№ 2899
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110201527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕЛ. ОРЛ. К., ЕГН ********** чрез
нейния упълномощен процесуален представител – адв. Р.П. от САК срещу
наказателно постановление № 86/12.07.2021 г., издадено от д–р А.С.Г. –
директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град
/ОДБХ-София град/, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за
храните /ЗХ, обн. в ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от същата дата/ й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за
цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и
1
приложимия по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.
Вилимира Беева от САК, с пълномощно по делото. Последната оспорва
жалбата и пледира за пълна доказаност на вмененото административно
нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендират се
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
136/10.02.2021 г., съставен от ЦВ. Д. В. – инспектор в ОДБХ-София град и в
присъствието на свидетеля А.Х.Б. е констатирано, че при извършена на
29.01.2021 г. в гр. София проверка в обект – павилион, стопанисван от
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, находящ се в ж.к. „Младост“, между бл. 465 и бл.
466, е установено, че жалбоподателят Е.К., в качеството си на управител на
търговското дружество, предлага на стелажите заедно с годните пакетирани
храни, достъпни за клиентите и с обозначени цени следните храни с изтекъл
срок на годност: 10 бр. десерт „Барни“, годен до 31.12.2020 г., 9 кутии твърди
бонбони с вкус на кола, най-добър до 18.06.2020 г. и 4 пакета шоколадови
бисквити, годни до декември 2020 г., които не са обозначени като бракувани.
В акта е отразено, че е нарушената разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗХ,
като препис от него е връчен на К..
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 86/12.07.2021 г. от д–р А.С.Г. – директор
ОДБХ-София град, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
Е.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 19.01.2022 г., видно
от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала
производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 26.01.2022 г.,
видно от поставения печат върху същата.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя Ц.В.
детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по безспорен
начин. По делото липсват каквито и да било данни за проявена
тенденциозност и недобросъвестност от страна на служителя на ОДБХ-София
град, като на етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства,
които да компрометират обсъдения релевантен източник на информация,
поради което логичните, последователни и вътрешно балансирани нейни
показания следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че
намират пълна подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
Въз основа на съвкупната преценка и интерпретация на събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно
нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и
авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
3
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. Това от своя страна мотивира извод, че
абстрактните възражения в жалбата за неяснота на възведеното
„административно обвинение“ са несъстоятелни.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
4
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника ЕЛ.
ОРЛ. К. е ангажирана, като на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.
По делото е доказано по несъмнен начин, че при извършена на
29.01.2021 г. в гр. София проверка в обект – павилион, стопанисван от
„/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, находящ се в ж.к. „Младост“, между бл. 465 и бл.
466, е установено, че жалбоподателят Е.К., в качеството си на управител на
търговското дружество, предлага на стелажите заедно с годните пакетирани
храни, достъпни за клиентите и с обозначени цени следните храни с изтекъл
срок на годност: 10 бр. десерт „Барни“, годен до 31.12.2020 г., 9 кутии твърди
бонбони с вкус на кола, най-добър до 18.06.2020 г. и 4 пакета шоколадови
бисквити, годни до декември 2020 г., които не са обозначени като бракувани.
Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно
нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ, където е ситуирано императивно изискване
храната да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични,
химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не
представлява опасност за човешкото здраве.
Настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в жалбата, че
въззивникът К. не е потенциален субект на отговорност по възприетата от
административните органи материалноправна квалификация. Между страните
не се спори, че посоченото лице е управител на търговско дружество
„/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, стопанисващо обекта, като от показанията на
свидетеля Ц.В. се изяснява, че съгласно изградената система за самоконтрол
по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗХ именно К. е отговорна за предлагането на
годни за консумация храни, а не работникът в магазина. Доказателства за
противното не са представени в съдебната фаза на процеса.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 128, ал. 1, т. 1
ЗХ, която препраща пряко към правното задължение по чл. 4, ал. 1 от
посочения нормативен акт. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
5
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно, поради което възраженията на жалбоподателя и неговия
процесуален представител в очертаната насока са неоснователни.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждала
извършването на деянието и не е съзнавала неговия общественоопасен
характер, но е била правно задължена да стори това, като същевременно не са
налице пречки от обективно или субективно естество, който да препятстват
протичането на изискуемата съзнателна дейност в очертаната насока.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева съдът намира, че съгласно чл. 128, ал. 1,
т. 1 ЗХ санкцията за физически лица е относително определена в границите
от 2 000,00 лв. до 4 000,00 лв. В конкретния случай наказващият орган е
обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и
обосновано е индивидуализирал наказанието в минимален размер. Съгласно
чл. 27, ал. 5 ЗАНН е юридически невъзможно същото да бъде
редуцирано.
Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране
на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
6
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.
Предлагането за продажба на хранителни продукти с изтекъл срок на годност
е укоримо от правна гледна точка и е от естество да компрометира
фундаменталната цел по чл. 2, т. 1 ЗХ с оглед гарантиране висока степен на
защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните,
поради което не може да бъде толерирано чрез приемането му за маловажно
не само за целите на индивидуалната, но и за целите на генералната
превенция, които са диалектически свързани и не следва да се конкурират.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски. Предвид изхода на
делото, отчитайки осъщественото процесуално представителство на
наказващия орган пред СРС от адв. Вилимира Беева от САК, жалбоподателят
К. следва да бъде осъдена да заплати на Българска агенция по безопасност на
храните адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., видно от
представената по делото фактура. От страна на въззивника не е релевирано
възражение за прекомерност, поради което съдът не дължи произнасяне по
7
реда на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
86/12.07.2021 г., издадено от д–р А.С.Г. – директор на Областна дирекция по
безопасност на храните – София град /ОДБХ-София град/, с което на
основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ, обн. в ДВ бр. 52 от
09.06.2020 г., в сила от същата дата/ на жалбоподателя ЕЛ. ОРЛ. К., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2
000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя ЕЛ.
ОРЛ. К., ЕГН ********** да заплати на Българска агенция по безопасност на
храните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8