№ 330
гр. Варна , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20203110110512 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от ”В.К.В.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.П. № ** срещу М.
К. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7, за съдебно установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 644,40 лева –
главница за използвани В. услуги за периода 29.05.2017г.-25.06.2019г., като и сумата
от 124,76 лева – мораторна лихва за периода 27.07.2017г.-12.03.2020г., за които суми
са издадени заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК
№2509/09.06.2020г., постановена по ч.гр. дело № 5868/2020г. на ВРС, на осн. чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на В. оператор е доставил
на ответника В. услуги за процесния период, на обект в гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7, по
партида № 1159669, които не са били заплатени.
В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че считано от месец
септември 2018г. имота, на който ищцовото дружество доставя В. услуги е продаден на
публична продан, за което обстоятелство е образувано изпълнително дело №
20168070400***/****г. на ЧСИ Н.Д. с район на действие ВОС. При тези съображения
за периода от 17.08.2018г. до 25.06.2019г. намира предявеният иск за главница за
неоснователен, доколкото ответницата за този период не е имала качество на
1
потребител на В. услуги на посоченият в исковата молба адрес на потребление.
За периода от 27.06.2017г.-17.08.2018г. ПРИЗНАВА предявеният иск, като
намира същият за основателен. Признава размера и на мораторната лихва, дължима
върху признатият частичен размер на задължението.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е по делото справка за недобора на частен абонат по отношение на
абонат №1159669 в гр. Варна, гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7, от която се установява, че за
периода 29.05.2017г. до 25.06.2019г. са отчетени използвани В. услуги на обета на
потребление в размер на 644,40 лева.
Прието по делото е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П., в
която се посочва, че на обекта на потребление на В. услуги за периода 29.05.2017г. до
25.06.2019г. общо дължимото под формата на главница възлиза на 664,40 лева,
съответно размера на мораторната лихва е 124,76 лева. Дава заключение, че за периода
27.06.2017г.-17.08.2018г., размера на задължението за използвани В. услуги на адреса
на потребление възлиза на 502,98 лева, съответно дължимата мораторна лихва възлиза
на 102,13 лева, за периода 25.08.2017г. – 12.03.2020г.
Представено по делото е постановление за възлагане на недвижим имот от
05.10.2018г. по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ Н.Д., издадено въз основа на
публична продан от 27.09.2018г., от което се установява, че апартамент №7 в гр. Варна
,ул. П.Н. №4, е възложен на търговското дружество „СД И.В.“ ООД. Постановлението
за възлагане е влязло в законна сила на 22.10.2018г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата
на сключен между тях договор за доставка на В. услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на
ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства.
В отговора на исковата си молба ответникът посочва, че за част от период, за
2
който се предявява настоящия иск за заплащане на използваните В. услуги на обекта на
потребление, той не се легитимира за собственик, предвид това, че имота е бил
предмет на изпълнително производство, по което е осъществена публична продан,
съответно имота е възложен с постановление за възлагане на трето на спора лице.С
оглед доказване на тези си възражения страната представи постановление за възлагане
на недвижим имот от 05.10.2018г. по изп. дело № ***/****г. по описа на ЧСИ Н.Д.,
влязло в законна сила на 22.10.2018г., от което се установява, че апартамент №7 в гр.
Варна ,ул. П.Н. №4, е възложен на търговското дружество „СД И.В.“ ООД.
На основание чл.496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху правата.
Съобразно приетото с ТР 5/2015г. на ОСГК на ВКС, постановлението на съдебния
изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който се
удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена
цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2, изр.1
ГПК, редакция с ДВ бр. 49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително
действие. Това определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен
специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС.
В процесният случай следва да бъде прието, че по отношение на имота, до
който ищецът доставя В. услуги е проведена публична продан по изпълнително
производство, вследствие което този имот е възложен на трето на настоящия спор
лице, като постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 22.10.2018г. От
този момент насетне купувача по публичната продан се явява собственик на този имот.
Доколкото на осн. чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва ако бъде
придобито от другиго, то следва да бъде прието, че ответницата се явява лице, което е
носител на вещното право на собственост върху имота до 21.10.2018г. До този момент
ответницата има качество на потребител по см. чл. 2 вр. чл. 59, ал.1, т.2 от ОУ. В това
й качество и до този момент потребителя е задължен да заплати предоставените от
ищеца и използвани на обекта на потребление В. услуги. След придобиване правото на
собственост от трето лице, задължението за заплащане на тези услуги е за него, като
ако между новия и стария собственик на имота възникне по отношение на дължимите
режийни разноски, които са натрупани след датата на придобиване на имота от новия
собственик, вследствие продължило използване на имота от старият собственик, то
отношенията между тях следва да се решат по правилата на неоснователното
обогатяване.
Не може да бъде споделено възражението на ищеца, че при неизпълнение на
задълженията по чл. 61, ал.1 от общите условия за предоставяне на В. услуги на
3
потребителите, съобразно които при промяна на собствеността или правото на
ползване старият собственик следва да уведоми за това оператора в срок от 30 – дни,
това ще доведе до задължение за заплащане на дължимата стойност на изразходваните
след промяна на собствеността В. услуги. За това неизпълнение старият, респ. новият
собственик дължат съответните административни разходи по промяна на партидата, на
осн. чл. 61, ал.2 ОУ. Такова неизпълнение единствено може да доведе вземане за
обезщетение за вреди, но не и задължение за плащане на потребени услуги, в който
смисъл Решение по в.гр.дело №714/219г. на ВОС.
Предвид изложеното съдът намира, че за периода от 29.05.2017г. до 21.10.2018г.
ответницата има качество на потребител, респективно за задължено лице по
отношение заплащане на предоставените В. услужи в апартамент №7 в гр. Варна,ул.
П.Н. №4. При тези съображения биват дължими вземанията за този период по фактури
издадени за периода от 27.06.2017г. – 28.09.2018г., което вземане възлиза на обща
стойност от 587.55 лева. По отношение на вземането, което е оформено във фактура от
30.10.2019г., съдът намира, че същото е съразмерно дължимо за период, за който
ответницата се явява потребител на В. услуги. Независимо от обстоятелството, че
самата фактура, като счетоводен документ издаден на осн. чл. 33, ал.1 от ОУ, е
издадена след изгубване качеството й на ползвател, то в същата е обективирано
количество и стойност на изразходвани услуги, които са частично относими за
процесния период. Общото стойност на изразходваните В. услуги за периода
26.09.2018г. до 29.10.2018г. възлизат на 44,60 лева, или за общо 33 дни. За процесните
26 дни от 26.09.2018г. до 21.10.2018г. вкл. съдът приема, че на адреса на потребление
са изразходени В. услуги на стойност от 35,13 лева. При така изложеното за периода
29.05.2017г. – 21.10.2018г. общата стойност на дължимата главница възлиза на
622,68 лева, за която размер предявеният иск следа да бъде уважен. За разликата над
уваженият размер от 662,68 лева до пълно предявеният размер от 644,40 лева, както и
за периода от 22.10.2018г. до 25.06.2019г. предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид частичната основателност на предявеният иск, то акцесорният иск за
присъждане на мораторна лихва също е частично основателен за сумата от 122,50
лева, като по отношение на мораторната лихва по фактура от 30.10.2018г., съдът
осъществи преизцисление на същата с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“, като взе в предвид размера на уважената главница от 35,13 лева за
последното задължение до загубване потребителското качество на ответницата. За
разликата над уважения размер от 122,50 лева до пълно предявеният размер от 124,76
лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
4
В полза на ищеца се следват разноски съразмерно уважената част на
предявените искове, поради което за заповедното производство в полза на страната
следва да се присъди сумата от 72,66 лева, а в исковото производство сумата от 286,32
лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявите искове. В заповедното производство ответника с депозиране на
възражението си в съда е представил и доказателства за заплатено възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лева. От страна на ищеца е релевирано
възражение за прекомерност, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, при което и доколкото съдът с
окончателния си съдебен акт следва да определи размера на дължимите разноски на
страните, както в исковото, така и в заповедното производство и като намира, че
последното е формално, като дейността на длъжника се изчерпва с прилагане
единствено на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, намира че на
последния следва да бъде определено възнаграждение в размер на 50 лева, на осн. чл.
6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Производството по делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, същото приключи в рамките на две съдебни заседания. Съдът намира, че при
зачитане на възражението по чл. 78, ал. ГПК от ищеца, за основа на определяне
възнаграждението на ответника следва да бъде взето в предвид минималното
възнаграждение за процесуално представителство по Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 300 лева. Така съобразно
отхвърлената част на предявените искове на ответника се дължат разноски в размер на
9,35 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. К. С.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7 дължи на „В.К.”ООД гр.Варна, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.П. № **, ЕИК *********, представлявано
от управителя Валентин Донев Вълканов сумата от 622,68 лева – главница за
използвани В. услуги за периода 29.05.2017г.-21.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 622,68 лева до пълно
предявеният размер от 644,40 лева, като и за периода от 22.10.2018г. до 25.06.2019г.,
сумата от 122,50 лева мораторна лихва върху уважената главница за периода
27.07.2017г. – 12.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта за разликата
над уважения размер от 122,50 лева до пълно предявеният размер от 124,76 лева, ведно
5
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
04.06.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК №2509/09.06.2020г.,
постановена по ч.гр. дело № 5868/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1
ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ на „В.К.”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.П. № **, ЕИК *********, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов
сумата от 72,66 (седемдесет и два лева и 66 ст.) лева съдебно – деловодни разноски в
заповедното производство,както и сумата от 286,32 (двеста осемдесет и шест лева и
92 ст.) лева, представляващи съдебно – деловодни разноски в исковото производство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.К.”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.П. № **, ЕИК *********, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов
ДА ЗАПЛАТИ на М. К. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Н. №4, ап.7 сумата от
50 (петдесет) лева съдебно – деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 9,35 (девет лева и 35 ст.) лева съдебно – деловодни разноски в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6