Решение по дело №196/2023 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1219/ 21.03.23 г. на „Трансфилд“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич, [улица], представлявано от управителя Х. Д. Х., срещу Решение № 38/3/3120967/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6612#10 от 21.02.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер от 69 387.23 лв.

Жалбоподателят счита, че Решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с фактическите констатации, установени в хода на съдебното производство по адм. дело № 79/ 2021 г. по описа на Административен съд - Добрич, съдържащи се в приетото по него заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Оспорва констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по Бизнес плана от бенефициера. Излага становище, че при определяне стойностите на неизпълнението административният орган е извършил средно аритметично изчисление на данните от дейността само за три финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), което не би могло да послужи като основание за определяне на проекта като икономически нежизнеспособен и като неосигуряващ устойчива заетост при положение, че в същия тези обстоятелства са заложени за десет години. Настоява, че реализирането на по-големи приходи от заложените, както и разкриването на повече от заложените работни места, през следващите години от изпълнението ще доведе до изпълнение на разписаните условия.

Прави възражение, че бъдещите приходи не подлежат на оценка и контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от активите, които са обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол обекти, поради което претендира, че не може да се прилага един и същ подход на санкциониране или налагане на корекции върху платени суми, както при неизпълнение на самата инвестиция (неизграждане на обектите, за които се отпускат средствата в случая), така и при всякакви други условия, заложени в Бизнес плана, част от които дори не зависят от добрата воля и полагането на грижата на добър стопанин от страна на кандидата.

Според жалбоподателя оспореното Решение е издадено при допуснато съществено нарушение на закона, като сочи, че материално-правните основания, при наличието на които ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са регламентирани в чл. 46, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., но според него оспореният акт нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на някоя от хипотезите, предвидени в тези норми, нито са изложени съображения за съществуването на регламентирано в посочена разпоредба материалноправно основание за възстановяване на получената финансова помощ.

Признава, че от доказателствата по делото се установява неизпълнение на заложените приходи за посочените финансови години, но счита, че нито една от клаузите на Договора не вменява на получателя на помощта задължение да изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване Бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономически фактори. Изтъква, че макар Бизнес планът да се включва в одобрения проект по силата на чл. 9.1, б. „г“ от Договора, съгласно чл. 9.5 проектът не е неразделна част от Договора, а такава част е само Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, поради което претендира, че изпълнението на договорните задължения за извършването на инвестицията и спазването на одобрения проект не следва нито да се отъждествява, нито да се преценява съобразно изпълнението на заложените в Бизнес плана прогнозни стойности на приходите, които ще се реализират от одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.

При тези съображения оспорва Решението и иска отмяната му изцяло. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П. И., ВТАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата. П. П. бележки с вх. № 1184/ 26.03.2024 г., в които поддържа жалбата и добавя нови доводи за незаконосъобразност на оспореното Решение. Настоява, че в случая е нарушен принципът на правната сигурност, който изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза и се позовава на решение от 8 декември 2011 г., France ТеНсот/Комисия, С-81/10 Р, EU:C:2011:811, т. 100 и цитираната съдебна практика; решения от 13 октомври 2016 г., Prezes Urzgdu Komunikacji Elektronicznej и Petrotel, C-231/15, EU:C:2016:769, m. 29 и от 15 декември 2016 г., Испания/Комисия, Т-808/14, непубликувано, EU:T:2016:734, m. 193. В тази връзка прави възражение, че бенефециерът не е имал яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Прави оплакване, че Правилата, приети със Заповед № 03-РД/ 3218 от 8 август 2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, определят основанието и размера на санкцията по нов, неизвестен към момента на поемането на ангажимента начин, като на дружеството не е било известно кое неизпълнение до какви санкционни последици ще доведе, което е въпрос, от който е обусловено и самото кандидатстване по мярката. Счита, че липсата на това знание е в пряко противоречие с принципите за последователност и предвидимост по смисъла на чл. 13 от АПК. Според процесуалния представител на жалбоподателя житейската и правна логика не допускат да се приемат за справедливи санкции, определени в размер след поемането на определено задължение, защото ако те биха били ясни преди възникването му, адресатът им щял да има опция да прецени адекватността им спрямо своите възможности и информирано да поеме съответните рискове. С оглед на това извежда, че неясно по какви критерии са определени процентните съотношения, по каква логика неизпълнението на задължение, изцяло зависимо от волята на бенефициента, например за изпълнение на изискванията за устойчива заетост, е приравнено на неизпълнението на едно прогнозно по своя характер задължение - за постигане на определен размер на приходите от дейността. Твърди, че ползвателят е извършил всичко възможно и зависещо от него в изпълнение на договора, а прехвърлянето на оперативния риск за бъдещи несигурни събития, независещи пряко от негови действия или бездействия, не било целта на общностното право. От заключението на вещото лице относно процент на изпълнение за трудова заетост извлича довод, че Решението не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, тъй като в това отношение мотивите не били съответни на фактическата обстановка, която е обосновала издаването на административния акт. На последно място добавя, че законодателят не бил дал легална дефиниция на понятието „индикатор“, поради което той представлявал нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект при определени параметри - инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на проекта, с оглед на което излага, че позоваването от административния орган на неизпълнение на заложената в Бизнес плана устойчива заетост и предвидени приходи незаконосъобразно е прието за нередности, за които следва да се издаде решение за финансова корекция, тъй като в случая не било съобразено, че целта на закона не е да се наложи финансова корекция в пълния размер на безвъзмездната сума за подпомагане на бенефициер, който е изпълнил предвидения в Бизнес плана обект и целогодишно го стопанисвал само и единствено по предназначението, предвидено в Бизнес плана, от което извежда, че оспореният административен акт не бил съобразен и с целта на закона, което претендира, че е още едно основание за отмяната му.

Ответникът – И. на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител, Д. К., гл. юрисконсулт при ДФ „Земеделие“, редовно упълномощена (л. 23, т. 1), в молба – становище с вх. № 2256/ 02.06.2023 г. (л. 379, т. 2) оспорва жалбата. В Становище с вх. № 2685/ 04.07.2023 г. (л. 387, т. 2) обосновава компетентността на органа, издател на оспорения акт, като се позовава и на съдебна практика.

По делото е приложена от ответника преписката по издаване на Решението, приета като доказателство по делото.

По искане на ответника е приобщено към доказателствения материал адм. дело № 79/ 21 г. на Административен съд – Добрич със съдържащите се в него писмени доказателства.

Също по искане на ответника е назначена съдебно – счетоводна експертиза.

Заключението на вещото лице с вх. № 4146/ 21.11.2023 г. (л. 414) е изслушано в съдебно заседание на 04.12.2023 г. По заключението на вещото лице е представено от ответника становище с вх. № 4304/ 04.12.2023 г. (л. 436), с което е оспорено заключението в частта на отговора на въпрос 3 от поставените задачи и е изложено становище по същество на спора, вкл. становище по отговора на въпрос 3. В съдебно заседание вещото лице представя документите, въз основа на които е изготвило заключението си, представляващи такива, предоставени от жалбоподателя и заверени от същия, с оглед на което са приети като доказателства по делото (л. 440 – 645). По приетите доказателства в становище с вх. № 31 от 05.01.2024 г. (л. 652) ответникът заявява, че е следвало да бъдат представени от жалбоподателя преди изслушването на вещото лице, а не след това. По предмета на спора излага, че тези доказателства не оборват тезата на административния орган, че дружеството не е създало работни места за целите на изградената от него Къща за гости, а е преназначило лица, служители на ползвателя, заемащи длъжности, свързани с основната дейност на дружеството, напр. товарен автомобилен транспорт.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Между ДФ „Земеделие“, МИГ Добричка и „Трансфилд“ ЕООД е сключен договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 (ПРСР), подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 54). В Договора жалбоподателят е определен като „ползвател“, като съгласно т.2.1 от същия първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 69 986.95 лв.

Видно от приложения по делото Бизнес план, Раздел I.Въведение, ползвателят е записал, че с настоящия инвестиционен проект дружеството кандидатства за финансово подпомагане по Мярка 41312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ към СМР на МИГ Добричка, финансирана по ПРСР за „Преустройство на съществуващо жилище в „Къща за гости“ в [населено място], общ. Добричка, област Добрич“. Заявено е, че с реализацията на проекта ще се разкрият минимум две нови работни места на постоянен трудов договор (л. 26). Като очакван резултат след завършване на проекта е посочено, че изграждането на Къща за гости за настаняване в [населено място], общ. Добричка ще бъде щадящо околната среда при използване на природни ресурси; ще се създадат условия за пълноценен отдих на любителите на природния начин на живот; ще се стимулира опазването на околната среда; ще бъде осигурена заетост на местното население чрез разкриване на минимум 2 работни места; ще се подобри икономическият и социален живот в селото, като с реализацията на проекта на посетителите ще бъдат представяни много допълнителни услуги, за чието изпълнение ще се ползват услугите на жителите на селото; запазване културните традиции и занаяти и тяхното популяризиране. В Бизнес плана е заложено предвиждането за назначаване на 2 служители на постоянен трудов договор (рецепционист и хигиенист, л. 30, т. 1), считано от началото на 2014 г., като до времето на отваряне на обекта – „Къща за гости“, служителите следва да бъдат обучавани и да работят по подготовката за пускане на обекта в експлоатация.

Със Заповед № 374408 от 08.07.2019 г. на Н. отдел Регионален технически инспекторат е възложена проверка на място на жалбоподателя във връзка с подадено заявление с УИН 08/221113/75924 (л. 214, т. 1). С резултатите от извънредната проверка, проведена в периода 08-24.07.2019 г., обективирани в Контролен лист 3 (л. 215 и сл.), административна контролна проверка на място, както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задълженията на ползвателя „Трансфилд" ЕООД, съгласно одобрения Бизнес план с договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г.

С писмо изх. № 01-2600/6612 от 30.10.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 300, т. 2) е уведомен жалбоподателят на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че срямо дружеството е открито производство по издаване на АУПДВ.

С писмо с изх. № 01-2600/6612#2 от 08.02.2021 г. ДФ „Земеделие“ е издал Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 38/3/3120967/3/01/04/01. Във връзка с жалба на дружеството срещу този АУПДВ е образувано производство по адм. дело № 79/ 2021 г. на Административен съд – Добрич. С Решение № 244/ 14.07.2021 г. съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Трансфилд" ЕООД, което Решение е обжалвано пред ВАС и е образувано по касационната жалба адм. дело № 10830/ 2021 г. на ВАС, по което състав на Осмо отделение е отменил първоинстанционното Решение и АУПДВ. Съгласно мотивите на ВАС неизпълнението на показателите, заложени в Бизнес плана, представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), което обуславя издаването на Решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, т.е. по различен от приетия първоначално от административния орган ред.

С Уведомително писмо (УП) рег. № 01-2600/6612#9/ 01.11.2022 г. (л. 355) е уведомен управителят на дружеството, че на основание чл. 73, ал. 2, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) и в изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение № 8194 от 28.09.2022 г. по адм. дело № 10830/ 2021 г. на ВАС, спрямо него се открива производство по издаване на решение за финансова корекция.

Посочено е в УП, че производството се открива при констатациите, установени след проверка на изпълнението на задълженията по Договора от 16.10.2014 г., при условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 23), с предмет „Преустройство на съществуващо жилище в „Къща за гости“ в [населено място]“ и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 29). Отразено е в УП, че при извършване в периода от 21.06.2019 г. – 28.06.2019 г. на извънредна проверка на място след плащане по Проекта и извършена в периода 15.07.2019 г. – 18.07.2019 г. административна проверка на място, както и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения Бизнес план с Договора, като са описани заложените показатели и тяхното изпълнение по години. Извършено е позоваване на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29, че „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т.е. включително и одобрения Бизнес план. Добавено е, че такова определение съществува и в Договора – т.9.1, б. „г“ от същия. Направена е връзка в УП на залегналото в т.4.17 от Договора задължение на ползвателя с разписаното в чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 такова. Указано е, че неизпълнението на заложените в одобрения Бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните с точки 4.17 и 4.25.3 от Договора задължения, във връзка с цитираните по – горе в Договора ив Наредба № 29 определения. Във връзка с т.4.4 от Договора и т. 8.1. от същия, чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 административният орган е изтъкнал, че на база цитираните нормативни разпоредби, в сила от 30.08.2019 г., са приети Правила за определяне размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 26, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. (Правилата). Административният орган е изредил в т. 1 от УП конкретните стойности по години, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения Бизнес план за три последователни финансови години, като е отразил размер на приходите от нощувки за всяка една от трите години и процент на изпълнение от одобрения Бизнес план. Посочил е, че съгласно т.30 от Приложение към Раздел I. „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения Бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, както е в случая (л. 356, т. 2) и това е продължило над две години, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената по Договора финансова помощ.

На следващо място, анализирайки в писмото изпълнението на показателя за постоянна трудова заетост по години, изчислен средноаритметично за посочените три от тях, административният орган е направил заключение, че общото изпълнение по този показател е 16.67 % заети лица за периода, т.е. неизпълнение по – голямо от 50 % от заложените в одобрения Бизнес план параметри, като е счел, че тежестта на нарушението следва да бъде определена като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка, поради което е указал, че предвидената санкция следва да е съгласно т.18 от Приложение към Раздел I. „Общи положения“ от Правилата, т.е. в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по Договора.

При конкретно изложени правни основания, следващи фактическите такива, административният орган е уведомил ползвателя, че ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция в размер на 69 387.23 лв., представляваща 100 % от получената субсидия, като му е указал възможността в 14-дневен срок от получаване на УП да представи писмени възражения.

УП е получено от дружеството (л. 360 – 361). Писмени възражения не са подадени.

В резултат на 21.02.2023 г. е издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Решение № 38/3/3120967/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на дружеството – жалбоподател.

Решението е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29, чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), в сила от 01.07.2022 г., както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 8194 от 28.09.2022г., постановено по адм. дело № 10830/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд – Осмо отделение.

Решението е получено от дружеството на 06.03.2023 г. (л. 370).

Жалбата е изпратена на 20.03.2023 г. чрез Е. Е. и заведена в Административен съд – Добрич с вх. № 1219 на 21.03.2023 г.

Административният орган е описал фактическата обстановка довела до издаване на оспорения акт, вкл. е посочил и Решението на ВАС. Указал е, че констатациите му са въз основа на извършена в периода 21.06.2019 г. - 28.06.2019 г. извънредна проверка на място след плащане по проект № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г., извършена в периода 15.07.2019 – 18.07.2019 г. административна контролна проверка на място, както и след извършени допълнителни административни проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения, заложени съгласно одобрения Бизнес план с Договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г.

На първо място е посочил, че в представения и одобрен с Договора за подпомагане Бизнес план са налице финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. В тази връзка е отразил, че при проверката на място са представени документи за 3 (три) пълни финансови години, а именно за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за периода 01.01. - 26.06.2019 г., при което е установеното изпълнение на Бизнес плана средно аритметично за тези три пълни финансови години в размер на 1.31 % от заложените приходи.

Отбелязал е последователно, че:

- за финансовата 2016 г. приходите от нощувки са 357.76 лв. или общо приходи за 2016 г. в размер на 357.76 лв., което съставлява 0.99 % изпълнение на одобрения Бизнес план за годината.

- за финансовата 2017 г. приходите от нощувки са 238.52 лв. или общо приходи за 2017 г. в размер на 238.52 лв., което съставлява 0.59 % изпълнение на одобрения Бизнес план за годината.

- за финансовата 2018 г. приходите от нощувки са 944.91 лв. или общо приходи за 2018 г. в размер на 944.91 лв., което съставлява 2.29 % изпълнение на одобрения Бизнес план за годината.

При тези фактически основания административният орган е възприел правните основания, развити подробно в УП, като е направил извод, че е налице нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29, съгласно който Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 29, позовавайки се на даденото в § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29 определение за „икономическа жизнеспособност“, представляваща генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана и свързвайки това определение с констатациите за процент на изпълнение през трите последователни финансови години. Изтъкнал е, че задължението по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 е възпроизведено в т.4.17 от Договора, съгласно която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т.4.25.3 от Договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на същия. В тази връзка е приел, че посоченото неизпълнение на заложените в одобрения Бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 3 пълни финансови години представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.17 и 4.25.3 от Договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия Договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г.

На следващо място, административният орган е извел второ нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29, като е счел, че не е изпълнена целта по чл. 2, т. 2 от Наредба № 29 за насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Административният орган се е позовал на т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно която осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ. В представения и одобрен с Договора за финансово подпомагане Бизнес план е залегнало разкриване на две работни места. В тази връзка административният орган е анализирал резултатите от проверките за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както следва:

-за 2016 г. здравното и социално осигуряване е 0.00 % средно годишно заети лица.

-за 2017 г. здравното и социално осигуряване е 0.00 % средно годишно за заети лица.

-за 2018 г. е поддържано здравно и социално осигуряване за 25.00 % средно годишно заети лица.

С тези резултати е счел, че е нарушена основна цел на мярката, залегнала в чл. 2, т. 1 на Наредба № 29 за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, както и нарушение на задължението по т.4.2.3 от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., съобразно която осигуряването на заетост чрез разкриване на нови работни места е генерална цел на Програмата, за реализирането на която се предоставя финансова помощ.

При тези констатации е направен извод, че общото изпълнение на показателя за постоянна трудова заетост, изчислен средно аритметично за трите финансови години е в размер на 16.67 % средно заети лица за периода, с което е констатирано неизпълнение на одобрения проект на по-голямо от 50 % от заложените в одобрения Бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и тежестта на нарушението е определена като голяма, тъй като засяга критерий за допустимост по съответната мярка.

С оглед горното административният орган е приел на основание т.18 и т.30 от Приложение към Раздел I „Общи Положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г.“, че ползвателят следва да възстанови 100 % от предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане.

В резултат административният орган на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., т.8.1. от Договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на чл. 2, т. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и неизпълнение на т.4.17, т.4.25.3, т.4.25, б. „а“ от Договора и т.11 от Приложение № 2 към Договора, както и на основание чл. 73, ал. 1, от ЗУСЕФСУ и Решение № 8194 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело № 10830/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд - Осмо отделение, е определил за всяко едно от констатираните нарушения 100 % финансова корекция (л. 362 - 368, т. 2), а именно в размер на 69 387.23 лв. (шестдесет и девет хиляди, триста осемдесет и седем лева и 23 стотинки), като на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. е определил окончателна финансова корекция в размер на 69 387.23 лв. (шестдесет и девет хиляди, триста осемдесет и седем лева и 23 стотинки).

Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от засегнатото с Решението лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган - И. на ДФ „Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, която предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Производството е започнало след влизането в сила на ЗУСЕФСУ (Обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., загл. изм., ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) и приложими за него са процесуалните правила по този закон, като Управляващ орган, одобрил проекта, в случая е именно ДФ „Земеделие“, който се ръководи от изпълнителен директор.

В текста на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

На следващо място, съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на Глава пета, Раздел III от Закона управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

От така разписаните норми се налага изводът, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - РА е издаването на решение за налагане на финансова корекция по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мярката по чл. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В случая, оспореното Решение за налагане на финансова корекция е издадено именно от лицето, изпълняващо тази длъжност, с оглед на което е издадено от материално компетентен орган.

Оспореният акт отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. Издаден е в писмена форма, съдържа правните и фактически основания за издаването му, както и съдържанието на разпоредените правни последици, като в мотивите към него е изложено конкретно, ясно и точно защо се налага тази финансова корекция в посочения размер.

Съгласно чл. 73, ал. 1 - 3 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Съобразно нормата на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ решението се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. На ползвателя е изпратено УП за откриване на производство по издаване на процесното Решение, като му е указана възможността и срока за възражения. Такива не са направени.

В резултат е издадено Решението за налагане на финансова корекция.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 23). Същевременно, според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая е приложим именно редът по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като производството е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба, като в тази насока е и постановеното от ВАС, Осмо отделение, съдебно решение № 8194/ 28.09.2022 г. по адм. дело № 10830/ 2021 г., постановено във връзка с извършената на ползвателя проверка за същите години и с издадения в резултат на това АУПДВ, съгласно което решение е прието, че неправилно връщането на изплатените суми е поискано чрез издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и неправилно е посочено от административния орган материалноправното основание за дължимостта на сумите, тъй като съответният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., а именно на 08.02.2021 г., при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ, като производството по издаването му е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП, както и че периодът на мониторинг е бил изтекъл към датата на издаване на АУПДВ. В решението на ВАС е указано, че съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, вече ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в хода на производството по издаване на оспореното Решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му. Решението съдържа, както фактическите, така и правните основания за издаването му и възраженията на жалбоподателя в тази насока са напълно неоснователни.

По отношение на материалноправната законосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, съдът приема следното:

Между страните няма спор, че между ДФ „Земеделие“, МИГ Добричка и „Трансфилд“ ЕООД е сключен Договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 54), с който е отпусната БФП в размер на до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД № 38/3/3120967 от 22.11.2013 г. Съгласно т. 1.2 от Д. Ф. изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в Договора, анексите към него, Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и Регламент 1407/2013 от 18.12.2014 г. (л. 55).

Съобразно чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежащата за възстановаване безвъзмездна финансова помощ в случаите на констатирана „нередност“ се установява с издаването на решение за финансова корекция по реда на чл. 73 и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ.

С подписване на Договора ползвателят се е съгласил с неговите клаузи. В Раздел VIII, т.8.1 от този договор, както и в Приложение № 2 към Договора, т. 16 (л. 63), се съдържа условие за отговорността на ползвателя, а именно, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е представил документ с невярно или подправено съдържание, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 (л. 59, т. 1).

Както бе отразено по – горе, Договорът е сключен по реда на Наредба № 23. В. В. от Бизнес плана (л. 25 – 26 и сл., т. 1) е записано, че „с настоящия инвестиционен проект „Трансфилд“ ЕООД кандидатства за финансово подпомагане по Мярка 41312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ към СМР на МИГ Добричка, финнасирана по ПРСР за „Преустройство на съществуващо жилище в „Къща за гости“ в [населено място], община Добричка, област Добрич.“ Същевременно за осъществяване на инвестиция по мярка 312 е приложима Наредба № 29. Указанието за относимите наредби се съдържа в т.1.2 от Договора, текстът на която е цитиран по – горе.

В Наредба № 23/ 2008 г. и в Наредба № 29/ 2009 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, с който са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми, а именно разпоредбата на чл. 46 от Наредба № 29, съответно тази на чл. 59 от Наредба № 23.

Правилно административният орган се е позовал на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29, съгласно който „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 кандидатите представят Бизнес план по образец за период не по-малък от 5 г., който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“ се съдържа в чл. 6, ал. 2 от Наредба № 29, където е разписано, че икономическата жиснеспособност представлява генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на Бизнес плана.

Предвид изложеното неоснователно е възражението на жалбоподателя, че Бизнес планът не е част от Договора, а такава част е само Таблицата за одобрени разходи по проекта. Напротив, с оглед § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29 Бизнес планът е неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и задължения за период от 5 години, съответно е неразделна част от Договора и въз основа на показателите и поетото с него задължение е одобрено заявлението и е сключен конкретният Договор. В случая е правилен изводът на административния орган, че ползвателят на помощта е нарушил 4.17 и 4.25.3 от Договор № 38/3/3120967 от 16.10.2014 г., във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия Договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В т.4.17 от Договора се съдържа задължението на ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по Договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение № 2 към Договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а съгласно чл. 4.25.3 ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от пет години от сключване на Договора. Последният е сключен на 16.10.2014 г. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, че проектът бил за 10 години, поради което трите изследвани години не следва да са определящи за извод относно изпълнението на задълженията по Договора. В случая е установено, че за три последователни години от периода на действие на Договора не е налице изпълнение на заложените в Бизнес плана параметри. В т. 8.1 от Договора е разписана отговорността на ползвателя при неизпълнение на договорни или нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, като изрично е посочено, че се прилагат санкциите, предвидени в чл. 59 и 60 от Наредба № 23. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23, в случай че получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях, а с ал. 2 е указано, че в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вид, степен и продължителност на неизпълнението.

При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на т. 8.1 от Договора. както и на разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23, съответно на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29. Налага се изводът, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания, предвид което следва да се приеме, че същите не са прогнозни и в тази връзка възражението, че се касае за прогноза и тя не може да бъде предвидена, както и че в следващите години можело да се подобрят резултатите, е неоснователно.

Според изслушаното в съдебно заседание на 04.12.2023 г. заключение на вещото лице (л. 414) първоначално одобрената за ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП) е в размер на 69 986.95 лв. съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. С Анекс № 2 към Договора размерът на БФП е променен на 69 390.26 лв. Вещото лице сочи, че с Писмо за оторизация на плащането РОТ № 38/3/3120967/3/01N01 от 01.12.2015 г. и УП за одобрение (л. 85 – 88, т. 1), след редукция, окончателната оторизирана сума за плащане е в размер на 69 387.23 лв., от които от ЕЗФРСР сума в размер на 55 509.78 лв. и от национално съфинансиране сума в размер на 13 877.45 лв. Вещото лице отговаря, че размерът на заложените от субсидираната дейност съгласно Таблица 2 „Производствена и търговска програма“ от Бизнес плана на жалбоподателя приходи за 2016 г. са 49 450.80 лв.; за 2017 г. – 50 192.56 лв. и за 2018 г. – 50 945.45 лв., като в Таблица № 4 от заключението си отразява, че съгласно Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в Бизнес плана за 2016 г. по Бизнес плана (БП) са заложени 36 000.00 лв.; за 2017 г. – 40 600.00 лв.; за 2018 г. – 41 209.00 лв., а за периода 01.01.2019 г. – 26.06.2019 г. – 41 827.20 лв. Същевременно в отговора на въпрос 2 вещото лице представя изпълнението по счетоводни данни от дружеството. Вещото лице е установило по осчетоводените при жалбоподателя фактури, отразени надлежно в Таблица № 5, 6, 7 от заключението, приходите за всяка една година, като сумите съвпадат напълно с установените от административния орган. В Таблица № 8 е показан процентът на изпълнение за всяка една от годините, а именно: за 2016 г. – 0.99 %; за 2017 г. – 0.59 % и за 2018 г. – 2.29 %, които проценти по години съвпадат с установените от ответника. Средноаритметичният процент, според вещото лице, на изпълнение на приходите за периода от трите проверявани финансови години е 1.29 % от заложените приходи. Вещото лице обяснява, че в АУПДВ, всъщност такъв процент е посочен и в РФК (л. 6, т. 1, изр. последно) – 1.31 %, процентът е такъв, защото към трите пълни финансови години е добавен процентът от периода 01.01. – 26.06.2019 г. Изложеното сочи, че относно финансовите приходи заключението изцяло подкрепя констатациите на административния орган.

По отношение задължението за разкриване на брой работни места, месечно възнаграждение за същите, осигуровки, в Таблица № 9 на заключението се съдържат параметрите, заложени в БП.

В Таблица № 10 са изброени имената на три наети лица. М. Т. Б., на 8 – часов работен ден е назначен на длъжност шофьор, като е преназначаван периодично от тази длъжност на общ работник и обратно (л. 604, т. 2; л. 612; л. 615; л. 620). М. Т. Б., видно от подписания от него трудов договор, е с постоянен адрес в [населено място].

Г. Т. Г. е от [населено място], което е в обл. Добрич, общ. Тервел. Назначен е на 8 часа работно време като общ работник, като за същия са изплатени трудови възнаграждения, считано от м.10.2016 г. до м.08.2018 г., при пълни отработени месеци, при 8-часов работен ден, а за м.09.2018 г. са отработени само 14 дни.

Й. П. Х. е с адрес в [населено място]. С трудов договор от 03.07.2018 г. е назначена за управител на Къщата за гости в [населено място] при 4 часа работно време. Преди това с трудов договор от 31.01.2016 г. е била назначена за оператор телефакс в Къщата за гости при 8 – часов работен ден, като по длъжностна характеристика следва да съвместява от 01.02.2016 г. задълженията си с функции по почистване на стаите и двора, посрещане и изпращане на гости. Според ведомостите за заплати обаче, социални и здравни осигуровки за 01.2016 г. за Й. Х. не са внесени и изплатени. Отразени са отработени часове съответни на 4-часов работен ден за всяка една от трите години, такова е и заплащането, съответно такива са и осигуровките.

Според вещото лице, което отчита изплащането на възнагражденията и внасянето на осигуровките по години, за 2016 г. процентното съотношение на поетите ангажименти е 85.71 %; за 2017 г. – 96.77 % и за 2018 г. – 87.55 %, с оглед на което изчислява средноаритметичния процент на изпълнение на поетия ангажимент за брой работни места за трите финансови години на 90.01 %. Тези изводи не съответстват на направените от административния орган, който за 2016 г. и 2017 г. приема 0 % изпълнение, а за 2018 г. – 25 % изпълнение. Процесуалният представител на ответника в Становище от 4.12.2023 г. (л. 436) оспорва заключението в тази му част, като обосновава правилността на изводите на административния орган в оспорения акт със следното, а именно, че от справки за подадени уведомления от работодателя по чл. 62, ал. 5 КТ се установява, че лицето М. Т. Б. за проверявания период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. е било осигурявано като общ работник само в периода от 01.01.2016 г. до 23.07.2017 г. и от 17.10.2017 г. до 22.09.2018 г. Добавя, че от посочената справка е видно, че основната дейност на осигурителя - ползвател на помощта, е товарен автомобилен транспорт, като от Справката за актуалното състояние на всички трудови договори на ползвателя към 29.11.2019 г. се констатира, че, с изключение на лицата Г. Т. Г. и Й. П. Х., всички работещи преди 2016 г. лица са изпълнявали трудови функции, свързани именно с тази дейност - предимно шофьори на тежкотоварни автомобили (24 лица, в т.ч. и лицето М. Б.), както и един автомонтьор, един организатор и един ръководител на автотранспорт. Преди 2016 г. в дружеството има назначен само един общ работник - И. И..

На следващо място процесуалният представител на ответника сочи, че след изграждането на „Къща за гости“ в [населено място], Област Добрич, на длъжности, несвързани с основната дейност на ползвателя - товарен автомобилен транспорт, са сключени трудови договори само с 2 лица - Г. Т. Г. и Й. П. Х.. Г. Т. Г. е работил като общ работник в дружеството в периода от 01.10.2016 г. до 22.09.2018 г., а другото назначено лице, Й. П. Х. е работила в дружеството като оператор телефакс преди изграждането на Къщата за гости - от 30.04.2000 г., като на същата длъжност, оператор телефакс е работила до 03.07.2018 г., т.е. не е новооткрито работно място.

Процесуалният представител на ответника с оглед този анализ счита, че ДФЗ правилно е приел, че за нуждите на туристическите услуги, предоставяни в „Къща за гости „Дайна“, [населено място], Й. П. Х. е работила в дружеството като управител мотел само в периода от 03.07.2018 г. до 31.12.2018 г., на основание подписан между страните трудов договор № 038/ 03.07.2018 г.; М. Т. Б. е работил в дружеството по трудов договор от 20.02.2015 г. до 06.10.2015 г. като „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, а с допълнителни споразумения от 06.10.2015 г. и от 17.10.2017 г. работодателят го е преназначавал двукратно на длъжност „общ работник“, която длъжност е изпълнявал само в периода от 06.10.2015 г. до 27.03.2017 г. и от 17.10.2017 г. до 22.09.2018 г. Прави извод, че това лице е работило за нуждите на основната дейност на дружеството - товарен автомобилен транспорт, като двукратното му преназначаване като общ работник не е свързано с туристическите услуги, предлагани в „Къща за гости „Дайна“ в [населено място]. При тези доводи претендира, че Фондът правилно и обосновано не е приел, че наемането на това лице съответства на целите на финансирането, посочени в чл. 2, т. 1 от Наредба № 29 за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, като настоява, че посочените в чл. 2, т. 1 от Наредба № 29 цели не се постигат и с преназначаването на лицето Й. Х. от длъжност оператор телефакс, каквато тя вече е изпълнявала в дружеството повече от 16 години преди преназначаването си, на длъжност „управител-мотел“, поради което наемането ѝ за нуждите на туристическите услуги в Къщата за гости не е и не може да бъде създаване на ново работно място, каквато е и една от целите на финансирането.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като цифрово изражение, доколкото в това отношение то е еднопосочно със събраните по делото доказателства, но счита, че само цифрите не доказват изпълнението на показателя, свързан с разкриване на 2 работни места, тъй като липсва изпълнение на задължението за откриване на 2 нови работни места в пълния смисъл на заявеното по БП и целта на проекта. Това е така, защото макар цифровото изражение на показателя като процентно съотношение формално да сочи на изпълнение над 50 %, то следва да бъде съобразено, че според БП с реализацията на проекта е следвало да се разкрият минимум две нови работни места на постоянен трудов договор (л. 26), а с изпълнението на проекта е предвидено да бъде осигурена заетост на местното население чрез разкриване на минимум 2 работни места; подобряване на икономическия и социален живот в селото, а на посетителите да бъдат представяни много допълнителни услуги, за чието изпълнение да се ползват услугите на жителите на селото. В случая нито едно от лицата не е от местното население, нито едно от лицата не е упражнявало труд и не е осигурявано за пълните три финансови години, лицето Й. Х. е преназначено от една длъжност на друга, осигурявано е на 4-часов работен ден, поради което не може да се възприеме като лице, назначено на новооткрито работно място, нито едно от лицата не е назначено на длъжност хигиенист и рецепционист, както е заложено в БП, като точно такива работни места не са разкрити, с оглед на което на практика заложеният показател – осигуряване заетост на местното население чрез разкриване на нови 2 работни места по този начин е с нулево изпълнение. Настоящият състав изцяло възприема оспорването в тази връзка от страна на процесуалния представител на ответника (с изключение твърдението, че лицето Й. Х. е работило от 2000 г. в дружеството, доколкото това дружество, видно от ТР, е създадено през 2012 г.), съобразявайки целта на мярката и заложеното в проекта, както вече беше обсъдено по – горе.

По отношение показателя, приходи от дейността, по делото между страните спор няма, че този показател не е изпълнен, като жалбоподателят, навежда доводи, анализирани вече, които обаче не са съответни на приложимите правни норми, за което бяха изложени мотиви.

С оглед всичко това, дори да се приеме, че показателят за трудова заетост формално е изпълнен (въпреки че за съда формалното изпълнение не е изпълнение), то е налице неизпълнение на задълженията по Договора с оглед установените приходи за трите финансови години, които продължават в същата насока и през 2019 г.

Предвид горното, се установява неизпълнение на заложените финансови параметри в Бизнес плана, което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и съответно непостигане на целите, разписани в чл. 2 от Наредба № 29. Изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности са резултат от действията на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била именно основание за одобряването на проекта му и за предоставяне на субсидията в процесния размер. Неизпълнението им има за последица налагането на финансова корекция.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че са били налице условията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба № 29, даващи основания за връщане на изплатената в определения като корекция размер, в какъвто смисъл се е произнесъл административнияят орган.

Критериите за определяне размера на възстановяване на помощта са посочени в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23, съответно в чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29 - вид, степен и продължителност на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. В случая разпореденото с процесното Решение връщане на 100 % от изплатената в размер на 69 387.23 лв. финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и от националното финансиране е законосъобразно, като се съобрази дори само изпълнението на заложените показатели за финансови приходи, чийто процент за трите пълни фанансови години е 1.29 % спрямо заложеното, респ. 1.31 % с включеното първо шестмесечие за 2019 г., като е налице хипотезата на т.30 от Приложение към Раздел I. „Общи положения“ от Правилата, при която, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения Бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, както е в случая (л. 356, т. 2) и това е продължило над две години, се налага санкция в размер на 100 % от предоставената по Договора финансова помощ, както правилно е процедирал административният орган с издаденото Решение. Със заключението от извършената съдебно-счетоводна експертиза се потвърждава, че изпълнението на заложените приходи в Бизнес плана и за трите разглеждани години, т.е. за повече от две години, е под 20 %. При тази хипотеза административният орган няма задължение да изисква от ползвателя на помощта да отстрани констатираното нарушение или да представи мерки за неговото отстраняване, каквито възможности са посочени в останалите хипотези, касаещи същото нарушение.

На последно място, дори да се счете, че по отношение показателя трудова заетост не е налице нарушение, то съдът намира, че установеното с оспореното Решение задължение, представляващо подлежаща на възстановяване финансова помощ, предоставена по процесния Договор, се явява законосъобразно и съответно актът не следва да бъде отменен по отношение на диспозитива, с който е определен окончателният размер на финансовата корекция. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР за 2007 - 2013 г., която ДФ „Земеделие“ е съобразил при постановяване на акта. Според тази разпоредба, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ. В настоящия случай, ДФ „Земеделие“ е определил размера на финансовата корекция за всяко едно нарушение в размер от 69 387.23 лв., като окончателният размер на основание цитираната разпоредба не е кумулиран, а остава 69 387.23 лв. Така определеният размер на финансова корекция съответства с размера на определената за възстановяване помощ за допуснатото по т.1 от оспореното Решение нарушение.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, наведени едва в писмените му бележки, чрез позоваване на решения на СЕС, свързани с доводи за нарушение принципите на последователност и предвидимост, залегнали в чл. 13 от АПК, съгласно който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му, изведени от обстоятелството, че Правилата са приети през 2019 г., т.е. след сключване на Договора. От една страна, в т.100 на Решение на Съда (трети състав) 8 декември 2011 година „Обжалване — Държавни помощи — Режим на облагане на France Télécom с професионалния данък — Понятие за помощ — Оправдани правни очаквания — Давностен срок — Задължение за мотивиране — Принцип на правната сигурност“ по дело C‑81/10 P, на което се позовава жалбоподателят, с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 10 февруари 2010 г., е указано, че е необходимо да се припомни, че принципът на правната сигурност изисква правните норми на общностното право да бъдат ясни и точни, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза и са цитирани в този смисъл Решение от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др., C‑63/93, Recueil, стр. I‑569, точка 20, Решение от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сборник, стр. I‑4405, точка 79, както и Решение от 18 ноември 2008 г. по дело Förster, C‑158/07, Сборник, стр. I‑8507, точка 67. Следва да се има предвид, че помощта, изплатена на ползвателя, е на основание сключения с него Договор, с клаузите на който той чрез подписването му се е съгласил, както и на основание объсдените наредби и приложимите към този програмен период Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика/ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр.1/- чл. 33, § 2, във връзка с чл. 72, § 2 от Регламент на Съвета (ЕС) No 1698/2005 от 20 септември 2005 за подкрепа на развитието на селските райони чрез Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони, като те са детайлизирани в материалноправните разпоредби именно на чл. 59, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. и на чл. 46, ал. 1, 2 и 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В този смисъл задълженията на ползвателя са ясно и точно разписани и възражението за липса на правна сигурност е неоснователно.

Пак във връзка със сторените вързажения, следва да се има предвид, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР за 2007 - 2013 г. са действащ нормативен акт, приложим именно към мерките за съответния програмен период, в който е и конкретният ползвател. ПРСР 2007 – 2013 г. съдържа всички относими условия и критерии за получаване БФП и за задълженията на бенефициерите. В случая правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, както и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане Бизнес план приходи от субсидираната дейност, обосновават наложената финансова корекция, а определеният с нея размер е на база действащ нормативен акт. Вярно е, че в закона не е установено съдържанието на понятието „одобрени индикатори“, но съобразявайки значението на думата „индикатор“ на български език, а именно „показател на данни“, то с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на Програмата. Тези показатели, залегнали в БП, са именно безспорно нарушени и наложената за това нарушение санкция е правилно определена. С получената финансова подкрепа дружеството е преустроило жилището в Къща за гости, която е функционираща, но преустройството не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. (В този смисъл Р № 12091 от 06.12.2023 г. по адм. д. № 7248/2023 г., ІV отд. на ВАС; Р № 3865 ОТ 11.04.2023 г. по адм. д. № 9662/2022 г., ІV отд. на ВАС; Р № 12421 от 13.12.2023 г. по адм. д. № 7841/2023 г., ІV отд. на ВАС и др.)

След като бенефициерът не е постигнал заложените в одобрения проект показатели за приходи, непостигнати в цялост се явяват и целите на Програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 312, като са нарушени принципите на добро финансово управление и по-специално принципът на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза. По този начин ползвателят нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта в конкретния район. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието „нередност“ и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. на Съвета. Следва да се посочи, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент № 1083/2016 г., поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение, което се извлича от тълкуването на чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г. – „има или би могло да има“. Анализът сочи, че дори и да е доказано безспорно едно от двете, посочени в оспорения акт, нарушения, това обуславя наличието на нередност, а оттам и необходимост от налагане на санкция на ползвателя, в какъвто смисъл е действал ответникът.

С оглед изложеното, административният орган е издал Решението си в съответствие с относимите материалноправни норми, при спазена за издаването процедура и в съотвествие с целта на закона, поради което това Решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него като неоснователна - отхвърлена.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за заплащане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице, на ответника следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лв. за вещо лице.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх. № 1219/ 21.03.23 г. на „Трансфилд“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич, [улица], представлявано от управителя Х. Д. Х., срещу Решение № 38/3/3120967/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6612#10 от 21.02.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 69 387.23 лв.

ОСЪЖДА „Трансфилд“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич, [улица], представлявано от управителя Х. Д. Х., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебно – деловодни разноски за първата инстанция в размер на 500.00 лв. общо (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Р България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.