№ 51276
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110159658 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът И. С. М. твърди, че на 8.8.2023г. сключила с „Изи Асет Мениджмънт” АД
договор за заем, по силата на който да му се отпусне сумата 7000 лева главница, като сочи,
че задължително условие за получаване на сумата по договора било сключването на договор
за поръбителство между нея и „Файненшъл България“ ЕООД, какъвто договор бил сключен
на 8.8.2023г./ в исковата молба е посочено, че годината е 2024г., но по преценка на съда, с
оглед позициите на страните по делото, годината е сгрешена и е 2023г/.Съгласно
твърденията в исковата молба, по договора за поръчителство било предвидено в полза на
поръчителя да се заплати възнаграждение от 6137,76 лева, разсрочено заедно с вноските по
кредита. Твърди се,че ищцата е заплатила изцяло задълженията си по договора за заем и
поръчителство. Твърди се, че договорът за заем е нищожен, тъй като не са спазени
разпоредбите на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12 и 20, ал.2 ЗПК, като посоченият в договора ГПР
от 40,84 % формално спазва разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, като действителният ГПР
надвишава соченият, тъй като възнаграждението на поръчителя, по твърдения, съставлява
общ разход по кердита, поради което следва да се включва в ГПР, поради което е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл19,ал.1 ЗПК и по този начин не са спазени разпоредбите
на чл.11,ат.10 ЗПК, неясно е откъде идва разликата между първоначално обявения лихвен
процент 35 % и ГПР 40,84 %, което означава, че по договора има и допълнителни, скрити
разходи. Счита се, че платените лихви и възнаграждение за гаранция са платени недължимо,
1
на основание чл.23 ЗПК, като се прави възражение за нищожност на уговорката за
възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави, защото уговорката
надвишава трикратния размер на законната лихва. Договорът за гаранция се атакува като
недействителен, защото при нищожност на ДПК, същият е без предмет, и се заобикалят
императивните изискватия на закона за правилно посочване на ГПР.
Предявяват се: против „Изи Асет Мениджмънт” АД иск за признаване, че договорът
за кредит е нищожен, заедно с иск за връщане на 1238,34 лева възнаградителна лихва, заедно
със законната лихва върху нея от исковата молба и против „Файненшъл България“ ЕООД иск
за признаване нищожността на договора за поръчителство, заедно с иск за връщане на
сумата 6137,76 лева – платено възнаграждение, заедно със законната лихва върху нея от
исковата молба
Ответното дружество Изи Асет Мениджмънт” АД , получило препис от исковата
молба, в срока по чл.131 ГПК , е подало отговор на исковата молба, с която счита
установителният иск за недопустим, предявен при злоупотреба с процесуални права / СРС
намира доводите за относими към евентуалното възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца/, и неоснователен, като сочи, че договорът е действителен. Сочи се,
че клаузите съответстват на цитираните разпоредби от ищеца на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12
и 20, ал.2 ЗПК, като ГПР е посочен, посочена е общодължима сума от ищцата, както и
допусканията, изчислени съответно на Приложение 1 към ЗПК, като разликата в
стойностите на ГЛП се формират на разликата на определяне на ГЛП и ГПР. Сочи се, че
съгласно чл.19,ал.5 ЗПК, надвишаването на законовия процент ГПР не води до
недействителност на целия договор. Ответникът счита, че възнаграждението на поръчителя,
като поръчителството не е условие за предоставяне на сумата, не следва да се включва в общ
разход по кредита,респективно – в ГПР, като твърди, че сключването на договор за
предоставяне на поръчителство не е необходимо условие за сключване на договора за
кредит, възнаграждението за преодставяне на поръчителство, не е безусловно дължимо, а е
от значение дали гаранцията ще бъде активирана или не. Доколкото същото се дължи на
трето лице, не следва да се включи в ГПР.
Твърди се, че единственият разход е лихвата. Оспорва се твърдението за нищожност
на разпоредбите за възнаградителна лихва, защото се сочи,че ограничението за размера й е
чл.19,ал.1 ЗПК, като се оспорва доводът за относимост на законната лихва.
Ответното дружество„Файненшъл България“ ЕООД, в срока за отговор, е оспорило
исковете, с доводи, подобни на ответника – кредитор, както и че е дружество, което
осъществява поръчителство по занятие, няма интерес от безвъзмездни сделки, като
разпоредбите на ЗПК са неотносиим към поръчителството, а свързаността на двете
дружества не променя този извод.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД - противоречие с добрите нрави, заобикаляне на
2
закона, противоречие със закона - на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1, т 7-12 и 20, ал.2 ЗПК, чл.143,ал.1
и ал.2, т.12 ЗЗП , съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответника сумата, като
УКАЗВА на ответниците, че носят тежестта да докажат правопогасяващите си
възражения, включително – кредиторът : че договорът за поръчителство не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, и възнаграждението за поръчителство не е
дължимо безусловно.
ІV. Безспорни факти.
Безспорно е сключването на договора за кредит, договора за поръчителство,
твърдението, че ищцата е заплатила изцяло задълженията си по договора за заем и
поръчителство, че аритметично, ако сумата 6137,76 лева се включи в ГПР 40,84 %, същият
ГПР ще надвишава 50 %, както и че към сключването на договора, законната лихва възлиза
на 10 %.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ССЕ предвид отделеното за
безспорно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.2.2025 г. от
10,00ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3