О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /20.12.2019 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 20.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 994/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140,
ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против В.Г.Я., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17, чл. 33 ЗПК и чл.
6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Твърди, че на 06.04.2015 г. между
ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара
„Вивус”/ бил сключен договор за кредит № **********, под формата на електронен
документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 340 лева, която следвало
да бъде върната в срок от 30 дни – 06.04.2015 г., на 06.05.2015 г.
Въпреки настъпване на падежа и
опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил. На осн.
т.13.3 ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва.
На 01.02.2018 г. бил сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били
прехвърлени на ищеца. Цедентът предоставил на цесионера потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Съгласно предоставеното от цедента
пълномощно ищецът изпратил уведомление за цесията до длъжника с препоръчано
писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „непотърсено“.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените
покани, се моли за присъждане на сумата от общо: 340 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда – 04.07.2019 г. до
окончателното погасяване и разноските по делото.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, чрез назначения от съда особен представител адвокат Д.В.,
в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че приложеният договор за
прехвърляне на вземането от 01.02.2018 г. между „4финанс“ ЕООД като цедент и
„Кредитреформ България“ ЕООД като цесионер е общ договор, а не е сключен
конкретно досежно прехвърляне на вземането от ответника, както е посочено в
исковата молба. По делото не били представени доказателства досежно връчване на
уведомителното писмо на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от
страна на цедента. Представеното копие на уведомително писмо за цесията,
изготвено от цесионера, счита за невалидно и моли то да не се кредитира.
Излага, че подаденото
копие на уведомително
писмо, заедно с исковата молба, учредила настоящото производство,
не се явява валидно
уведомяване за прехвърлянето на вземането. За да породи действие
цесията спрямо длъжника е следвало уведомлението за цесията да му бъде връчено лично, като съобщаването за цесията чрез уведомително писмо
връчено на особения представител не пораждало действие. Особеният представител
имал ограничен кръг права за целите на процеса и той не можел да приема
материалноправни изявления, каквото било съобщаването за цесията. По силата на чл. 34 ал. З от ГПК за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото, представителят трябва да
разполага с
изрично пълномощно, каквото
особеният представител не притежава. Договорът за цесия
представлявал разпореждане с едно право и получаването на уведомителното писмо
за цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може писмото да бъде получено. За да бъде съобщена
цесията на особения представител било нужно изрично негово съгласие да го
приеме, което би могло да бъде дадено само при наличието на възможността на
особения представител да доведе реално до знанието на длъжника за извършената
цесия, а такава
възможност по конкретния
казус не била налице. Задължението за уведомяване на длъжника за
прехвърлянето в настоящия случай не можело да бъде прехвърлено, то можело да
бъде събирано само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ по чл. 99, ал.З
от ЗЗД да съобщи на длъжника цесията. Счита, че вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнил целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаването на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира.
Оспорва обстоятелството, че
ответникът е получил процесната сума.
Ищецът не е посочил доказателство за това. Твърди, че не е валидно
доказателство представеното копие на съмнително платежно нареждане, в което
липсвали задължителни законови реквизити за валидността на писмен документ-
липсвали уникален регистрационен номер, подпис на наредител, подпис на служител
на банката и печат на банката като доказателство, че реално е направено такова
нареждане на посочената банкова сметка. *** „основания за превод“ не е
конкретизирано за какво се изплаща тази сума, като е посочено само единният
граждански номер на ответника и някакъв друг номер, без да я пояснено какъв е
той. Поради това моли този писмен документ да не бъде приеман като
доказателство и да не бъде кредитиран. Оспорва твърдението, че ответникът е дал
съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Счита претендираното вземане за
погасено по давност съгласно императивните разпоредби на ЗЗД и като такова за
недължимо на ищеца, като прави възражение за погасяване на
задължението по давност.
Твърди, че от страна на ищеца не
са представени никакви доказателства, че ответникът е изразил воля за сключване
на процесния договор и че приема Общите условия. Представен бил единствено
индивидуален договор на хартиен носител, който не носел подписа нито на
представляващ кредитора, нито на ответника. Липсвали подписи и на Общите
условия. Излага, че съгласно чл. 18, ал. 2 ЗПФУР в доказателствена тежест на
доставчика на услугата е да установи, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора. Позовава се на разпоредбата на чл. 14. ал. 2, изр. 2 на
ЗПФУР, по аргумент от която и от общите условия мълчанието (липсата на
приемане), не можело да бъде тълкувано като съгласие. Размяната на електронните
съобщения целяла да закрепи по недвусмислен начин, предвид сключването на
договора от разстояние, съвпадането на насрещните волеизявления на страните
относно съществените елементи на заем - заемната сума, срока за ползването й и
размер на сумата, дължима за връщане. В нарушение на чл. 10 ЗПФУР ищецът не е предоставил на ответника
информацията по чл. 8 и чл. 9 от същия закон на хартиен или на друг траен
носител. Ищецът не посочил доказателства за изпълнението на това свое законово
задължение. Счита, че същият не е изпълнил и задължението си съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗПФУР за предоставяне на информация на кредитополучателя.
Представеният по делото договор
не удостоверявал извършването от ответника на посоченото в исковата молба
електронно потвърждение, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за
сключване на договор за заем с описаните в исковата молба параметри. Липсвали и
доказателства, че електронно изявление в насока сключване на процесния е било изпратено,
както и че е било изпратено именно от ответника. Липсвали доказателства, че сумата е постъпила по сметка на ответника, както и
доказателства за изявление на ответника, че приема сумата.
Счита договора за недействителен,
тъй като не били спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от ЗПК. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водела до
настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК- изначална недействителност, тъй
като същите били изискуеми при самото сключване. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска като неоснователен
Не са налице факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
При условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да установи възникване на вземанието и неговия размер,
в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за кредит между
ответника и „4финанс” ЕООД, сключен на 06.04.2015 г., при спазване на
законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който се
твърди да е предоставена и усвоена съответната парична сума, че кредиторът е получил съгласието на ответника за
сключване на договора, предаването на сумата на ответника, че е настъпил падежът за
погасяването й, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на
процесните сума; прехвърляне на вземането в своя полза, както и, че ответникът
е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
тези факти, да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания, както и да установи всички свои твърдения и възражения в
отговора, вкл. изтичане на предвидения в закона давностен срок; а при
установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.
На основание чл.
146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за: изпълнение
на задължението си по чл. 10 ЗПФУР да
предостави на потребителя информацията по чл. 8 и чл. 9 от същия закон на
хартиен или на друг траен носител; получено съгласие от ответника за сключване на
твърдения договор с „4финанс” ЕООД /вкл. ел. изявление/;реално предоставяне и
получаване на сумата;
за
спиране/прекъсване на давността.
На основание чл.
146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за
изтичане на предвидения в закона давностен срок.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба
документи са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване
на фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
По доказателствените искания на ответника:
Направеното по реда на чл. 183 от ГПК
искане ищецът да представи в оригинал договора за кредит, платежното нареждане,
уведомлението за цесия е допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Други доказателствени искания към
този момент не са направени.
На страните следва да се разяснят и последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за
разглеждане на делото.
Така мотивиран и на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА за
приемане приложените
към исковата молба документи, като писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца да представи в оригинал договора за кредит,
платежното нареждане и уведомлението за цесия най – късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към
медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4, в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС.
ПРИКАНВА страните
към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най –
доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение,
което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на
страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото
или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че съгласно чл. 133
от ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 28.01.2020 г. от 11:30 часа, за
които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
Препис от определението да се връчи
на страните, а на ищеца и от отговора, като им се УКАЗВА,
че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: