Р Е Ш Е
Н И Е
№ 81
град Велико Търново, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 2/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на А.Д.А., с адрес ***, чрез *** Т. П. от САК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000266/01.12.2022г.,
издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ-Г. Оряховица, с
която на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
регистрация на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е нищожна, като
издадена от орган с неизяснена компетентност и незаконосъобразна поради издаването
ѝ при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. В жалбата се твърди, че А. не е управлявал МПС
под въздействието на алкохол, като МПС не е било спряно от полицейския патрул,
а автомобилът е бил паркиран на улицата известно време преди идването му.
Жалбоподателят е бил на тротоара пред къщата му в с. Лозен и нито е бил в
автомобила, нито го е управлявал към момента на идването на полицейските
органи. Изтъква, че ПАМ е наложена преди да бъдат изготвени резултатите от
медицинското изследване на кръвната проба на жалбоподателя, а са съобразени
единствено показанията на техническото средство, които се оспорват.
Жалбоподателят твърди, че са нарушени разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества и техните аналози. По тези съображения се иска отмяната на
обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ***
Т. П., който поддържа жалбата и претендира направените разноски и присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по
жалбата – младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново,
Районно управление – Горна Оряховица, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 01.12.2022 г. около 12:46 ч. в с. Лозен, на ул. „Четвърта“ в
посока към ул. „Шеста“, А.Д.А. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел“
с рег. № ***, като водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ 7510 и уредът е отчел 0,97 промила алкохол в
издишания въздух. Водачът бил адекватен с правилни координирани движения, като по
негови думи е изпил една ракия на обяд. Тези факти са
описани надлежно в съставения АУАН № GA734968/01.12.2022 г.,
подписан без възражения от лицето, който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се
определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
се ползва с обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са иззети
СУМПС, контролен талон, СРМПС, както и табелите на посоченото МПС. На А. е
издаден талон за медицинско и химическо изследване № 104101 в ФСМП гр. Стражица,
където доброволно дал кръв за химичен анализ.
При тази фактическа
обстановка е издадена от младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОДМВР В. Търново процесната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000266/01.12.2022г.,
с която на А.Д.А. на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно
отнемане на свидетелството за регистрация на МПС на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя
на 01.12.2022 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 15.12.2022
г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от ответника е представен
Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта рег. № 366р-862/10.01.2023 г. на химик в „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР Плевен, командирован в ОДМВР В. Търново. Според тази експертна справка в представената за изследване кръв, взета от лицето А.Д.А., се констатира наличие на етилов алкохол: крайна концентрация: 0,99 промила.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на
вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
„Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на
аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи, в рамките на обслужваната територия. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители
при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като младшите
автоконтрольори, каквато е длъжността на издалия процесната ЗППАМ орган, са
упоменати единствено в т. 2.1 и т. 2.2 от заповедта. Предвид това с разпореждане от 04.01.2023 г. съдът е задължил
ответника да представи доказателства, че издалият процесната ЗППАМ орган попада
в хипотезата на т.2.1 или т. 2.2 от заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на
директора на ОДМВР – В. Търново, но такива доказателства не са представени по
делото. След това съдът с протоколно определение от съдебно заседание на
08.02.2023 г. изрично е задължил ответника в срок до следващото по делото
съдебно заседание да представи доказателства, че издалият заповедта орган е
назначен по график и/или определен със заповед/план за работа служител на
длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново или е назначен по график и/или определен
със заповед/план за работа на длъжност „младши автоконтрольор“ в Участък Полски
Тръмбеш при РУ – Велико Търново, група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна
полиция“ в РУ - Горна Оряховица, Участък Стражица в РУ – Горна Оряховица, група
„Охранителна полиция“ в РУ – Свищов, група „Охранителна полиция“ в РУ -
Павликени или група „Охранителна полиция“ в РУ - Елена при ОД на МВР - Велико
Търново, като е указал, че ако не бъдат представени изисканите доказателства, ще бъде
приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Определението е изпратено и до РУ –
Г. Оряховица, където е получено на 17.02.2023 г. До приключване на съдебното
дирене от ответника не са представени изисканите доказателства. Предвид това по
делото не е доказана материалната компетентност на издателя на обжалваната
ЗППАМ – че е назначен на съответната длъжност и е назначен по график и/или
определен със заповед/план за работа, т.е. че е надлежно оправомощено
длъжностно лице от ръководителя на службата за контрол /директора на ОД на МВР
Велико Търново/. Липсата на компетентност на издателя на административния акт
винаги е порок, обуславящ неговата нищожност.
За пълнота следва да се обърне
внимание и на некоректното поведение на полицейските органи, които не представиха
изисканите от съда видеозаписи с аргумента, че същите се съхраняват за срок от
30 дни на основание чл. 11, ал. 1 от Организационно-технологични правила за
работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната
дейност и пътния контрол“. Още с жалбата до съда жалбоподателят е направил
искане да бъдат представени видеозаписите, но преписката не е била представена
в съда в тридневния срок по чл. 152, ал. 2 от АПК, а едва на 03.01.2023 г.,
след изтичането на срока по чл. 11, ал. 1 от цитираните правила. Въпреки това видеозаписите
е следвало да бъдат съхранени, тъй като предвид подадената жалба срещу ЗППАМ до
съда в случая очевидно е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 от правилата, а
именно файловете са необходими за провеждане на административно производство,
при което следва да се съхраняват за срок от 2 години.
При този изход на делото
на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за внесена държавна
такса в размер на 10 лв.
Претендира се също така и
на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на *** Т.П. съобразно Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането е основателно. Представен е Договор за правна защита и съдействие от
06.12.2022 г. между А.Д.А. и *** Т.П. с предмет изготвяне на жалба срещу ЗППАМ
и процесуално представителство по делото, като за договорено възнаграждение е
посочено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата –
материално затруднено лице. Предвид това за осъщественото процесуално
представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
в полза на *** Т. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размера, определен в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Приложима за случая е
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес,
извън случаите по ал. 2, е предвидено възнаграждение в размер на 1000 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0268-000266/01.12.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на
МВР – В. Търново, РУ-Г. Оряховица. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико
Търново да заплати на А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10
/десет/ лв., представляваща разноски по делото. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико
Търново да заплати на *** Т.Р.П. от Софийска адвокатска колегия, №
**********, с адрес на адвокатската кантора гр. София, ул. "Г.С.
Раковски" № 99, ет. 13, офис 3, сумата от 1000 /хиляда/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: