№ 56
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000939 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 14/21.07.2021 г., постановено по т.д. №
169/2020 г. на ОС-Х., в частта му, с която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да заплати ва Р. СП. СТ. на основание
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД сумата 25 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на получени телесни повреди, а
именно: травматичен шок, контузия на мозъка, счупване на черепа, контузия
на гръдния кош и корема, дифузна травма на главния мозък, без открита
вътречерепна травма, травматично избиване на 8 зъба, без които се
затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и настъпили
усложнения от травмите на главата и тялото, изразяващи се в увреждане на
черепно - мозъчни нерви (ЧМН) - едва доловим централен фациалис в ляво
(увиснал горен ъгъл в горен ляв устен ъгъл), леко изразена монопареза на ляв
долен крайник, вертебрален синдром в тораколумбален отдел на ниво Тх12 -
L1, както и прояви на постравматична церебрастения, като пряко последица
1
от контузията на мозъка, изразяващи се в нарушение на вестибуларната
функция, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене,
паметови нарушения, лесна умора, както и прояви на енцефалопатия
(нарушени когнитивни функции: концентрация, памет, интелект),
причиняващи на ищцата постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и психична травма - всички
причинени при ПТП, настъпило на 15.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.07.2015г. до окончателното й изплащане,
както и в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати
по сметка на Окръжен съд-Х. държавна такса в размер на 1000 лв. и 300 лв.
възнаграждение за вещи лица,платени от бюджетните средства на съд, а на
адвокат Г.И.М. от АК-Х. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение в размер на 1 280 лв.
Жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С.
моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като
неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 20.08.2021 г.
Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответницата по жалбата Р. СП. СТ. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 2.11.2021 г.
Като ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
15.09.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ (от 2006 г., отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ (обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да й
заплати сумата 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на увреждания, настъпили при и в резултат на ПТП на
15.07.2015 г. по вина на водача Ц.В.В. при управлението от него на лек
автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № *********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, което обезщетение се претендира пряко от
застрахователя от ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е
2
отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от 15.07.2015 г. Не заявява
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява
възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя
юрисконсултско или адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 15.07.2015 г. е настъпило ПТП с
участието на лекия автомобил „Ф. Ф.“, управляван от Ц.В.В., при което е
пострадала ищцата Р.С.. Не се спори между страните, че за водача на
посочения по-горе автомобил В. е имало сключена застраховка за гражданска
отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Безспорно е, че от ищцата не е било отправяно до ответното застрахователно
дружество искане за изплащане на обезщетение за понесени от нея
неимуществени вреди и че преди датата на подаването на исковата молба
15.09.2020 г. на ищцата не е било изплатено обезщетение от
застрахователното дружество. Твърдението на ищцата, заявено в исковата
молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача В. ПТП са й
причинени уврежданията, посочени в исковата молба. Ищцата твърди, че
вследствие на тези увреждания и настъпилите вследствие на тях усложнения
тя е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. Затова претендира за
присъждане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на
50 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането 15.07.2015 г.
С подадения на 29.10.2020 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че искът за
присъждане на обезщетението за търпени неимуществени вреди е погасен по
давност. Оспорва механизма на настъпване на ПТП относно начина, описан в
исковата молба, и твърди, че застрахованият от дружеството водач не е
отговорен за него, а отговорна е единствено ищцата, която е предприела
пресичане без да се огледа и да съобрази поведението си с интензитета и
3
характера на движението, с разстоянието и посоката на движение на
превозните средства и на необозначено за целта място, като е навлязла като
пешеходка в пътното платно с бърз ход и неочаквано, без да се огледа и без да
вземе елементарни предохранителни мерки за своята безопасност. Оспорва
иска и по размер като прекомерно завишен, както и неотговарящ на
действително претърпените от ищцата вреди. Оспорва настъпването на
описаните от ищцата в исковата молба увреждания и усложнения, както и
оспорва наличие на причинна връзка между ПТП и твърдените от ищцата
стоматологични и неврологични увреждания и евентуалните последици от
същите. Претендира да бъде отчетена съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД висока
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с
оглед навлизане от нея на пътното платно внезапно и с бърз ход, без да се
огледа и без да съобрази разстоянието до приближаващите се ППС, навлязла
е в опасната зона на спиране на МПС, виновно е нарушила разпоредбите на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, като бъде намалено присъждано обезщетение.
Оспорва и иска за присъждане на лихва, която счита за недължима като
акцесорна поради неоснователност на претенцията за присъждане на
обезщетението за неимуществени вреди, както и тъй като претенция за
обезщетение не е заявявана до застрахователя преди подаването на исковата
молба. Възразява и че претенцията за лихва е погасена по давност с изтичане
на тригодишната давност, поради което претенцията, ако се приеме за
основателна, следва да не бъде уважавана за времето преди трите години,
считано назад от датата на подаването на исковата молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът
преценява, че при ПТП на 15.07.2015 г., настъпило по вина на водача Ц. В., на
ищцата са били причинени твърдените от нея в исковата молба увреждания и
усложнения, които са съпътствани от продължителни болки и страдания,
справедливият размер за обезщетяването на които е 50 000 лв. Съдът намира
за основателно заявеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване, тъй като ищцата при ПТП е допуснала нарушение на
правилата за движение на пешеходците по пътното платно, а именно тя е
излязла на пътното платно без да се огледа и да съобрази разстоянието на
приближаващите се ППС и на място, където не е имала право да пресича
пътното платно, поради което е налице 50% съпричиняване на вредоносния
4
резултат от нейна страна и, съответно, обезщетението следва да бъде
присъдено в размер на 25 000 лв. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за погасяване на вземането за обезщетение по
давност. Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането за законна лихва върху обезщетението
съгласно чл. 111,б.“в“ от ЗЗД, защото в случая се претендира законна лихва
върху обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 84,ал.3 от ЗЗД
и длъжникът не е в забава преди определяне размера на обезщетението от
съда, т.е. преди определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от съда то не е ликвидно.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
в обжалваните негови части, на първо място защото в производството пред
окръжния съд не са били ангажирани доказателства, обосноваващи
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в толкова голям
размер, който е изключително завишен, като не е съобразен както с
обществения критерий за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, така и с
многобройната практика на съдилищата. Заявява, че при определяне на
обезщетението следва да бъдат взети под внимание всички
индивидуализиращи белези на претърпените вреди, между които
обществената конюнктура, икономическото състояние на страната и на
региона на местоживеене на увреденото лице, семейното му положение и
възрастта, като счита, че претендираната сума многократно надвишава
доходите, които би могло да получи лицето за съизмерим период от време и
цели единствено злоупотреба с право. Заявява, че средната работна заплата за
страната през юли на 2015 г., когато настъпва ПТП, възлиза на 715 лв. по
данни от НСИ, а за област Х. тя възлиза на 618 лв., а минималната работна
заплата е 360 лв. Счита, че подобна обществена конюнктура не би могла да
оправдае приемане на справедлив размер на обезщетение от порядъка на 70
средни работни заплати към датата на настъпване на събитието или средният
доход за приблизително 6 години от датата на настъпване на събитието, още
повече, че по делото е установено, че ищцата не е полагала труд към момента
на настъпване на ПТП, както и от тогава до сега и подобен приход на
практика не би могъл да бъде реализиран от нея, независимо от настъпването
на ПТП. Заявява, че съдът не е възприел правилно и не е взел предвид
конкретните обстоятелства, при които е извършено непозволеното увреждане,
5
тъй като от събраните доказателства, в това число заключението на САТЕ и
свидетелските показания, е установено, че пострадалата ищца сама се е
поставила в ситуация на повишен риск, като е предприела пресичане на
пътното платно без да се огледа и да се съобрази с приближаващите се ППС.
Заявява, че от заключението на САТЕ се установява, че произшествието е
било предотвратимо от застрахования водач, но основния принос за него е
именно на ищцата, която не се е огледала и не е взела мерки за собствената си
безопасност. Заявява, че се касае за грубо незачитане на правилата за
движение по пътищата, както и за липса на елементарна грижа за собствената
безопасност, при което увреденото лице поема неоправдано завишен риск за
собствените си живот и здраве и се съгласява с него, поради което дължимото
обезщетение следва да бъде съразмерно намалено. Заявява, че присъденият
размер на обезщетението не съответства и на съдебната практика по
отношение на подобни телесни увреждания, както и на установеното по
делото неглижиране на същите от страна на ищцата, която не е търсила
каквото и да било медицинска помощ в продължение на повече от 5 години
след настъпване на ПТП и не е положила елементарна грижа за своето здраве,
а е установено, че претърпените негативни последици и персистираща
симптоматика биха могли да бъдат преодолени лесно при навременно
лечение, което ищцата не е предприела по какъвто и да било начин. Заявява,
че по делото не са представени категорични доказателства, че фрактурите на
зъбите са настъпили в резултат на процесното ПТП, като изслушаната
свидетелка заявява, че е научила за счупените зъби на дъщеря си една преди
няколко месеца, пет години след ПТП, а вещото лице, изготвило СМЕ,
допуска, че фрактурата е възможно да бъде получена и при друга травма, като
единственото безспорно установено в тази насока е, че счупването а
травматично, но не би могло по категоричен начин да се установи неговата
давност. Твърди, че присъждането на мораторна лихва от датата на
настъпване на събитието въпреки изричната законова разпоредба, че
претенцията за лихва се погасява с тригодшина давност, е неправилно и
пряко противоречи на закона. Заявява, че е неразбирам и противозаконен
изводът на окръжния съд, че претенцията не е погасена по давност, като ако
се възприеме разбирането на съда, че вземането става ликвидно една с
определянето му от съда, то лихва изобщо не би следвало да се дължи или
следва да се дължи от датата на съобщаване на решението, което не почива на
6
действащата нормативна уредба.
С отговора на въззивната жалба ответницата заявява, че посочените от
нея неимуществени вреди са доказани от представените и приети по делото
доказателства – заключенията на СМЕ и показанията на свидетелката С., -
като тя е претърпяла не само физически болки, а събитието е нанесло и
сериозна психологическа травма. Заявява, че правилно окръжният съд е отчел
интензитета на болките и страданията и характера на причинените
увреждания, както и че възстановяването на ищцата от получените травми все
още не е осъществено напълно. Заявява, че правилно окръжният съд е
определил размера на обезщетението с оглед всички физически болки и
страдания и негативни емоционални изживявания на ищцата в резултат на
причинените телесни повреди и внезапната промяна в начина й на живот и
бъдещото й социално развитие. Заявява, че са неоснователни оплакванията,
че окръжният съд не е възприел правилно и не е взел предвид конкретните
обстоятелства, при които е възникнало ПТП, защото от заключението на
САТЕ е установено, че водачът на МПС се е движил с превишена скорост
(51,7 км./ч.) в населеното място и е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез своевременно аварийно спиране в момента на
навлизане на пешеходката върху платното за движение. Относно
претендираната от ищцата законна лихва върху обезщетението заявява, че
окръжният съд е приел възражението за неоснователно, защото длъжникът не
е в забава преди определяне на размера на обезщетението, докогато то не е
ликвидно.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 226,ал.1 от КЗ (2006 г., отменен) във вр. с §22 от ПЗР на
КЗ (обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Ищцата
Р.С. е лицето, пострадало при ПТП на 15.07.2015 г., което е причинено от
7
водача Ц.В.В. при управление на лекия автомобил „Ф. Ф.“ с рег. №
*********. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача В.
за причинени вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Няма спор
понастоящем с оглед посоченото във въззивната жалба, че водачът В. е
виновен за настъпването на процесното ПТП, тъй като при управлението на
горепосочения лек автомобил е нарушил правила за движение по пътищата.
Следователно ищцата е установила наличието на виновно противоправно
деяние, в причинно-следствена връзка с което й е причинена неимуществена
вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с ответното
застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалата С. болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на СМЕ от 5.03.2021 г., изготвено от в.л. доктор Х.Е.,
прието в съдебното заседание на окръжния съд на 15.03.2021 г., при ПТП на
15.07.2015 г. Р.С. е получила следните увреждания: дифузна травма на
мозъка, протекла със степенно помрачение на съзнанието, счупване на
покрива на черепа и охлузвания по лицето и крайниците. Видно от същото
заключение, при преглед от неврохирург на 24.08.2020 г. е установено
следното: едва доловим централен фациалис в ляво, леко изразена монопареза
на ляв долен крайник, вертебрален синдром на ниво Тх-Л1, счупване на зъби.
Видно от същото заключение, при преглед на 4.03.2021 г. от невролог е
установено следното: едва доловим централен фациалис в ляво, леко изразена
монопареза за ляв долен крайник, вертебрален синдром на ниво Тх-Л1,
оплаквания от схващане на левия крак, намалена чувствително за допир и
болка в лявата гръдна половина, симпоми, характерни за церебрастения и
начална енцефалопатия. Видно от същото заключение, при преглед на
4.03.2021 г. е установено счупване под нивото на венеца на зъби №№
14,15,24,25,36,46,47. Видно от същото заключение, със сигурност в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП са дифузната травма на мозъка и
счупването на черепния покрив, няма известен конкретен срок за
възстановяване от дифузната травма на мозъка, наличието на ляв централен
фациалис, лява долна монопазена, вертебрален синдром, прояви на
8
посттравматична церебрастения с начална енцефалопатия могат да се обяснят
с травмата от ПТП и следва да се приемат като усложнения на тази травма,
усложненията от травмата сочат, че оздравителният процес не е приключил,
прогнозата за състоянието на пострадалата е неясна и неуточнена, следва да
се направят редица високо специализирани изследвания и съответни
консултации със специалист за оценка на последиците от травмата и
прогнозата за здравето на ищцата, по делото не се съдържат данни, които да
сочат друга причина за отчетените след 5 години оплаквания и симптоми при
пострадалата, в случая се касае за т.н. късни усложнения на дифузна травма
на мозъка, по отношение на счупените зъби следа да се направи
ортопантомография на зъбната формула и да се проведе консултация със
стоматолог-хирург. При приемането на заключението в съдебното заседание
на 15.03.2021 г. вещото лице доктор Е. обяснява, че ищцата развива дифузна
травма на мозъка, която граничи с енцефалопатия, има трайни остатъчни
последици – двигателни, фациалис, това е вследствие от травмата, ищцата не
си е обръщала внимание през годините, има един период от около 5 години,
през който се регистрират и персистират тези оплаквания и тя оформя
травмена болест на мозъка, при ищцата има когнитивен дефицит по
отношение на концентрация, памет и интелект, необходимо е да се направи
ЯМР на мозък и да се проведе консултация с електро-енцефалография на
мозъчната кора, при ищцата нещата не са преодолени и тя върви към
усложняване и развиване на енцефалопатия във времето, което е обичайно
при тези травми. Видно от тези обяснения, загубата на зъбите е травматична,
на ищцата трябва да се направи снимка и консултация с хирург-стоматолог за
посочване причината за счупването на зъбите, ищцата не провежда лечение и
няма данни за такова, закритите травми на мозъка с микро- и
закроконтузионни огнища, които може да не дадат клиника в началото, а
дават късни усложнения, се уточняват с ЯМР и ЕЕГ. Видно от
допълнителното заключение на СМЕ от 18.06.2021 г., изготвено от вещото
лице доктор Е., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 28.06.2021
г., то е изготвено с оглед ЕЕГ запис от 13.05.2021 г., ЯМР от 14.05.2021 г. и
ортопантомография от 13.05.2021 г., при ПТП на 15.07.2015 г. С. е получила
допълнително установени увреждания и усложнения на травмите, като от
направената ортопантомография се потвърждава травменото счупване под
нивото на венеца на зъби с №№ 14,15,24,25,28,36,46 и 47 при налични
9
антагонисти на изброените зъби в двете зъбни редици, счупването на зъбите
под нивото на венеца е равносилно на тяхното избиване, в случая е причинено
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла
на чл. 129 от НК, описаното счупване на зъби е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, при изследването с ЯМР е установен хроничен
възпалителен процес в черепните синуси, в лявата половина на черепа,
изразен с набъбване, уплътнение и прекомерна разрастване на покриващия
слой от клетки, което нарушава присъщите функции на синусите, свързани с
процеса на външното дишане, този хроничен възпалителен процес се дължи
на установената фрактура в областта на лявата слепоочна област на черепа и
се явява усложнение в причинна връзка с настъпилото ПТП, което причинява
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.
129 от НК. Видно от обясненията на вещото лице доктор Е. в съдебното
заседание на окръжния съд на 28.06.2021 г. при приемането на заключението,
заключението е изготвено въз основа на посочените изследвания (ЕЕГ запис,
ЯМР на мозъчен череп и ортопантомография за онагледяване на зъбната
формула) и преглед, от ортопантомографичното изследване се потвърждава
симетрично двустранно счупване на зъби по нивото на венеца №№
14,15,24,25,28,36,46 и 47, при ищцата по времето на острия период на
травмата и била налице диагноза „дифузна травма на главния мозък“, при по-
късен преглед от неврохирург са налице остатъчни прояви на тази дифузна
травма на мозъка, т.е. има отпадна симптоматика, като трайно увреждане са
невъзможността да бъдат възстановени зъбите и възпалителните процеси в
синусите, а по отношение на мозъчната кора отпадните симптоми
(неврологични, психични и т.н.) е редно с времето да отзвучават, но не може
да се посочи срок. Видно от същите обяснения, вещото лице приема, че има
причинна връзка между ПТП и счупването на зъбите, те са счупени в резултат
на травма, не е известно друго травматично събитие, множеството и
симетрията на счупването водят до така наречената „преклузивна травма“,
т.е. при удара вляво двете зъбни редици са се срещнали странично една
спрямо друга и това е довело до взаимното изхвърчане на зъбите, тази травма
е годна да причини това средно счупване на зъбите. Видно от показанията на
свидетелката Ц.П. С., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на
15.03.2021 г., майка на ищцата, при ПТП на 15.06.2015 г. колата блъснала
дъщеря й и тя била на земята с изпочупени зъби и травма на главата, колата я
10
ударила в главата, била в болница в Спешно отделение 4 дни, след това 4 дни
била в Неврохирургия, след това се лекувала в къщи, не била на легло,
почивала и била на лекарства, изписани от неврохирурга, доста време се
възстановявала, не е възстановена и сега, избитите зъби и гръбнакът я болят,
след връщането от болница й казали, че има избити зъби, оплаквала се, че я
боли главата, гръбнакът, натъртеното, не може да вдига тежко, не можела да
стои на слънце, много й се приспивало и искала да си почива, забравя и не е
адекватна понякога, преди катастрофата нямала заболяване и работела на
оранжерии, сега не работи нищо, не може да работи физическа работа, защото
се оплаква от гръбнака и не може да вдига тежко, не може да стои на слънце,
свидетелката видяла след катастрофата, че устата на ищцата била в кръв,
имала счупени зъби, след катастрофата не мило установено, че има счупени
зъби, когато ищцата тръгнала по лекари след 5 години се установили
счупените зъби, при катастрофата ищцата била на 18 години и била
завършила училището. Видно от показанията на свидетеля Ц.В.В., разпитан в
съдебното заседание на окръжния съд на 15.03.2021 г., той е разбрал, че
ищцата е имала леко спукване на черепа, мисли, че тя е имала кръв по устата,
когато се случил инцидента, кръвта излизала от устата й, зъбите й били
окървавени, не е видял другаде да има кръв.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищцата (родена на
5.05.1997 г.) към момента на ПТП е била на 18 години и 2 месеца, получила е
дифузна травма на мозъка и счупване на черепния покрив, била е в болница за
8 дни, не е била оперирана, изпитвала е болка от травмите, след това е
продължила да се възстановява в дома си, не е била на легло, приемала е
лекарства, впоследствие през 2020 г. и 2021 г. са установени наличие на ляв
централен фациалис, лява долна монопареза, веребрален синдром, като
проявите на посттравматична церебрастения с начална енцефалопатия могат
да се обяснят с травмата от ПТП и следва да се приемат като усложнения на
тази травма, с оглед наличието на усложненията оздравителният процес не е
приключил, касае се за т.н. късни усложнения на дифузна травма на мозъка,
налице е хроничен възпалителен процес в черепните синуси в лявата
половина на черепа, изразен с набъбване, уплътнение и прекомерно
разрастване на покриващия слой от клетки, което нарушава присъщите
функции на синусите, свързани с процеса на външното дишане, който
хроничен възпалителен процес се дължи на установената фрактура в областта
11
на лявата слепоочна област на черепа и се явява усложнение в причинна
връзка с настъпилото ПТП. От допълнителното заключение на СМЕ от
18.06.2021 г. и обясненията на вещото лице доктор Е. в съдебното заседание
на 28.06.2021 г. при приемането на заключението се установява, че с оглед
вида и механизма на счупването именно при ПТП на 15.07.2015 г. ищцата е
получила и травматично счупване под нивото на венеца на 8 броя зъби, тези с
№№ 14,15,24,25,28,36,46 и 47, което е равносилно на тяхното избиване и се
затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателя, че размерът на присъденото от окръжния съд обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразен с непредставянето според
жалбоподателя на категорични доказателства, че фрактурите на зъбите са
настъпили в резултат на процесното ПТП. Настъпването на уврежданията е в
пряка причинна връзка с травмите от ПТП, като те са довели до силни болки
за ищцата във времето непосредствено след произшествието, последиците
относно счупването на зъбите и възпалителните изменения в синусите са
трайни, а измененията в мозъчната кора като остатъчна последица от
травмата се очаква да отзвучат във времето. Установява се следователно, че
възстановяване на физическото състояние на ищеца в предишния, преди
катастрофата, вид не е настъпило. С оглед на младата възраст на ищцата
наличието на последиците от травмите е допълнително травмиращо.
Получените увреждания и настъпилите усложнения са се отразили на
ежедневието на ищцата и с оглед на техния вид влошават качеството й на
живот. Общественото разбиране за справедливост изисква търпените от
ищцата болки и страдания да бъдат обезщетени надлежно, с определяне на
обезщетението в по-висок размер. Взимайки предвид характера на деянието и
степента на вината (нарушение по непредпазливост на изисквания на ЗДвП,
при което нарушение на правилата за движение е причинено на ищцата
физическо увреждане) на водача В. и при отчитане на вида и степента на
увреждането (причинени увреждания, представляващи средна телесна
повреда и лека телесна повреда, силни физически болки и страдания
непосредствено след ПТП, настъпили усложнения, ненастъпило и до момента
пълно възстановяване наищцата), на младата възраст на пострадалата С. (към
момента на ПТП на 18 години и 2 месеца), последиците от деянието (силни
болки, физически дискомфорт, влошаване на качеството на живот на ищеца),
12
на претърпените болки, сериозни и продължителни неудобства, съдът сега
също, както окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията
на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата 50 000 лв., както
основателно претендира ищцата, която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 15.07.2015 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 380 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 226
от КЗ (2006 г., отм.) е бил в размер на 2 000 000 лв. за събитие при едно
пострадало лице за причинени неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт, като и с оглед на
икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме, че
обезщетението следва да бъде в нисък размер. Следва да се посочи, че в
случая се определя и присъжда обезщетение за търпени от ищцата
неимуществени вреди, а доводите на жалбоподателя относно доходите, които
би могло да получи ищцата, са относими при претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди. Неоснователно е следователно заявеното
оплакване във въззивната жалба на ответното застрахователно дружество за
определяне от окръжния съд на завишен размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е надлежно заявено с отговора на
исковата молба от 29.10.2020 г. възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за
допринасяне от ищцата като пострадало лице за настъпването на вредите,
което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение, с твърдение, че
тя е предприела пресичане без да се огледа и да съобрази поведението си с
интензитета и характера на движението, с разстоянието и посоката на
движение на превозните средства и на необозначено за целта място, навлязла
е в пътното платно с бърз ход и неочаквано, без да се огледа и без да вземе
елементарни предохранителни мерки за своята безопасност. Това възражение
е уважено от окръжния съд, като е прието наличие на съпричиняване от
ищцата на вредоносния резултат в размер на 50%. Видно от заключението на
САТЕ от 5.03.2020 г., изготвено от вещото лице инж. С.П., от техническа
гледна точка причините за настъпването на ПТП са технически неправилното
пресичане на платното за движение от ищцата като пешеходец и закъснялата
реакция за спиране от страна на водача В. в момента на навлизане на
13
пешеходеца върху платното за движение при скорост на движение на лекия
автомобил 51,7 км./ч. Тъй като ищцата е уязвим участник в движението, то
несъмнено водачът на лекия автомобил е могъл и е следвало да реагира
своевременно, което в случая от него не е направено. Няма основания да се
счита, че за ищцата би могло да се приеме съпричиняване в размер, който да е
по-голям от 50%. Неоснователно жалбоподателят претендира поведението на
ищцата да не е надлежно отчетено от окръжния съд при определяне на
размера на съпричиняването. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат болките и страданията вследствие настъпилите при ПТП
уврежданията на ищцата, както и вследствие настъпилите впоследствие
усложнения на здравословното й състояние, като в случая е несъмнено, че на
ищцата е проведено непосредствено след ПТП лечение, което лекарите са
преценили за уместно, като не се нито твърди, нито установява от
застрахователя в петгодишния период между настъпването на ПТП и
предявяването на иска да е било възможно да се предприемат и да не са
предприети от ищцата действия за лечението й, които биха предотвратили
настъпването на усложненията. Установява се следователно, че преценката на
окръжния съд за наличие на основание по чл. 51,ал.2 от ЗЗД за намаляване на
размера на присъжданото обезщетение с 50%, на 25 000 лв. е правилна.
С оглед нормата на чл. 223, ал.2, изр. 1 от КЗ от 2006 г. (отменен) във
вр. с чл. 84,ал.3 от ЗЗД окръжният съд е приел, че сумата на обезщетението се
дължи ведно със законната лихва от датата на увреждането 15.07.2015 г. В
случая исковата молба е подадена в съда на 15.09.2020 г. и с отговора от
исковата молба от 29.10.2020 г. от ответното дружество е заявено възражение
и за погасяване на тази претенция по давност за времето повече от три години
назад, считано от завеждане на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл.
111,б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за лихви. С оглед на тази норма присъждането на законната лихва върху
обезщетението следва да бъде с начална дата 15.09.2017 г., а не, както
неправилно е приел окръжният съд, с начална дата 15.07.2015 г. Несъмнено е,
че вземането за лихви при упражнено право на пострадали трети лица срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента се погасява с
кратката тригодишна давност по чл. 111,б.“в“ от ЗЗД, считано от деня на
увреждането при отчитане на функционалната обусловеност на прякото право
на увреденото трето лице към застрахователя на деликвента от деликтното
14
право, тъй като задължението за обезщетяване на вредите от забавеното
плащане на застрахователно обезщетение е периодично по своя характер,
поради което при надлежно релевирано правопогасяващо възражение за
погасени по давност следва да се счетат онези платежи, които са извън
тригодишния срок преди предявяване на иска по чл. 226,ал.1 от отменения КЗ
от 2006 г. (в тази насока – решение № 73/30.05.2019 г. на ВКС по т.д. №
1608/2018 г., ТК, 2 ТО). Заявеното в тази насока оплакване на жалбоподателя
е основателно. Следва решението на окръжния съд да бъде отменено в частта
му относно посочената начална дата на дължимост на законната лихва върху
присъденото обезщетение 15.07.2015 г., като бъде посочена датата 15.09.2017
г., т.е. относно присъждането на законна лихва и за времето от 15.07.2015 г.
до 15.09.2017 г.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на окръжния съд
следва да бъде потвърдено. Тъй като промяната относно началната дата на
законната лихва не се отразява на размера на присъденото обезщетение 25 000
лв., то няма основание решението на окръжния съд да бъде изменяно в частта
му за разноските и, съответно, тя не следва да се отчита при определянето на
дължимите разноски и за производството пред апелативния съд.
От страна на ответницата по жалбата се претендира за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Видно от представения с молба от 23.11.2021 г. договор за правна защита и
съдействие от 23.11.2021 г., защитата на ответницата по жалбата е
осъществена от адвокат М.Т. безплатно на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА.
Тъй като в случая не е осъществено процесуално представителство в
съдебното заседание на апелативния съд, то съгласно чл. 9,ал.1 във вр. с чл.
7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за
защита на ответника по жалбата за въззивното производство, осъществена
чрез изготвянето на писмено становище по въззивната жалба, е в размер на
960 лв. Затова в тежест на жалбоподателя и в полза на адвокат М.Т. следва да
се присъди сумата 960 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14/21.07.2021 г., постановено по т.д. №
169/2020 г. на ОС-Х., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да заплати на
Р. СП. СТ. на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД сумата 25 000
лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на получени
телесни повреди, а именно: травматичен шок, контузия на мозъка, счупване
на черепа, контузия на гръдния кош и корема, дифузна травма на главния
мозък, без открита вътречерепна травма, травматично избиване на 8 зъба, без
които се затруднява дъвченето и говоренето, което увреждане представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и настъпили
усложнения от травмите на главата и тялото, изразяващи се в увреждане на
черепно - мозъчни нерви (ЧМН) - едва доловим централен фациалис в ляво
(увиснал горен ъгъл в горен ляв устен ъгъл), леко изразена монопареза на ляв
долен крайник, вертебрален синдром в тораколумбален отдел на ниво Тх12 -
L1, както и прояви на постравматична церебрастения, като пряко последица
от контузията на мозъка, изразяващи се в нарушение на вестибуларната
функция, главоболие, пристъпно замайване, нестабилност при ходене,
паметови нарушения, лесна умора, както и прояви на енцефалопатия
(нарушени когнитивни функции: концентрация, памет, интелект),
причиняващи на ищцата постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, както и психична травма - всички
причинени при ПТП, настъпило на 15.07.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 15.09.2017г. до окончателното й изплащане,
както и дружеството е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд-Х.
държавна такса в размер на 1000 лв. и 300 лв. възнаграждение за вещи
лица,платени от бюджетните средства на съд, а на адвокат Г.И.М. от АК-Х. на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 1 280 лв.
ОТМЕНЯ решение № 14/21.07.2021 г., постановено по т.д. № 169/2020
г. на ОС-Х., В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С. да заплати на Р. СП.
СТ. на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ вр. чл.45 от ЗЗД законната лихва
16
върху сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
вследствие на получени телесни повреди, причинени при ПТП, настъпило на
15.07.2015 г., за времето от 15.07.2015г. до 15.09.2017 г., КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. СП. СТ., ЕГН ********** от с. Ж.б., обл.Х.
против „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С., район „С.,
ул."С.К."*, ЕИК ********* за присъждане на законна лихва върху сумата
25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на
получени телесни повреди, причинени при ПТП, настъпило на 15.07.2015 г., и
за времето от 15.07.2015 г. до 15.09.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „А.“АД-гр.С.,
район „С., ул."С.К."*, ЕИК *********да заплати на адвокат М. Т. Т. от АК-
Х., ЕГН ********** от гр. Х., ул.“П."**,ет.* сумата 960 лв. – адвокатско
възнаграждение за защитата на ответника по въззивната жалба Р. СП. СТ. във
въззивното производство пред апелативния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17