РЕШЕНИЕ
№134/25.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №122 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба от И.Г.Г. ***, със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 1426 от 28.09.2020г. на Кмета на Община Свиленград, в частта й, с която е определено обезщетение за отчуждаване на 10 кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.8367, (номер по предходен план 015002) по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“, с трайно предназначение на територията – земеделска, пета категория.
Жалбоподателят твърди, че обезщетението за извършеното отчуждаване било извършено без да се вземе предвид, че следвало да бъдат премахнати две плодни дръвчета – слива и смокиня, както и телена мрежа и бетонови колове, които не били оценени. Предвижданията на ПУП – План за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград налагали необходимостта от отчуждаване на имоти – частна собственост, за общинска нужда, която не можела да бъде задоволена по друг начин, но пазарните цени на имотите, находящи се в местността, която се намирала в непосредствена близост до регулационната линия на града, били значително по-високи от тези, посочени в оспорената заповед. В атакувания акт липсвала изложена ориентация за определяне на размера на паричното обезщетение в някаква сравнителна стойност, при което не ставало ясно как били възприети тези цени на кв.м. от имота, предмет на заповедта. Определената за отчуждената част цена, сравнена с практически извършените сделки при свободно договаряне, се явявала твърде занижена. В определени случаи свободната пазарна цена на квадратен метър земя надхвърляла много повече от двойно посочената в заповедта. Освен това, в акта си кметът на община Свиленград не посочил изрично, че обезщетението било определено въз основа на изготвена експертна оценка, предвид което следвало да се приеме, че липсват мотиви и относно критериите за определяне. Дори и да се приемело, че обезщетението било определено въз основа на тези оценки, то на ставало ясно дали била спазена разпоредбата на чл.22, ал.10 от ЗОбС, което пък от своята страна щяло да предопредели материална незаконосъобразност на оспорения акт. Паричното обезщетение за отчуждената част от имота следвало да се формира на база пазарни аналози на реално сключени сделки за продажба на недвижим имот – земеделска земя, чрез търг и сделки между частни лица в съседни землища. Обезщетението трябвало да представлява осреднена стойност на тези сделки, съгласно предписаното в §1, т.2 от ДР на ЗОбС.
По изложените съображения, доразвити в писмена молба, депозирана от процесуален представител, се иска от съда да измени заповедта и да определи по-висок размер на обезщетението, а именно този по приетата съдебно-оценителна експертиза, като вземе предвид и стойността на двете плодни дръвчета в имота, на телената мрежа и бетоновите колове, които следвало да се премахнат. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Кмет на община Свиленград, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища, подадени от пълномощник, навежда доводи за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност на атакуваната заповед. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като в случай на уважаване на жалбата, адвокатското възнаграждение да се присъди в минимален размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и
въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №151, том VI, рег.№5792, дело №830 от 2014г., вписан в
Службата по вписвания при РС – Свиленград (л.10), И.Г.Г. е станал собственик на
няколко земеделски имота в землището на гр.Свиленград, сред които нива,
находяща се в местността „Речни лозя“, пета категория, с площ 1.075 дка,
съставляваща имот №015002, по плана за земеразделяне на землището на
гр.Свиленград.
С Решение № 1017/28.11.2018г. (л.55), на
основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.1 и ал.7
от ЗОбС, във вр. с Докладна записка №279/05.11.2018г. на Кмета на община
Свиленград, Общински съвет – Свиленград е одобрил ПУП – ПУР на местност „Речни
лозя“ в масиви с №№ 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296,
298, 299, 300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 592 по КВС на гр.Свиленград в
съответствие с Общия устройствен план на гр.Свиленград, приет с Решение
№1007/26.11.2014г. на ОбС – Свиленград, за изграждане на нова улична мрежа. В
решението е посочено, че засегнатите имоти, попадащи в обхвата на ПУП-ПУР са
описани в Кадастралния регистър на недвижимите имоти по Приложение №1 –
неразделна част от Проект за Подробен устройствен план – План за улична
регулация.
Решение № 1017/28.11.2018г. на Общински
съвет – Свиленград е било публикувано в Държавен вестник, бр.7 от 22.01.2019г.,
представен по делото във вид на заверено копие (л.53).
Видно от Констативен
протокол от 23.02.2019г. (л.52) , съставена от служители на Община Свиленград, в
законоустановения срок жалби против Решение №1017/28.11.2018г. на Общински
съвет – Свиленград не са постъпили и същото е влязло в сила.
С
Обявление рег. индекс И-5039/20.07.2020г. на Община Свиленград (л.89), на
основание чл.25, ал.1 от ЗОбС собствениците на имоти, засегнати от изграждането
на улици, съгласно Подробен устройствен план – План за улична регулация на
местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр.Свиленград, са били
уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОбС
за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин и за изграждане на нова улична мрежа – общински път от първостепенно
значение въз основа на влязъл в сила ПУП в обхвата на масиви с №№ 11, 12, 13,
14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301, 334, 335,
1, 336, 603 и 592 по КВС на землище гр.Свиленград, одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти –
публична общинска собственост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС.
Обявление с рег. индекс И-5039/20.07.2020г. е
било публикувано на официалния сайт на Община Свиленград на 20.07.2020г., както
и поставено на същата дата на видно място на първия етаж в сградата на Общинска
администрация – Свиленград (л.114,115). На 24.07.2020г. обявлението е било
публикувано във вестниците „Хасковска Марица“, „24 часа” и „Труд“.
С писмо рег. индекс И-5386/31.07.2020г.
(л.29), във връзка с откритата процедура по принудително отчуждаване, И.Г.Г. е
бил уведомен, че част с площ 10 кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8367,
негова собственост, попада в обхвата на Подробен устройствен план – План за
улична регулация на местност „Речни
лозя“ и Общия усройствен план на гр.Свиленград. Предвид това, от Г. е
изискано в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи в сградата на
Общинска администрация – Свиленград копие от документ за собственост.
С Обявление рег. индекс И-7396/20.11.2020г.
(л.112) са били извършени промени в Обявление рег. индекс И-5039/20.07.2020г.,
отнасящи се до част от имотите, засегнати от изграждането на улици, съгласно
Подробен устройствен план – План за улична регулация на местност „Речни лозя“
и Общия устройствен план на
гр.Свиленград. Обявлението е било поставено на информационното табло, находаящо
се в сградата на Общинска администрация – Свиленград на 20.11.2020г. и
публикувано на същата дата на официалния сайт на Община Свиленград (л.116, 117).
В хода на административното производство е била извършена Експертна пазарна оценка (л.15 - л.23/ на отчуждаваната част от имот с идентификатор 65677.701.8367, според която справедливата пазарна стойност на 10 кв.м. от него е в размер 139.00 лв. Оценката е била извършена след възлагане на „ПРЕСТИЖ-ЖТ“ ООД, извършено от комисия, назначена със Заповед №16/06.01.2020г. на Кмета на община Свиленград, с Възлагателно писмо №36 от 01.07.2020г. (л.76), в което под номер 33 е описан имотът на жалбоподател – ПИ 65677.701.8367, стар номер 015002 (л.80). Оценката е предадена на кмета на Община Свиленград от изпълнителя „ПРЕСТИЖ-ЖТ“ ООД на 13.08.2020г. с Приемо-предвателен протокол (л.86).
Развилото
се административно производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на
процесния имот е завършило с издаване на оспорената Заповед № 1426 на 28.09.2020г.
на Кмета на община Свиленград. С
административния акт, на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3,
вр. чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1 и ла.2 от ЗОбС, за изграждането на улици,
съгласно Подробен устройствен
план – План за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия устройствен
план на гр.Свиленград, във връзка с открита процедура по принудително
отчуждаване по реда на глава III от ЗОбС за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, за изграждане на нова улична мрежа – общински път от
първостепенно значение въз основа на влязъл в сила ПУП в обхвата на масиви с №№
11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301,
334, 335, 1, 336, 603 и 592 по КВС на землище гр.Свиленград, одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти –
публична общинска собственост, е наредено отчуждаването на реална част с
площ 10 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 65677.701.8367, (номер по
предходен план 015002) по КККР на гр.Свиленград, местност „Речни лозя“, с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на тайно ползване –
нива, пета категория, собственост на жалбоподателя И.Г.Г..
С оспорената заповед е определено и
обезщетение на собственика на процесната част от поземления имот в размер на
139.00 лв.
На 08.01.2021г. от длъжностни лица в
Общинска администрация – Свиленград е бил съставен Протокол (л.27) за поставяне
на заповеди за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, на
информационното табло на първия етаж в сградата на Общинска администрация –
Свиленград, сред които и Заповед № 1426 на Кмета на община Свиленград. На 08.01.2021г. заповедта е била
публикувана и на сайта на Община Свиленград, видно от Преимо-предвателен
протокол (л.28).
Жалбата срещу заповедта е подадена на
21.01.2021г. в деловодството на Община Свиленград и изпратена в АдмС – Хасково
с придружително писмо рег. индекс И-545/25.01.2020г., където е заведена под вх.
№ 651 от 27.01.2021г.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Видно от представеното и
прието без оспорване от страните заключение, равностойното парично обезщетение
за отчуждената част от 10 кв.м. от имот с идентификатор 65677.701.8367, собственост
на жалбоподателя, ведно с направените в имота подобрения, попадащи в засегната
част, е в размер на 504.32 лева, в това число земя – 160 лева, огради - 215.11
лева, трайни насаждения - 129.21 лева.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. ПИ, част от който се отчуждава, се намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед като изхождаща от Кмета на Община Свиленград е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.
Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на част от процесния имот е основано на влязъл в сила ПУП, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на ПИ № 65677.701.8367, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждените 10 кв.м. от въпросния имот.
При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не откри такива като следва да се има предвид, че оспорването е по отношение на частта от заповедта, касаеща размера на определеното обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот.
Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът приема следното:
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти- публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
В
разглеждания случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила на
05.02.2019г. ПУП - ПУР на местност „Речни лозя“ в обхвата на масиви с №№ 11, 12, 13, 14,
15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301, 334, 335, 1,
336, 603 и 592 по КВС на землище гр.Свиленград, одобрен с Решение №1017/28.11.2018г.
на ОбС – Свиленград, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на
имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена
по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с
оспорената заповед отчуждаване като по този въпрос липсва заявен спор.
Спорният по делото въпрос касае размера на
определеното за отчуждаваната част от процесния имот обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОбС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Съгласно изготвената на основание чл. 22 ал. 3 от ЗОбС експертна оценка от 03.07.2020г. на отчуждаваната част от процесния имот, окончателната цена на имота е 139.00 лв. Съдът счита, че тази оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована. Същата е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22 ал.5 вр. §1 т.2 от ДР на ЗОбС, но при изготвянето ѝ не е отчетено, че в имота има подобрения, а именно ограда. Съгласно разпоредбата на чл.22 ал.13 от ЗОбС, наличието на подобрения в процесния имот следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимото равностойно парично обезщетение, а в случая това не е направено. Не е взето предвид също, че в имота са налични трайни насаждения, оценка на които безспорно е дължима с оглед предвиденото в чл.1 т.1 от Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, и подобна оценка съгласно чл.2 от наредбата, се изготвя отделно от тази на земята.
В връзка с гореизложеното съдът кредитира заключението по съдебно-оценителната експертиза, прието без оспорване от страните. Заключението е основано както на сравнителния, така и на приходния метод, при отчитане на обстоятелството, че в имота има законно построена ограда и трайни насаждения – подробно описани от вещото лице.
Съгласно
заключението, крайната пазарна стойност на отчуждената част от имота е в размер
на 504.32 лв, в т.ч. 160 лв – стойност
на земята , 215.11 лв – стойност на ограда и 129.21 лв – стойност на трайни
насаждения. Съдът счита, че равностойното парично обезщетение за
отчуждавания имот следва да се определи именно в посочения от вещото лице
размер. В тази връзка заповедта в оспорената ѝ част следва да се измени
съобразно това заключение.
Съобразно изхода на спора, основателна е
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски в
размер на 110 лв, от които 10 лева –
внесена държавна такса и 100 лв – внесена сума за възнаграждение на вещо лице.
Основателна
е и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. От приложения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатската
помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със
закон. Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално
положение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да
бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 1426/28.09.2020г. на Кмета на Община Свиленград, в частта й, с която е определено обезщетение за отчуждаване на 10 кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.8367, (номер по предходен план 015002) по КККР на гр.Свиленград, в местността „Речни лозя“, с трайно предназначение на територията – земеделска, НТП-Нива, пета категория, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 139.00 лв на 504.32 лв (петстотин и четири лева и тридесет и две стотинки.) лв.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на И.Г.Г. *** със съдебен адрес:***, направените по делото разноски в размер 110.00 (сто и десет) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на адв.Д.Т. *** адвокатско възнаграждение в размер 300.00 /триста/ лева за оказана
безплатна правна помощ, определено по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Съдия: