№ 145
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител В. Г. П. чрез повереника му
– адв. П.М., против присъда № 260015/08.06.2021г. по НЧХД № 1/2019г. по описа на
Районен съд Карлово, с която съдът е признал подсъдимият Т. П. Б. за невинен в това,
на 10.10.2018 г. в гр. С, Пловдивска обл., да е разгласил позорно обстоятелство за
другиго- В. Г. П., ЕГН ********** от гр. С, а именно, „кога ще върнеш на общинската
организация ония 1700 лева, които Д.Д. ти опрости, когато стана председател“ и му е
приписал престъпление, а именно, че „трябва да върне на местната организация на
**** компютър, получен служебно от Областния съвет на **** и фотоапарат“, като
клеветата да е нанесена публично, поради което и на основание чл.304 от НПК го е
оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от
НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявения от В. Г. П. граждански иск срещу
подсъдимия Т. П. Б. за сумата от 5000 лв., претендирани неимуществени вреди от
престъплението като неоснователен и недоказан. На основание чл.190 ал.1 от НПК
съдът е постановил направените по делото разноски от страна на частния тъжител в
размер общо на 12 /дванадесет/ лв. да останат за сметка на частния тъжител, като го е и
осъдил на същото основание да заплати на подсъдимия Т. П. Б. сумата от 1300 /хиляда
и триста/ лева, представляващи заплатено от последния възнаграждение на защитник
по делото.
1
Присъдата се обжалва от тъжителя чрез пълномощника му адв. П.М., като във
въззивната жалба и в допълнителни писмени бележки се сочи, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна, като съдът е допуснал нарушения на процесуалните
правила, тъй като избирателно е ценил показания на част от свидетелите, игнорирайки
тези на ангажираните от тъжителя свидетели, както и е игнорирал писмени
доказателства. Отправя се искане за отмяна на присъдата, като вместо нея бъде
постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му с
тъжбата обвинение и бъде уважен предявения граждански иск.
Депозирано е и възражение от адв. Д.Д. – защитник на подс. Б., в което излага
съображения за неоснователност на жалбата с искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Акцентира се на точен и обективен анализ на
свидетелските показания от страна на районния съд, както и на приобщените като
писмени доказателства ордери.
В съдебно заседание адв. М. поддържа подадената въззивна жалба и
допълнителните бележки към нея и моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена по изложените във въззивната жалба съображения. Претендира разноски.
Частният тъжител не се явява и не взема становище.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д.Д. моли съда да остави без уважение
въззивната жалба по изложените във възражението доводи.
Подс. Б. поддържа изложеното от защитника си и също моли съда да не уважава
подадената въззивна жалба.
Съдът в настоящия си състав, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, а и сам служебно
провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
Наказателното производство е образувано по повод тъжба на В. Г. П. против
подс. Т. П. Б..
Първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Частният тъжител В.П. и подс. Т.Б. членували в ******- С, на която тъжителят
бил председател до 2012 г., а подсъдимият бил дълги години зам. председател.
Общинската организация на ****- С разполагала с компютърна конфигурация,
предоставена от ****- Пловдив. Също така бил закупен по решение на общинската
организация от 02.06.2010г. и фотоапарат за нуждите на членовете на организацията.
Компютърът и фотоапаратът били съхранявани от председателя на организацията -
тъжителя П.. Общинската организация разполагала също така и с парична сума,
представляваща субсидия, предоставяна от Областната организация на ****, като през
2
2011 г. сумата от тази субсидия била общо 1536 лв., получена на четири транша по 384
лв. За 2011г. имало получена и допълнителна субсидия от ****- С в размер на 731 лева.
В края на 2011г. тъжителят П., който бил избран за общински съветник, следвало
да предаде поста председател на общинската организация- С на свид. Д.Д.. Следвало
да се извърши и финансов отчет. Финансовите документи били съхранявани на
доброволни начала от член на организацията. Свид. Н., като счетоводител, също на
доброволни начала, била избрана да извърши засичането на наличните средства,
подреждане на документите на приходни и разходни и описването им в касовата книга,
след това следвало да ги предаде на председателя на контролната комисия на
организацията за изготвяне на финансов отчет. След като получила финансовите
документи, свидетелката започнала да извършва възложената ѝ работа, при което
установила много малко на брой приходни документи- един приходен ордер от
членски внос и два приходни ордера от областен съвет за субсидия. Първоначално
говорила с тъжителя П., тъй като обичайно председателят получавал от областния
съвет сумите за субсидии. П. обещал, че ще потърси вкъщи документи, но такива не
били представени и преустановил връзка с Н.. Тогава, Н. се обадил в областния съвет,
от където разбрала, че за 2011 г. общинската организация получила субсидия за
четирите тримесечия на годината, както и допълнителна такава. Наличността,
установена от свидетелката в касата на организацията била около 100 лева, т.е. много
малка, а трябвало да бъде над 1200 лв. Притеснена от така установената липса, Н. се
обадила на подс. Б., който тогава бил член на *****- С, на свид. С.- председател на
контролната комисия, както и на свид. Д., че не може да засече отчета.
Кратко след това в клуба на ****, където се извършвала проверката от Н., дошли
подс. Б., свид. С., както и друг член на **** - М.Г.. Била извършена повторна проверка,
като отчета отново не излязъл. Малко след това дошъл и свид. Д.. След коментари и
разговори по въпроса, Д. заявил, че ще приеме нещата такива, каквито са, не желаел да
се дава гласност и да се коментира повече този въпрос, за да не се урони престижа на
партията, а и този на тъжителя П., който бил избран за общински съветник. Поел
ангажимент да разговаря с П. и да разреши проблема впоследствие.
Свид. Д. бил председател до 2015 г., когато бил избран за кмет на Община С, а
като нов председател на ****- С бил избран свид. С.. В провеждани между двамата
свидетели разговори С. разбрал от Д. за липсваща сума пари, компютър и фотоапарат.
На 10.10.2018г. се провеждало заседание на партийната организация в клуба на
партията в гр. С, на което присъствали П. и Б., както и други членове на организацията,
сред които свидетелите Н., К-П, Н. и С.. В края на заседанието между подс. Б. и
тъжителят П. възникнала разправия, при която Б. поставил въпрос към П. за връщане
на сума пари от последния, които Д. му бил опростил, както и за връщане на
фотоапарат и компютър, които съхранявал. По отношение на паричната сума,
3
тъжителят категорично отрекъл да има да дължи такава. Що се отнася до компютъра,
тъжителят заявил, че ще го върне. След проведеното заседание на 10.10.2018г.,
тъжителят П. го върнал на новия председател- свид. С..
Районният съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа
обясненията на подс. Б., включително и дадените такива в проведената очна ставка
между него и свид. Д., показанията на свидетелите Н., С., Г., С., П.а-М., С.,
включително и от показанията на свидетелите К-П и Н.. Частично е кредитирал
показанията и на свид. Д., изключая обстоятелството уведомен ли е бил за липса на
пари в касата на партийната организация за 2011 г. и заетата от него позиция за
неразпространение на тази информация. Писмените доказателства по делото, с
изключение на представените пет приходни касови ордера и изявлението под т.2 на
писмо от председателя на общинска партийна организация- С, съдът е ползвал изцяло.
Въз основа на така посочените доказателства е заключил от правна страна, че не се
установява подс. Б. да е осъществил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение с частната тъжба.
По факта дали, кога и къде подсъдимият е произнесъл инкриминираните фрази,
правилно районният съд се е доверил на показанията на свидетелите, които сочат да са
присъствали на събранието. Коректно е преценено заявеното от всеки от тези
свидетели досежно изречените от подсъдимия фрази по адрес на тъжителя, съдът ги е
съпоставил и помежду им, поради което не може да се приеме възражение за превратно
тълкуване на действителното им съдържание. Видно, свид. К-П заявява, че не може с
точност да каже какви са били думите, изречени от подсъдимия и не заявява
категорично, че е употребил изразът „присвояване“, а че сумата „липсвала“ и му била
опростена от свид. Д..
Районният съд е концентрирал усилията си да анализира гласните и писмените
доказателства с цел установяване верността на инкриминираните фрази. Обосновано се
е доверил на показанията на свидетелите Н., С., Г., С., П.а и С. досежно твърденията
им, че за нуждите на партийната организация на **** в гр. С, са били предоставени
компютър и фотоапарат, които са били съхранявани от тъжителя П. в качеството му на
председател на организацията в града по времето, когато е заемал този пост.
Показанията на свидетелите в тази част не остават изолирани, коректно е отчетено от
първата инстанция, че същите не само кореспондират помежду си, но и са логично и
последователно поднесени, като и настоящата инстанция намира за обективни. Още
повече, установи се и от сочените гласни доказателства, че скоро след проведеното
събрание на 10.10.2018г. тъжителят действително е предал компютъра на настоящия
председател на организацията на **** в града. Що се касае до показанията на свид. Н.,
който сочи, че друг човек бил съхранявал фотоапарата, то същите категорично се
опровергават от тези на свид. С. и Г., последната посочена от свид. Н. като държател
4
на вещта. Същевременно представеното копие от решение от 02.06.2010г. на
общинската партийна организация-С за закупуване на фотоапарат, са също в подкрепа
косвено показанията на кредитираната група лица.
Значителни процесуални усилия са били положени от първата инстанция по
установяване на твърдяната липса на парични средства от касата на партийната
организация на партията. Събрани са гласни и писмени доказателства /последните с
противоречиво съдържание/, като в случая първата инстанция съобразно задължението
си по чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК е анализирала коректно събраните
доказателства, съпоставила е съдържанието на всяко от тях и с останалите и
обосновано е приела да кредитира доказателствата, оневиняващи подсъдимия.
Районният съд не е извършил превратно тълкуване на доказателствата, а е преценил
всяко от тях съобразно действителното им съдържание, без да игнорира
констатираните от него противоречия, като ги е коментирал и обосновано е посочил
защо не кредитира в частност показанията на свид. Д., включително заявеното от него
при поставянето му в очни ставки с част от свидетелите и с подсъдимия досежно
провеждани разговори с негово участие при констатирането на финансови липси в
касата на дружеството. Правилно долната инстанция е приела да кредитира
показанията на свидетелката Н., защото показанията й не остават изолирани –
твърденията на подс. Б. и показанията на свидетелите С. и С., а и на С. са в същата
насока. Не могат показанията на посочените свидетели да се поставят под съмнение,
защото и настоящата инстанция не открива обстоятелство, което да ги дискредитира.
Свидетелите не се установява да се в някаква зависимост от подсъдимия, нито се явяват
заинтересовани от изхода на делото. Що се касае до обясненията на подсъдимия,
правилно районният съд ги е ценил като съществен доказателствен източник, а не ги е
отхвърлил като защитна позиция, доколкото не са събрани категорични доказателства,
които да ги оборват по несъмнен начин. Вече се посочи, че единствено показанията на
свид. Д. са на диаметрално противоположната позиция, като проведените очни ставки
не са преодоляли констатираните различия в твърденията на лицата. Показанията на
свид. Д. обаче остават изолирани и несъмнено опровергани от твърденията на
посочената по-горе група свидетели. Ето защо, неоснователно се явява наведеното от
повереника във въззивната жалба възражение, че районният съд едностранно е
подходил към събраните гласни доказателства и необосновано е отказал да кредитира
показанията на свид. Д., като се е предоверил на показанията на свид. Н., /конкретно
по отношение водените разговори със свид. Д. за липса на парични средства и
надлежна документация за разходвани средства от касата на дружеството/.
Изложените съображения от долната инстанция, че затаяването на
информацията за парични липси в касата на дружеството от свидетелите Н. и от подс.
Б., не внася съмнение в достоверността на твърденията им, са споделяеми и не следва
да се преповтарят.
5
После – районният съд не се е ползвал от приетите по делото ордери /5 бр.ПКО/,
като коректно е отчел, че липсата на съществени реквизити в тях като дата на издаване
и данни за съставилото ги лице, както и основание /в преобладаващия им брой/ не
дават основание да се съотнесат към 2011 година. Приетата обаче справка за отпуснати
субсидии на **** за 2011 година от областната партийна организация несъмнено
установяват какви средства са постъпили в касата на дружеството.
Законосъобразно съдът е коментирал и доказателствената стойност на писмо на
председателя на общинската партийна организация в гр.С, приобщено по делото като
писмено доказателство, които съображения не ще се преповтарят.
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е
заключил, че обвинението не се доказва от обективна и субективна страна. Вярно е, че
конкретно използваните от подсъдимия фрази на събранието по адрес на тъжителя, не
се установят като точни цитати от свидетелските показания, но присъствалите
свидетели пресъздават смисъла на думите, които са възприели, аналогичен на
посочените в тъжбата.
Предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност за клевета,
осъществена чрез приписване на престъпление, а и чрез разгласяване на позорно
обстоятелство, е твърдяното противоправно деяние и позорящите обстоятелства да са
конкретизирани в достатъчна степен, така щото да се възприемат като отрицателна
характеристика за личността на извършителя му. Това е необходимо и с оглед
задължителната преценка, която съдът следва да направи за евентуалното приложение
на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от НК. Приписването на престъпление, както и
разгласяването на позорни обстоятелства се осъществяват чрез изнасянето на неверни
факти. За да е клеветническо, твърдението трябва да е неистинско. Именно този
елемент от обективния състав на инкриминираното с тъжбата на жалбоподателя в
настоящото производство престъпление, според въззивната инстанция, не е установен
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Използваните от
подсъдимия изрази, които макар и да не се установи дали са били точно със
съдържанието, посочено в тъжбата, но смислово пресъздават казаното от подсъдимия,
са в абстрактна форма и не дава достатъчна конкретика, така, щото да се приеме, че
подсъдимият, запитвайки тъжителя кога ще върне партийните вещи, му е приписал
престъпление.
Напълно прав е също така районният съд да приеме, че всяка една от
инкриминираните фрази е била изречена от Б. с ясното съзнание, че излага отговарящи
на действителността факти. Същият е бил наясно с обстоятелството, че при предаване
на председателството на партийната организация от тъжителя на свид. Д. през 2012
година е била установена липса на парични средства от страна на свид. Н., както и че е
бил воден разговор в тази насока между присъствалите на срещата лица, на която Д. е
6
помолил да не се разгласява този факт. Ето защо, отправяйки към тъжителя фразата за
средства, които Д. му бил опростил, подсъдимият е действал със съзнанието за
истинността на изнесените от него обстоятелства. Отделен е въпросът дали
действително е имало подобен касов дефицит и на каква стойност е бил, тъй като
установи се, че поради определени фактори официална проверка и доклад до
областната организация на ****, не е била извършван, а съответните отчетни
документи са били унищожени след изтичане на предвидените срокове за
съхраняването им в областната организация. Релевантно за казуса обаче е доказаното
убеждение на подсъдимия, че към момента на изричане на процесната като смисъл
фраза, същият е действал със съзнанието, че заявява истинни обстоятелства, защото и
лично е присъствал на водените разговори с Н. и Д..
Аналогични са съображенията на настоящия съдебен състав да намери за
несъставомерно от субективна страна и другото твърдение в тъжбата – за престъпно
поведение на подсъдимия, като е коментирал, че следва тъжителят да върне на
организацията конкретни вещи – компютър и фотоапарат. Те също са били изречени от
Б. с ясното съзнание за истинност на твърденията му. Дали компютърът е бил
технически изправен или пък морално остарял, е ирелевантно за казуса. Установи се за
тези вещи, че същите са били предоставени на **** в града за нуждите на дейността й,
като са били съхранявани от подсъдимия. От показанията на свидетелите С. и Г. се
установява, че именно П. е съхранявал фотоапарата. Фактът, че скоро след събранието
на 10.10.2018г. тъжителят е върнал компютъра, също е достатъчен за извод, че вещта е
била съхранявана от него към момента на изричане на фразите от Б.. Още повече, че
подсъдимият е заявил обстоятелства, които не са били неверни. В тази му форма,
посочи се вече по-горе, че деянието е несъставомерно и от обективна страна.
Предвид изложените съображения за липса на престъпление от страна на
подсъдимия, което да е извършено и публично /несъмнено изявленията му са били
направени пред много лица, на обществено място и са станали достояние на местната
партийна общественост/, законосъобразно приетият за съвместно разглеждане
граждански иск като неоснователен е отхвърлен от долната инстанция.
Съобразно нормата на чл. 190, ал.1 от НК в тежест на тъжителя са възложени
направените от подсъдимия разноски по делото, в общ размер на 1300 лева за
адвокатска защита, за което има представени надлежни доказателства по делото, както
и същите са били претендирани от адв. Д.. Направените от частния тъжител разноски –
внесената държавна такса за образуване на делото, правилно е постановено, че остават
за негова сметка.
Настоящият съдебен състав констатира, че жалбоподателят не е внесъл
държавна такса за разглеждане на въззивното производство по обжалване на присъдата
на първата инстанция, поради което следва да бъде осъден да заплати по сметка на
7
Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 6 /шест/ лева на основание т.12 вр.
т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015/08.06.2021г. по НЧХД № 1/2019г. по описа
на Районен съд Карлово.
ОСЪЖДА частния тъжител В.Г. П. да заплати по сметка на Окръжен съд
Пловдив в полза бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 6 /шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК да се изпрати съобщение до страните за
изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8