го подписва. По отношение на констатираното нарушение съдът е приел, че превишението на допустимата скорост е възможна в две хипотези съобразно чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. За съставомерността на нарушението по втората алинея според съда са важни обстоятелствата, свързани с наличието на местоположението на пътния знак, въвеждащ разрешената скорост, различна от тази, която има предвид разпоредбата на ал.1. В това отношение съдът е отбелязал, че от обстоятелствената част на фиша ясно и недвусмислено се установява наличието на диспозицията по чл.21, ал.2 от закона, доколкото е посочено, че за конкретният пътен участък е въведено ограничение на скоростта, което е различно от посочените в чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Съдът е посочил и, че посочените обстоятелства се установяват от веществените доказателствени средства по смисъла на чл.189, ал.15 от закона.

По отношение на субекта на нарушението съдът е изтъкнал, че според нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено съответното превозно средство, отговаря за извършеното с това средство нарушение, като в случая няма никакви доказателства, които да опровергават авторството на нарушението.

Съдът е посочил, че твърдението на касаторката за това, че не и е осигурена възможност да посочи в писмена декларация лицето, но което е предоставила автомобила не са подкрепени с доказателства, при което те не са съобразени.

Решението е правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му.

Следва най – напред да се констатира, че оплакването за неприлагането на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН е неоснователно, доколкото с разпоредбата на чл.189з /в сила от 23.12.2021 година/ института на чл.28 от ЗАНН е изключено прилагането на този закон.

Що са касае до недоказването на установяването на факта на предоставяне на автомобила на друг водач, което не било съобразено от съда, следва да се отбележи, че – както правилно е отбелязано в решението – разпоредбата на чл.188, ал.1 от закона предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. структурата на нормата в процесуалната и част възлага на собственикът на МПС да посочи конкретно лицето, на което това средство е предоставено в момента на извършването на нарушението. Процесуалните гаранции за правата на собственика са разписани в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. посочените там права на собственика на превозното средство не са упражнени, нито пред районният съд е твърдяно и сочено конкретно лице, комуто е предоставено МПС за управление на процесната дата.

Анулирането на първоначално издаден електронен фиш е функция на уста-новяването на действителния нарушител, ако и когато превозното средство е пре-доставено или предадено за ползване на лице, което е различно от посоченото в разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП /в случая/ лице. Както се отбеляза по-горе, за това установяване е предвиден изричен процесуален механизъм – подаването в преклузивен и решителен срок на писмена декларация, която следва да съдържа идентификационните данни за лицето, комуто законният представител на собственика е предал, респ. предоставил превозното средство, както и доказателство за това, че същото лице е правоспособен водач – копие от СУМПС. Т.е. процесуалната последица, предвидена в изречение второ от разпоредбата настъпва единствено, когато удостоверителното изявление на деклариращия съответното обстоятелство е скрепено с писмено доказателство за правоспособността на лицето, комуто е предоставено за ползване това превозно средство. Логиката и целта на закона са ясни – да не се предоставят за ползване на неправоспособни лица моторни превозни средства с оглед изискването на чл.1, ал.2. Този механизъм не е използван в случая.

Правилно при това положение съдът е приел, че твърдението на лицето, че някой друг, неустановен субект е управлявал МПС на въпросната дата, е типичен случай на проява на защитна теза.

Неоснователно е и оплакването, че съдът е нарушил закона, след като не е е констатирал формалната незаконосъобразност на електронния фиш поради липсата на разграничаване на хипотезите на чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП.

В самият фиш недвусмислено е посочено, че става въпрос за нарушение на 21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, като в алинея първа са посочени изчерпателно случаите на ограничаване на скоростта, а при описанието в обстоятелствената част на фиша, според което става въпрос за нарушено ограничение, въведено с пътен знак, е кристално ясно, че става въпрос за случай извън това изчерпателно изброяване, който се третира от ал.2 на нормата.

Що се касае до изводите на съда, които касаят материално-правна законосъобразност на електронният фиш следва да се посочи, че касационната инстанция напълно ги споделя и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН препраща към мотивите, изложени в обжалваното решение.

 

Разноски от ответника не са претендирани и не следва да му се присъждат.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №23 от 17.01.2025 година, постановено по АНД №897/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.