Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12. 04. 2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-3 с-в в съдебно заседание на 27.03.2017г. в
състав:
Председател: Лилия Илиева
При участието на секретаря Е.Г., като
разгледа д. н. № 184/ 17г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.625 и сл.
от ТЗ.
Предявен е иск за обявяване
неплатежоспособността на „Р.С.“ ООД от „М.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че има парично изискуемо вземане в много голям
размер, произтичащо от търговска сделка- договор за продажба на акции, сключен
на 5 януари 2016г.
Твърди се, че купувачът на акциите не
изпълнил доброволно задължението си , и съгласно
договорената арбитражна клауза продавачът завел арбитражно дело срещу длъжника,
приключило с влязло в сила решение.Въпреки осъдителното решение обаче
ответникът не бил платил дължимите суми. Плащане нямало и от солидарните длъжници.
Сочи, че задължението на ответника възлизало
на 33 009 250 лева.
Считали, че длъжникът не е в състояние
да изпълни паричните си задължения и е неплатежоспособен по смисъла на чл.608
от ТЗ. Дружеството било и свръхзадължено, тъй като
имуществото му не било достатъчно за покриване на задълженията му.
Прави искане за постановяване на решение
по чл.630, ал.1 като смята, че началната дата на неплатежоспособност е 23
декември 2016г. Посочва лице, което да бъде назначено за временен синдик.
В първото по делото заседание е конституиран
като присъединен кредитор „Б. ДСК“ ЕАД
Твърди, че има вземане към длъжника, произтичащо от договор за кредит от 23.05.2013г. , договор за
кредит от 14.07.2015г.- и договор за кредит-овърдрафт от 14.07.2015г. Кредитите
са обезпечени с ипотека и с особени залози.Размерът на всички задължения към
присъединения кредитор е над 20 млн.лв.
В молбата на присъединения кредитор се
прави искане за откриване на производство по несъстоятелност .
В хода по същество присъединеният
кредитор пледира за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С влязло в сила решение на Арбитражен
съд „Р.с.“ ООД е осъдено да заплати на „М.“ ЕООД сумата 30 000 000 лв.- неплатена продажна цена за прехвърлени акции по
договор от 05.01.2016г., сумата 3 млн..
неустойка по договор и разноски в размер на 9 250лв.
Предвид горния факт ищецът безспорно притежава качеството кредитор
по отношение на ответника и следователно е активно легитимиран да предяви конститутивния иск за обявяване в несъстоятелност на
търговец.
От основното заключение на вещото лице А.,
неоспорено от страните и прието от съда, се установява , че проверката в
счетоводството на ответника показва
осчетоводено вземане за сума от 24 799 252.27лв. към
31.12.2016г., което представлява „начислени липси при инвентаризация“.
„Вземанията“ се дефинират като пари на
път и ако предприятието за част от тях има данни, че са с характер на
несъбираеми или поне ако е достатъчно сигурно, че в предстоящите 12 месеца
тяхното събиране е нереалистично, същите следва да отпаднат от текущите
сметки.В случая вещото лице е преценило
вземанията по „липси и начети“ като несъбираеми и е изготвило алтернативен
анализ, отчитащ несъбираемостта на тези вземания.
Според заключението като цяло може да се
направи извод, че показателите за ликвидност индикират
възможност на дружеството да погасява краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи. Това обаче е според баланса на дружеството с включени в актива вземания за липси.
При приемане, че посоченото вземането е
несъбираемо изводът е категоричен, че с
краткотрайните си активи дружеството не може да погаси краткосрочните си
задължения в краткосрочен план.
Коефициентът на платежоспособност към
31.12.2016г. бележи стойност далеч под референтната от 0.33, което показва че в
дългосрочен план дружеството не може да погасява задълженията си. И това е по
вариант 1- без да се изключват вземанията, приети като несъбираеми.
След поставени задачи от присъединения
кредитор, вещото лице е дало допълнително заключение, прието от съда.Според
него общия размер на задълженията към Банката по балансови данни към 28.02.2017г. по трите договора за кредит
съгласно счетоводството на „Р.с.“ ООД възлиза на 21 396 442.19лв.
Съгласно счетоводните книги на Банката
общия размер на задълженията на Ровотел… към същата
дата възлиза на 21 419 001.89лв.
Разликата между размера на задължението на
ответника към Банката е в размер на 22 559.70лв.Според вещото лице, по
информация от счетоводството на Ровотел задълженията
към Банката били по данни към 24.02.2017г., което може да е причина за
посочената разлика и да се дължи на
начислени лихви от Банката след 24.02.2017г.
Задълженията на дружеството към Банката са
осчетоводени по сметка 152- дългосрочни заеми- главниците и по сметка 496
дължимите лихви. Лихвите и по трите договора са осчетоводени по посочената сметка
единствено към 28.02.2017г. Предишните
години лихвите са осчетоводявани като текущ разход за лихви и са отразявани в
отчетите за приходите и разходите, тъй като Банката е теглила текущо дължимите
лихви от разплащателните сметки на Ровотел в банката.
