Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 3629
по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 68, ал. 1
от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ по възражение на „Б.б.з.р.“
АД с вх. № на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ 937/16.02.2016 г. срещу неприети вземания. С молба от
08.06.2016 г. възразилото лице уточнява срещу кои включени в изготвения от синдиците на банката
списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН вземания възразява с възражението, във
връзка с което е образувано настоящето дело /това са вземанията по №№ 1, 2, 3, 4, 194 и 195 от списъка по чл.
66, ал. 7, т. 2 от ЗБН/.
„Б.б.з.р.“ АД твърди, че в законоустановения срок по чл. 63, ал. 1 от ЗБН е предявила
вземанията си срещу банката в несъстоятелност, произтичащи от: договор за предоставяне на средства по
програма за целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г., сключен
между „Б.б.з.р.“ АД, в качеството й на кредитодател и заложен кредитор и КТБ АД
/н/, в качеството й на кредитополучател и залогодател и последващите анекси към
договора № 1 от 13.01.2009 г., № 2 от 29.01.2009 г. и № 3 от 15.07.2009 г., в
общ размер на 42 793 000.01 лева, както и законна лихва върху тази сума,
считано от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в несъстоятелност/ до окончателното
изплащане на всички останали задължения; договор за междубанков кредит по Програма за малки и
средни предприятия в България на КфВ, Германия от 18.08.2011 г., сключен между
„Б.б.з.р.“ АД, в качеството й на кредитодател и заложен кредитор и КТБ АД /н/,
в качеството й на кредитополучател и залогодател и последващия анекс към
договора № 1 от 29.08.2011 г., в общ размер на 3 902 661,44 лева,както и
законна лихва върху тази сума, считано от 22.04.2015 г. /денят на постановяване
на решението за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ
АД в несъстоятелност/ до окончателното изплащане на всички останали задължения.
След запознаване с обявения от синдиците на банката списък на приети вземания,
възразилото лице установява, че част от предявените вземания не са приети
изцяло в предявения от „Б.б.з.р.“ АД размер, а друга част от вземанията са
приети за различен от предявения период. Във връзка с тази констатация е
подадено възражение пред синдиците на банката, във връзка с което е постановено
решение № ЗБН66-382/18.01.2016 г. С това решение частично са уважени
възраженията, но оставят като неприети суми по предявените вземания, които
възразилото лице поддържа, че му се дължат на основание гореописаните договори.
Поддържа се, че под т. 15 в списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на КТБ АД /н/ е прието вземане в размер на
137 500.00 лева, представляващо неустойка по договора за кредит от
23.12.2008 г., вместо предявения размер от 176 333.34 лева, съответно не е
прието вземане в размер на 38 833.34 лв. Поддържа, че му се дължи
неустойката в предявения размер, тъй като банката в несъстоятелност се е задължила
да плаща на кредитодателя фиксирана редовна годишна лихва по предоставения кредит
в размер на 5 % /пет процента/ - чл. 3.1. от договора за кредит от 23.12.2008
г. Съгласно чл. 3.6. във връзка с чл. 3.1. от този договор, в случай че сума,
дължима от кредитополучателя, не е платена на съответната дата на плащане, последният
дължи неустойка в размер на 0,05 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден
извън дължимата лихва по чл. 3.1. от договора. Сочи, че неправилно е изчислена
от синдиците неустойката по договора за периода от 07.11.2014 г. до 21.04.2015
г., тъй като правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 3.6. във връзка с чл.
3.1. от договора предполага при изчисляване на дължимата неустойка за периода
да се вземат предвид, както неустойката в размер на 0.05 % върху дължимата сума
за всеки просрочен ден, така и редовната годишна лихва в размер на 5 %,
съгласно чл. 3.1. от Договора. В противен случай уговорката между страните, че
неустойката се дължи извън /отделно/ от задължението за редовна лихва би била
лишена смисъл, като би било достатъчно размерът на неустойката да се определи
само като „0.05% върху дължимата сума за всеки просрочен ден“. Твърди още, че претендираното
вземане за лихва за забава, върху вземанията, произтичащи от договора за кредит
от 23.12.2008 г., за периода от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението
за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в
несъстоятелност/ до окончателното изплащане на всички останали задължения по
този договор следва да бъде уважено и включено в Списъка в реда по чл. 94, ал. 1
т. 1 от ЗБН, тъй като вземането за законна лихва за забава замества
начисляваната до 21.04.2015 г. договорна мораторна лихва. То също е вземане,
обезпечено със залог /каквото е и главното вземане по договора за кредит от 23.12.2008
г. - прието от синдика/, а на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за особените
залози /303/ залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху
него. Поддържа, че разпоредбата на чл.
4, ал. 2 от ЗБН предвижда възможност вземанията за законна лихва, дължима след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката,
да бъдат удовлетворявани. Тъй като, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗБН само
законната лихва, натрупана след датата на несъстоятелността върху необезпечени
вземания се удовлетворява в ред девети по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН, то по
аргумент за противното, акцесорните вземания за законна лихва, натрупана след
датата на обявяването на несъстоятелността върху предявени и приети обезпечени
вземания, се удовлетворява наред с главното обезпечено вземане съгласно чл. 94,
ал. 1, т. 1 от ЗБН.
Поддържа се, че под т. 18 в списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на банката в несъстоятелност е прието вземане
на възразилото лице в размер на 142 775.39 лева за редовна лихва за
периода 14.03.2014 г. - 21.04.2015 г., дължима по договор за кредит от
18.08.2011 г., вместо дължимата такава от 144285.41 лева, съответно не е прието вземане в
размер на 1510.02 лева. Твърди, че съгласно чл. 8 от договора за кредит от
18.08.2011 г. кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитодателя
лихва върху дълга по главницата на кредита, която се формира като шестмесечен
EURIBOR плюс надбавка от 3.25 % годишно.
Лихвата се начислява ежедневно, върху дълга по главницата на Кредита, от и
включително датата на усвояване, на база 365/360 дни и е платима след изтичане на
последния ден на съответния лихвен период, на съответната датата на плащане /съгласно
дефиницията, съдържаща се в чл. 1, абзац трети от Договора „дата на плащане“ е
14 септември и 14 март на всяка календарна година. В случай, че съответната
дата на плащане не е работен ден, погасителната вноска се заплаща на първия
работен ден след тази дата на плащане. „Лихвен период“ е шестмесечния период,
дефиниран в чл. 1, абзац девети от Договора. Сочи, че съобразявайки тези
правила, редовната лихва следва да бъде изчислена на сума в размер на
144 285. 41 лв.
Поддържа още, че неправилно в списъка с приети
вземания не е включено и предявено вземане по чл. 9 от договора за кредит от
18.08.2011 г. за надбавка от 6 % върху просрочена лихва в общ размер от
3 807.59 лева. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит от 18.08.2011
г., в случай че сума, дължима от кредитополучателя не е платена на съответната дата
на плащане, последният дължи лихвата по
чл. 8, ал. 1 от Договора /шестмесечен EURIBOR и надбавка от 3,25 %/, плюс
надбавка в размер на 6 % /шест процента/ годишно, върху дължимата сума за всеки
просрочен ден. Затова поддържа, че вземанията му за надбавки в размер на 6 %
годишно по чл. 9 от договора от 18.08.2011 г. следва да бъдат приети и да се
ползват с право на предпочтително удовлетворение от първи ред, съгласно чл. 94,
ал. 1, т. 1 от ЗБН.
Твърди още, че претендираното вземане за лихва за
забава, върху вземанията, произтичащи от договора за кредит от 18.08.2011 г.,
за периода от 22.04.2015 г. /денят на постановяване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност и обявяване на КТБ АД в несъстоятелност/ до
окончателното изплащане на всички останали задължения по този договор следва да
бъде уважено и включено в Списъка в реда по чл. 94, ал. 1 т. 1 от ЗБН.
Предвид изложеното, иска от съда да постанови решение
по подаденото възражение, с което да постанови допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН със
следните вземания: 1. по договора за предоставяне на средства по програма за
целево рефинансиране на търговски банки от 23.12.2008 г.: да се увеличи със сумата 38 833.34 лева
размера на приетото вземане за неустойка по договора; да се допълни в списъка вземане за законна
лихва за забава за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на
вземанията по този договор, което вземане следва да се включи в реда на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН; 1. по договора за междубанков
кредит по програма за малки и средни предприятия в България на КфВ, Германия от
18.08.2011 г.: да се увеличи със сумата 1 510.02 лева размера на приетото
вземане за редовна лихва по договора за периода от 14.03.2014 г. до 21.04.2015
г.; да се допълни в списъка вземане за надбавка в размер на 6 % годишно по чл.
9 от договора в размер на 3 807.59 лева, което вземане следва да се включи
в реда на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН; да се допълни в
списъка вземане за законна лихва за забава за периода от 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане на вземанията по този договор, което вземане следва да
се включи в реда на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН. Претендира
направените в настоящето производство разноски.
Синдиците на банката в несъстоятелност оспорват
подаденото възражение като неоснователно. Поддържат, че неприетите вземания –
предмет на възражението, включени в изготвения списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 от
ЗБН под №№ 1, 2, 3, 4, 194 и 195 не се дължат от банката в несъстоятелност. Поддържат, че
на основание чл. 119, ал. 5 от ЗКИ, в случаите, когато има
наложена надзорна мярка - спиране за определен срок изпълнението изцяло на
всичките й задълженията банката не носи имуществена отговорност за
неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно със специалния
надзор. През времето на специалния надзор не текат лихви за забава и неустойки
относно паричните задължения на банката, чието изпълнение е спряно, а
договорните лихви върху такива задължения се начисляват. Ето защо считат, че
предвид налагането на такъв специален надзор с
решения на УС на БНБ, правилно и законосъобразно са включени процесните
вземания в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН. Тези вземания произтичат от
лихви, неустойки и надбавки върху лихви, начислени за периода на надзор.
Поддържат, че неправилно възразилото лице е квалифицирало лихвите като
просрочени, начислило е неустойки и надбавки върху тях, въпреки императивната
норма на ЗКИ. Предвид изложеното искат от съда да остави без уважение
възражението, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
На
23.12.2008г. между „Б.б.з.р.“ АД и „К.т.б.“ АД е сключен договор за
предоставяне на средства по програма за целево финансиране на търговски банки,
съгласно който „Б.б.з.р.“ АД предоставя
на „К.т.б.“ АД кредит в размер на
20 000 000 лева. Съгласно чл. 3.1 от договора, кредитополучателят
дължи лихва върху дълга по кредита в размер на 5% фиксирана годишна лихва, като
в случай на промяна на основания лихвен процент, обявен с повече от 2 пункта от
нивото му към датата на подписване на договора, което е 5.77%, страните следва
да предоговорят лихвения процент. Лихвата се начислява от съответната дата на
усвояване на база 360/360 дни и е платима след изтичане на съответния лихвен
период на съответната дата на плащане. В
чл. 3.6 от договора е предвидено, че при неплащане на сума, дължима от
кредитополучателя по договора на съответната дата, последният дължи неустойка в
размер на 0.05 % върху дължимата сума за всеки просрочен ден, извън дължимата
лихва по чл. 3.1 по договора. В чл. 4 от договора е предвидено, че
предоставеният кредит се обезпечава с особен залог на вземания към крайни
кредитополучатели. С анекс № 3 към този договор е променена сумата на
предоставения кредит на 40 000 000 лева. Представено е заявление за
вписване на договор за залог, на основание описания договор за кредит, за
размер от 10 000 лева, като вписването в Централния регистър на особените
залози е извършено на 12.02.2009 г.
На
18.08.2011 г. между „Б.б.з.р.“ АД и „К.т.б.“ АД е сключен договор за
междубанков кредит по програма за малки и средни предприятия в България на КФВ,
Германия. С този договор „Б.б.з.р.“ АД
предоставя на „К.т.б.“ АД кредит в
размер на 2 500 000 евро. Кредитополучателят
дължи лихва върху дълга по кредита в размер на шестмесечен EURIBOR плюс
надбавка от 3.25 % годишно . чл. 8, ал.
1 от договора. Лихвата се начислява ежедневно върху дълга по главницата на
кредита от и включително съответната дата на усвояване на база 365/360 дни и е
платима след изтичане на последния ден на съответния лихвен период на
съответната дата на плащане. Лихвените плащания се извършват в евро. В чл. 9 от договора е предвидено, че при
неплащане на сума, дължима от кредитополучателя по договора на съответната
дата, последният дължи лихвата по чл. 8, ал. 1 от договора плюс надбавка в
размер на 6 % годишно върху дължимата сума за всеки просрочен ден. В чл. 6 от
договора е предвидено, че предоставеният кредит се обезпечава с особен залог на
държавни ценни книжа, с номинална стойност 625 000 евро.
По партидата
на банката в несъстоятелност в Търговския регистър към Агенция по вписванията
са обявени Решение № 73 от 20.06.2014 г. и
Решение № 114 от 16.09.2014 г.на Управителния съвет на БНБ. С първото
решение, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1 и ал. 2,
т. 2, 3, 6, и 7 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните
институции и чл. 16, т. 16 от Закона за българската народна банка, на КТБ АД
/н/ е наложена надзорна мярка- специален надзор поради опасност от
неплатежоспособност, като дейността на КТБ АД /н/ е сериозно ограничена. Този
специален надзор е наложен за срок от три месеца, като са назначени квестори,
забранено е да извършва всички дейности, съгласно банковия лиценз на КТБ АД /н/
и е спряно за срок от три месеца изпълнението на всички задължения на КТБ АД
/н/. С Решение № 114 от 16.09.2014 г. специалният надзор на банката е удължен с
още 2 месеца - до 20.11.2014 г. включително, като е удължено и действието на
мерките, наложени с решение № 73 от 20.06.2014 г., включително и мярката за
спиране за срок от три месеца на изпълнението на всички задължения на КТБ АД
/н/.
С решение №
664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, Съдът е обявил неплатежоспособността и е
открил производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /н/, обявил е банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на
органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от
правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното
имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН е обявено в ТР-АВ на
22.04.2015 г., съответно от тази дата следва да започне да тече установения в
чл. 63, ал. 1 от ЗБН двумесечен срок за предявяване на вземанията. В рамките на
този срок, с молба от 19.06.2015 г. „Б.б.з.р.“ АД предявява вземанията си срещу
банката в несъстоятелност. След обявяване в ТР на списъка с приетите от
синдиците на банката вземания, „Б.б.з.р.“ АД подава пред синдиците възражение,
във връзка с което е постановено решение № ЗБН66-382/18.01.2016 г. С това
решение, синдиците на банката уважават частично подаденото възражение срещу
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Корпоративни
търговска банка“ АД /н/ в частта, касаеща периода, за който е прието за
възникнало и дължимо вземането по т. 16 и т. 17 от списъка в общ размер на 2
616 666,67лв., като същото да се счита: 1 000 000 лева - редовна лихва
върху дължима се главница за периода 01.01.2014 г. до 30.06.2014 г. и 1 616
666,67 лв. - редовна лихва върху дължима се главница за периода 01.07.2014г. до
21.04.2015г., като приемат, че и двете лихви са дължими по чл. З, във вр. с
чл.1 от договор за предоставяне на средства по програма за целево финансиране
на търговски банки от 23.12.2008 г., което вземане е в ред първи на основание
чл. 94, ал. 1 т. 1 от ЗБН, който ред на удовлетворяване е приел и синдика в
първоначалният списък. В останалата част е оставено без уважение възражението като неоснователно. Срещу решението в тази
част е постъпило възражението във връзка с което е образувано настоящето
производство. Във връзка с това възражение синдиците на банката включват
спорните вземания под №№ №№ 1, 2, 3, 4, 194 и 195 от списъка по чл. 66, ал. 7,
т. 2 от ЗБН, а именно: под № 1 – вземане в размер на 3709.69 лева,
представляващо надбавка от 6 % по чл. 9 от договор от 18.08.2011 г. за
междубанков кредит по програма за малки и средни предприятия в България на КФВ,
Германия, дължима за периода от 07.11.2014 г. до 21.04.2015 г., начислена върху
просрочена лихва за периода от 14.03.2014 г. до 13.03.2015 г., с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН; под № 2 – вземане в размер на
97.90 лева, представляващо надбавка от 6 % по чл. 9 от договор от 18.08.2011 г.
за междубанков кредит по програма за малки и средни предприятия в България на
КФВ, Германия, дължима за периода от 14.03.2015 г. до 21.04.2015 г., начислена
върху лихва върху просрочена главница, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.
1, т. 1 от ЗБН; под № 3 – вземане в размер на 38833.34 лева, представляващо
неустойка по договор за предоставяне на средства по програма за целево
финансиране на търговски банки от 23.12.2008 г., дължима за периода от 07.11.2014
г. до 21.04.2015 г., с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН;
под № 4 – вземане в размер на 1510.02 лева, представляващо редовна лихва за
периода от 14.03.2014 г. до 21.04.2015 г. по договор от 18.08.2011 г. за
междубанков кредит по програма за малки и средни предприятия в България на КФВ,
Германия, с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН; под № 194 – вземане в определяем
размер за лихва за забава за периода от предявяване на вземането му до
окончателното издължаване по договор от 18.08.2011 г. за междубанков кредит по
програма за малки и средни предприятия в България на КФВ, Германия, с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН и под № 195 – вземане в определяем размер за лихва за
забава за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, с
ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира подаденото възражение за
неоснователно.
Възразилото
лице не ангажира никакви доказателства, във връзка с разпределената от Съда
доказателствена тежест, за установява размера на претендираните вземания. Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така съдът е длъжен да приеме, че
възразилото лице не доказа, че има вземания за неустойка по договора за кредит
от 23.12.2008 г. и за редовна лихва за периода 14.03.2014 г. - 21.04.2015 г. по
договора за кредит от 18.08.2011 г. в по-голям размер от включените от
синдиците в списъка на приетите вземания такива вземания, съответно от 137
500.00 лева и 142 775.39 лева. В този смисъл неоснователно се явява
възражението, с което се иска да бъде изменен списъка на приетите вземания,
като бъде прието, че вземането на
възразилото лице за неустойка по
договора за предоставяне на средства по програма за целево рефинансиране на
търговски банки от 23.12.2008 г. следва
да бъде увеличено със сумата от 38 833.34 лева и вземането по договора за
междубанков кредит по програма за малки и средни предприятия в България на КфВ,
Германия от 18.08.2011 г.
за редовна
лихва по договора за периода от 14.03.2014 г. до 21.04.2015 г. следва да бъде
увеличено със сумата 1 510.02 лева.
Неоснователно
е и възражението в частта за допълване на списъка с вземане за законна лихва за
забава за периода от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземанията по
договора от 23.12.2011 г. с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от
ЗБН; вземане за надбавка от 6 % годишно по чл. 9 от договора от 18.08.2011 г. в
размер на 3 807.59 лева с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН
и вземане за законна лихва за забава за периода от 22.04.2015 г. до
окончателното изплащане на вземанията по договора от 18.08.2011 г. с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН.
Предвиденото
в чл. 9 от договора за кредит от 18.08.20111 г. вземане „надбавка“ има характер на мораторна неустойка, която се
дължи от кредитополучателя в случай на негово неизпълнение по договора на
съответната дата и е в размер на 6 % годишно върху дължимата сума за всеки
просрочен ден. В случая от представените доказателства не се установява за
какво точно неизпълнение на кредитополучателя по договора се претендира тази
надбавка и как са формирани главниците, върху които възразилото лице поддържа,
че следва да се начисли неустойката за посочените във възражението периоди. В
този смисъл за съда е невъзможно да прецени налице ли е някакво неизпълнение на
кредитополучателя по договора и за какво точно негово задължение по същия,
съответно следва ли да се дължи така уговорената неустойка и за какъв период.
Тези обстоятелства са от особено значение, тъй като, за да бъде ангажирана
договорната отговорност на кредитополучателя за евентуално забавено плащане по
договора следва да се установи какви точно задължения не е изпълнил, кога е
изпаднал в забава да изпълни тези свои задължения и в какъв период е продължило
неизпълнението, доколкото следва да бъде съобразено в случая и наличието на
решенията на УС на БНБ, с които е наложен
специален надзор над дейността на КТБ АД /н/ и е спряно за срока на действие на предприетите
ограничителни мерки изпълнението на
всички задължения на КТБ АД /н/. В този смисъл за периода на ограничението
банката е била в невъзможност да изпълнява задълженията си, доколкото всички
извършени от нея действия в нарушение на наложените по чл. 116, ал. 2, т. 1-4
от ЗКИ мерки след обявяването в търговския регистър на решението на БНБ са
нищожни по силата на чл. 119, ал. 1 от ЗКИ.
Неконкретизирано
са и вземанията, включени под №№ 194 и
195 списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН. Съгласно предвидената в глава пета
от ЗБН съдебна процедура, предмет на възражението пред Съд може да бъде
единствено включено в списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН вземане. В този
списък вземанията за лихва не са посочени по начин, които да позволи
индивидуализацията на размера на вземанията за лихва. Посочено е общо от
възразилото лице, че се иска присъждане на законна лихва от определен начален
момент, но не са конкретизирани точните вземания, върху които следва да бъде
начислявана тази лихва. В този смисъл и предвид обстоятелството, че възразилото
лице има много и различни по основание и размер вече приети в производството по
несъстоятелност вземания, съществува неяснота върху кои точно от тях се иска
начисляване на законна лихва, съответно размера на претендираното вземане за
лихва се явява неопределяем.
Съдът намира
искането на банката в несъстоятелност за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК за неоснователно, доколкото в
производството по чл. 68, ал. 1 от ЗБН банката се представлява от синдиците на
същата, а за осъщественото от тях процесуално представителство в закона не се
предвижда дължимост на юрисконсултско възнаграждение в полза на банката.
Обстоятелството, че синдиците са възложили на служител на банката – юрисконсулт
да ги представлява в настоящето производство, не обосновава извод в обратен
смисъл.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ възражението на „Б.б.з.р.“ АД с вх. № на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/
937/16.02.2016 г. срещу неприети вземания,
включени в изготвения от синдиците на банката списък по чл. 66, ал. 7,
т. 2 от ЗБН по №№ 1, 2, 3, 4, 194 и 195,
като неоснователно.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: