СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 5812 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 6091 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 65411/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 49
състав, П.Ж.К., ЕГН ********** и
Д. Д.П., ЕГН ********** са
осъдени да
заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумите, както следва: П.Ж.К. да заплати
на „Т.С.” ЕАД сумата от 1397.54 лева, главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, представляваща сума по
изравнителна сметка, отразена във фактура №**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г.
и сумата от 15.91 лева - дялово разпределение; Д. Д.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 1397,54 лева, главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, представляваща сума по
изравнителна сметка, отразена във фактура №**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. до
30.04.2015 г.
и сумата от 15.91 лева - дялово разпределение, като са отхвърлени иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1397,54 лв. до пълния предявен размер от 2190,87 лв., иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 15.91 лв. до пълния предявен размер от 31,21
лв., изцяло иска, с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на П.Ж.К. да заплати на „Т.С.” ЕАД, сумата
от 525.12 лева - лихва за забава върху главницата от
15.08.2014 г. до 13.09.2017 г.,
както и сума от 8,33 лева -
лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 13.09.2017 г.;
изцяло иска, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на Д. Д.П. да заплати на „Т.С.” ЕАД
сумата 525.12 лева - лихва за забава върху главницата от
15.08.2014 г. до 13.09.2017 г.,
както и 8,33 лева -
лихва за забава върху дяловото разпределение за периода от 08.08.2014 г. до 13.09.2017 г.
С решението П.Ж.К., ЕГН********** е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 177.60
лева - разноски в исковото производство.
С решението Д. Д.П., ЕГН********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 177.60 лева -
разноски в исковото производство.
С решението „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, е осъдена да заплати на Д. Д.П., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 256.47 лева - разноски по делото.
С
решението „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, е осъдена да заплати на П.Ж.К., ЕГН**********, на основание чл. 38 ЗА ГПК,
сумата от 256.47 лева - адвокатско възнаграждение.
Срещу
така постановеното решение в частта, с която предявените искове са
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която
са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно е приел,
че вземанията за периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г. са погасени по давност,
тъй като последните са обективирани в обща фактура от м.07.2014 г., издадена
със срок за плащане 15.09.2014 г., от който момент тече давността. Поддържа,
че с подаване на исковата молба в съда /15.09.2017 г./, давността е прекъсната. Посочва, че в чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008 г., е
определен срок, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните си задължения за топлинна енергия, а именно в 30 дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това в жалбата се поддържа,
че с изтичане на последния ден от месеца, купувачите изпадат в забава за
дължимите суми по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.
Д.П., с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде
оставено в сила. Поддържа се, че районният съд правилно е приел, че вземанията
на ищеца възникнали в периода м.05.2013 г. – м.04.2014
г. са погасени по давност. Излага, че претендираните от
ищеца срещу нея суми, и присъдени, с първоинстанционното решение, са изплатени.
Неоснователна според въззиваемата
страна е и претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.Ж.К.,
с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение в обжалваната
част да бъде оставено в сила. Поддържа се, че районният съд правилно е приел,
че вземанията на ищеца възникнали в периода м.05.2013 г. – м.04.2014 г. са погасени по давност. Неоснователна според въззиваемата страна е и претенцията
на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело
становище по изложеното във въззивната жалба.
Срещу така постановеното решение в частите, с които предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от П.Ж.К., в която са
развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът
е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. В тази
връзка се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства не се
установява съществуването на договорно правоотношение между страните в
настоящото производство. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства относно дължимостта на услугата за дялово разпределение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално - легитимирани страни, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
СРС, I
Гражданско отделение, 49 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът следва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно купувач - страна по сключения договор за доставка на ТЕ до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена ТЕ,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този
договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия -
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува общите
условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни
с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5
ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
В разглеждания случай ищецът основава претенциите си към ответниците на
твърдението, че са наследници на Л.В.-П..
По делото е представено удостоверение за наследници на Л.В.-П., от което
е видно, че последната е починала на 07.07.2017 г., като е оставила за свои
законни наследници П.Ж.К. – дъщеря и Д. Д.П. – дъщеря.
По делото е представено удостоверение за наследници на Д.П.К., от което
е видно, че последният е починал на 08.05.2004 г., като е оставил за свои
законни наследници Л.В.-П. – съпруга, П.Ж.К. – дъщеря, Д. Д.П.
– дъщеря, Г.П.- син и Р.П.–син.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че наследодателят на ответниците Л.В.-П., е
собственик на процесния недвижим имот. Обстоятелството, че протоколът от 27.09.2002 г. на общото събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, е подписан от наследодателя на ответниците Л.В.-П., и е декларирано от
същата, че притежава шест радиатора, не установява факта, че последната се
легитимира като собственик. От горното следва и, че неправилно първостепенният
съд е възприел, че от удостоверението за наследници на Л.В.-П., от което е
видно, че последната е оставила за свои законни наследници П.Ж.К.
– дъщеря и Д. Д.П. – дъщеря, последните се легитимират като собственици с по
½ ид.ч. от процесния имот, придобити по наследяване.
Настоящият въззивен състав не възприема
мотивите на първоинстанционния съд, че ответницата П.Ж.К. е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Не е установено ответницата да е собственик на процесния имот или носител на вещно право на ползване върху него, нито е установено да е сключила договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота за процесния
период, поради което и съдът приема, че ответницата П.Ж.К. няма качество на потребител на топлинна енергия в
него и отговорността й за заплащане
на стойността на потребената такава, съответно за възнаграждение за дяловото й
разпределение не може да се ангажира от ищеца. Качеството си на потребители ответницата е оспорила с отговора на исковата молба и в тежест на ищеца е било при условията
на пълно и главно доказване да установи същото по делото. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че ответниците са наследници на починалата Л.В.-П., за която обаче
няма данни да е била собственик на процесния апартамент. Приетият по делото протокол от 27.09.2002 г. на общото
събрание на етажната собственост, в която се намира имотът, ведно със списък на абонати, съгласно които ОС на
ЕС е избрало и възложило на третото лице - помагач на ищеца да извършва дялово
разпределение на топлинна енергията в сградата, подписан от наследодателя на ответниците Л.В.-П., не
установява обстоятелството, че наследодателят на ответниците е потребител на
топлинна енергия. Този списък не
е за собственици на имоти в сградата, а е за живущи в сградата. Събраните по делото писмени доказателства не са
такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право на
ползване на ответниците върху процесното
жилище, описано в издаваните от ищеца
фактури за исковите суми. Представените от ищеца списък на абонатите в
блока като приложение към протокол от ОС на ЕС на ж.к. „**********в който се
намира процесното жилище, не са такива документи, тъй като не се ползват с
такава материална удостоверителна сила - същите не попадат сред документите,
удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл. 77 ЗС и чл. 18 ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени
договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на
закона: съдебни решения за признаване право на собственост, постановленията за
възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на ЕС би имал /ако и
да подписан от оправомощените лица
съгласно нормативната уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите
лица и взетите решения, но не и относно качеството собственици на присъствалите
на ОС на ЕС, поради което не може от него да се установи качеството
собственик/нито потребител на ТЕ на ответницата. Не са събрани, следователно,
годни доказателства ответниците да са придобили правото на собственост върху
процесното жилище преди или по време на исковия период, при което предявените
срещу тях искове за главница - за цена
на ТЕ и за услуга дялово разпределение, както са уважени, на предявеното основание-наличие на
облигационно отношение възникнало по силата на закона и при ОУ поради
качеството собственик на топлоснабдено жилище в ЕС на ответниците, без да е
необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и подлежащи на отхвърляне. Подаването на
писмена молба-декларация от ответницата също не е установено, тъй като се
прилага последицата по чл.193, ал.2 от ГПК спрямо такъв документ, но въззивният
съд съобрази и обстоятелството, че с
исковата си молба ищецът не е посочил такова основание за възникване на
облигационна връзка с ответницата, а именно не е посочил възникване на
облигационна връзка въз основа на молба-декларация и приемане от ищеца, а се е
позовал на възникване на облигационната
връзка по силата на ЗЕ само поради качеството на собственик на ответницата. Съдът
не може да разширява предмета на делото с факти, които не са били наведени от
ищеца като основание на иска.
Липсата на валидно възникнала облигационна връзка
между ищеца и ответницата П.Ж.К. на предявеното основание, прави безпредметно
обсъждането на другите наведени от ищеца доводи във въззивната жалба.
По отношение на
въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД срещу
първоинстанционното решение, в частите, с
които предявените
срещу Д. Д.П. искове са
отхвърлени, въззивният съд намира следното: решението на
първоинстанционния съд, в частите, с които са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Д. Д.П. искове,
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите както следва: сумата
от 1397,54 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, представляваща сума по изравнителна сметка, отразена във фактура
№**********/31.07.2015 г.
за отоплителен сезон 01.05.2014г. до 30.04.2015 г.
и сумата от 15.91 лева - дялово разпределение, е влязло в сила,
тъй като не е обжалвано. Ето защо, и на основание чл. 297 ГПК, въззивният съд
не може да осъществява контрол върху влязлото в сила решение и е длъжен да
зачете същото, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК, и да приеме, че Д.
Д.П. е потребител на топлинна енергия. Относно
жалбата на ищеца срещу първоинстанционното решение, в частите, с които са
отхвърлени
предявените срещу Д. Д.П. искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 1397,54 лв. до пълния предявен
размер от 2190,87 лв., както и иска
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 15.91
лв. до пълния предявен размер от 31,21 лв., въззивният съд
намира, че правилно районният съд е приел
за погасени по давност вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. -
м.04.2014 г., както и вземането за дялово разпределение по фактура от
30.06.2014 г. Исковата молба е депозирана в съда на 15.09.2017 г., като правилно
е уважена претенцията само за заплащане на задълженията за топлинна енергия за
периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. /изравнителна сметка с положително
вземане/. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза
се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през периода м.05.2014
г. – м.04.2015 г. е 2795,09 лв. – главница за топлинна енергия и 31.82 лв. –
дялово разпределение. Претенцията на ищеца е насочена срещу П.Ж.К. и
Д.
Д.П., в качеството им на наследници на Л.В.-П., като исковите суми се претендират в
удловията на разделност. Съобразно това, и с оглед заключението на вещото лице
по ССЕ, правилно СРС е приел, че задължението на Д. Д.П.,
възлиза в размер на 1397.54 лв –
главница за топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г. и 15.91
лв. – за дялово разпределение.
По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът претендира
обезщетение за забава върху сумите за топлинна енергия и дялово разпределение,
в размер на законната лихва, за периода от 15.08.2014 г. до 13.09.2017 г., т.
е. твърди, че ответникът е в забава от 15.08.2014 г.
Съгласно действалите Общи
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна собственост и обявената
за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл.
32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер
от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия. В този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав
приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили
срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и
формираните от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил
поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на
доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за
процесния период, поради което и при приложение на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме,
че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне. В този смисъл решението на първоинстанционния съд в тази част
следва бъде потвърдено.
По
разноските:
За
първата инстанция: в исковото производство ищецът по отношение на
ответника П.Ж.К.
няма право на разноски. В исковото производство ответникът П.Ж.К.,
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, и
претендира заплащането на сумата от 422,88 лв. - адвокатско възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/ 2004 г., възлиза на 422,88 лв.
За въззивната инстанция, предвид изхода на спора, въззивникът „Т.С.” ЕАД
няма право на разноски. При този изход на спора право на разноски има въззивника П.Ж.К., която е представила списък по чл. 80 ГПК и претендира
заплащането на сумата от 360 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС, и сумата от 28,25 лв. държавна такса за въззивното
производство. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по
реда на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/ 2004 г., възлиза на 323,95 лв. При този изход на спора право на разноски има и въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 400 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78,
ал. 5 ГПК
е основателно. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, и извършените действия по процесуална
защита и съдействие, които се изчерпват единствено с подаване на отговор на
въззивна жалба, размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение може да бъде
определен и под минимума, предвиден в Наредбата, ето защо същото следва да бъде редуцирано до размера от 100 лв., тъй като се явява прекомерно.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 6091 от 09.01.2019 г., по гр. д. № 65411/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 49 състав, в частта с която са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу
П.Ж.К., ЕГН**********, искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1
ЗЗД, за осъждане на П.Ж.К.
да заплати
сумите, както следва: сумата от 1397.54 лева, главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия, представляваща сума по изравнителна сметка,
отразена във фактура №**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г.
до 30.04.2015 г.
и сумата от 15.91 лева - дялово разпределение, както и в частта, с която П.Ж.К.,
ЕГН********** е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 177.60
лева - разноски в исковото производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК
******** срещу П.Ж.К.,
ЕГН********** искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на П.Ж.К.
да заплати
сумите, както следва: сумата от 1397,54
лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
представляваща сума по изравнителна сметка, отразена във фактура
№**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2015г и сумата от 15,91
лева - дялово разпределение.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на П.Ж.К., ЕГН**********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 28,25 лв., представляваща
разноски за държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адв. К.Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38 ЗА, сумата от 166,41 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на адв. М.Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38 ЗА, сумата от 323,95 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Д. Д.П., ЕГН**********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която са отхвърлени исковете срещу
П.Ж.К. и
Д.
Д.П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.