РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 10.08.2017
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав,
в публичното съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6039 по описа за 2012 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че въз основа
на договор за ипотечен кредит от 12.12.2007 г., сключен между него и Г.С.И., е
отпуснал на последния сумата от 359 500 лева, като кредитополучателят се е
задължил да я върне, ведно с договорените лихви за 360 месеца, считано от
19.12.2008 г. (дата на усвояване). Сочи, че с допълнително споразумение №1 от
20.11.2009 г. кредитът е бил преструктуриран, като кредиторът се е отказал от
вземането си за наказателни лихви за периода от 10.11.2009 г. до 19.11.2009 г.
в размер на 0,31 лв., а по отношение на остатъка от главницата в размер на
356 256,95 лв. и дължимата редовна лихва в размер на 8161,72 лв., е договорен
гратисен период. С допълнително споразумение №2 от 10.01.2011 г. кредитът е
повторно преструктуриран като кредиторът се е отказал от вземането си за
наказателни лихви в размер на 8703,83 лв., а за остатъка от кредита в размер на
348 094,92 лв. е договорен нов погасителен план с капитализиране на остатъка от
лихвата и начислените наказателни лихви. С договор за поръчителство от
10.01.2011 г. вземането по кредита се обезпечава с поръчителството на С.Г.З. и П.С.З..
Поддържа, че на 18.05.2011 г., на
основание раздел VII, т.20.2 от общите условия към договора за кредит, поради
допусната забава от страна на кредитополучателя в плащането на главница и лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем. С оглед на
това в полза на кредитора са били издадени заповед за изпълнение по реда на чл.
417 ГПК от 09.01.2012 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 60084/2012 г., по
описа на СРС, 58 състав за следните суми: 344 531,71 лв. - неизплатена
главница по договора за ипотечен кредит от 12.12.2007 г. и допълнителни
споразумения към него от 20.11.2009 г. и от 10.01.2011 г.; 56 408,88 лв. -
дължими договорни лихви за периода от 15.02.2011 г. до 20.12.2011 г.; 18 183,03
лв. – лихви за забава за периода от 15.05.2011 г. до 20.12.2011 г.; 95 лв. - заемни
такси по договора за кредит; ведно със законната лихва от 22.12.2011 г. до
изплащането на вземането, както и сумата от 8384,37 лв. - разноски в
заповедното производство.
Сочи, че с оглед постъпилото възражение
от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен
интерес да предяви настоящата искова претенция и моли съда да установи, че
ответникът дължи на „Б.Д.” ЕАД сумите,
посочени в заповедта за изпълнение и настоящата искова молба.
Ответникът по делото Г.С.И. в
законоустановеният срок не е подал
отговор на исковата молба. В хода на производството поддържа становище за
неоснователност на ищцовата претенция поради ненадлежно упражнено обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, доколкото той не е бил лично уведомен за това
от банката. Моли съда да отхвърли исковата претенция, като му присъди разноски.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Видно от приетия по делото договор за
ипотечен кредит от 12.12.2007 г., сключен между кредитора „Б.Д.“ ЕАД и Г.С.И. в
качеството му на кредитополучател, ищецът е отпуснал на ответника сумата от 359
500 лв., при годишна лихва, подробно описана в т. 7 от договора. С допълнително
споразумение към договора за кредит от 20.11.2011 г., подписано между страните,
е уговорено, че остатъкът от кредита, включващ непогасени главница и текущо
начислени лихви, е в размер на 356 256,95 лв., като се предоставя гратисен
период от шест месеца, без да се променя крайният падеж, а кредиторът се
отказва от начислената наказателна лихва за периода 10.11.2009 г.- 19.11.2009
г.. С допълнително споразумение от 10.01.2011 г. за остатъкът от кредита от
389 169 лв. е договорен нов погасителен план с капитализиране на
неплатените редовни лихви и начислените наказателни лихви, като крайният срок
за погасяване се запазва. С договор за
поръчителство от 10.01.2011 г. вземането по кредита се обезпечава с
поръчителството на С.Г.З. и П.С.З..
Въз основа на депозирано от банката заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. е образуваното ч.гр.д.
№ 60084/2011 г, по описа на СРС, 58 състав, и е издадена на 09.01.2012 г.
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, и изпълнителен лист за следните
суми: 344 531,71 лв. - неизплатена главница по договора за ипотечен кредит от 12.12.2007
г. и допълнителни споразумения към него от 20.11.2009 г. и от 10.01.2011 г.; 56
408,88 лв. - дължими договорни лихви за периода от 15.02.2011 г. до 20.12.2011
г.; 18 183,03 лв. – лихви за забава за периода от 15.05.2011 г. до 20.12.2011
г.; 95 лв. - заемни такси по договора за кредит; ведно със законната лихва от
22.12.2011 г. до изплащането на вземането, както и сумата от 8384,37 лв. -
разноски в заповедното производство.
Съгласно приетата по делото първоначална
съдебно-счетоводна експертиза, отпуснатият кредит в размер на 359 500 лв.
е усвоен изцяло на 19.12.2007 г.. Установява се, че по кредита са погасявани
суми в общ размер на 80 479,62 лв.,
които са разпределени за погасяването на дължими лихви и главници, съгласно
приложена към експертизата таблица. Последното плащане по кредита е направена на 13.06.2011 г. в размер на
21 500 лв., от което е погасена главница в размер на 760,92 лв. Към датата
на подаването на заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение (21.12.2010
г.) размерът на неиздължената главница възлиза на 344 531,71 лв., а
начислената наказателна лихва в размер на 18 183,03 лв.
Във връзка с първоначалната ССчЕ е приета
и допълнителна експертиза, съгласно която размерът на договорната лихва за
периода 13.05.2010 г. – 21.12.2011 г. е в размер на 56 408,88 лв.
По делото е изслушана и приета втора
допълнителна ССчЕ (л.
307),
която е изчислила актуалния дълг при положение, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем и
според която към 15.05.2017 г. падежиралите и непогасени суми възлизат на:
главница - 24 431,64 лева, възнаградителна лихва - 244 068,00 лева; наказателна
лихва: 2044,10 лева. Към същата дата неиздължените такси за застраховка
имущество са в размер на 605,91 лева, а тези за такса управление на кредита в
общ размер на 665 лв.. Посочено е, че от датата на изготвяне на първоначалната
експертиза - 22.02.2013 г. до текуща дата - 25.05.2017 г. няма погасявания по
кредита. Съгласно заключението за период от три години назад, считано от датата
на депозирането на заявлението за издаването на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК – 21.12.2011 г., непогасените месечни вноски са в размер на
37 237,49 лв., дължими за периода 15.02.2011 г. до 21.12.2011 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответникът Г.С.И. (който носи
доказателствената тежест да докаже изпълнението на задължението си за връщане
на заетата сума, т.е. факта на плащане на вноските) не е ангажирал
доказателства, че до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение 21.12.2011 г. е плащал погасителните вноски и дължимите
лихви, съгласно погасителния план.
Съгласно приетото в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков
кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът
може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо
с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
Предметът на предявения по реда на
чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и
размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и следва да е
налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното
производство и това, предявено в исковото производство. Когато заявителят се е
позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и предвид
разпоредбата на чл. 422 ал.1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да
предхожда образуването на заповедното производство.
Доколкото ищецът не твърди, а по делото
не са представени и никакви доказателства, че едностранно обявената от банката
предсрочна изискуемост е сведена до знанието на ответника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, то съобразно задължителните указания, дадени в Тълкувателното решение,
следва да се приеме, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното от заявителя основание (в този смисъл решение
№77/10.05.2016 г., по т.д. № 3247/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., решение № 123/09.11.2015 г., по
т.д. № 2561/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., постановени по
реда на чл. 290 ГПК).
Обстоятелството, че както в исковата
молба, така и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложеното
към него извлечение от счетоводните книги, главницата е посочена като глобална
сума, обуславя неприложимост на приетото в решение № 139 от 05.11.2014 г. по
т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I Т.О., според което, в хипотезата на т. 18 от ТР №
4/2013 г. когато предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита не е била
надлежно обявена, изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в
представеното извлечение от счетоводни книги. Предвид липсата на настъпила
предсрочната изискуемост на заявеното вземане, установителният иск с основание
чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло, както по иска за главница, така и
по отношение на акцесорните искове за договорна и наказателна лихва.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, съгласно представения списък по чл.
80 ГПК, в размер на 50 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Д.”
ЕАД, ***, срещу Г.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв. П.И., положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК,
за следните суми: 344 531,71 лв. - неизплатена главница по договора за
ипотечен кредит от 12.12.2007 г. и допълнителни споразумения към него от
20.11.2009 г. и от 10.01.2011 г.; 56 408,88 лв. - дължими договорни лихви за
периода от 15.02.2011 г. до 20.12.2011 г.; 18 183,03 лв. - лихви за забава за периода от
15.05.2011 г. до 20.12.2011 г.; 95 лв. - заемни такси по договора за кредит;
ведно със законната лихва от 22.12.2011 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена на 09.01.2012
г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 60084/2011 г, по описа на СРС, 58
състав.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Г.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. П.И., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: