№ 188
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № Р-10 от 15.01.2021г. по т.д. № 72/ 2018г. по описа на
ВТОС е осъден ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр. София да
заплати на ИВ. К. Д., ЕГН **********, и на М. Й. Д., ЕГН **********,
сумата от по 150 000 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната дъщеря Р. М. Д.,
причинена при настъпило на 11.04.2017г. пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил „Фиат пунто “ДКН А 65**** и товарен автомобил
влекач „Скания“ с ДКН СТ27**, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.09.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
искът им за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди на всеки
един от тях за разликата от присъдените 150 000 лв. до общо претендираните
270 000 лв., както и за присъждане на мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 11.04.2017г. до 13.09.2017г. като неоснователен и
недоказан. Осъден е ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр. София да
1
заплати на М. Й. Д., ЕГН **********, и сумата от 1847лв. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата дъщеря. Присъдени
са разноски. Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД-
гр. София в качеството му на трето лице- помагач.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД-гр.София чрез юрисконсулт Кр.И. срещу
решението на ВТОС, с което е присъдено в полза на ищците обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 100000лв. за всеки един от ищците,
както и с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на
1847 лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковете за неимуществени
вреди са доказани, тъй като не било достатъчно наличието на роднинска
връзка, а следвало да се установи и наличието на изключително близки
отношения между загиналата и родителите й, което по делото не било
установено. Не се установило смъртта на Р.Д. да е причинила изключителни
болки и страдания, които да обосновават размер на обезщетението по
150000лв. за всеки от родителите. При определяне размера на обезщетението
неправилно първоинстанционният съд не е съобразил критерия за
справедливост и икономическите условия в страната, както и конкретния
социален статус на загиналата и нейното семейство, и поради това е
определил завишен размер на обезщетенията. Счита, че процесното ПТП е
настъпило при независимо съизвършителство на двамата водачи, като вина
има и водачът на товарния автомобил, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД. Счита,
че неправилно е присъдено и обезщетение за имуществени вреди за траурни
обреди, тъй като се касаело за изпълнение на нравствен дълг, който всеки е
длъжен да стори по отношение на свой близък роднина в случай на смърт,
като осъществявайки този свой морален дълг ищецът нямал право да търси
обезщетение на претърпените от това си поведение имуществени вреди.
Моли да бъде отменено решението на ВТОС в обжалваните части и да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на
двамата ищци за обезщетение за неимуществени вреди за размера над
100000лв. за всеки един от тях и претенцията на М.Д. за обезщетение за
имуществени вреди, а в условията на евентуалност-да бъде намален размерът
2
на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответниците по жалба И.Д. и М.Д. чрез пълномощника адв.Д.Д.. Считат
същата за неоснователна по изложени за това доводи и молят да бъде
оставена без уважение, а решението на ВТОС в обжалваната част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от третото лице-помагач на ответника ЗК „Лев инс“ АД-гр.София чрез
юрисконсулт Р.Ч.. Счита решението на ВТОС, с което са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди за размера над по 100000лв. за всеки
един от ищците за неправилно по изложени за това доводи, и моли да бъде
отменено същото в тази му част. Моли да бъде потвърдено решението на
ВТОС в частта, с която е приел, че водачът на товарния автомобил няма вина
за настъпване на ПТП.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
3
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявените обективно и субективно съединени искове в
постановените размери.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
исковете за неимуществени вреди са доказани, тъй като не било достатъчно
наличието на роднинска връзка, а следвало да се установи и наличието на
изключително близки отношения между загиналата и родителите й, което по
делото не било установено, както и че не се установило смъртта на Р.Д. да е
причинила изключителни болки и страдания на ищците, които да
обосновават размер на обезщетението по 150000лв. за всеки от тях, е
неоснователно. От показанията на разпитаните по делото свидетели-св.П. П.,
приятелка и състудентка на загиналата при ПТП Р. Д., св.М. Д., съпруга на
брата на ищеца М.Д., и св.Р. Д., баба на загиналата Р. Д., се установява, че
семейството е било много сплотено, отношенията между родителите и
починалата им дъщеря били изключително топли, сърдечни, изпълнени с
привързаност, любов, внимание и взаимни грижи. Починалата била студентка
в гр.Стара Загора по мечтаната от нея специалност „медицина“, като
привързаността й към семейството й била толкова голяма, че много често-
почти всяка седмица си идвала в гр.В.Търново, въпреки учебните
ангажименти, ежедневно се чувала с родителите си по телефона и скайп.
Семейството се гордеело много с нея, тъй като била добро дете, ученолюбива,
отличничка. Смъртта й нанесла тежък удар върху психоемоционалния мир на
ищците-нейни родители. Приели я изключително тежко, не желаели да
излизат от дома си, да общуват с хора, дори и близки, да ходят на работа,
получавали нервни кризи, не можели да спят, говорели несвързано, търсели
вина в себе си, болката им била голяма. Решили да кремират дъщеря си,
защото не можели да понесат мисълта, че детето им ще бъде погребано и
докато са живи урната с праха й ще стои в дома им.
4
Оплакването, че при определяне размера на обезщетението неправилно
първоинстанционният съд не е съобразил критерия за справедливост и
икономическите условия в страната, както и конкретния социален статус на
загиналата и нейното семейство, и поради това е определил завишен размер
на обезщетенията, е неоснователно. При определяне размера на
обезщетението първоинстанционният съдт е спазил принципа на
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и
обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-причинените
морални страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта и
емоционалните преживявания на ищците, търсещи обезщетение от смъртта на
тяхната дъщеря, нейната възраст, общественото й положение, отношенията
между починалата и близките, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната
към датата на определяне размера на обезщетението. Починалата е била
млада жена на 19 години, в началото на обещаващо бъдеще, с родителите си
били прекрасно задружно и щастливо семейство. И двамата ищци със смъртта
на най-близкия човек са изгубили най-голямата радост, опора и подкрепа в
живота си-своята дъщеря, която са имали до момента на внезапната й смърт.
След смъртта на дъщеря им страдали много, настъпила голяма промяна в
техния живот, тъй като загубили най-ценното-любовта на своята дъщеря, с
която се гордеели. Смъртта на Р. Д. нанесла тежък емоционален удар на
нейните родители, с които преди това имала топли взаимоотношения и
живеели задружно. Тези обстоятелства определят вида на засегната
неимуществена ценност и степента на нейното засягане. Предвид възможно
най-близката родствена връзка между починалата и ищците, ежедневната
липса на обич, радост, грижа и подкрепа, и свързаните с нея непоправими
във времето промени в емоционалния мир на ищците, настоящата инстанция
счита, че правилно първоинстанционният съд е определил справедливият
размер на дължимото обезщетение на всеки един от тях по 150000лв., което
обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и
занапред дълго във времето страдания на ищците, свързани със смъртта на
тяхната дъщеря.
5
Становището, че процесното ПТП е настъпило при независимо
съизвършителство на двамата водачи, като вина има и водачът на товарния
автомобил, застрахован в ЗК „Лев инс“ АД, е несъстоятелно. Видно от
заключението на експерта, изготвил САТЕ е, че водачът на товарния
автомобил с поведението си не е дал предпоставка за настъпване на ПТП-
движел се е в рамките на разрешената за този пътен участък скорост 78 км/ч
в неговата си пътна лента, не е нарушил габарита на лентата си, а
автомобилът се е движел неконтролируемо по посока на центробежната си
сила, навлизайки в лентата за движение на товарния автомобил, като при това
положение експертът посочва, че нищо е нямало да го спаси да не се удари.
Оплакването, че неправилно е присъдено и обезщетение за
имуществени вреди за траурни обреди, тъй като се касаело за изпълнение на
нравствен дълг, който всеки е длъжен да стори по отношение на свой близък
роднина в случай на смърт, като осъществявайки този свой морален дълг
ищецът нямал право да търси обезщетение на претърпените от това си
поведение имуществени вреди, е несъстоятелно. Действително, извършването
на обреден ритуал на починалата си дъщеря, е морален дълг на един родител.
Направените обаче в случая за това разходи представляват имуществена
вреда за него, тъй като са пряка и непосредствена последица от настъпилото
по вина на водача на лекия автомобил ПТП и причинената при това смърт на
дъщеря му, която вреда подлежи на обезщетяване.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
обективно и субективно съединени искове са основателни и доказани в така
определените от първоинстанционния съд размери.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.Д.Д. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на по 2030 лв. за
извършеното процесуално представителство на всеки един от ответниците по
жалба по исковете за обезщетение за неимуществени вреди и за процесуално
представителство на ответника по жалба М.Д. по иска за обезщетение за
имуществени вреди-359,29 лв., или общо 4419,29 лв.
6
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-10 от 15.01.2021г. по т.д. № 72/ 2018г. по
описа на Великотърновски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати
на адв. Д.Г. Д. от ВТАК, личен № **********, с адрес: гр.В.Търново,
*********, на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА сумата 4419,29 лв. /четири хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки/ - адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника ЗК „Лев инс“ АД-гр.София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7