Неплатените изискуеми задължения на „Р.с.“ ООД са отразени в балансите към
31.12.2015г., 31.12.2016г. и 28.02.2017г.както и в представените разшифровки на задълженията към същите дати като текущи-
краткосрочни.
Според анализа на вещото лице, който съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвен, към 31.12.2016г. и
28.02.2017г.коефициентът на платежоспособност бележи стойност далеч под
референтната от 0.33, което показва, че в дългосрочен план дружеството не може
да погасява задълженията си.
Съгласно алтернативния вариант
изчисленията са направени при
променени балансови данни, при приемане
на несъбираемост на вземанията по липси
и начети на базата на представени от счетоводството извлечения от сметки и
Протокол за установени липси от
07.11.2016г., съгласно които
осчетоводената като вземане сума
от 24 799 252.27лв. към 31.12.2016г. представлява „начислени липси
при инвентаризация“ и същите нямат адресат, от който да се съберат .
При този вариант коефициентите на платежоспособност
и задлъжнялост бележат отрицателни стойности към 31.12.2016г. и към
28.02.2017г., което показва, че дружеството е било декапитализирано,
респ.- свръхзадължено.
При отговор на въпрос на Банката-№ 14,
вещото лице е пояснило, че при елиминиране на задълженията към „М.“ ЕООД към
31.12.2016г. стойността на коефициентите за ликвидност показва, че в дългосрочен план
дружеството може да погасява
задълженията си .
Само че задължението на „Р.с.“ ООД в
размер на 33 009 250лв. е осчетоводено съгласно арбитражно решение от
23.12.2016г. и според съда не може да не се вземе предвид.
Покупко-продажбата на акции е отразена в
баланса на дружеството в края на 2016г., след решението на арбитражния съд.
Осчетоводени са на 28.12.2016г. 30 000 000лв. по кредита на сметка
499- покупка на акции с дата 05.01.2016г. Осчетоводени са на същата дата
31 000 000лв.- продажба на акции с дата 07.03.2016г. и отново на
същата дата 28.12.16г.са осчетоводени 4 009 250лв. неустойка по
договор /решение на арбитражния съд/.
Най-ранната дата , на която би следвало
да се осчетоводи операцията по покупка на акциите е датата на сключване на
договора за продажба на акции- 05.01.2016г.
Ответникът е купил от ищеца акции на М.
АД на стойност 30 000 000лв. на 05.01.2016г.
На 07.03.2016г. е продал акциите на „К.“
ЕООД за 31 000 000лв.
Разликата от 1 млн.лева между покупната и
продажната цена на акциите е осчетоводена от „Ровотел“
по сметка 723- приходи от сделки с финансови активи.
Финансовата 2016г. на „Р.с.“ ООД е
приключила със загуба в размер на 6 464 000лв., на което се дължи и
намалението на собствения капител на дружеството.
Липсват документи за извършени плащания на
„М.“ ЕООД във връзка с договор за продажба на акции от 05.01.2016г. Продажната
цена от 30 000 000 лв. се води като задължение на Ровотел
към Мармит.
Падежът на задълженията на „Р.с. „ ООД
по договор за продажба на акции от 05.01.2016г. е 3 месеца от подписване на
договора- т.е. до 05.04.2016г.
Анализът на вещото лице показва, че
ответното дружество редовно е извършвало плащания към кредиторите си по
търговски сделки с изключение на задълженията към „Ф.Г.“ ЕООД. Задълженията за
данъци са погасявани в срок.Задълженията към персонала- също.Просрочени са
задълженията му към „Мармит“ по договора за продажба
на акции. Задълженията по заеми и кредити към 31.12.2016г. възлизат на
21 249 хил.лв. и включват редовни главници и и просрочена главница в
размер на 48 хил.лв. по договор 1208. Задълженията към свързани лица са
просрочени.
Това са фактите по делото и въз основа
на тях следва да се прецени неплатежоспособен ли е длъжникът. Основен момент в
тази преценка е въпросът дали констатираните липси с протокол от 07.11.206г.,
установени при инвентаризация, следва да се приемат за несъбираеми ,тъй като
нямат адресат, от който да се търсят, или да приемем, че съществуват активи на
стойност 24 799 252.27лв.
Съдът намира, че не може да приеме за
съществуващо нещо, за което този, който следва да го притежава твърди, че го
няма. И тъй като липсите са осчетоводени като вземане, но то е несъбираемо, тъй
като няма адресат, съдът намира, че следва да приеме за меродавен за конкретния
случай втори вариант от заключението на вещото лице.А според него дружеството е
неплатежоспособно.
Анализът, който присъединения кредитор
прави на заключението на вещото лице, е свързан с вариант Първи, който приема,
че липсите съществуват.
Необосноват е изводът на присъединения
кредитор , че дори и при този „негативен“ начин на изчисление референтните
показатели за обща и бърза ликвидност били високи- 0.8951 към 31.12.2016г. и
0.8911 към 28.02.2017г.- Не може да се каже, че това са високи показатели тъй
като референтната им стойност е по-висока, т.е. тези показатели са под
препоръчителната им стойност.
Присъединеният кредитор се оплаква в
писмената си защита, че заключението на вещото лице било изготвено само на база
счетоводната информация предоставена от ответника.
Тази информация няма от кого друг да се
предостави освен от ответника.Самият присъединен кредитор прави искане още с
молбата за присъединяване прави искане за поставяне задачи на счетоводна
експертиза. В съдебно заседание на27.02.2017г. в негово присъствие се прие
основното заключение на вещото лице, в което е обсъдено вземането за „липси“ и
е прието, че същото е несъбираемо, тъй като няма адресат.Присъединеният ищец
получи копие от това заключение и му се даде възможност да постави допълнителни
задачи на вещото лице. Това той направи с молба от 13.03.2017г. За да работи по
задачата вещото лице също е изисквало документи от счетоводството на банката,
както и друга счетоводна информация. Самият кредитор сочи в молбата си, че поставя
задачите с оглед установяване на реалното финансово състояние на Ровотел за да се види правилно ли вещото лице е изчислило
коефициентите. Банката има предвид изчисленията по основното заключение и
изобщо не повдига въпроса за констатираните липси при инвентаризация, нито има
някакво твърдение по този повод.
Нито вещото лице, нито съдът имат
някаква възможност да разберат къде се намират „липсващите“ активи, каквото
искане предявява процесуалният представител на присъединения кредитор в
писмената си защита.
Присъединеният кредитор прави извод от
експертизата, че счетоводството на длъжника е нередовно водено и затова не може
да служи за база на заключението, респ. то не следва да се кредитира. Позовава се на т.6 и т.16 от допълнителното
заключение. Твърди, че според т.16 вземанията на „Мармит“
били осчетоводени на 28.12.2016г, а в същото време според т.6 от задачата вземанията
били отразени в балансите още преди
датата, на която според вещото лице е осчетоводено вземането на „Мармит“.
Тук следва да поясним, че всяка операция се
осчетоводява към датата, на която е възникнало
събитието, подлежащо на осчетоводяване, независимо на коя дата е
осчетоводено фактически.
В конкретния случай физическото
осчетоводяване на покупко-продажбата на акциите е извършено на 28.12.2016г.-
след и въз основа на Арбитражното решение от 23.12.2016г., но счетоводните
операции по осчетоводяването са взети към датата на възникване на събитията- 05.01.2016г.-
покупката на акциите и към 07.03.2016г.- продажбата на акциите.
Междинните финансови отчети към
31.03.2016г., 30.06.2016г. и 30.09.2016г., които са представени на вещото лице,
са изготвени след 31.12.2016г., поради което в тях очевидно са отразени и операциите
по осчетоводяване на покупко-продажбата на акциите, извършени на 28.12.2016г.,
но отнесени към датите на възникването на основанието за тях.
В горния контекст не може да се говори
за нередовно водено счетоводство.
Присъединеният кредитор не е с нарушени
права в производството. Той е обезпечен кредитор, а съгласно чл.618 от ТЗ в
производството по несъстоятелност кредиторът запазва правата по дадено
обезпечение. Следователно той изцяло ще получи това, с което се е обезпечил или
неговата равностойност.
В съдебно заседание на
27.03.2017г.-процесуалният представител на длъжника заяви, че последният е
спрял да изпълнява задълженията си към свои кредитори към 31.01.2017г.
Спирането на плащанията е отделно
основание за приемане неплатежоспособността на дружеството според чл.608,ал.3
от ТЗ,който текст въвежда презумпцията. Последната не е оборена от
присъединения кредитор.
Тъкмо напротив- неговото поведение
доказва, че длъжникът има проблеми с погасяване на краткосрочните си
задължения.Този кредитор се е сдобил с изпълнителен лист срещу длъжника по реда
на заповедното производство за сума от 30 969.68лв. главница, плюс суми за
договорна лихва и наказателна лихва. Изпълнителният лист е с дата 08.03.2017г.,
издаден в полза на БАНКА ДСК ЕАД. И това е сторено след образуване на
настоящото дело на 12.01.2017г.
В обобщение, съдът намира, че е
осъществен фактическия състав на чл.608,ал.1,т. от ТЗ- молителят не е в
състояние да изпълни свои парични задължения, произходящи
от търговска сделка , както и на чл.608,ал.3 от ТЗ- длъжникът е спрял
плащанията. Началния момент на това състояние съдът
определя на 31.12.2016г. когато коефициентите на платежоспособност и
задлъжнялост при приемане на несъбираемост на вземанията „Разчети по липси и
начети“, бележат отрицателни стойности, което показва, че дружеството е декапитализирано.
Налице са предпоставките за
постановяване на решение по чл.630,ал.1 от ГПК, поради което, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Р.С.“ ООД ***, п.к. ****, ул.“* ****“
№ * .
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата на 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Я.Н.С. ЕГН **********,***, , който е дал писмено
съгласие за това и е представил декларация по чл.656 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за синдика от 900лв.
месечно, начиная от встъпването му в длъжност.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на
длъжника, включено в масата на несъстоятелността.
Определя дата на Първото събрание на кредиторите – 15.05.2017г.- 10ч.
Решението подлежи на предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в търговския
регистър.
СЪДИЯ: