№ 498
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110109840 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЦВ. ЛЮБ. В. с ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. Младост 1,
бл.89, ет.З, ап.205, чрез пълномощника му адв.Й.А., съдебен адрес гр.Варна, ул. „Неофит
Бозвели" № 5, ет.2, офис 1 срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София пл. „Позитано" №5, представлявано от изпълнителен
директор Румен Иванов Янчев и Клаус Мюледер с пр.осн.чл.405, ал.1 от КЗ с искане съдът
да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 181.64
лева /след допуснато изменение на иск в о.с.з/, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение като остатък от платеното и дължимото обезщетение за имуществени вреди
по застраховка „Каско Стандарт", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка Пежо 407, с
per. № СВ 9957 КН в размер на 141.02 лева, изразяващи се в увреждане на лайсна предна
броня лява, причинено в резултат на настъпило ПТП на 16.06.2020 г. ведно със законната
лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът моли ответното дружество да му заплати и разноските за производството.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 25.06.2019г. е сключил
с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ********* имуществена
застраховка „Каско Стандарт", клауза „Пълно каско" на лек автомобил марка Пежо 407, с
per. № СВ 9957 КН за което е издадена застрахователна полица № 4704190400000737, със
срок на действие от 25.07.2019 г. до 24.07.2020 г. Автомобилът е застрахован за 5400 лв.,
като застрахователната премия, която трябвало да заплати ищеца била в размер на 412.95
лева. Застрахователната премия била заплатена при сключване на застраховката.
На 16.06.2020 г. ищецът е паркирал автомобила в гр. Варна, на паркинга на магазин
1
„Мосю Бриколаж". След около час отивайки до автомобила установил, че същият е увреден.
За настъпилото застрахователно събитие уведомил застрахователя. Представител на
ответника извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на
претенция № 50-01600-7980/20/17.06.2020г., като в него били описани увредените части, а
именно лайсна предна броня лява.
Във връзка с настъпилите увреждания В. е получил обезщетение в размер на 18.31
лева. Сумата го изненадала много, т.к. била малка и не можела да покрие щетите. Извършил
проучване в няколко сервиза за стойността на ремонта на автомобила и установил, че
необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 159.32 лв.
По изложените съображения за него е налице правен интерес от завеждане на иска.
Заявил е начин на плащане на задължението - чрез пощенски запис. Становище на
ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба с
който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са
недоказани и неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Заявява, че не не дължи на ищеца претендираните суми.
Прави възражение за местна подсъдност на спора пред РС Варна. Впо настоящият
спор, тъй като съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър
седалището и адреса на управление на ответното дружество ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп" е гр. София, район „Триадица", пл. „Позитано" № 5.
Оспорва твърденията, че автомобилът е увреден в паркирано състояние, в резултата
на което са нанесени увреждания по процесният лек автомобил.
Оспорва твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно
обезщетение в претендираният размер не представлява необходим и оправдан разход, а
представлява подобрение, което не е покрит застрахователен риск, съответно не е налице
покритие по застраховката, поради което предявените искове са неоснователни. Наличието
на изключен застрахователен риск, както и на липса на покрит риск по застраховката,
какъвто е налице, обективира и невъзможността за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение поради липса на основание, поради което исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил „Пежо 407" с
per. № СВ 9957 КН вреди, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение значително
надвишава действително претърпените вреди.
На базата на описа на претенцията и Общите условия по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт", които представяме с настоящият отговор експертите на дружеството са
определили застрахователно обезщетение в общ размер на 18,31 лева, което е изплатено по
посочена от застрахованият по застрахователната полица банкова сметка и моли да бъде
2
отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство.
Оспорва исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на
ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване
на МПС над седем години", какъвто е процесният автомобил, от Общите условия по
процесната застраховка обезщетение при частични щети се изчислява на база на експертна
оценка, която по никакъв начин не е обвързана с реално направените от собственика
разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на отстраняване
на щетите. В т. 1.2. във връзка с т. 1.3 от същият раздел от представените Общи условия, е
посочен договореният между страните по застрахователният договор начин за определяне на
застрахователното обезщетение по отношение на трудът за бояджийски операции,
включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години,
каквото е процесното, поради което считаме че определеното от застрахователят
застрахователно обезщетение е съгласно договореностите между страните по
застрахователният договор, а съответно исковата претенция е неоснователна.
В тази връзка следва да се има предвид, че при сключването на застрахователният
договор е налице изрично волеизявление от страна на ищецът за „изплащане на
застрахователно обезщетение само по експертна оценка". В настоящият случай с оглед на
договорната свобода страните са уговорили този начин на обезщетяване, в зависимост с
което е и определянето на дължимата застрахователна премия, поради исковата претенция е
неоснователна.
Оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи
и детайли, като следва да се има предвид, че в настоящият случай детайлите не са за
подмяна, а се касае само за бояджийски услуги, което следва да бъде взето предвид в
настоящото производство.
Оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер като от страна на
ищецът не е дозастраховано процесното превозно средство. Съгласно Глава Трета
„Изплащане на обезщетение при частични повреди", Раздел VI „Общи положения при
изплащане на застрахователно обезщетение" т. 3 от Общи условия по застраховка „Булстрад
Каско Стандарт" „всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия
период на застрахователно покритие, като при изчерпването й покритието за текущия
период се прекратява". Съгласно т. 8 от същия раздел на Общите условия по застраховката
това правило не се прилага, ако застрахованият дозастрахова превозното средство, за което
обстоятелство се издава добавък след заплащане на допълнително начислена премия. От
страна на ищеца не е извършвано дозастраховане на лек автомобил „Пежо 407" с per. № СВ
9957 КН, като същият е запознат за това както с Общите условия по застраховката, така и с
договореното в застрахователна полица № 4704190400000737, поради което с изплащането
на всяко едно застрахователно обезщетение се намалява както размера на застрахователната
сума, така и размера на всяко последващо плащане на застрахователно обезщетение.
По застрахователна полица № 4704190400000737 освен процесното събитие са
завеждани още три щети, за застрахователни събития, настъпили на 01.08.2019 г. и
3
15.06.2020 г. По тези три щети от страна на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" са
заплатени следните обезщетения:
За събитие, настъпило на 01.08.2019 г., въз основа на Заявление е образувана щета №
470419191941383, по която е заплатено застрахователно обезщетение в общ размер на
965,45 лева, като от страна на ищецът във връзка с това застрахователно събитие е заведено
гр. д. № 50531/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като исковата претенция е
предявена в частичен размер на 100,00 лева от сума в размер на 3618,41 лева, с които суми
следва да се намали застрахователната сума;
За събитие, настъпило на 15.06.2020 г., по което в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" е образувана щета № 470419202027038, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 156,85 лева, като от страна на ищецът във връзка с това
застрахователно събитие е заведено гр. д. № 10214/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, като исковата претенция е предявена в частичен размер на 10,00 лева от сума в размер
на 280,27 лева, с които суми следва да се намали застрахователната сума;
За събитие, настъпило на 15.06.2020 г., по което в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" е образувана щета № 470419202027040, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 229,03 лева, а с Решение от 26.02.2021 г. по гр. д. № 49427/2020 г.
по описа на Софийски районен съд в полза на ищецът е присъдено допълнително
обезщетение в размер на 289,07 лева, с които суми следва да се намали застрахователната
сума.
Във връзка с горното е и оспорването на ответника по отношение на исковата
претенция, касаещо размера на вредата, тъй като преди процесното застрахователно събитие
от страна на застрахователя по процесният застрахователен договор към настоящият момент
са заплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1640,40 лева. Съгласно Общите
условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт", с които ищецът се е съгласил изрично
при сключването на застрахователния договор, в следствие на изплатените застрахователни
обезщетения, и тъй като от негова страна не е извършвано дозастраховане на процесния
автомобил, застрахователната сума по застрахователната полица следва да бъде намалена с
размера на платените застрахователни обезщетения, което обстоятелство моля да бъде
отделено за безспорно в настоящото производство. В този смисъл всяко едно
застрахователно обезщетение се редуцира с коефициент, равен на съотношението между
намалената с другите плащания на обезщетение и пълната застрахователна сума, т.е. в
настоящия случай е налице подзастраховане. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Както посочихме, поради обстоятелството, че от
страна на ищеца след всяко едно застрахователно събитие не е извършвано дозастраховане
на процесния автомобил, в настоящата хипотеза е налице подзастраховане, което следва да
бъде взето предвид в настоящото производство.
4
Съгласно чл. 389, ал. 2 от КЗ ако застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, т.е. с дозастраховане след всяка щета обезщетението се
определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната стойност. Видно от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт" при сключването на застрахователния договор е приета уговорка за
дозастраховане след всяка щета, т. е. пропорционално обезщетяване, поради което
оспорваме исковата претенция и по размер, поради наличие на подзастраховане.
Във връзка с горното възражение за наличие на подзастраховане, с настоящият
отговор правим възражение за изчерпване на лимита по застрахователният договор, поради
което молим на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК настоящото производство да бъде
спряно но приключване на съдебните производства по гр. д. № 50531/2020 г. по описа на
Софийски районен съд и по гр. д. № 10214/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Считаме че с оглед направеното с настоящият отговор възражение за изчерпване на
застрахователният лимит по процесната застрахователна полица и поради заведените две
съдебни производства от страна на ищецът, които се явяват преюдициални спрямо
настоящото производство, следва да бъде спряно производството по гр. д. № 9840/2021 г. по
описа на Районен съд Варна до приключване на съдебните производства по гр. д. №
50531/2020 г. по описа на Софийски районен съд и по гр. д. № 10214/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
По изложените аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и за осъждане на
ищеца да му заплати разноски за делото, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, като взе предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предявения иск е за застрахователно обезщетение по Кодекса на
застраховането като събитието е настъпило в град Варна. Ищецът се е позовал
на специалната местна подсъдност, регламентирана в посл.предл. на чл.115,
ал.2 ГПК, което изключва общата такава по чл.108, ал.1, изр.1 ГПК. С
определението по чл.140 ГПК е оставено без уважение възражението за
неподсъдност заявено в отговора.
Ответното дружество – застраховател не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор с ищеца по полица „Каско“ на лек автомобил марка
„Пежо - 407“, модел с рег.№ СВ9957КН, със срок на действие от 25.07.2019 г.
до 24.07.2020 г. Полицата е била действаща към датата на настъпилото
застрахователно събитие 16.06.2020 г., което също не се оспорва. Оспорва
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е
5
налице договорно и законово регламентирано основание да се изплати
обезщетение по експертна оценка.
Няма спор между страните, че ответното дружество е заплатило на
ищеца обезщетение в размер на 18.31 лева, както и че дължимата от ищеца
застрахователна премия по полица № 4707190400000737/25.7.2019 г. е
заплатена изцяло.
Оспорва твърденията, че автомобилът е бил увреден в паркирано състояние,
претендираното обезщетение не представлява необходим и оправдан разход, а подобрение,
оспорва стойността на вредите.
С опис на претенция от 17.06.2020 г. вещо лице на застрахователя е извършило оглед
и опис на увредените детайли, посочени в една позиция – лека деформация на лайсна
предна броня – лява.
От заключението на проведената САТЕ, което съдът цени като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че възможният
механизъм за увреждането може да бъде от пряк контакт между две превозни
средства при който неизвестно МПС удря Пежо 407 с рег.№ СВ 9957 КН,
който е в паркирано състояние, като удара е в предната лява част на
автомобила. Вещото лице при изготвяне на заключението е приело описаните
обстоятелства в описа, изготвен от експерт на застрахователя. Вещото лице
дава заключение, че стойността за възстановяване на щетата по цени на
автосервизи, които притежават европейски сертификат за качество след
извършено проучване е 199.95 лева. Най-ниската стойност за възстановяване
на щетата по цени на автосервизи, които не притежават европейски
сертификат след извършено проучване е 120.50 лева. Съгласно Общите
условия на застрахователя, обезщетението се редуцира при наличие на
подзастраховане като всяко застрахователно обезщетение се редуцира с
коефициент 0.70.
Експертизата е извършена в момент, който е отдалечен от датата на
събитието по данни, които се съдържат в преписката на застрахователя за
образувата щета по заявление на собственика на увредения автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-
дълъг от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите
в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при
6
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон.
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3 – чл.409 КЗ.
Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна и съгласно същата при
настъпило застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по
чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по
договора. Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за
застрахователното събитие в указаните сроковете и са представени
поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При
настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на
собственика на имуществени вреди в определените от договора лимити.
Съдът намира за неоснователни всички възражения на ответника за
причините поради които е взел решение да изплати обезщетение в размер
по-малък от действителния размер на увредените части и разходи за
материали и труд, тъй като не са представени доказателства за тези твърдения
по делото.
Ответникът не е установил в производството наличието на
обстоятелства, които да изключват заплащане на обезщетение в размер на
действителните щети, установен от вещото лице по САТЕ. От събраните в
производството доказателства, съдът намира за установено по безспорен
начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие с лекия
автомобил, който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка
“Каско на МПС” и че по същия са настъпили описаните щети и по описания
начин, което се установи от заключението на САТЕ, което не е оспорено от
страните. От това следва, че е налице възникнало застрахователно
7
правоотношение по силата на което е възникнала отговорност по
застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на
настъпило застрахователно събитие, поради което съдът приема за
установено, че е настъпило застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя на осн.чл.405, ал.1 КЗ и
обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на
необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно
заключението на САТЕ като приема, че следва да се приложи втория вариант,
а именно по най-ниски цени за услугата, която се предлага в автосервизи на
територията на гр.Варна. Увредения детайл е лайсна на броня и не е такъв,
който е пряко свързан с безопасността при движението на автомобила. Освен
това ищецът не е представил доказателства, че автомобилът е отремонтиран и
той е заплатил със свои средства стойността на услугата за да се приеме, че
ответникът му дължи обезщетение в размер, по-голям от обичайния такъв.
Ето защо съдът намира, че дължимото обезщетение от застрахователя е в
посочения втори вариант на заключението по САТЕ, а именно 120.50 лева. На
ищеца е изплатено обезщетение в размер на 18.31 лева. Разликата между
дължимото обезщетение 120.50 лв. и заплатеното такова 18.31 лв. е 102.19
лв. Предявения иск е основателен до този размер, а за горницата до
претендираната сума 181.64 лева същия следва да се отхвърли. От
основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния иск
за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на молбата до
окончателното изплащане на сумата.
По въпроса за разноските:
Ищецът е направил искане с пр.осн. чл.78 ГПК, което е подкрепено с
доказателства. За уважената част на иска ответникът следва да му заплати
разноски в размер на 370.55 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София пл. „Позитано" №5, представлявано от изпълнителен
директор Румен Иванов Янчев и Клаус Мюледер да заплати на ЦВ. ЛЮБ. В. с
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. Младост 1, бл.89, ет.З, ап.205, чрез
пълномощника му адв.Й.А., съдебен адрес гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели" №
5, ет.2, офис 1 сумата 102.19 /сто и два лева и 19 ст./ лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“,
клауза „Пълно Каско“ по застрахователна полица № 4704190400000737 от
25.06.2019 г. за имуществени вреди на лек автомобил „Пежо 407“ с ДК №
СВ9957КН за което е образувана щета 470419202027046 ведно със
законната лихва, считано от подаване на молбата 05.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 102.19 лева до размера на
претендираната сума 181.64 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” със седалище и адрес на
управление гр.София 1612, район Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5,
ЕИК ********* да плати на ЦВ. ЛЮБ. В. с ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к. Младост 1, бл.89, ет.З, ап.205, чрез пълномощника му
адв.Й.А., съдебен адрес гр.Варна, ул. „Неофит Бозвели" № 5, ет.2, офис 1
разноски за производството в размер на 370.55 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9