Р Е Ш Е Н И Е
№ . . . . . .
27.09.2016
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на деветнадесети септември
, две хиляди и шестнадесета година,в публично заседание в с ъ с т а в :
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ
СЕКРЕТАР:М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия
Веселин Петричев а.н.х.дело № 350 по описа за
2016 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Н.Х.Н.
*** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.Г.
П.-АК-гр.Пазарджик е обжалвал наказателно постановление № 000202
от 28.02.2014г. година на Началника на
РУ Велинград, с молба същото да бъде отменено,като е отбелязал че не е извършил нарушението,за което е
санкциониран ,допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила-нарушение на чл.42,ал.1,т.3,предл.2 и чл.57
,ал.1,т.51предл.второ от ЗАНН,тъй като не е отразено точното място и час на
извършване на административното нарушение,описателната част е непълна,тъй като
не е посочено по кой ред-административен или съдебен ред е лишен от право на
управление,има несъответствие между посочената за нарушена правна норма в акта
за нарушение и в самото НП,като за посочената такава по чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП
липсва конкретизация с оглед на съдържащите се в нея две предложения,като освен
това в наказателното постановление не е посочен акта,с който е лишен от право
да управлява МПС,т.е същото е издадено в нарушение на чл. 57,ал.1,т.5 от ЗАНН;неправилно е приложен закона с оглед на посочената квалификация по чл.177
ал.1 т.1 от ЗДвП,като нарушението според него е по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,поради липса на изначална правоспособност,като се сочат и други доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили правото му на
защита,както и за наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.По
отношение на останалите нарушения,се сочи за липса на съставомерност
за това по чл.147 от ЗДвП с оглед на субекта на отговорност,и за недоказаност
на останалото нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на Н. адв.В. П.,който по изложените в нея съображения моли за
отмяна на атакуваното НП,като ангажира и представя писмени доказателства.
Представител на ответника РУП
Велинград не се явява,като в писмено Становище началника на посоченото РУП
сочи,че жалбата е неоснователна и необоснована – водача е извършил адм. нарушение по чл. 177,ал.1,т.1,181 т.1 и 183 ал.3 т.5 от ЗДвП;акта е редовно съставен и има
доказателствена сила до доказване на противното
и наказващият орган е изпълнил задълженията по чл. 52,ал.4 и чл. 53,ал.1
от ЗАНН.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.02.2014г. година,е съставен АУАН на жалбоподателя Н.Н. ***,за това че на същата дата в около 22,55 часа в гр.Велинград, по бул.”Съединение” посока
кв.Чепино, е управлявал товарен
автомобил марка “ДАФ-АЕ-45”, с рег.№ *******,собственост на М.Я. от
гр.Ботевград ,като извършва следните
нарушения – управлява МПС,след като е отнето СУМПС,МПС няма ГТП за 2014г.,и
водача нарушава знак В-4/забранено за товарни автомобили . В АУАН е отбелязано,че водача е нарушил чл.177
ал. ,т.1,147 ал.1 и 6 т.1 от ЗДвП .Въз
основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,в
което нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като нарушена разпоредбата на чл.177 ал.1 т.1 на ЗДвП и на
основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП на Н.Н. е наложено адм. наказание
глоба в размер на 150 лева,за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева на основание чл.181 т.1 и за това по чл.6 т.1 от ЗДвП-глоба в размер на 30 лева на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП .
От показанията на актосъставителя Б.К. ***, се установи,че жалбоподателят е спрян за проверка в
гр.Велинград, на бул.”Съединение”,управлявайки товарен автомобил,при която не е представил СУ на МПС – но при направена
справка от ОДЧ в масивите на МВР се установило,че му е отнето свидетелството
за управление на МПС.Също така при проверката се е установило,че превозното средство
не е било минало на годишен технически преглед,както и движението по този
булевард е било забранено за движение на товарни автомобили. От страна на
защитата по делото са представени жалба от Н.Н. ***
против заповед №70120 от 2014г. за прилагане на принудителна административна
мярка,издадена от Началника на сектор “Пътна полиция при ОДМВР” Бургас с която
е отнето правото му на управление,както и призовка за с.з.,протокол от
деловодната програма на АС Бургас ,сочещ на висящност
на производството по тази заповед.
С оглед на горното съдът
счита,че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а
ж е н а като се ОТМЕНИ наказателно
постановление № 000202 от 28.02.2014г. година на Началника на РУ Велинград, с което
на жалбоподателя Н.Х.Н. *** , са наложени
административни наказания на основание чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП
- г л о б а 150
лева,за нарушение на чл. 177,ал.1,т.1
от ЗДвП, глоба в размер на 50 лева ,за нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.181,т.1 и глоба в
размер на 30 лева за нарушението по чл.6,т.1 , на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП ,тъй като по време на административно-наказателното производство са
допуснати съществени процесуални
нарушения:
- АУАН е съставен,а
наказателното постановление е издадено при нарушение на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. чл. 57,ал.1,т.5,пр.1 от ЗАНН,тъй като липсва описание на нарушението –
посочено е ,че водача управлява МПС,след като СУ му е било отнето,но състава на
чл.177 ал.1 т.1 посочен в НП сочи на друга хипотеза,а именно да е бил лишен от
това право по съдебен или административен ред,,но не е конкретизирано дали е
лишен по административен ред или по съдебен ред,като не е конкретизиран и акта,с
който е бил лишен от право да управлява МПС,посочената като доказателство и
оспорена пред Административен съд гр.Бургас заповед по реда на чл.174 т.4 от ЗДвП.
- АУАН е съставен,а наказателното постановление
е издадено при нарушение на чл. 42,т.5 от ЗАНН и съотв. чл.
57,ал.1,т.6 от ЗАНН,тъй като не е посочена нарушената законова разпоредба.
И в АУАН,и в наказателното постановление се сочи чл. 177,ал.1,т.1 от ЗДвП,но
това е административно-наказателната разпоредба,въз основа на която следва да бъде санкциониран водача,а не
разпоредба на ЗДвП,която въвежда
нормата,че МПС следва да се управляват от правоспособни водачи / чл. 150 от ЗДвП/,респ.,че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него превозно средство/ чл. 150а от ЗДвП /
- Допуснато е и нарушение при приложението на
материалния закон и в тази насока следва да се отбележи и
обстоятелството,че при така отразената като описателна част обстановка касаеща
деятелността на констатираното административно нарушение приложимата в случая
правна норма е тази по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП , а не посочената по т.1 от
закона т.е. наложената санкция е по норма несъотносима
за конкретното извършеното от страна на жалбоподателя.Констатираните
процесуални нарушения са изводими от постоянната практика на съдилищата,касаеща
приложението на принципа за идентичност на описателната част на нарушението с
неговата цифрова идентификация ,определяща приложимостта на съответната
материално правна норма.
Поради изложеното до тук е нарушено
правото на защита на жалбоподателя,тъй като той не е бил в състояние да научи
точно за какво нарушение на правилата за движение по пътищата е
санкциониран.Нарушен принципа за адекватна правна защита и на участие в
производствата по установяване на нарушението и налагане на наказанието,което
опорочава принципа на законност на тези производства.Допуснатите съществени
процесуални нарушения налагат отмяната на постановеното от страна на наказващия
орган НП в тази му част,без спора да се разглежда по същество респ. да се
изследват и анализират доказателствата по делото,касаещи авторството и
виновността на нарушителя.
По отношение на второто
административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП следва да се отбележи,че
субект на носене и търсене на административно наказателна отговорност и според
нормата и постоянната практика на съдилищата е само собственика на автомобила,а
в конкретния случай това не е бил жалбоподателя Н..В акта за нарушение изрично
е записано,че собственик на товарния автомобил,управляван от Н. е друго
лице,именно М.Я. от гр.Ботевград,чието е и задължението визирано в нормата на
чл.147 ал.1 от ЗДвП.Незаконосъобразно е и НП по отношение на констатираното
трето административно нарушение,касаещо чл.6,т.1 от ЗДвП нарушаването на знак
В-4/забранено за товарни автомобили,като отразената описателна част на това
нарушение респ. деятелност не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието
на такова противоправно поведение от страна на водача
Н..Нито в акта за нарушение,нито пък в самото НП има фактическо описание на
посоката на движение,нито пък описание къде точно е бил поставен процесния знак В-4.Това е важно обстоятелство,тъй като
именно навлизането след знака се санкционира с нормата на чл.183 ал.3 т.5
пр.1-“навлиза след знак,забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство” от ЗДвП.По този начин се рефлектира респ. ограничава правото на
защита на наказаното лице относно пълното описание на основен обективен елемент
от състава на нарушението,а това очевидно води и до опорочаване на
производството и издаденото в него НП и
е основание за неговата отмяна.Освен това отговорността е ангажирана неправилно
и поради факта,че нормата по чл.183,ал.3,т.5 от ЗДвП има две хипотези,които и в
акта и НП не са конкретизирани,а това е от значение за единството между
описанието на нарушението и неговата цифрова идентификация.
Водим
от изложеното до тук съдът
Р Е
Ш И :
О т м е н я в а наказателно постановление № 000202 от 28.02.2014г. година на Началника на РУ ВЕЛИНГРАД, с което
на Н.Х.Н. *** с ЕГН-**********,със съдебен адрес ***,чрез адв.В.Г.
П.-АК-гр.Пазарджик, са наложени административни наказания- г л о б а
в размер на 150 /сто и петдесет /
лева , на основание чл.177, ал.1,т 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП,глоба в размер на 50/петдесет/
лева,на основание чл.181 т.1 от ЗДвП,за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 30/тридесет/ лева на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП,за
нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на Глава дванадесета от Административно
- процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото,че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :