МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО Н.О.Х.Д.№ 706/2016г.,БРС,НОД-ви състав.
Районна
прокуратура-Б. е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт по обвинението на
Я.В.С.,***, за това,че на неустановена дата през месец март 2008г. в гр. Б.,
обл.Софийска, на ул. “Александър Стамболийски” № 48, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у Ц.П.И. *** заблуждение, че му връща оригинал на
договор за заем от 08.11.2007г., служещ като доказателство за платено от Ц.П.И.
като длъжник по същия договор задължение, като му предоставил цветно копие,
изготвено чрез копирна техника и с това му причинил имотна вреда в размер на 12
100,00 лева, като е предявил иск срещу Ц.П.И. и е представил оригиналния
договор по гр. дело № ***г. по описа на БРС, с решение по което последният е
осъден да заплати главница в размер на 9778,15лв. и лихва за забава върху нея в
размер на 3227,00 лв. - престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатите обвинения.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Дава обяснения, в които отрича извършването на
инкриминираните деяния.
Защитникът
на подсъдимия намира обвинението за недоказано и моли да бъде постановена
оправдателна присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено по делото следното:
Поде.
Я.В.С., роден на ***г. в гр. Бухово, ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, българин, български гражданин, с виеше образование, неженен,
упражнява адвокатска дейност - адвокат в САК, неосъждан.
Св. Ц.И.
е управител на „**“ ЕООД гр. Б. и живее в същия град заедно със семейството си
- съпругата си св. Я.И.. През месец ноември 2007г. св. Ц.И. имал необходимост
от парична сума във връзка с новооткрита в гр. Б. автокъща на фирмата си, за
което поискал пари - сумата от 10 000 лв. в заем на своя бивш съученик св. Ц.Д..
Св. Ц.Д. не разполагал с такава сума, като му предложил да го запознае с
подсъдимия Я.С., който можел да му даде пари в заем.
На
08.11.2007г. св. Ц.Д. *** в гр. Б. заедно с поде. Я.С., за да се срещнат със
св. Ц.И.. Тримата се срещнали в офиса на автокъщата на св. Ц.И., където
последния се запознал с подсъдимия. Двамата се договорили поде. Я.С. да
предостави в заем на св. Ц.И. сумата от 5000 евро. Подсъдимият извадил бланка
на договор за заем, като св. Ц.И. саморъчно попълнил в нея личните си данни и
сумата, след което се подписал на мястото за „заемополучател”, а поде. Я.С.
съответно положил подписа си за „заемодател” в бланката, след което последният
веднага на място предоставил исканата сума на св. Ц.И.. Договорът бил съставен
в един екземпляр, който останал у поде. Я.С.. Двамата се договорили св. Ц.И. да
върне заетата сума след един месец. След като изтекъл договорения срок и св. Ц.И.
не върнал дължимата сума подсъдимият започнал да звъни по телефона на св. Ц.Д.
като настоявал да му бъдат върнати парите.
През
месец март 2008г. подс. С., заедно със св.Иван Д. отишли в Б., за да получат
парите от св.Ц.И.. Двамата пристигнали в гр. Б. с лек автомобил, като отишли до
дома на св. Ц.И.,***. В този момент пред къщата се намирали св. Ц.И. и св. Я.И.,
които изпращали своя приятелка която им била на гости - св. Д.Й. и сестрата на
св. Я.И. - св. И.Ш.. След като спрели с автомобила пред къщата, поде. Я.С. и
св. Ц.Д. излезли от автомобила и се отправили към св. Ц.И.. По молба на съпруга
си, св. Я.И. влязла в къщата и донесла някакви пари, които св. Ц.И. предал на
поде. Я.С.. Поде. Я.С. преброил парите и ги прибрал, след което дал на св. Ц.И.
някакъв документ, Свидетелят го накъсал и го прибрал в джоба си. Поде, Я.С. и
св. Ц.Д. си тръгнали с автомобила, с който били пристигнали, а св. Ц.И. влязъл
у дома си, където прибрал парчетата от скъсания договор.
През
месец юни 2011 г. св. Ц.И. получил предявена пред PC - Б. искова молба от поде.
Я.С., с която същият претендирал да му бъде заплатена сумата от 9778,15 лв.
представляваща левовата равностойност на 5000 евро, дължима по договор за заем,
сключен между двамата на 08.11.2007г. с падеж на плащане 08.12.2007г. и
3227,00лв. представляваща лихва за забава върху горната сума, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 20.05.2011г.
По предявения иск било образувано гражданско дело № *** г. по описа на PC - Б.,
по което с решение №231/18.10.2011г. същият бил изцяло уважен и св. Ц.И. бил
осъден да заплати претендираните суми. След обжалване на съдебното решение било
образувано гражданско дело №92/2012г. по описа на СОС, в хода на разглеждането
на което, пред въззивната инстанция, в съдебно заседание на 03.04.2012г., поде.
Я.С. представил договора за заем, сключен между него и св. Ц.И. на 08.11.2007г.
Назначена била комплексна технико криминалистична и графична експертиза,
съгласно заключението по която представения пред съда договор не представлява
цветно ксерокопие на оригинала, като ръкописния текст и подписите са изпълнени
с пишещ уред - химикал и син цвят на химикалната паста, като подписите за
заемополучател са изпълнени от св. Ц.И.. С решение от 24.10.2012г, въззивният
съд потвърдил решението на първоинстанционния съд. След представянето на
договора пред въззивния съд, у св. Ц.И. възникнало съмнение в истинността на
предадения му от обв. Я.С. договор, който все още съхранявал в дома си, поради
което на 05.04.2012г. предал за съхранение в кантората на Нотариус рег.№ 371 по
РНК с район на действие района на PC - Б. екземпляра от договора, който му бил
предаден от поде. Я.С. и който бил скъсал. Скъсаният договор бил на 58 къса
хартия с различен размер на късовете, част от които с печатен и ръкописен текст
и част от тях празни, поставен в найлонов плик, който нотариусът положил в
хартиен плик и запечатал. За това действие бил изготвен приемателен протокол от
нотариуса, подписан и подпечатан от него и подписан от св. Ц.И. като приносител
(л.232 от делото). След влизане в сила на съдебното решение бил издаден
изпълнителен лист на поде. Я.С., като въз основа на него било образувано срещу
длъжника св. Ц.И. изпълнително дело № *9 при ЧСИ рег.№ * район на действие гр.
С.
От
приетата съдебно - техническа експертиза назначена в досъдебното производство с
обект екземпляр от договор за заем, предаден на съхранение в кантората на
Нотариус рег.№ 371 по РНК с район на действие района на PC - Б. се установява,
че представените 58 броя хартиени къса по конфигурация и смислово съдържание на
текста представляват едно неразделно цяло. В съдържанието на печатния и
ръкописен текст се описва начина на предоставяне и връщане на парична сума,
както и имената, ЕГН и подписи на двете страни по договора. Документът е
изготвен чрез копирна техника. Така представения за изследване документ представлява
цветно копие.
Съдът
не обсъжда заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно
техническа експертиза в хода на съдебното следствие .приемайки,че с нея не се
установяват релевантни за делото факти.Същата е неотносима към предмета на
делото.
Горната
фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства - от показанията на свидетелите Ц.П.И.,Я.И.,Д.Й., И.Ш.,
Ц.А.Д., Зоя Димитрова и Бистра Младенова и от приложените по делото писмени
доказателства, приети на основание чл.283 от НПК, както и допуснатите
експертизи.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетеля Ц.Д.. Свидетелят е пряк очевидец на
предаването на парите в заем, на това, че през м.март 2008г. подсъдимият е
получил някаква сума от св. Ц.И., както и това, че подсъдимият е дал някакъв
документ на св.И..
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.Й. и св. И.Ш. в частта, в която сочат,
че през м. март 2008г. св.И. се е срещнал с подсъдимия, при което е имало
размяна на парични средства между тях, както и това, че подсъдимият е предал на
св.И. някакъв документ. В тази част показанията им почиват на преки възприятия
и се подкрепят от показанията на св.Ц.Д.. В останалата им част обаче, съдът
приема показанията им за недостоверни, предвид близките им отношения с
пострадалия И.. Така единствено в показанията на св.Я.И. се съдържат твърдения,
че предадената от св.И. сума е тази, която е следвало да бъде върната по
договора за заем. Св. Я.И. обаче е съпруга на св.И., поради което съдът приема,
че в тази й част показанията й са повлияни от близките й отношения със сочения
свидетел В показанията на свидетелите Д.Й. и И.Ш. в частта относно размера на
сумата и основанието, на което се предава, както и относно документа, който е
предаден от подсъдимия на св.И., не се съдържа никаква конкретика, поради което
съдът приема, че в тази им част, показанията на свидетелите не са годно
доказателство за фактите, които се установяват с тях.
Съдът
не кредитира и показанията на свидетеля И. в частта, в която сочи, че е върнал
дължимата по договора за заем с подсъдимия сума, както и, че подсъдимият му е
дал именно договора за заем, сключен между тях. Съдът отчете особеното качество
на свидетеля, а именно - пострадал от твърдяното престъпление, предвид което и
с оглед липсата на каквито и да било други доказателства в подкрепа на
показанията му, съдът прие, че същите са средство за реализиране правото му на
защита, а не доказателствено такова. Вярно е, че съгласно заключението на
допуснатата съдебно-техническа експертиза, предадените на съхранение при
Нотариус рег.№ 371 по РНК с район на действие района на PC - Б.,къса от
документ са цветно ксерокопие на договор. Няма данни обаче дали предаденият на
съхранение при нотариуса документ е този, който подсъдимият е дал на св.И..
С
оглед на това, при обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК, съдът прие че
обвинението срещу подсъдимия по чл.209, ал.1 от НК не е доказано по несъмнен
начин, както изисква чл.ЗОЗ, ал.2 от НПК, поради което същият бе признат за
невиновен и оправдан по това обвинение.
Установено
е от обективна страна, че през м.март 2008г. подс.Я.С. е дал на св.И. документ,
след като е получил парична сума от него. Не е установено обаче с това да е
въвел в заблуждение св.И., че му връща оригиналът на сключения между тях
договор, нито, че задължението му е погасено. Не е установено по делото и с
това подсъдимият да е причинил на св.И. имотна вреда. Установено е по делото,
че между страните съществува заемно правоотношение, по което подсъдимият е
изпълнил задълженията си - предоставил е парична сума. Св.И. обаче не е върнал
същата, поради което, изцяло в съответствие със закона , подсъдимият е
предприел действия за принудително събиране на сумата. Липсата на елементите от
обективната страна прави деянието несъставомерно и прави безпредметно обсъждането
на субективната страна на престъплението.
Тъй
като по делото не бе доказано по безсъмнен и категоричен начин, че поде. Я.С. е
извършител на деянието по чл. 209, ал.1 от НК, съдът приложи разпоредбата на
чл. 304 от НПК, призна го за невиновен в извършването му и го оправда по това
обвинение.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: