Р Е Ш Е Н И Е
№879 01.07.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на шестнадесети юни, две
хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: Сийка
Хардалова
прокурор: Андрей
Червеняков
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 765 по описа за 2022 година.
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във
вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на З.К.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 295/25.03.2022 год.,
постановено по НАХД № 5627/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-0769-000419/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВРБургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
В касационната жалба се твърди, че е
налице съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН,
които съдът не е взел предвид, както и че вмененото на Х. нарушение не е
доказано по несъмнен начин. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение
и отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата
инстанция.
Административен съд -
Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и
в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
С обжалваното решение
Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно
постановление №
21-0769-000419/07.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВРБургас,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на касатора е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
За да постанови оспореното съдебно
решение съд е приел, че АУАН е съставен, а НП е издадено от
компетентно лице, като административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Съдът е посочил, че нарушението е установено посредством
техническо средство, като самоличността на нарушителя е установена впоследствие,
при изпълнение на процедурата по деклариране от страна на
собственика/ползвателя за лицето, което е управлявало автомобила, като едва с
представяне на декларацията, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението е
започнал да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН. Съдът е приел, че наказателното
постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от 3 ЗАНН, като е съобразено
с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Съдът не е констатирал допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, като изрично е посочил, че вмененото
във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението
е индивидуализирано правилно. Точно е посочено мястото на извършване на
нарушението (на път І-9, км. 233+300, в посока от ПВ „Сарафово” към ПВ „Юг“),
отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно
е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По същество, съдът е приел
извършеното нарушение за безспорно доказано от обективна страна, а относно
субекта на административнонаказателната отговорност, съдът е намерил същия за
правилно определен, излагайки обстойно мотиви за това. От субективна страна,
съдът е приел, че се касае за виновно извършено нарушение. Обсъдил е размера на
наложените на водача административни наказания като е намерил същите за
правилно определени. Обсъдил е и липсата на предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и
представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с възраженията, направени и пред първата
инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл.
44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП също съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване
правото на защита. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В заключение, настоящата инстанция намира, че АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в
съответствие с процесуалните правила.
Относно приложението
на материалния закон съдът е на становище, че от събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че именно касаторът
З.К.Х. е осъществила нарушението по ЗДвП, което по същество не се оспорва нито в първоначалната, нито
в касационната жалба. В същите Х. не отрича и верността на попълнената от нея
декларация, в която изрично е посочила, че тя е управлявала МПС, а оспорва
спазването на предвидената в закона процедура за установяване на този факт. В
тази връзка е необходимо да се посочи, че целта на предвидения в закона ред за установяване на
нарушителя, чрез попълване на съответните декларации е именно да се установи по
безспорен начин кое е лицето, извършило нарушението. В случая, това лице е
безспорно установено, поради което правилно е била и ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя и мотивите на РС – Бургас, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Обоснован е и извода на въззивния съд, че наложеното наказание
е
правилно и законосъобразно индивидуализирано.
По тези съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН,
Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 295/25.03.2022 год.,
постановено по НАХД № 5627/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.