Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба вх. № 1322/ 04.04.2024 г. от М. Г. Д., чрез адв. А.А., ДАК, срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 2 – 1717 – 000044/ 18.04.2023 г. на Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят не е съгласен с издадената заповед и я оспорва в цялост като незаконосъобразна. Не оспорва констатацията в заповедта, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол, но твърди, че отказът му е продиктуван от обстоятелството, че не е бил водач на МПС, а пешеходец. Моли заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител, адв. А. А.. Поддържа жалбата и иска отмяна на наложената принудителна мярка.

Ответникът по жалбата, Н. С. към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, представя Становище (л. 13), в което оспорва жалбата като неоснователна. Счита заповедта за правилна и законосъобразна и моли тя да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност, ако са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М. Ж., който оспорва жалбата.

По делото е приложена преписката по издаване на оспорения акт, вкл. Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД МВР – Добрич, обосноваваща компетентността на органа, издал ЗППАМ.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, представляващ база, на която е издадена заповедта:

Св. М. С., свидетел по АУАН, полицай в I РУ – Добрич, заявява, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, описан в АУАН, [Марка], при което, като се засекли с него, водачът изглеждал пребледнял и притеснен, поради което служителите решили да го спрат за проверка. Подали му светлинен и звуков сигнал, но автомобилът спрял чак на [улица], където живеел водачът. Било му поискано извършване на проверка за алкохол и наркотици, но той отказал. Бил съпроводен и до ЦСМП, но там отказал да даде кръв за проба. В резултат бил отведен в Първо РУ – Добрич, където са му съставени АУАН.

Св. М. Ц., актосъставител по АУАН № 936139 от 15.02.2024 г. потвърждава, че той е съставил АУАН, както и че външният вид на водача е провокирал служителите да го проверят, съответно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил и след слизането си е представил документите си за проверка.

При така събраните доказателства съдът приема от фактическа страна следното:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена по повод съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 936138 от 15.02.2024 г., с който актосъставителят констатирал извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Според съдържанието на АУАН жалбоподателят е спрян за проверка на 15.02.2024 г. в 15:56 ч. в [населено място], когато управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег. № [рег. номер] по [улица]в посока [улица], в близост до магазин „А.“. При проверката контролните органи поискали да го тестват за употреба на алкохол, но същият отказал. На жалбоподателя бил издаден и талон за изследване № 0170612 от 15.02.2024 г. По делото е представен протокол за медицинско изследване № 37 от 15.02.2024 г., в който В. Ж. – лекар в ЦСМП е удостоверил отказа на М. Г. Д. да предостави кръвна проба за изследване (л. 16).

При тези фактически установявания е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1717-000044/ 15.02.2024 г. на Началник сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, с която е наложено временно отнемане на СУМПС на водача (собственик на автомобила) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 27.03.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена на 04.04.2024 г.

Събраните свидетелски показания от полицейските служители М. Д. Ц. и М. И. С., извършили проверката на процесната дата, категорично потвърждават, че в момента, когато спрели процесния автомобил, жалбоподателят е бил негов водач, а преди това автомобилът е бил в движение. Жалбоподателят бил сам в автомобила, изглеждал пребледнял и притеснен, което мотивирало служителите да подходят към проверка. При проверката водачът отказал изследване за алкохол, вкл. отказал и кръвна проба, което е удостоверено от приложения по делото Протокол за медицинско изследване, цитиран по – горе.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни и обективни, еднопосочни с останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от активно легитимирано за това лице, адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок, срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, оправомощен със Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Добрич.

Заповедта отговаря на изискванията за форма. В нея се съдържат фактическите и правните основания за издаването ѝ, които позволяват да се извърши проверка за законосъобразност.

Съдът приема за установено, че след приключване на проверката на жалбоподателя са били връчени документи, които той отказал да подпише – съставените два АУАН – отказ за тестване за алкохол и отказ от тестване за наркотици.

Събраните по делото доказателства категорично сочат, че жалбоподателят е имал качеството на водач на лек автомобил „Мерцедес“ Ц 180 с рег. № [рег. номер] в деня и часа на проверката. Твърденията му, че не е бил водач, а пешеходец по времето, когато полицаите поискали да го тестват за алкохол, се явява защитна теза, която обаче остана недоказана.

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила с оглед спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП.

Заповедта е съобразена с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Една от тях е тази, предвидена в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая правилно е приложена принудителната мярка, регламентирана в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, тъй като е надлежно установено, че жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, е управлявал същото и е отказал да бъде тестван за алкохол, както и не е изпълнил предписание, дадено от контролните органи за вземане на кръвна проба за извършване на медицинско изследване за установяване наличието на алкохол.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на собственик, който управлява МПС и отказва проверка за алкохол.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода от спора и изрично стореното от процесуалния представител на ответника искане на последния следва да бъдат присъдени на основание чл. 178, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева).

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 5 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 1322/ 04.04.2024 г. от М. Г. Д. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 2 – 1717 – 000044/ 18.04.2023 г. на Началник Сектор към ОД МВР Добрич, РУ 01 Добрич, по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА М. Г. Д., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Областна дирекция на МВР – Добрич съдебно – деловодни разноски в размер на 100.00 лв. (сто лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.