РЕШЕНИЕ
№ 1951
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330104735 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град С.,
ул. „Г. И.” № *, ет.*, представлявано от изпълнителните директори М. К. С. С., със съдебен
адрес в гр. П., бул. „Ш. с.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, адв. дружество „М.“ против Д. В. Т. с ЕГН:
**********, с адрес в с. Р. К., ул. „И.р.“ № ** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2617,18 лева представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по
щети с № ****г., №****г. и № ****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба в съда – ****г. до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът изплатил на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2617,18 лева по щети с
№*****г., №*****г. и № *****г. Виновен за ПТП-то бил ответника Д.Т., който като
неправоспособен водач управлявал л.а „С. И.“ с ДКН *****, при движение по ул.“***“ в с.
Р. К., загубил контрол над управлението на автомобила и ударил правомерно паркираните
автомобили „*****“ с ДКН ****, л.а. „*****“ с ДКН **** и л.а. „*****“ с ДКН****.
Твърди се, че в нарушение на чл. 249, вр. с чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461, вр. с чл.
483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Същия бил поканен да възстанови на ищеца
изплатеното обезщетение, но плащане не постъпило.
Въз основа на гореизложените твърдения моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Д. В. Т. не е постъпил писмен отговор, нито е
изразено становище по иска, като същия не е изпратил свой процесуален представител на
1
първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети протокол за ПТП-3бр.,служебна
бележка-3 бр., Справка ИЦГФ, уведомление, доклади по щети с № *****г., № *****г. и №
****г., снимков материал, платежни нареждания- 3бр. и регресна покана, ведно с обратна
разписка- 3 броя.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
В проведеното на *****г. съдебно заседание от процесуалния представител на
ищеца- адв. П. е направено искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
счита, че са налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника Д.Т.. Същият е редовно
призован и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва ответната страна да се осъди да заплати на ищеца сумите,
предмет на исковата претенция.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 150 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Д. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес в с. Р. К., ул. „И. р.“ № ***
да заплати на ищеца Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г.
И.” № *, ет.*, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., със съдебен адрес
в гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, адв. дружество „М.“ сумата от 2617,18 лева
/две хиляди шестотин и седемнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щети с № ****г. №****г. и № ******г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
2
******г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. В. Т. с ЕГН: **********, с адрес в с. Р. К., ул. „И. р.“ № ** да заплати
на ищеца Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Г. И.” № *,
ет.*, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., със съдебен адрес в гр. П.,
бул. „Ш. с.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, адв. дружество „М.“ сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3