О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /28.01.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на 28.01.2020 г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1492/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба, уточнена с
молба вх. № 6904/19.11.2019 г., подадена от Н.Ю.Т., ЕГН **********, Т.Н.Т., ЕГН
**********, О.Н.Т., ЕГН ********** и Е.Т.А., ЕГН ********** против Ю.Х.М., ЕГН **********, с която е
предявен иск с правна квалификация чл. 42, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от ЗН.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищците:
Ищците
твърдят, че общият им наследодател Т. Алиев Тахиров, ЕГН **********, починал на
20.06.2017 г. Приживе същият е придобил чрез покупко – продажба по силата на нот.
акт за покупко – продажба № 28, том II, дело № 438 от 19.06.1981 г. на провадийски районен
съдия Л. Дочева правото на собственост върху жилищна сграда /къща/ на един етаж
с площ 52 кв. м. и навес с оградни стени с площ 20. кв. м., построени върху
държавно дворно място с площ 850 кв. м., съставляващо УПИ № XIV – 692 в кв. 57 по плана на с.
Градинарово, община Провадия, област Варна, при граници: улица и поземлени
имоти № IV – 691, XIII – 693, XV – 688. Твърдят, че наследодателят Тахиров
е сключил граждански брак с Н.Ю.Т. на 28.11.1977 г. и че към момента на
придобиване на процесния имот той е бил в граждански брак и имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. На 14.08.2019 г. узнали, че на
12.08.2019 г. в Служба по вписванията – Провадия е вписано саморъчно завещание
с вх. рег. № 2608, акт № 199, том IV, дело № 1385, обявено с протокол от
09.08.2019 г. от нотариус Илко Кънев, с район на действие РС – Провадия, по
силата на което наследодателят им Т. Алиев Тахиров е завещал на ответника Ю.М.
гореописания недвижим имот. Ищците оспорват действителността на саморъчното
завещание, като твърдят, че същото не отговаря на изискванията на чл. 25 от ЗН,
тъй като не било написано изцяло с един и същ почерк - мястото на съставяне (с.
Градинарово) било добавено с почерк, различен от този на останалата част от
текста. Текстът на завещанието не бил написан с почерка на техния наследодател
и в този смисъл той не бил негов автор. Излагат, че наследодателят им бил
грамотен, но влошеното му здравословно състояние през последните няколко години
било такова, че трудно би му позволило сам да състави и изпише толкова дълъг
текст. Той не можел да се придвижва и да се обслужва сам, движенията на
крайниците му били изключително затруднени, прекарвал времето в леглото или в
инвалидна количка. По тези съображения молят саморъчното завещание да бъде
обявено за нищожно. Претендират разноски.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
Ответникът
Ю.Х.М.
в отговора си на
исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва така предявения
иск като неоснователен. Твърди, че процесното завещание отговаряло на посочените
в материалноправната норма на чл. 25, ал. 1 от ЗН изисквания за форма на саморъчното
завещание, поради което същото не било съставено в нарушение на предписаното и
не следвало да се счита за нищожно, като завещателното разпореждане било
произвело целените от завещателя правни последици. Твърди, че завещанието било изписано изцяло от наследодателя на ищците лично и
ръкописно, за да реализира желанието си ответникът като негова дъщеря, въпреки
че не била юридически призната като такава, да придобие правото на собственост
върху семейния имот, в който заедно с родителите ѝ - наследодателят и
майка ѝ, с която той съжителствал на съпружески начала, въпреки
непрекратения му граждански брак, живеели повече от тридесет години. Твърди
също, че за цялото това време низходящите на баща ѝ Т. Тахиров и настоящи
ищци, родени от законната му съпруга, не го посетили, не се интересували от
него и здравословното му състояние, не
го подпомагали, въпреки заболяването му, поради което той избрал да се
разпореди изключително в нейна полза. Изписаният от него текст за разпореждане
с личното му имущество бил доброволен волеви акт, изразен след самостоятелно
взето решение, в напълно ясно съзнание и за последиците, поради което следвало да бъде уважен от
всички. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване се отделят обстоятелствата, че: ищците Н.Ю.Т. /съпруга/, Т.Н.Т.
/син/, О.Н.Т. /син/ и Е.Т.А. /дъщеря/ са наследници по закон на общия наследодател Т. Алиев Тахиров, починал на
20.06.2017 г., че по силата на нот. акт за покупко – продажба № 28, том II, дело № 438 от 19.06.1981 г. на провадийски районен съдия
Л. Дочева последният е придобил правото на собственост върху жилищна сграда
/къща/ на един етаж с площ 52 кв. м. и навес с оградни стени с площ 20. кв. м.,
построени върху държавно дворно място с площ 850 кв. м., съставляващо УПИ № XIV – 692 в кв. 57 по плана на с. Градинарово, община
Провадия, област Варна, при граници: улица и поземлени имоти № IV – 691, XIII – 693, XV – 688, както и че към момента на
придобиване на процесния имот, както и към датата на смъртта му той е бил в
граждански брак с ищеца Н.Ю.Т. и че имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена тежест по иска по чл. 42, б.”б”,
пр. ІІ, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН:
В
тежест на ищците е да установят, че е настъпило наследствено правоприемство
по закон между завещателя и ищците, както и да установят всички положителни факти във връзка с
направените възражения относно недействителността на завещанието;
В
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че саморъчното завещание на Т. Алиев
Тахиров отговаря на изискванията на чл. 25, ал.
1 от ЗН - че е написано изцяло от завещателя, т. е. да установи
автентичността на завещанието, доколкото той извлича правата си от неговото
съществуване и валидност.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не сочи
доказателства за установяване автентичността на частния диспозитивен
документ – процесното саморъчно завещание на
Т. Алиев Тахиров.
По доказателствените искания на
страните:
Представените с исковата молба документи
са относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на фактическата
страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е допустимо.
Следва да бъдат допуснати исканите от
ищците двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
обстоятелството какво е било здравословното състояние на общия наследодател по
време на съставяне на завещанието.
По
искането на ищците за допускане на съдебно – почеркова експертиза съдът ще се произнесе в о.с.з., след
изслушване на страните с оглед разпределената доказателствена тежест и
невъзможността към момента да бъде извършена преценка дали експертиза с тези
задачи, формулирани от ищеца, е необходима.
Следва да бъдат допуснати исканите от
ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и
обстоятелствата, свързани с волята на наследодателя за разпореждане с процесния
имот и каква е връзката на наследодателя с ответника.
Други
доказателствени искания към момента не са заявени.
Следва да се насрочи открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.
На
страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК,
както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да се укаже на страните да се насочат към
медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и възможността
да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.02.2020
г. от 11:30часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
приложените към исковата молба документи.
ДОПУСКА исканите от ищците двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството какво е
било здравословното състояние на общия наследодател по време на съставяне на
завещанието.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото
искане на ищците за допускане на съдебно – почеркова експертиза за първото по делото о.с.з.
ДОПУСКА
исканите от ответника двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
фактите и обстоятелствата, свързани с волята на наследодателя за разпореждане с
процесния имот и каква е връзката на наследодателя с ответника.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение
или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са
по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като
им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която
се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ,
че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивната част на настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните, а на ищците – и от отговора на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: