Р Е Ш Е Н И Е № 260064
гр. Враца, 11.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:
НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.
КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Мария
Ценова, като разгледа докладваното от съдия Досов в. гр. дело №277 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
С Решение №10/16.01.2020 год. , постановено по гр. дело
№790/2019 год., РС - Козлодуй е
отхвърлил предявения от М.С.М. *** против "ЧЕЗ Електро
България"АД-гр.София иск с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 53.72 лева, получена от ответника без правно основание, като
погасен чрез плащане/сторниране на платеното в хода на процеса.
Със същото решение РС-Козлодуй е осъдил ответника
"ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София да заплати на ищеца М.С.М. сумата
от 0.30 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК съдът е осъдил ответното
дружество да заплати на ищеца деловодни
разноски от 62.00 лева.
На основание чл.38,ал.1, т.3, пр.2-ро от "Закон за
адвокатурата" съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адв.М.С.
-пълномощник на ищеца М., адвокатско възнаграждение от 300.00 лева.
Решение №10/16.01.2020 год. е обжалвано от "ЧЕЗ
Електро България" АД в частта,
с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 0.30 лева.
В жалбата се твърди, че в атакуваната си част решение №10/16.01.2020
год. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в нарушение на материалния
закон районният съд е приел, че се дължи
плащане на сума от 0.30 лева като законна лихва върху сумата от 53.72 лева за периода от 26.06.2019 год. до
15.07.2019 год., тъй като и самата сума от 53.72 лева /главницата / не се е
дължала към датата на нейното заплащане /от страна на ищеца/. Развиват се съображения, че решение на Окръжен съд-Враца по възз.гр.дело
№258/2019 год., с което е потвърдено
решение на РС-Козлодуй по гр.дело №301/2018 год. няма сила на пресъдено нещо по отношение на
лихви за забавено плащане по фактура №*********/16.02.2018 год. Въпреки това,
отпадането на дължимостта на лихвата/неустойката по фактура
№*********/16.02.2018 год.. е станало след влизането в сила на решението по
възз. гр.дело №258/2019 год. на Окръжен
съд-Враца на 28.05.2019 год. Сумата от 53.72 лева е заплатена /от ищеца/ на
25.06.2019 год. след влизане в сила на съдебното решение, поради което е
недължимо платена и след плащането е
станала сума, надплатена по
сметката на потребителя съгласно договора за доставка на ел.енергия между
крайния снабдител и клиентите. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл.26 от Общите условия на "ЧЕЗ Електро България"АД, като твърди, че
след като ищецът не е посочил начин на възстановяване на сумата /от 53.72
лева/, то тя правилно е била прихваната от дружеството на 15.07.2019 год. с
дължими плащания по друга, последваща фактура. Счита също, че претенцията за
присъждане на законна лихва от датата на входиране на исковата молба в
съда-26.06.2019 год., до окончателното изплащане се явява недопустимо, тъй като
и искът /за заплащане на сумата 53.72 лева/
е за лихва,а лихва върху лихва не се дължи.
Иска се отмяна на решение №10/16.01.2020 год. в обжалваната част и отхвърляне на иска за
законна лихва с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК ответникът по жалбата е
депозирал писмен отговор, с който я
оспорва като неоснователна. Поддържа се, че основанието за заплащане на
исковата сума е отпаднало, тъй като по силата на решението на РС-Козлодуй по
гр.дело №301/2018 год. е отпаднало основанието на главното задължение, при
което единственият начин за защита е чрез предявяване на иска за възстановяване
на недължимо платената сума. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски за адвокатска
защита на въззиваемия в условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
Страните не правят доказателствени искания. Освен
въззивната жалба против решение №10/16.01.2020 год., по гр. дело №790/2019 год.
на Районен съд-Козлодуй, "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е подало и
частна жалба против определение №185/02.03.2020 год. на РС-Козлодуй,
постановено по гр.дело №790/2019 год., с което РС-Козлодуй е оставил без
уважение молбата на "ЧЕЗ Електро България"АД - гр.София за изменение
на решение №10/16.01.2020 год. в частта му за разноските. Жалбата е много
подробна и в нея се оспорва правото на адв. С.
да получи възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.
Ответникът - жалбоподател счита, че законовите предпоставки за присъждане на
такова възнаграждение не са налице, тъй като както ищецът, така и адв.С. не са
посочили на основание на коя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА е
предоставена безплатната правна помощ.
Иска се определение №185/02.03.2020 год. да бъде отменено, а претенцията на адв.С. за присъждане на адвокатско възнаграждение отхвърлена. Евентуалното му искане е възнаграждението на адв. С. да бъде намалено до размер от 53.72 лева.
В срок е постъпил отговор от адв.С., в който също
подробно се мотивира становище за неоснователност на частната жалба против
определение №185/02.03.2020 год.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
На 26.06.2019 г. районният съд е бил сезиран с искова
молба от М.С.М. срещу "ЧЕЗ Електро България" АД с искане последният
да бъде осъден да му заплати сумата от 53,72 лева, получена без правно
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че ищецът е
законен наследник на Е. Б. С., починала на 08.05.2011 год. Приживе
наследодателят е бил собственик на недвижим имот - апартамент , находящ се в
гр. ***, а след смъртта имотът бил наследен от ищеца като единствен наследник.
След смъртта на майка си ищецът останал да живее в жилището и ползвал ел.
енергия, бидейки и титуляр по сметка с клиентски №***. На 12.02.2018 год.
служители при ответното дружество извършили проверка на средството за измерване
/електромер/ с фабричен № 0236531, за което съставили констативен протокол №
3021301, въз основа на който издали фактура № **********/16.02.2018 год. на
стойност 581,57 лева. След като установил това, ищецът подал искова молба, по
повод на която Районен съд - Козлодуй се произнесъл с решение № 344/02.11.2018
год. по гр. дело № 301/2018 год., потвърдено с решение № 166/28.05.2019 г. по
гр. дело № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, влязло в сила на
28.05.2019 год., с което е признато за установено по отношение на "ЧЕЗ
Електро България" АД, че не дължи сумата от 581,57 лева с ДДС,
представляваща начислена консумирана, но неплатена ел. енергия по партида на
клиентски № 3002231004704 за периода 15.11.2017 год. - 12.02.2018 год. въз
основа на съставен констативен протокол № 3021301/12.02.2018 год. за обект -
апартамент в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума. Твърди се, че
въпреки това ответникът продължавал да начислява лихва върху сумата от 581,57
лева и сумата продължавала да стои като задължение за плащане по партида на
клиентския номер. Посочва, че служители при ответното дружество го уведомили,
че независимо от крайния изход на делото сумата следва да бъде платена, иначе
ще бъде преустановено електрозахранването. По тази причина, макар след влизане
в сила на горепосоченото решение, платил на 25.06.2019 год. сумата от 53,72
лева, представляваща лихви върху съдебно отреченото вземане от 581,57 лева.
Твърди, че доколкото е отпаднало основанието за плащане на сумата от 581,57
лева, то е отпадало и основанието за дължимост на акцесорното вземане за лихва
върху нея в размер на 53,72 лева.
В указания му срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че, тъй като не е
платено, за вземането по фактура № **********/16.02.2018 г.од наистина е имало
неустойка за забава за периода от падежа - 06.03.2018 год. до сторнирането й -
в случая веднага след научаването за влизане в сила на съдебното решение, а именно м. 07.2019 год. Посочва, че решението
на Окръжения съд не му е връчено и е узнал за него, съответно за влизането в
сила на първоинстанционния съдебен акт, по-късно, в който именно момент е
сторнирана сумата от 73,79 лева - начислявани лихви върху съдебно отреченото
вземане. Излага съображения, че по тези причини не е дал повод за завеждане на
делото, като в допълнение сочи и недобросъвестно поведение на ищеца, който е
следвало първо да покани ответника да сторнира сумата, а след това да предяви
иск. Отделно оспорва иска, като твърди, че недължимостта на лихвата не е била
част от предмета на делото и не е обхваната от силата на решението, поради
което е имало основание същата да бъде начислявана. Твърди, че при сторнирането
на сумите от лихва и главница на 12.07.2019 г. е останала сума надплатена по сметка на
потребителя. С нея е погасено /платено/ задължението му от 15.07.2019 г. по
фактура № **********/15.07.2019 г. В тази връзка твърди, че на 24.07.2019 г.
ищецът не е платил цялата сума по фактура № **********/15.07.2019 г. на
стойност от 86,92 лева, тъй като 73,79 лева са прихванати с нея, а в ЦОК
Козлодуй е заплатил само 13,13 лева. от Отделно сочи, че от платежния документ
не става ясно кой е превел сумата от 53,72 лева. При условията на евентуалност
е направил възражение за прихващане на надвнесената от ищеца сума с негови
задължения към оператора по фактура № *********/15.07.2019 г., като усвоената
по този ред сума в размер на 73,79 лева. От правна страна посочва, че в чл. 26
от Общите условия е уредена процедурата по "връщане или прихващане на
надплатени суми", която ищецът не е спазил, а от там операторът не е бил
длъжен да следи за наличието на основания за прилагането й. В продължение на
това твърди, че като изявление по този ред е счел исковата молба, след
получаването на която е приложил процедурата. Отделно прави възражение, че е
необходимо технологично време за обработка на делото и връщане на надвзетата
сумата.
Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, т.
1 ЗЗД. По негова основателност се е произнесъл с решението, чиято отмяна се
иска, като е отхвърлил предявения иск, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; осъдил е
ответника да заплати на ищеца сумата от 0.30 лева и е присъдил разноски в полза
на ищеца в общ размер на 362,00 лева. За да постанови този резултат, решаващият
състав е приел от фактическа страна, че между страните е налице договор за
използване на електроразпределителна мрежа при общи условия за обект -
апартамент, намиращ се в гр. *** с клиентски № ***. На 12.02.2018 г. служители
при ответното дружество извършили проверка на средството за измерване
/електромер/ с фабричен № 0236531, за което съставили констативен протокол №
3021301, въз основа на който издали фактура № **********/16.02.2018 г. на
стойност 581,57 лева. С решение № 344/02.11.2018 г. по гр. дело № 301/2018 г.
по описа на Районен съд - Козлодуй на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато
за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ АД, че не дължи сумата от
581,57 лева с ДДС, представляваща начислена консумирана, но неплатена ел.
енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода 15.11.2017 г. -
12.02.2018 г. въз основа на съставен констативен протокол № 3021301/12.02.2018
г. за обект - апартамент в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума.
Посоченото решение е потвърдено с решение № 166/28.05.2019 г. по гр. дело №
258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца и влязло в сила на същата дата.
Съгласно представена по делото разписка № 0400009241694543/25.06.2019 г. ,
издадена от "Изипей" АД е заключил, че са отразени задължения на ищеца
към ответното дружество, а именно сума по фактура № 430037203432/14.06.2019 г.,
дължима до 08.07.2019 г. - 00,00 лева, неустойка за просрочени плащания в
размер на 53,72 лева и сумата от 581,57 лева сума по съдебни вземания, а
платена от ищеца е само сумата от 53,72 лева.
Приел е, позовавайки се на приетата като обективно и
компетентно дадена експертиза, че въпреки това ответникът е продължил да
начислява лихва върху вземането по фактура № **********/16.02.2018 г. на
стойност 581,57 лева, която е достигнала размер от 78,80 лева. Приемайки
експертизата е заключил, че сумите от 581,57 лева - главница и 78,80 лева -
лихва, са били сторнирани от ответника на 15.07.2019 г. с кредитно известие, а
задължението по фактура № **********/15.07.2019 г. е погасено частично със
сумата от 73,79 лева, като остатък до пълния размер от 86,92 лева, а именно
сумата от 13,13 лева е заплатена от ищеца на 24.07.2019 г.
При тази фактическа обстановка е заключил от правна
стана, че щом като вземането по фактура № **********/16.02.2018 г. на стойност
от 581,57 лева е съдебно отречено, то не е налице и основание за дължимост на
акцесорното вземане за лихва върху главното. По тези мотиви е приел, че
начислената от ответника и платена от ищеца лихва върху него е без основание и
всякога подлежи на връщане. Позовавайки се обаче, по силата на чл. 235, ал.3 ГПК, на нововъзникното обстоятелство е приел, че ответникът е сторнирал
процесната сума след датата на подаване и получаване на исковата молба, а
именно на 15.07.2019 г., поради което вземането е погасено чрез плащане в хода
на процеса. Въпреки това и отчитайки, че сторнирането, съответно плащането чрез
сторниране, е извършено именно след датата на подаване на исковата молба, е
приел, че се дължи претендираната законна лихва върху сумата от 53,72 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.06.2019 г., до
датата на сторниране на сумата - 15.07.2019 г., която възлиза в размер на 0,30
лева. Считайки, че с начисляването на лихва и сторниране на сумата едва след получаване
на исковата молба, ответникът е дал повод за завеждане на делото, то съдът е
възложил в тежест на ответника направените по делото разноски в общ размер на
362,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 12,00 лева такса за издаване
на удостоверение и 300,00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 ЗА.
Подадена е молба по реда на чл.248 ГПК от ответника с
искане решението в частта за разноските да бъде изменено, като бъде отхвърлено
искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, а алтернативно иска то да
бъде намалено под минималния размер, предвиден в чл. 7 от Наредбата. В подкрепа
на това становище са изложени доводи, че, след като искът е отхвърлен за сумата
от 53,72 лева, не следва да се присъждат разноски на ищеца, още повече в
хипотеза на оказана безплатна правна помощ; не е посочена в договора
конкретната хипотеза на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 3 ЗА /цитира и
съдебна практика/; не са налице близки и роднински връзки между ищеца и неговия
адвокат и доказателства, че ищецът е юрист. Отделно се твърди, че е налице злоупотреба с
права и че съдът неправилно е определил размера на възнаграждението, като не е
отчел минималния материален интерес, липсата на правна и фактическа сложност и
обстоятелството, че е неприложима Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът е изразил становище по така депозираната молба,
навеждайки доводи за нейната неоснователност. Подробно е посочил, че договорът
съдържа нужните реквизити, а допълнително уточнение за приложимата хипотеза на
т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА е направено в о.с.з. Твърди, че в случая е неотносима
цитираната от ответника съдебна практика, защото тя касае хипотеза на предявени
главен и акцесорен иск, какъвто настоящият случай не е. Счита, че размерът на
присъденото от съда възнаграждение е минимален и като такъв е съобразен със
закона.
С определение № 185/02.03.2020 г. съдът е оставил без
уважение искането на ответника за изменение на решението в частта на
присъдените разноски. Като мотиви за този си извод е посочил, че договорът
съдържа нужните реквизити, а размерът отговаря на минималния, предвиден в
Наредбата, за конкретния случай. Отделно е изложил довод, че по делото е
направено възражение за прекомерност, но същото не е било мотивирано и затова е
било оставено без уважение още с решението по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените
оплаквания в жалбата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото
доказателства, основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства е видно, а и не
е спорно между страните, че е налице договор за използване на
електроразпределителна мрежа при общи условия за обект - апартамент, намиращ се
в гр. *** с клиентски № ***.
На 12.02.2018 г. служители при ответното дружество
извършили проверка на средството за измерване /електромер/ с фабричен №
0236531, за което съставили констативен протокол № 3021301, въз основа на който
издали фактура № **********/16.02.2018 г. на стойност 581,57 лева.
С решение №344/02.11.2018 год. по гр. дело № 301/2018
год. по описа на Районен съд - Козлодуй на основание чл.124, ал. 1 ГПК е
признато за установено по отношение на "ЧЕЗ Електро България" АД, че М.М.
не дължи сумата от 581,57 лева с ДДС, представляваща начислена консумирана, но
неплатена ел. енергия по партида на клиентски № 3002231004704 за периода
15.11.2017 г. - 12.02.2018 г. въз основа на съставен констативен протокол
№3021301/12.02.2018 г. за обект - апартамент в гр. ***. Посоченото решение е
потвърдено с решение № 166/28.05.2019 г. по гр. дело № 258/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Враца и влязло в сила на същата дата.
Съгласно представена по делото разписка №
0400009241694543/25.06.2019 г. , издадена от "Изипей" АД се
установява, че са отразени задължения на ищеца към ответното дружество, а
именно сума по фактура № 430037203432/14.06.2019 г., дължима до 08.07.2019 г. -
00,00 лева, неустойка за просрочени плащания в размер на 53,72 лева и сумата от
581,57 лева сума по съдебни вземания, а платена от ищеца е само сумата от 53,72
лева.
От изготвената и приета като доказателство по делото
експертиза се установява, на която и настоящият съдебен състав дава вяра,
считайки я за обективно и компетентно дадена, че ответникът е продължил да
начислява лихва върху вземането по фактура № **********/16.02.2018 г. на
стойност 581,57 лева, която е достигнала размер от 78,80 лева. Установява се
още, че сумите от 581,57 лева - главница и 78,80 лева - лихва, са били
сторнирани от ответника на 15.07.2019 г. с кредитно известие, а задължението по
фактура № **********/15.07.2019 г. е погасено частично със сумата от 73,79
лева, като остатък до пълния размер от 86,92 лева, а именно сумата от 13,13 лева
е заплатена от ищеца на 24.07.2019 г.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението
на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими. Обжалваното
решение е частично неправилно в обжалваната част, а въззивната жалба е частично
основателна, по следните съображения:
Предмет на обжалване е посоченото по-горе решение, но
само в частта, с която „ЧЕЗ Електро България“ е осъдено да заплати сумата от
0,30 лева, представляваща законна лихва върху вземане в размер на 53,72 лева,
за периода от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. В останалата част решението, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
Спорен в настоящото производство е въпросът за
дължимостта на сумата от 0,30 лева, представляваща обезщетение при неизпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата по чл. 86 ЗЗД, а именно за неизпълнение на задължение за връщане на сумата от 53,72 лева
като дадена без основание.
Неизпълнението на главното парично задължение за
възстановяване на сумата от 53,72 лева, представляваща лихва върху сумата от
581,57 лева по фактура №
**********/16.02.2018 г., призната за недължима с влизане в сила на посоченото
по-горе решение на дата 28.05.2019 г., поражда друго акцесорно задължение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Този извод не се разколебава от доводите, в жалбата, защото решение №
166/28.05.2019 г. по гр. дело № 258/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което
е потвърден първоинстанционният съдебен акт, е окончателно и по тази причина не
подлежи на връчване. Именно от момента на влизане в сила на това решение /без
значение дали длъжникът е узнал или не за него/ и заради самия характер на
задължението за лихва, последната става недължима, макар да не е била предмет
на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, по който са постановените решения. По тези
причини последващото плащане на задължението за лихва от 53,72 лева на
25.06.2019 г. е без основание, поради което от тази дата възниква задължение за
връщането му по реда чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в който смисъл са и изводите на
първоинстанционния съд.
От тук следва обаче, че за неизпълнението на
задължение за връщане на сумата, платена без основание, се поражда друго акцесорно
задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй като този ден на
забавата няма как да бъде определен, съгласно чл.84,ал. 2 ЗЗД, длъжникът ще
изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на поканата. В този
смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 5/2017 г., ОСГТК, според които при
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55,ал.1,
предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Като покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД според
съдебната практика се счита и получаването на исковата молба, от който момент
длъжникът се счита в забава, респективно за него възниква задължението да
обезщети кредитора за собствената си забава. Отнесено към настоящия случай
денят на забавата на ответника е денят на получаване на исковата молба -
12.07.2019 г. до 14.07.2019 г. Това е така, защото на 15.07.2019 г.
длъжникът-ответник е изпълнил задължението си да върне сумата, макар чрез
операция сторно, а до този момент е налице забавено изпълнение, за което се
дължи обезщетение в размер на законната лихва, а именно се дължи сумата от 0,04
лева. По изложените мотиви направеното от въззивника възражение, че решението е
недопустимо относно периода на присъждане на лихвата, се явява основателно, но
обуславя само неправилност на атакувания съдебен акт.
Не могат да бъдат споделени възраженията за недължмост
на тази сума поради отхвърляне на иска в останалата му част. Вземането по чл.
55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е възникнало още с плащането на сумата от 53,72 лева на
25.06.2019 г., доколкото същата е била недължима поради съдебното отричане на
задължението за заплащане на сумата от 581,57 лева, представляваща начислена
консумирана, но неплатена ел. енергия по партида на клиентски № 3002231004704
за периода 15.11.2017 г. - 12.02.2018 г. въз основа на съставен констативен
протокол № 3021301/12.02.2018 г. за обект - апартамент в гр. ***. Задължението
за заплащане на сумата от 53,72 лева, представляваща лихва върху сумата от
581,57 лева, е обусловено от дължимостта на последната и с оглед съдебното й
отричане произтича и нейната недължимост, съответно липсата на основание
ответникът да продължава да я начислява. Действително има уредена в Общите
условия процедура за възстановяване на недължимо платени суми, но
неизпълнението й не може да се вмени във вина на ищеца, доколко паричните
задължения са носими и за бездействието си, макар влизане в сила на решението и
извършеното плащане на 25.06.2019 г., длъжникът следва да понесе отговорността
за поведението си за периода след получаване отправената му покана до
изпълнението.
Буди съмнение направения в жалбата довод, че е нужно технологично време след датата на влизане в сила на решението за сторниране на задължението, след като в рамките на два дни от датата на получаване на исковата молба е извършена операция сторно. Отделно съдът не намира логика във възражението за нужно технологично време след датата на влизане в сила на решението, след като се твърди, че първо ответникът трябва да бъде сезиран със заявление по чл. 26 ОУ.
По изложените мотиви обжалваният съдебен акт следва да
бъде отменен за сумата над 0,04 лева до пълния размер от 0,30 лева и за периода от датата на подаване на исковата
молба - 26.06.2019 год., до датата на получаването й от ответника - 12.07.2019
год., като вместо него се постанови
период от датата на получаване на исковата молба - 12.07.2019 г., до 14.07.2019 год. включително / датата на
сторниране на главницата от 53,72 лева/.
По подадената частна жалба:
Въззивната
частна жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна. Съображения:
С решение №10/16.01.2020 год. , постановено по гр. дело
№790/2019 год., РС - Козлодуй,
предявеният иск е уважен частично. Присъдено е на основание чл.38, ал.2 във
връзка с ал. 1,т. 3 ЗА за осъществената правна защита от адв. С. адвокатско
възнаграждение в негова полза в размер на 300.00 лева, съгласно минимума по
Наредба №1/09.07.2004г. МРАВ.
С обжалваното определение, постановено по молбата на въззивника с правно основание чл. 248 ГПК,
районният съд е приел, че няма основание да измени решението си, доколкото е
присъдено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в Наредба №1 размер.
Установено е от приложените договор за правна защита и
съдействие, сключен в хипотезата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,т. 3 ЗА и
пълномощно /л. 29 от делото/, че адв. С. е бил нает при посочените условия за
осъществяване на безплатна правна помощ пред всички съдебни инстанции до
приключване на делото.
След размяна на книжата по чл. 131 ГПК са проведени две
съдебни заседания, поради събиране на доказателства, които обаче са поискани
още с отговора на исковата молба. При второто открито съдебно заседание на едно
съдебно заседание на 18.12.2019 г. делото е разгледано, даден е ход на устните
състезания, съответно обявено за решаване, като е последвало постановяването на
посочения по-горе съдебен акт.
При така развилите се между страните отношения във връзка
с разглеждане и приключване на производството по предявения иск, Окръжен
съд-Враца счита, че са налице предпоставките за намаляване на присъденото на
адв. С. адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум.
Това е така, защото, както правилно посочва в частната си
жалба и ответникът-въззивник, в конкретния случай ще следва да се зачете
съответстващата съдебна практика на СЕС, която
е част от правото на ЕС, директно приложима е в РБългария и има
предимство /примат/ при противоречие с национални норми, каквато е чл.78,ал.5
от ГПК в съобразителната част при приложение на чл. 36 ЗА. Тази практика на СЕС
е обективирана в две български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е
постановил решение на преюдициално
питане и е прието, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от
2004 г. би могла да ограничи и ограничава
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския
пазар, като в тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията
последици, които да са присъщи на преследването на посочените цели, с оглед
упражняването на адвокатската професия. Затова СЕС постановява, че съдът не следва да се съобрази при възражение за прекомерност на основание
чл.78,ал.5 ГПК с мин. размер на адв. възнаграждение, определен в чл.36 ЗА, а да
съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по
делото и може да намали адв. възнаграждение под минималния
размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това мнение се
споделя и в редица последващи решения и
определения на СГС /решение от
22.10.2018 год. по въз.гр.дело №1061/18 год., решение от 07.08.2018 год. по
ч.гр.дело №9568/2018 год., определение от 30.11.2018 год. по ч.гр.дело
№11504/2018 год/.
В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-Враца,
формирана с приетото в определенията,постановени по в.ч.гр.дело №212/2019 год.,
в.ч.гр.дело №313/2019 год. , в.ч.гр.дело №340/2019 год., в.гр.дело №368/2019
год.
Като се съобрази горното и както вече се посочи, че
делото не представлява фактическа и правна сложност, макар да е приключило след
второто съдебно заседание, адвокатското възнаграждение, следващо на адв. С., ще
следва да се редуцира.
Възприетото прави молбата на ответника за изменение на
решение №10/16.01.2020 год. , постановено по гр. дело №790/2019 год., РС - Козлодуй основателна за частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение
на адв. С. над 150.00 лева, като в този смисъл ще следва да се постанови и
определение за изменението на решението в частта му за разноските.
В останалата част частната жалба е неоснователна, при
което обжалваното определение ще
следва да се потвърди.
По разноските пред въззивната инстанция:
Въззивната жалба против решение №10/16.01.2020 год. ,
постановено по гр. дело №790/2019 год.,
РС - Козлодуй е частично основателна, при което въззивникът "ЧЕЗ Електро
България" АД има право на разноски съобразно уважената част от
жалбата / за 0.26. лева при обжалваем интерес от 0.30 лева/ за производството
по чл.258 и сл. ГПК, които са своевременно поискани и на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят, като възлизат в размер на 108.33 лева.
Предвид неоснователността на жалбата
в останалата й част / за 0.04 лева/ и
изложеното досежно частичната основателност на частната жалба против
определението на РС-Козлодуй по чл. 248 ГПК,
на адвокат С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
20.00 лева на основание чл.38,ал. 2 във връзка с ал.1,т. 3 от Закон за адвокатурата за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Страните не претендират разноски за производството по
чл.274 и сл. вр. с чл.248, ал.3 ГПК, но такива не следва и да бъдат присъждани,
независимо от частичната основателност, респективно частична неоснователност на
частната жалба. Съгласно константната практика на ВКС, разноски за
производството по чл.248 ГПК не следва да се присъждат, тъй като то има несамостоятелен характер и в
него не се носи отговорност за разноски /Определение № 114/20.05.2016 год. по
ч.гр.дело № 1847/2016 год., ІІ ГО на
ВКС; Определение № 627/18.08.2014 год. по ч.гр.дело № 696/2014 год., ІІІ ГО на
ВКС/.
Водим от всичко гореизложено, Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№10/16.01.2020 год., постановено по гр. дело №790/2019 год. по описа на РС -
Козлодуй в частта, с която "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е
осъдено да заплати на М.С.М. *** сумата над 0,04 лева до пълния размер от 0,30
лева - сумата 0,26 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 53,72
лева за периода от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2019 год., до
датата на получаването й - 12.07.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в тази й част за сумата 0.26 лева и за периода от датата на
подаване на исковата молба - 26.06.2019 год., до датата на получаването й - 12.07.2019 год.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №10/16.01.2020 год., постановено по гр. дело №790/2019 год. по описа на
РС - Козлодуй в останалата
обжалваната част , с която "ЧЕЗ Електро България"АД-гр.София е
осъдено да заплати на М.С.М. *** сумата от 0,04 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 53,72 лева за периода от датата на получаване на
исковата молба - 12.07.2019 г., до датата на сторнирането й - 14.07.2019 год.
включително.
ОСЪЖДА М.С.М. ***,с
ЕГН ********** да заплати на "ЧЕЗ Електро
България" АД, седалище и адрес на управление гр.***, ЕИК *** сумата от 108.33 лева
/сто и осем лева и 33 стотинки/ - деловодни разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ Електро България"АД, седалище и адрес на управление
гр. ***, ЕИК ***, да заплати на адвокат М.М.С. ***, със служебен адрес:
гр. ***, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
ОТМЕНЯ определение №185/02.03.2020 год. по гр.дело №790/2019 год. по описа
на РС-Козлодуй, постановено в производство по чл. 248 ГПК,
в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на "ЧЕЗ Електро
България" АД - гр.София за изменение на решение №10/16.01.2020 год., постановено по гр. дело
№790/2019 год. по описа на същия съд в частта за
разноските чрез отмяна на решението в
частта, с която на адв. М.С. *** е присъдено адвокатско възнаграждение над
сумата от 150.00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №10/16.01.2020 год., постановено по гр. дело
№790/2019 год. по описа на РС - Козлодуй в частта за разноските, с която
на основание чл.38,ал.1,т.3 от Закон за адвокатурата "ЧЕЗ Електро
България"”АД-гр.София, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв. М.С.
адвокатско възнаграждение в размер над 150.00 лева до пълния присъден размер на
възнаграждението от 300.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение №185/02.03.2020 год. по гр.дело №790/2020 год. по описа
на РС-Козлодуй, постановено в производство по чл. 248 ГПК,
в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на "ЧЕЗ Електро България" АД - гр.София за изменение на решение
№10/16.01.2020 год., постановено по гр. дело №790/2019 год. по описа на същия
съд в частта за разноските чрез отмяна на решението в частта, с която на адв. М.С.
*** е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2