Решение по дело №107/2020 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 260002
Дата: 4 септември 2020 г. (в сила от 29 септември 2020 г.)
Съдия: Евгени Ангелов Божидаров
Дело: 20201450200107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

04.09.2020 г.

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

 наказателен

състав

 

 

 

 

 

На

Девети юни     

 

Година

2020

 

В публичното заседание в следния състав:

 

 

Председател

Евгени Божидаров

 

Съдебни заседатели
 

 

 
Секретар

Валя Каменова

 

 
Прокурор                                                                     

 

 

 
Като разгледа докладвано от

Съдия Божидаров

 

АНХ

Дело номер

107

по описа за

2020

година.

 

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

М.Т.М. ***  обжалвала наказателно постановление № 4/02.03.2020 г. на Кмета на Община- Мездра, с което на основание чл. 70 ал.3 вр. чл. 68 ал.1 ЗЗЖ е санкционирана с  административно наказание  глоба в размер на 100 /сто/  лева на основание чл. 35 ал.3 ЗЗЖ.

В жалбата  се сочи незаконосъобразност и  неправилност на НП, като се твърди, че нарушението не е  извършено, налице е  несъответствие между неговото описание и приетата квалификация и липса на задължителни реквизити по ЗАНН в АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. Стефан Красимиров от АК-Враца. Защитникът доразвива доводите в жалбата относно неправилно  приложение на закона спрямо текстовия диспозитив. Акцентира се и върху  неясна дата на извършване на нарушението, която е различна  в НП от тази  в АУАН. Въз основа на тези доводи се иска отмяна  на АУАН и присъждане на разноски  с приложен списък.

Наказващият орган  се представлява от ю.к. Петкова, която пледира за потвърждаване на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН по пощата с пощенско клеймо съответстващо на  7 – ден от срока по обжалване след връчване на НП и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

В хода на съдебното следствие  са приобщени по съответният процесуален ред писмени доказателства.Снети са показания  от свидетели.

Анализирайки събраните по делото гласни и  писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид становищата на страните ,  съдът намира следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за не виновен до доказване на противното. В този смисъл е и разпоредбата на чл.189 ал.2 ЗДвП.Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя, така, както е описано в акта и наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Като не е конкретизирал коя точно норма или норми са нарушени с описаното в наказателното постановление деяние, административно-наказващият орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение, доколкото отделните точки установяват различни по своето съдържание задължения. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание нарушава. Не посочването в наказателното постановление на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере кое конкретно законово изискване е нарушило. Описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление и е недопустимо позоваване от страна на наказващия орган на други документи или свидетелски показания. Осъществяваният от съда контрол е за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като всички други документи и респ. показания могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в наказателното постановление констатации. Разпоредбата на чл. 57 ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

 Освен това при съставяне на АУАН следва стриктно да бъде спазена разпоредбата на чл.40 ал.1 ЗАНН, а именно съставянето  да бъде извършено в присъствие на свидетели /т.е. повече от един свидетел/ участвали при установяване или извършване на нарушението. Нещо повече – съдебната практика е категорична, че при липса на такива свидетели /множествено число на свидетел/ е достатъчно АУАН да бъде съставен в присъствие на един свидетел , но той следва да е очевидец на нарушението. Свидетели не са необходими само когато нарушението е установено въз основа на официални документи –аргумент от чл. 40 ал.4 ЗАНН .

Отчитайки правният анализ на доказателствата по делото и предвид изложената  обобщена правна обща теория за разглеждане  на административни дела ,този съдебен състав при РС-Мездра при извършената служебна проверка по чл.314 ал.1 НПК вр.чл.84 ЗАНН намира следното от правна страна.

Жалбата е   основателна.

Представен по делото е АУАН въз основа на който е издадено обжалваното НП, като с него е прието нарушение  на чл. 35 ал.3 ЗЗЖ извършено от М.Т.М. *** , за това, че в гр. Мездра на ул. „Стефан Стамболов“ №8 на 10.02.2020 година според АУАН ,  според НП на 17.02.2020 година, около  08.00 ч. е допуснала домашния си любимец  /кавказка овчарка/ да наруши спокойствието и хигиенните условия на живущите в околните имоти  - ул. „Стефан Стамболов“ № 6 и №8.

Въз основа на  съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което М.  на основание чл. 70 ал.3 вр. чл. 68 ал.1 ЗЗЖ е санкционирана с глоба от 100 /сто/  лева.

Производството е протекло при съществени процесуални  нарушения и неправилно приложение на материалния закон. На първо място не става ясно  коя е датата на действителното нарушение като основен реквизит за неговото описание, съгласно чл. 42 т.3 ЗАНН  за АУАН и чл.57 ал.1  т.5 ЗАНН за НП. В АУАН е посочена дата на нарушението 10.02.2020 г. , а в НП  М. е санкционирана за същото по вид нарушение , но извършено на дата различна от посочената в АУАН с конкретизация  за реализиране на нарушението 17.02.2020 г. Тези обстоятелства за достатъчно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно при наличие на съществено противоречие относно датата на деянието  между диспозитива на нарушението в АУАН и  в НП  .

Описанието на нарушението в АУАН и НП е свързано с обстоятелството, че М. е допуснала домашен любимец  да нарушени спокойствието и хигиенните условия на живущите в околните имоти.  Липсват  конкретни обстоятелства   на извършване  на това  нарушение в описания бланкетен вид, т.е. в какво се е изразило то и с какви действия.  В този смисъл е нарушен и  чл. 42 т.4  ЗАНН за АУАН и чл. 57 ал.1 т.5  за НП.

От друга страна диспозитива на нарушението  противоречи на приложената санкционна норма.  За такава е приета  като нарушена разпоредбата на чл. 35 ал.3 ЗЗЖ, която указва , че собствениците на кучета  са длъжни да не нарушават спокойствието  и хигиенните условия на членовете на етажната собственост.  В диспозитива не е  посочено наличие на етажна собственост , а е  описано  нарушение на  спокойствието и  хигиенните условия на  живущи в околни имоти. В тази насока са и показанията на техните собственици П.М. и М.И., от които се установява, че  М. живее в съседна къща , а св. И. живее в къща близнак с деляща калканна стена  в непосредствено съседство с жалбоподателката, като влиза през отделни входове  и дворове. Съгласно правната доктрина  и разпоредбата на чл. 1  от Закон за управление на етажната собственост  за да е налице етажна собственост  следва  поне двама собственици  да живеят  в самостоятелни   помещения в една сграда ,  а не в съседни. В случая  диспозитива сочи, че нарушеното спокойствие и хигиенни условия е спрямо  два съседни имота  на този на   жалбоподателката.Фактите сочат, че в случая тези имоти спрямо  мястото на извършване на нарушението  в имота на жалбоподателката не са в режим на етажна собственост.  Липсват каквито и да са доказателства  за съществуване на етажна собственост  обособена по начините в Закона за собствеността  чрез съдебна  или доброволна делба , надстрояване  или давност. След като  посочените в НП имоти  в които живеят  лица  с нарушено спокойствие  и хигиенни условия  от домашния любимец на  жалбоподателката , не са в  режим на етажна собственост , то  налице е неправилна квалификация на деянието по чл. 35 ал.3 ЗЗЖ, тъй като изискуем елемент от неговата съставомерност е  нарушението на спокойствието и  хигиенните условия  на членове на етажната собственост. Тази разпоредба е  неприложима за такъв вид  нарушения по  отношение на живущи на съседни имоти.  

Установеното не съответствие между текстовото описание на нарушението и  приетата за него правна квалификация  води до два извода  с краен резултат  отмяна на НП, тъй като нарушението не е извършено  по описаният начин , условия  и спрямо  посочените субекти, а от друга страна  правната квалификация на него  не се запълва  по необходимите релевантни факти , тъй като  имотите  и лицата за които се твърди , че са  с нарушено спокойствие и хигиенни условия  не са в режим на етажна собственост  с имота  където живее  жалбоподателката  и отглежда  своето куче.  Противоречието между диспозитив и правна квалификация грубо ограничава правото на защита на жалбоподателката  ,  а от друга страна  е довело до неправилно приложение на материален закон по  приети за установени факти , които се потвърждават и пред съда  от разпита на св. П.М. и М.И. , които  са съседи на   жалбоподателката  и като такива  не живеят в една сграда с нея  при режим на етажна собственост, какъвто режим се изисква да е налице  като съставомерен признак от обективна страна на вмененото нарушение. Тези обстоятелства  водят до отмяна на НП  като незаконосъобразно и неправилно.

В с.з. се установява  от разпита на актосъставителката Г.И. , че съставила  АУАН на мястото на проверката  на 17.02.2020 г. в отсъствие на  жалб. М.М..  Това се потвърждава и от показанията на съседа М.И., като свидетел  при съставяне на АУАН. Тези установени факти извеждат поредно процесуално нарушение на ЗАНН  по чл. 40 ал.1 , като АУАН е съставен в отсъствие на  нарушителката, без да са налице доказателства  този пропуск да е саниран по чл.40 ал.2 ЗАНН с приложени документи за нейното издирване  или изпратена покана за съставяне на АУАН.

Установените  от съда  при обжалване на НП множество   съществено процесуални нарушения  и неправилно приложение на материалния закон опорочават  воденото административно наказателно производство  до фазата на издаване на НП, поради което  то следва да бъде отменено като неправилно  и не законосъобразно.

       Пред съда жалбоподателят е защитаван от адв.Стефан Красимиров от АК.-Враца с представено пълномощно и платен хонорар от 300  лв. с представен списък за разноски , която парична сума се претендира на основание чл.143 ал.1 АПК вр.чл.63 ал.3 ЗАНН за възстановяване при отмяна на НП . Направените от жалбоподателя разноски като адвокатски хонорар в размер на 300 лева следва да се възложат в тежест на наказващия орган на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 ал.1  АПК при налични доказателства  за тяхното изплащане в пълен обем  съобразно данните в пълномощното,списъкът на разноските по чл.80 ГПК вр.чл. 144 АПК вр.чл.63 ал.3 ЗАНН  и представения договор за правна защита и съдействие  , поради което искането  за присъждане на разноски се явява основателно в посоченият размер при липса на възражения за прекомерност по арг от чл.63 ал.4 ЗАНН.

 При изложените съображения  и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН и чл.63 ал.3 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК РС-Мездра в този съдебен състав

                              

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНА          като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление  № 4/02.03.2020 г. на Кмета на Община- Мездра, с което на М.Т.М. *** на основание чл. 70 ал.3 вр. чл. 68 ал.1 ЗЗЖ  е наложено административно наказание  глоба в размер на 100 /сто/  лева на основание чл. 35 ал.3 ЗЗЖ.

ОСЪЖДА  Община Мездра да заплати на жалбоподателя М.Т.М. *** , ЕГН: ********** ,   направените по делото разноски в размер на  300 / триста/  лева  .   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Мездра  пред Административен съд  гр. Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено .

 

 

 

 

                                                                      Районен съдия: