№ 4325
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110162983 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителна към нея молба от
24.01.2023 г. от Б. Д. Д. срещу „Уникредит Булбанк“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Страните са направили искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване на въпроси, които не се оспорват от насрещната страна. Ето
защо исканията следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
на „Аниди” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
дружеството е погасило задълженията си към ищеца. Искането е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Аниди” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, п.к. 5300
бул./ул. "Тота Венкова" № 3, ап. 7 като трето лице – помагач на страната на ответника.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.03.2023 г.
от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач, на
които да се връчи препис от настоящото определение, а на ответника – и препис от
допълнително депозираната от ищеца молба с вх. № 19265/24.01.2023 г.
Да се връчат на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата молба,
1
приложенията към нея, отговора на исковата молба, допълнително депозираната от
ищеца молба с вх. № 19265/24.01.2023 г. и от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск по чл. 452, ал. 3 ГПК.
Ищецът твърди, че с Определение № 1794/27.02.2017 г. по гр.д. № 2499/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 12 гр. св. е допуснато обезпечение на предявени от
него искове срещу търговско дружество „Аниди“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез
налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, открити в подборно
изброените в определението банки, измежду които и ответната банка - Уникредит
Булбанк АД. Сочи се, че въз основа на цитираното определение е издадена
Обезпечителна заповед от 27.02.2017 г. за обезпечаване на предявените искове до общ
размер от 11 052,98 лева. За налагане на допуснатото на Б. Д. обезпечение на
28.02.2022 г. е било образувано изп. д. № 132/2017 г. по описа на ЧСИ ........ с peг. № ...
на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив, като съдебният изпълнител
изпратил запорни съобщения в изпълнение на допуснатото обезпечение. Твърди се, че
запорното съобщение до ответника - Уникредит Булбанк АД, е получено на 02.03.2017
г. Счита, че с получаването на запорното съобщение е забранено на третото задължено
лице - Уникредит Булбанк АД да предава запорираните вещи на длъжника. Намира, че
запорът може да бъде наложен и за постъпващи бъдещи суми по сметката на длъжника.
Сочи се, че съдебното производство, по което е допуснато обезпечението на
предявените искове, е приключило в полза на ищеца, като „Аниди“ ЕООД било
осъдено да заплати сумата от 11 052,98 лв. главница и сторените в производствата
разноски. Въз основа на влязлото в сила решение бил издаден и изпълнителен лист №
48/11.02.2019 г., въз основа на който било образувано изп. д. № .... на ЧСИ ........ с peг.
№ ... на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив.
Сочи, че по реда на Закона за достъп до обществена информация се снабдил с
данни за получени от данни от „Аниди“ ЕООД парични суми от Община Черноочене, а
именно на 12.03.2018 г. - сумата от 7135,06 лв. и на 10.09.2018 г. - сумата от 16648,46
лв. Посочените суми били преведени по разкритата банкова сметка на „Аниди“ ЕООД
в Уникредит Булбанк АД. Общо постъпилата сума била в размер на 23783,52 лв., която
била предадена на „Аниди“ ЕООД въпреки наложения обезпечителен запор на
вземания.
Сочи се, че със запорно съобщение по новообразуваното изпълнително дело ЧСИ
........ изпратил ново запорно съобщение с изх. № ...... г. до ответната банка за налагане
запор върху вземанията по издадения изп. лист. Твърди се, че при налагането и на
двата запора банката не оспорила вземането.
С допълнително депозирана молба сочи, че не оспорва, че към 02.03.2017 г.
„Аниди“ ЕООД не е имало разкрита банкова сметка при ответното дружество. Не
оспорва и фактите, че по изп. дело № .... г. по описа на ЧСИ ........, както следва: на дата
08.04.2019 г. сумата от 76,62 лв. и на 20.06.2019 г. сумата от 1808,43 лв. и сумата от
58,77 лв. като преводи от ответната банка.
Счита, че поради факта, че въпреки наложения на 02.03.2017 г. запор върху
вземанията на „Аниди“ ЕООД в Уникредит Булбанк АД банката се разпорежда със
сумите, като ги предава на титуляра, то ответникът носи отговорност пред взискателя.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата до размера на наложения запор,
а именно: 11052,98 лв., представляваща неправилно заплатена от ответника на
„Аниди“ ЕООД сума, постъпила по неговата банкова сметка след връчване от съдебния
изпълнител на запорно съобщение с изх. № 2226/28.02.2017 г., ведно със закованата
лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящата молба до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
2
В срочно постъпи отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Признава
факта, че първото запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на
лицето „Аниди” ЕООД е получено от банката на 02.03.2017 г. Сочи обаче, че към тази
дата дружеството не е клиент на банката и няма разкрити банкови сметки. Това
обстоятелство било удостоверено и в отговора на банката до съдебния изпълнител с
печат и подпис от банката върху самото обезпечително запорно съобщение. Счита, че
след като към 02.03.2017 г. „Аниди" ЕООД не е клиент на банката, то обезпечителното
запорно съобщение не е породило правно действие и не е довело до налагане на
желания запор.
На следващо място сочи, че на 01.04.2019 г. със запорно съобщение изх. №
2081/29.03.2019 г., издадено по изп.д. № 2019...0400077 по описа на ЧСИ ........, бил
наложен запор по всички сметки на „Аниди" ЕООД. Твърди се, че към тази дата
дружеството вече имало една разкрита банкова сметка, като запорът бил наложен
върху сумите по нея. Към момента на налагане на запора сочи, че това е сумата от
79.62 лв., като запорът бил първи по ред. На 08.04.2019 г. бил извършен превод по
запора до размера на наличността 79.62 лв. Твърди се, че на 20.06.2019 г. били
извършени още два превода по запора в размер на 1808,43 лв. и 58,77 лв. Счита, че след
втория по ред запор от 01.04.2019 г., единствено който счита за валиден, банката е
изпълнила изцяло задълженията си, като е превела в изпълнение на запора
постъпилите суми по откритата банкова сметка на „Аниди" ЕООД.
Алтернативно счита, че дори съдът да приеме, че полученото от банката запорно
съобщение на 02.03.2017 г. е породило правно действие, то исковата претенция следа
да бъде намалена със сумата преведена от банката на съдебния изпълнител по
полученото последващо запорно съобщение на 01.04.2019 г., тъй като обезпечителното
запорно съобщение е само за главница oт 11 052,98 лв., без разноски и лихви.
Излага аргументи, че по новообразуваното изп. дело № .... г. по описа на ЧСИ
........ била вписана възбрана върху имот на „Аниди“ ЕООД, която впоследствие, на
23.02.2021 г., била заличена. Счита, че това обстоятелство доказвало, че финансовите
отношения между „Аниди“ ЕООД и ищеца са изцяло уредени. Имотът все още
продължавал да е собственост на дружеството, поради което счита, че докато е налице
имущество, срещу което може да бъде изпълнено, всякакви претенции към ответника
биха били неоснователни. Прави възражение за изтекъл период на тригодишна
давност, алтернативно на петгодишна такава. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание по чл. 452, ал. 3 ГПК е
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че по образувано изпълнително
дело ищецът е имал качеството на взискател, а ответникът на третото задължено лице,
като е направил плащане на длъжника след връчване на обвързващо го запорно
съобщение.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ ищецът е имал качеството на
взискател по образувано изп. дело № 132/2017 г. и по изп. дело № .... г. по описа на
ЧСИ ........; 2/ че по първото изпълнително дело № 132/2017 г. на 02.03.2017 г. до
ответника е достигнало запорно съобщение по допуснат обезпечителен запор за
3
налагане на запор върху банковите сметки на лицето „Аниди” ЕООД; 3/ че към
02.03.2017 г. „Аниди” ЕООД не е било клиент на банката и не е имало разкрити
банкови сметки; 4/ че впоследствие „Аниди” ЕООД е разкрило банкова сметка при
ответника, по която са постъпвали парични суми; 5/ че на 01.04.2019 г. при ответника е
постъпило второ запорно съобщение изх. № 2081/29.03.2019 г., издадено по изп.д. № ....
г., по което в изпълнение на наложения запор ответникът е превел следните суми: на
дата 08.04.2019 г. сумата от 76,62 лв. и на 20.06.2019 г. сумата от 1808,43 лв. и сумата
от 58,77 лв.; 6/ че след 02.03.2017 г., към която дата „Аниди“ ЕООД не е било клиент
на банката, и преди 01.04.2019 г., на която дата е постъпило второто запорно
съобщение при ответника, „Уникредит Булбанк“ АД е предоставило на титуляра на
сметката „Аниди“ ЕООД суми, надхвърлящи претенцията в настоящото производство.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4