РЕШЕНИЕ
номер 549, 30.04.2018г. , град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, осми състав,
на трети април, две
хиляди и осемнадесета година,
в публичното заседание в
следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар : Златка
Калоянова
Прокурор :
.............................
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
6028 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Й.М.Ч. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление № 14-0769-005537/18.03.2015г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор “ПП”, с което за нарушение по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са
му отнети 12 контролни точки.
Жалбата е депозирана в срока за обжалване от
надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 02.10.2014г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 20.03.2014г. в
17,33 часа, в гр.Б.е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***с наказуема скорост 145
км/ч. при разрешена скорост за движение в населено място, с пътен знак В 26 до 90
км/час в нарушение
на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Скоростта е установена и заснета със стационарна система
„Multaradar SD580 №
00209D32D4F9, снимка №S0000143F006 и показана на водача.
В декларация по чл.188 от ЗДвП жалбоподателят
Ч. е посочила, че на 20.03.2014г. в качеството си на собственик на моторно
превозно средство с рег № ***е управлявала лично автомобила.
Съставеният акт за установяване на
административно нарушение от формална страна е редовен и в съответствие с чл.42
от ЗАНН. При съставянето на акта жалбоподателя не е направил възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 400 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12
контролни точки.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице са всички
законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е
индивидуализирано обстоятелствено и пълно, с изключение на това, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление вместо рег.№ ***е посочен
рег.№ В5805НК. По мнение
на съда тази фактическа грешка, не може да се квалифицира като съществено
нарушение, тъй като в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателя се санкционира „ ...... като водач на лек автомобил – „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***“ за
деяние, което е установено по надлежния ред и за факти, по които се е защитавал
още със започване на производството, със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Допуснатото нарушение не е засегнало правото на защита на
жалбоподателя, тъй като видно от фактическата част на постановлението е налице
абсолютна идентичност на обстоятелствата, описани в акта, още повече че
декларирал собственоръчно в декларацията
по чл.188 от ЗДвП, че на 20.03.2014г. е управлявал собствения си
автомобил рег.№ ***..
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля В.П., справка за първоначална регистрация, декларация по чл.188 от ЗДвП, приложената снимка от клип от стационарната система, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка на същото № 149-ФМИ/20.03.2014г., като няма основателна причина тяхната доказателствена стойност да не бъде ценена.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е констатирано чрез видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD580, която е регистриран тип средство за измерване в Българския институт по метрология и отговаря на изискванията за този тип измервателни средства. Системата е преминала последваща проверка, видно от представения по делото протокол от проверка.
Съгласно
чл.188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. От приложената справка става ясно, че
собственик на автомобила е жалбоподателя Й.М.Ч.. Същата е попълнила
декларация по чл.188 от ЗДвП, че на посочената дата лично е
управлявала собствения си автомобил рег.№ ***. При това положение съдът приема,
че правилно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност за
констатираното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП в актуалната и редакция към датата на извършване на деянието, за превишаване над 50
км/ч. нарушителите се наказват с глоба 350 лева и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.
превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН предвижда, че за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Според чл.3, ал.2 от ЗАНН ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Последвалата редакции
на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП не се явява по-благоприятен закон за нарушителя,
поради което наложените наказания глоба от 400 лева и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца са индивидуализирани в
съответствие със закона от административнонаказващия орган.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
този вид. Наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, поради
което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0769-005537/18.03.2015г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор “ПП”, с което за нарушение по чл.182, ал.1, т.6 вр. с чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 400 /четиристотин/лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца и в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са му отнети 12
/дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно с оригинала:
ММ